№ 289
гр. Б., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200600988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК - глава двадесет и
първа “въззивно производство”, като е образувано по въззивна жалба на
тъжителя Л. Т. Н., действащ чрез адв. Ю. А. - повереник, срещу Присъда № 38
от 20.06.2024 г. на Районен съд - Б., с която подсъдимият Х. А. П., EГН:
**********, с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. ****, е признат за
виновен в това, че около 10.00 ч. на **** г. в гр. Б., в междублоковото
пространство в ж.к. „Е.“, пред бл. № 50 казал унизителни за честа и
достойнството на Л. Н. обидни думи, като го нарекъл „***“ и му казал „****“
- престъпление по чл. 146 ал.1 НК, поради което и на основание чл. 146, ал.1,
вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева. На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД подсъдимият Х. А. П. е осъден
да заплати на тъжителя сумата от 600 (шестстотин) лева - обезщетение за
претърпените от Л. Н. неимуществени вреди от осъществено спрямо него
престъпление по чл. 146, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на частната тъжба в съда – 03.08.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането. Гражданскоправната претенция е
отхвърлена за сумата над 600 лева до пълно предявения размер от 1 200 лева.
1
Във въззивната жалба се оспорва определеният размер на наказанието "глоба"
като несправедлив и се посочва, че съдът подценил обстоятелствата, че
подсъдимият бил многократно осъждан за подобни престъпления, както и че
деянието било осъществено по отношение на болен и възрастен човек,
унижавайки неговата чест и достойнство. В тази връзка съдът не отчел
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Присъдата се атакува и
в гражданскоправната й част, доколкото първоинстанционният съд приложил
неправилно принципа на справедливост при определяне размера на
обезщетение, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Решението не било съответно на
съдебната практика, установена по подобен вид увреди, както и с
обезценяването на левовата валута и инфлационните процеси в страната.
Според тази страна съдът е следвало да прецени всички събрани гласни
доказателствени средства и заключението на изготвената по делото СМЕ.
Иска се отмяна на присъдата в атакуваните части и завишаване размера на
определеното наказание глоба, както и на присъденото обезщетение, с оглед
заявената първоначална претенция на тъжителя. В жалбата доказателствени
искания не са релевирани, като в хода на устните състезания пред въззивната
инстанция тъжителят и неговият повереник не се явяват, като представят
писмено становище, с което поддържат вече изложените аргументи и
възражения, а защитникът на подсъдимия счита, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд оставена в
сила, тъй като същата била достатъчно мотивирана и съобразена с
процесуалния, а и материалния закон. Акцентира се, че процесното деяние не
повлияло върху здравословното състояние на тъжителя в насока на неговото
влошаване. Подсъдимият Х. П. се присъединява към становището на своя
защитник и в правото си на последна дума моли присъдата на Районен съд - Б.
да бъде потвърдена.
Окръжен съд - Б., Първи въззивен наказателен състав, след като съобрази
изложените възражения и доводи на страните, първоинстанционния съдебен
акт и приобщените по делото доказателства, намира следното:
С Присъда № 38 от 20.06.2024 г. по НЧХД № 1083 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Б. подсъдимият Х. А. П., с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“,
****, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че около 10.00ч. на ****
г. в гр. Б., в междублоковото пространство в ж.к. „Е.“, пред бл.№50 отправил
унизителни за честа и достойнството на Л. Н. обидни думи, като го нарекъл
2
„***“ и му казал „****“ - престъпление с правна квалификация по по чл.146
ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание
“глоба” в размер близък до минималния такъв, предвиден в този наказателен
състав, а именно 1 500 лева. С присъдата е уважена гражданскоправната
претенция на частния тъжител, като подсъдимият П. е осъден да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от осъщественото
деяние, в размер на 600 (шестстотин) лева, ведно с претендираната лихва за
забава, като за горницата до пълно претендирания размер от 1 200 лева искът
е отхвърлен.
Видно от предметния обхват на жалбата, инциирала настоящото
производство, че в процесния случай не се оспорват фактическите положения,
относими към частното обвинение, доколкото и няма оплакване от
подсъдимия в тази връзка, като присъдата се атакува единствено в частта
относно определеното наказание, както и по отношение размера на
присъденото обезщетение за обезвреда. В тази връзка въззивният съд намира
присъдата на първоинстанционния съд в нейната обжалвана част за правилна
и законосъобразна, като решаващият съд е съобразил всички относими
доказателства, без да надценява или пък обратно - да подценява фактите и
обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на
наказателната, а и имуществената отговорност на предаденото на съд лице.
Видно от санкционната част на чл. 146, ал. 1 НК, че за това престъпление е
предвидено наказание “глоба” от хиляда до три хиляди лева и решаващият съд
определил наказание около предвидения минимум, като видно от мотивите
към присъдата, че съставът към Районен съд - Б. е бил в достатъчна степен
прецизен при определяне смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като не е убягнало от вниманието на съда нито едно
правнорелевантно обстоятелство, като изведените факти в тази връзка са
правилно юридически оценени, а възраженията, въздигнати с въззивната
жалба срещу аналитичната дейност на съда въззивната инстанция счита за
неоснователни. Следва да се посочи, че продължителността на съдебния
процес не може да се тълкува в ущърб на подсъдимия, след като не се
констатира недобросъвестност в процесуалното поведение на последния,
разгледано в аспекта на неговите личностни характеристични данни, като и
процесният случай не се отличава с неразумност във времеви аспект. Самото
деяние не се разпознава с изключителност на броя и вида на отправените
3
обиди, за да може да се приеме възражението на тъжителя за по-висока степен
на обществената опасност на престъплението от тази, която е имал предвид
законодателят при инкриминиране на самото деяние. Правилна е и
констатацията на съда, че от доказателствата по делото не се установява
страните в процеса да са се познавали в такава степен, че подсъдимият да е
бил запознат с актуалното здравословно състояние на тъжителя, за да има това
обстоятелство значение с оглед преценката тежестта на извършеното. Ето
защо съобразявайки баланса между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът е постановил съответно с оглед целите на
наказателното производство наказание.
Както е посочено в мотивите към присъдата, гражданският иск също е доказан
в своето основание, доколкото подсъдимият Х. П. е признат за виновен да е
извършил деянието, за което е обвинен от страна на тъжителя, като безспорно
е, че чрез употребените изрази са засегнати честта и достойнството на
тъжителя. Поради това и претърпените от него вреди подлежат на
овъзмездяване и спорен в случая е въпросът за размера на обезщетението,
което следва да се изплати на Л. Н.. Възраженията на тъжителя и срещу тази
част на присъдата въззивният съд намира за неоснователни, тъй като
претенцията е уважена справедливо и не се налага нито намаляването на
присъдения размер, нито неговото увеличаване. Съдът е съблюдавал нормата
на чл. 52 ЗЗД и видно от изложените мотиви при своята преценка е взел под
внимание всички относими доказателствени средства, въпреки твърденията в
обратна насока, изложени от жалбоподателя. Унизяването на достойнството в
конкретната форма също не се отличава с особена тежест, нито събраните по
делото доказателства дават основание да се приеме, че от него са настъпили
сериозни и трайни вреди за тъжителя. На тази основа въззивният съд намира,
че комплексната оценка на претърпените от пострадалия морални вреди
потвърждава извода, че уваженият размер от 600 лева за нанесената обида
напълно удовлетворява защитимия интерес на Л. Н., а обратното - изменение
на този размер в насока на неговото увеличаване, всъщност би довело до
неоснователно обогатяване в полза на пострадалия, след като съдът не
констатира в процесния казус по-широк кръг на накърнени права или друга
специфика в настъпилите последици от деянието.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
4
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи изменение или отмяна на присъдата
на Районен съд - Б..
Водим от всичко изложено и на основание чл. 344, т. 6 от НПК вр. чл. 388 от
НПК, Окръжен съд - Б., Първи въззивен наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилна и законосъобразна Присъда № 38 от
20.06.2024 г., постановена по наказателно дело от частен характер № 1083 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5