Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили касационна жалба от Е. С., с адрес Р. Турция, чрез процесуален представител адв. Й. К. Л., съдебен адрес обл. София - град, [населено място], [улица]против Решение № 487 от 23.12.2023 г. по АНД 1431/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на Министерство на транспорта и съобщенията – липса на сертификат за водач на управляваното моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че установената от съда фактическа обстановка не е пълна и безспорна. Твърди, че районният съд не е събрал доказателства за компетентността на актосъставителите и административнонаказващият орган. Сочи, че бланкетно е констатирано, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд не е коментирал факта, че наказателното постановление е издадено преди 7-дневният срок за възражения, регламентиран в чл. 44 от ЗАНН, с което, счита че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като го е лишило от възможността му в 7-дневен срок да възрази в писмена форма срещу съставения акт и по този начин изобщо да не се стигне евентуално до издаване на обжалваното НП. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че съдът в решението си сочи, че в акта са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, но не е коментирал възраженията му относно наличието на нарушение на чл. 42, ал. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата акта не е изписано пълното наименование на нормативните актове, въз основа на които са издадени АУАН и НП. Сочи, че е игнориран фактът, че цялото производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, чуждестранен гражданин, е протекло на български език и не му е осигурен преводач, което представлява препятствие жалбоподателят да разбере какво административно обвинение е повдигнато срещу него, с което отново е нарушено правото му на защита. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случай се назначава преводач. Наред с това видно от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 oт НПК, когато обвиняемият не владее български език се назначава преводач. Счита, че съгласно чл. 6, пap. 3, б. „е" от ЕКЗПЧОС жалбоподателят има право да ползва услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда. Европейският съд по правата на човека в своята практика е отбелязал, че е налице нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС в случай, в който на жалбоподатели, които не разбират и/или не говорят езика, в който протича производството, не им е осигурен превод или преводач. С това твърди, че на жалбоподателя е нарушено правото на справедлив съдебен процес. Касаторът твърди допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното, тъй като счита, че е налице разминаване между описаното в АУАН и НП нарушение и основанието, на което е наложено наказание на водача. В случая в обстоятелствената част на НП е посочено, че лицето е без въпросния сертификат. Счита, че административнонаказващият орган и съдът не са изследвали въпроса дали е издаван такъв на водача, като съдът е потвърдил санкцията. В случая обаче на жалбоподателя е вменено, че сертификатът не се е намирал в превозното средство, а не, че е извършвал превоза без да му е редовно издаден такъв. Сочи още, че районния съд не е изследвал и фактите относно къде е назначен като водач жалбоподателят. Дали този превозвач е със седалище и адрес на управление на територията на Р. България, че да се прилагат посочените разпоредби от българското законодателство. В противен случай, ако превозвачът не е българска транспортна лицензирана фирма, то за нея счита, че биха били приложими международни правни норми или европейски такива, в зависимост дати съответният водач е назначен при работодател със седалище в страна - членка на Европейския съюз или трета държава. Сочи, че не е ясно кой е превозвачът, има ли валиден лиценз за Общността, кой е компетентният орган, който следва да издаде този сертификат - български ли е или не, дали лицето не е притежавало в действителност изисквания сертификат, но издаден от друга държава, предвид, че седалището на работодателя му се намира в нея. Развива съображения, че не са събрани доказателства, които да навеждат на извод, че нарушението може да бъде вменено на жалбополателя от субективна страна. Субективното отношение на дееца се определя на базата на всички обективни белези и събрани доказателства. Но в настоящото производство, счита че такива липсват и изводът на съда не почива на нито едно доказателство в тази насока. Вината, т.е. субективното отношение на дееца, сочи за съществено важна, тъй като ако вината липсва, то не може да се говори за административно нарушение. Твърди, че въззивният съд бланкетно се е произнесъл, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случаи по смисъла на чл. 28 от 3AHН. В наказателното постановление липсват мотиви в тази насока и вместо съдът да отбележи този порок, е потвърдил незаконосъобразността на наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседания, редовно призован, касаторът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата. В допълнение сочи разпоредбата на чл.10б, ал. 7 от Закона за пътищата, която разпоредба към настоящия момент се явява по-благоприятен закон. Същата разпоредба е влязла в сила от 01.01.2024 г. и отменя административнонаказателната отговорност на собствениците и на ползвателите на тежки пътни превозни средства. Същата разпоредба предвижда, че преди да се образува административнонаказателно производство АПИ следва да уведоми собственика, че е установена незаплатена ТОЛ-такса, да предостави възможност на собственика да заплати тази ТОЛ-такса в 14-дневен срок и ако тогава не бъде заплатено, тогава се образува административнонаказателно производство. Но предвид факта, че електронният фиш е издаден и към настоящия момент не е влязъл в сила, то моли да се съобразят новите разпоредби на закона и да се приложи чл. 10б, ал. 7. Представя писмено становище, в което излага аналогични на изложените в касационната жалба съображения. Претендира разноски по делото, за което представя списък.

От ответникът по касационната жалба Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Враца е постъпил отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият акт отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Наказателно постановление № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Враца е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 255/28.06.2023 г. по АНД № 439/2023 г. по описа на съда го е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 237/06.11.2023 г. по КАНД № 256/2023 г. по описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 1431/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 487/23.12.2023 г., с което процесното НП е потвърдено. Същото е обжалвано от административнонаказото лице пред АдмС – Видин. С определение № 475/21.03.2024 г. по образуваното КАНД № 180/2024 г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 4411/10.04.2024 г. по адм. дело № 3386/2024 г. по описа на ВАС, касационната жалба на Е. С., чрез процесуален представител адв. Й. К. Л., против решение № 487 от 23.12.2023 г. по АНД 1431/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, е изпратена на Административен съд – Монтана.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил НП № 25-0000423/17.03.2023 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Враца. Въззивният съд приема за безспорно установено от представените по делото писмени и гласни доказателства, че на 16.03.2023 г. на път Е-79 на километър 13+300 е установен при проверка товарен автомобил „RENAUT“ с рег. № PFC759 с прикачено към него ремарке TIRSAN с peг. № 34ЕТ1995 от категория О-4, извършващ превоз на товари по маршрут от Румъния за Турция, видно от CMR от 15.03.2023 г., като при проверката е установено, че водачът – Е. С. - гражданин на Р. Турция, която не е членка на ЕС, работи и управлява автомобил, който е регистриран в ЕС в Унгарска фирма, като в момента на проверката не представя копие на сертификат на водача, който трябва да притежава за да управлява този автомобил. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34,ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Въззивният съд не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. Приел е, че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. С мотивите си районният съд приема, че е спазено от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Фактите, описани в акта и НП, съдът е счел, че съответстват на юридическото обвинение, поради което не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Първоинстанционният съд приема, че наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. Счита, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Възражението относно недоказана в производството компетентността на актосъставителите и административнонаказващият орган, настоящата инстанция счита за неоснователно. Компетентността на актосъставителя произтича от законовата разпоредба на чл. 166, ал. 1 от ЗДвП, според която оправомощените служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са компетентни да извършват контрол по спазване на правилата за обществен превоз на пътници и товари. Правата и задълженията на тези органи са подробно регламентирани в чл. 91, ал. 3 от Закон за автомобилните превози, сред които е това да спират за проверка моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. /приложена по въззивното дело/ Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е делегирал правомощията си за издаване на наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, на длъжностни лица от ръководената от него структура, сред които е и Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в регионална дирекция, какво длъжностно лице е издало процесното НП. Предвид това, съдът приема, че оспорените административни актове за издадени от материално и териториално компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация.

Касационната инстанция намира за неоснователни наведените доводи за незаконосъобразност на НП поради издаването му без да е спазен срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН изрично е предвидено, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. Доколкото в случая не е спорно, че нарушителят е турски гражданин, който няма постоянен адрес в Р. България, правилно органът процедира именно по указания в цитираната разпоредба начин, съответно не е допуснато процесуално нарушение с издаването на НП на следващия ден след съставяне на АУАН.

Възражението на касатора, че районният съд в решението си не е коментирал възраженията му относно наличието на нарушение на чл. 42, ал. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, касационната инстанция намира за неоснователно. Правилно въззивният съд е прие, че АУАН и атакуваното наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че спорното НП съдържа ясно описание на нарушението, датата на извършване, мястото, където е извършено. АНО е описал обстоятелствата при които е извършено, а именно в качеството си водач на товарен автомобил от категория О-4, гражданин на Р. Турция, извършващ превоз на товари по маршрут от Румъния за Турция, който при проверката не представя копие на сертификат на водача, който трябва да притежава за да управлява този автомобил. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН и в НП ясно е посочена нарушената законова разпоредба, а именно чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което с оглед и описанието на установеното нарушение не се поражда никаква неяснота. Поради изложеното следва, че не е ограничено правото на наказаното лице да разбере за какво административно нарушение е санкционирано. Като това си право касаторът реализира в пълен обем чрез проведената процедура по обжалване на оспореното НП.

Неоснователно е възражението, че е налице разминаване между описаното в АУАН и НП нарушение и основанието, на което е наложено наказание на водача, поради неустановяването на такова. Описаното в АУАН, а именно „При извършване на международен превоз на товари водачът не представи в момента на проверката/в превозното средство не се намира копие на сертификата за водач - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз. Тъй като водача е гражданин на страна не членка на ЕС, работи и управлява МПС на Унгарска фирма която е страна членка на ЕС“, напълно съответства на сочената като нарушена разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, съгласно чийто текст „При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи: сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача“. Правилно и законосъобразно описаното нарушение е подведено под сочената за нарушена законова разпоредба.

Във връзка с касационното възражение, че цялото производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, чуждестранен гражданин, е протекло на български език и не му е осигурен преводач, което представлява препятствие жалбоподателят да разбере какво административно обвинение е повдигнато срещу него, настоящият касационен състав намира за неоснователно. В процесния случай следва да се има предвид, че НПК е приложим по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН едва към производството, което се развива пред РС, т.е. за съдебното производство, т.е. редът в НПК не е приложим за производството, което провежда административнонаказващият орган. Там важат единствено правилата, които установява ЗАНН, където няма изрично предвидена норма за назначаване на преводач. В случая касаторът е подписал АУАН без възражения, без да е налице някаква индиция, че същият не е могъл да разбере характера на вмененото му нарушение. Дори да се приеме, че в хода на административнонаказателното производство, АНО е допуснал някакво нарушение от вида и характера на твърдяното, то в хода на съдебното производство – две съдебни инстанции, АНЛ разполага с всички процесуални средства за защита. В тази връзка и за конкретния случай, лицето е упълномощило български адвокат, който надлежно го е представлявал, поради което не се установява нарушаване или ограничаване на неговите права, в това число и правото му на защита. Предвид липсата на изразено желание от Е. С. да участва лично в съдебното производство и неявяването му в проведените открити съдебни заседание, то не е било налице основание за назначаването на преводач и в съдебното производство.

Относно възражението следвало ли е в процесния случай да бъде приложено българското законодателство, касационната инстанция намира за безспорен този факт. С Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари се определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България. Международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът.

Относно възражението, че не е ясно кой е превозвачът, има ли валиден лиценз за Общността, кой е компетентният орган, който следва да издаде този сертификат - български ли е или не, дали лицето не е притежавало в действителност изисквания сертификат, настоящата инстанция приема, че поставените въпроси са изяснени още при извършаване на проверката от длъжностните лица от представените от водача документи. В АУАН ясно е записано, че извършва международен превоз на товари с лиценз KAF-01-008690/58/2015 по маршрут Румъния за Турция, видно от CMR от 15.03.2023 г. Лиценза и CMR са предоставени от водача и въз основа на тяхното задължително съдържание е безспорно установен превозвачът, съответно неговата регистрация на територията на коя държава се намира. В тази връзка от значение е нормата на чл. 7а, ар. 4 и ал. 5 от ЗАвП - Лицензираните превозвачи (физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел - § 1, т. 5 от ДР на ЗАП) могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица. Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози. В конкретния случай изискващият се по закон сертификат не е представен, нито по време на проверката, нито в развилото се съдебно производство, поради което и нарушението се явява безспорно установено.

Административното нарушение е безспорно доказано и от субективна страна, с оглед обстоятелството, че е извършено виновно или с ясното съзнание от страна на водача, че не съхранява във управляваното от него МПС законово изискващия се сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не изследвал по никакъв начин въпроса за това дали нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наличието или не на маловажен случай на административно нарушение се преценява от наказващия орган. Последният, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, преди да издаде НП е длъжен да провери налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Ако констатира, че такива основания са налице, той не налага наказание. Само когато установи, че подобни основания липсват, наказващият орган издава НП за извършеното административно нарушение. Преценката за маловажност на нарушението предхожда издаването на НП и след като в случая е издаден санкционен акт, то следва, че такава от АНО е извършена. Законът не изисква в издаденото НП да се съдържа обосновка защо нарушението не представлява маловажен случай. За пълнота касационната инстанция следва да посочи, че в конкретния случай не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид нарушение.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 487 от 23.12.2023 г. по АНД 1431/2023 по описа на Районен съд – Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.