Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 14629 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 475239 от 22.08.2018 г. на СРС, ГО, 69 с-в, е отхвърлен предявения от
З.Б.В.И.Г. ЕИК *******срещу Д.З. АД, ЕИК
*******, иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр.
чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 189,81 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за настъпило застрахователно събитие на 23.11.2014г.
при извършване на изкопни работи – скъсване на газопроводно отклонение Ф 32.,
собственост на застрахования О.З.АД
/сега О.М.АД/, намиращо се в гр.Кюстендил,
ул.*******.
С
постановеното решение е осъден ищецът да заплати на ответника, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата от 150.00 лв., за съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ищеца З.Б.В.И.Г. в частта, в която е отхвърлен предявения иск,
като са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради
постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства и нарушаване
на съдопроизводствените правила.
Заявява,
че чрез събраните в производството пред първата инстанция доказателства е
установено настъпване на застрахователно събитие на 23.11.2014 г., във време в
което между ищеца и собственика на увреденото имущество О.З.АД /сега
О.М.АД/ е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор
за имуществено застраховане „Имущества“. Установено е, че настъпилото събитие –
скъсване на газопроводно отклонение Ф 32 е причинено по вина на М.Х.ЕООД, за
което дружество ответникът, като застраховател по застраховка „Професионална
отговорност на строители“, обективиран в полица №13190901400004, със срок на
действие от 21.11.2014 г. до 20.02.2015 г. носи риска. Последното било
установено, чрез представения констативен протокол № 7 от 23.11.2014 г., който не е оспорен от ответника и от
показанията на свидетеля Борис Славчов Иванов. Въпреки тези фактически
констатации, СРС отхвърлил предявения иск приемайки, че събраните по делото
доказателства не установяват, че вредите са били причинени по вина на работник
на посочената фирма. В проведеното пред първата инстанция производство искането
на ищеца за разпит и на свидетеля Б.Г. за установяване на това обстоятелство
било оставено без уважение, с което съдът допуснал нарушение на процесуалните
правила.
Отправя
искане за отмяна на решението на СРС в посочената част и уважаване на иска.
Претендира разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Д.З. АД. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но неправилно.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение,
съдът намира следното:
Встъпването
в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 КЗ -
отм. / се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/
наличие към момента на настъпване на застрахователното събитие на сключен
валиден договор за застраховка между деликвента и ответника.
Чрез
събраните в производството доказателства настоящия състав намира за установени
сочените предпоставки. Така, чрез събраните пред първата инстанция е
установено, че между ищеца З.Б.В.И.Г. и собственика на увреденото имущество О.З.АД
/сега О.М.АД/ с ЕИК ********е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Имущества“ по полица № 2200130200Р0000326 със срок на покритие
01.12.2013 г.-30.11.2014 г.
Установено
е, че в срока на действие на посочената имуществена застраховка е настъпило
следното застрахователно събитие: на 23.11.2014 г. в гр.Кюстендил, ул.********при
извършване на изкопни работи от М.Х.ЕООД е причинено скъсване на газопроводно
отклонение Ф 32 мм, собственост на О.З.АД /сега
О.М.АД/ с ЕИК *******. Тези обстоятелства са установени, чрез
представения пред първата инстанция констативен протокол /доклад/ № 7 от 23.11.2014 г. съставен от О.З.АД, показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел Б.С.И.и свидетеля Б.Г.В., чийто
показания са били събрани пред въззивната инстанция. С оглед това доводите на
ответника за неустановяване причинителя на щетата се явяват неоснователни.
Именно, чрез показанията на последно посочения свидетел се потвърждава
удостовереното в съставения констативен протокол – че при извършване на изкопни
работи от фирмата е причинена аварията и щетите, така както са описани в
протокола.
При
съобразяване установеното, че към датата на аварията 23.11.2014г. между застрахователя
- ответник и М.Х.ЕООД, ЕИК *******е били
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Професионална отговорност на строители“, обективиран в полица №13190901400004,
със срок на действие от 21.11.2014г. до 20.02.2015г., както и обстоятелството,
че застрахователя ищец е изплатил стойността на причинените щети в размер на 664,81
лв. на увреденото лице, съдът намира че претенцията на ищеца по чл.213 КЗ
/отм./ за заплащане на сумата 189,81 лв. /с включени 25.00 лв. ликвидационни
разноски/ като основателна и доказана следва да бъде уважена.
Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено, като неправилно.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза ан
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски пред първата и въззивната
инстанция, както следва: сумата 250.00 лв.- деловодни разноски за първата
инстанция, сумата 240.00 лв. с ДДС-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция и сумата 85.00 лв.-деловодни разноски за
въззивната инстанция и сумата 360.00 лв. с ДДС-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 475239 от 22.08.2018 г. на СРС, ГО, 69 с-в, с която е отхвърлен предявения
от З.Б.В.И.Г. ЕИК *******срещу Д.З. АД,
ЕИК *******, иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр.
чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 189,81 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за настъпило застрахователно събитие на 23.11.2014г.
при извършване на изкопни работи – скъсване на газопроводно отклонение Ф 32.,
собственост на застрахования О.З.АД
/сега О.М.АД/, намиращо се в гр.Кюстендил,
ул.********и е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК З.Б.В.И.Г. ЕИК *******да
заплати на Д.З. АД, ЕИК ******* сумата
150.00 лв.-сторени разноски пред първата инстанция, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ******* да заплати на З.Б.В.И.Г.
ЕИК *******, на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, вр.
чл.49 ЗЗД сумата от 189,81 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за настъпило
застрахователно събитие на 23.11.2014г. при извършване на изкопни работи –
скъсване на газопроводно отклонение Ф 32 мм, собственост на застрахования О.З.АД /сега
О.М.АД/, намиращо се в гр.Кюстендил, ул.*******, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 28.04.2016 г. /дата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 250.00 лв.-
деловодни разноски за първата инстанция, сумата 240.00 лв. с ДДС-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата 85.00
лв.-деловодни разноски за въззивната инстанция и сумата 360.00 лв. с
ДДС-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.