№ 61
гр. Велико Търново, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000008 по описа за 2022 година
Със свое Решение № 260094/14.10.2021 год., постановено по т. д. №
496/2020 год., Русенският окръжен съд отхвърлил предявения от НАП-гр. София
срещу „Билбобул” ООД (в несъстоятелност) иск за установяване съществуването
на предявените в производството по несъстоятелност от НАП публични вземания
в общ размер на 3 707.56 лв., както и да предвиди поредност на удовлетворяване
по т. 1 на чл. 722 ал. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер 417 919.55 лв., от
които 327 362.02 лв. главници и 90 557.53 лв. лихви, начислени до 02.07.2020 год.,
като обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170018-022-0067897/09.11.2017 год., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180018-023-0002178/13.06.2018 год.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180018-022-
0106749/19.12.2018 год., Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С190018-023-0000226/23.01.2019 год.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190018-022-
0018443/14.03.2019 год. и Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С200018-022-0034439/08.06.2020 год., издадени от
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Русе, вписани в ЦРОЗ под №
№ 2017112002440, 2018071803070, 2019010200210, 2019030501381,
1
2019032002920 и 2020062401612.
Въззивна жалба против решението е подадена от НАП – гр. София чрез
пълномощника Ст. Х. Счита го за неправилно поради противоречие с
материалния закон. По делото е приложена молба на НАП от 15.07.2020 год.,
подадена по т. д. № 421/2020 год. на РОС, от която може да се направи извод за
вида и размера на предявените вземания. Съдът неправилно е тълкувал Решение
№ 54/11.11.2019 год. по адм. дело № 506/2018 год. на Административен съд –
Русе, изменено с Решение № 8387/29.06.2020 год. по адм. дело № 594/2020 год. на
ВАС. В постановленията за налагане на обезпечителни мерки изрично са
посочени изпълнителните производства, във връзка с които са издадени, като
предвид посочения размер на обезпечените вземания, може да бъде установено
кои от възникналите до налагане на обезпечителните мерки публични вземания са
обезпечени. Доводите на съда, че не е налице законова предпоставка за вписване
на запорите в ЦРОЗ противоречи на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. С промените в ЗОЗ,
които съдът е визирал, законодателят само е уеднаквил режима за прилагане на
закона по отношение на наложените обезпечителни мерки в изпълнителното
производство, без да прави разлика между запор, наложен по реда на ГПК и такъв
по ДОПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с
което да уважи предявените искове.
Писмен отговор от въззиваемото дружество „Билбобул” ООД (н) не е
подаден.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството по несъстоятелност на „Билбобул” ООД е открито с
Решение № 66/09.06.2020 год. на РОС по т. д. № 421/2020 год., вписано в търг.
регистър на 17.06.2020 год.
С молба изх. № М-24-03-334/19/15.07.2020 год. НАП е предявила пред съда
по несъстоятелността публични вземания, ведно с дължимите към 02.07.2020 год.
лихви, както следва:
1. Публични вземания за данъци – 115 750.53 лв., от тях: 73 704.68 лв.
главници и 42 045.85 лв. лихви, като основанията за тези вземания са справки-
декларации по ЗДДС, декларации обр. 6, годишни данъчни декларации по ЗКПО,
както и три влезли в сила ревизионни акта:
- Ревизионен акт от 07.01.2020 г., изд. от ТД на НАП-Варна
2
- Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-001/26.06.2018 г., изд. От
ТД на НАП-Варна и
- Ревизионен акт от 20.02.2019 г., изд. от ТД на НАП-Варна
2. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски – 296 050.08
лв., от тях: 247 020.74 лв. главници и 49 029.34 лв. лихви;
3. Публични вземания за имуществени санкции – 7 632.95 лв., от тях: 7 300
лв. главници и 332.95 лв. лихви.
Общият размер на предявените публични вземания възлиза на 419 433.56
лв., от които: 328 025.42 лв. главници и 91 408.14 лв. лихви.
Синдикът е включил в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687
ал. 2 от ТЗ, обявен на 10.09.2020 год., публични вземания в общ размер 414 880.68
лв., от които:
1. Вземания за данъци 111 197.45 лв. (69 997.57 лв. главници и 41 199.31 лв.
лихви), като от тях 111 197.45 лв. са с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.
1 т. 6 от ТЗ, а 470.94 лв. – по чл. 722 ал. 1 т. 9 от ТЗ;
2. Вземания за задължителни осигурителни вноски 296 050.08 лв. (247
020.74 лв. главници и 49 029.34 лв. лихви), като от тях 294 473.23 лв. са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ, а 1 576.85 лв. – по чл.
722 ал. 1 т. 9 от ТЗ;
3. Вземания за имуществени санкции - 7 632.95 лв. (7 300 лв. главници и
332.95 лв. лихви), като от тях 7 588.23 лв. са с поредност на удовлетворяване по
чл. 722 ал. 1 т. 6 от ГПК, а 44.72 лв. – по чл. 722 ал. 1 т. 9 от ТЗ.
В списъка по чл. 686 ал. 1 т. 3 от ТЗ на неприетите вземания на
кредиторите синдикът включил вземане на НАП за данъци в размер на 4 552.88
лв., представляващо непризнати публични вземания от ВАС съгласно Решение №
8387/29.06.2020 год. по адм. дело № 594/2020 год., с което е обезсилено Решение
№ 54/11.10.2019 год. на Административен съд – Русе по адм. дело № 506/2018
год. в частта относно установените с Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-
001/26.06.2018 год. вземания за периода 01.01.2014 год. – 31.03.2014 год. за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове за сумата над 7 576.16 лв. до
11 283.72 лв. (за 3 707.56 лв.) и съответните лихви за размера над 3 197.74 лв. до
4 765.51 лв.(за 1 567.77 лв.), като е посочен общ размер на неприетите вземания в
размер на 4 552.88 лв. (общият сбор на двете суми е 5 275.33 лв.).
Кредиторът НАП е подал възражение срещу списъка на неприетите
3
вземания, обявен в търговския регистър на 10.09.2020 год., относно публични
вземания в размер на 3 707.56 лв. и предвидената поредност за удовлетворяване
на публичните вземания в общ размер 417 919.55 лв., от които 327 362.02 лв.
главници и 90 557.53 лв. лихви, начислени до 02.07.2020 год., а именно – по чл.
722 ал. 1 т. 1 от ТЗ вместо по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ. С Определение №
260/58/19.11.2020 год. по т. д. № 421/2019 год. съдът по несъстоятелността
оставил възражението без уважение.
В срока по чл. 694 ал. 6 от ТЗ НАП е предявила искове за установяване
съществуването на вземане в размер на 3 707.56 лв. и на привилегия за всички
приети публични вземания по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
С обжалваното в настоящото производство решение исковете са отхвърлени
като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове в правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ за
установяване съществуването на неприето от синдика на „Билбобул” ООД
публично вземане в размер на 3 707.56 лв. и за поредност на удовлетворяване на
приети публични вземания в общ размер 417 919.55 лв. по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ
вместо по чл. 722 ал. 1 т. 6 и т. 9 от ТЗ.
Относно неприетото публично вземане в размер на 3 707.56 лв.:
В исковата си молба и във въззивната жалба НАП твърди, че вземането в
този размер представлява вземане за лихви по Ревизионен акт № Р-
03001817008486-091-001/26.06.2018 г., а не главници – вземания за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове, установени със същия ревизионен акт,
съответно – че решението на ВАС по адм. дело № 594/2020 г. за обезсилване на
решението на Административен съд – Русе по адм. дело № 506/2018 год. в частта
за установените данъчни задължения (главници), не е основание за неприемане на
вземането. Твърди също, че вземането в размер на 3 707.56 лв. лихви е част от
общо предявеното по този ревизионен акт вземане за лихви в общ размер
11 718.09 лв., дължими за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год., което
предявяване е направено с молбата от 15.07.2020 год. и е видно от приложената
към нея справка за размера на вземанията по отделните основания.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на първостепенния съд за
неоснователност на предявения иск.
В молбата от 15.07.2020 год., подадена от НАП пред съда по
4
несъстоятелността, предявените публични вземания са посочени в общ размер
419 433.56 лв., включващи главница и лихви до 02.07.2020 год., като тази сума е
разграничена в три групи публични вземания: за данъци, за задължителни
осигурителни вноски и за имуществени санкции. В първата група (за данъци)
публичните вземания са посочени в общ размер - 115 750.53 лв. (73 704.68 лв.
главници и 42 045.85 лв. лихви), като основанията за вземанията са разграничени
по видове, без да са посочени вземанията по всяко едно от основанията. Това важи
и за вземането по Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-001/26.06.2018 г.: в
молбата е отразено само, че актът е бил обжалван и потвърден с решение на
Русенския административен съд по адм. дело № 506/2018 год. С оглед на това,
недоказани са твърденията в исковата молба, че по този ревизионен акт са
предявени само лихви в размер на 11 718.09 лв. за периода 01.01.2014 год. –
31.12.2014 год. Сума в този размер не е посочена и в самия ревизионен акт
(посочените лихви в размер на 8 523.92 лв. са върху всички установени данъчни
задължения за корпоративен данък и за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове).
Описаната като приложение № 64 към молбата за предявяване на вземания
Справка за размера на публичните задължения на „Билбобул“ ООД – гр. Русе по
отделни основания не е представена по делото, съответно – видът и размерът на
вземането, предмет на иска по чл. 694 ал. 2 от ТЗ, не могат да бъдат установени и
от тази справка.
Като ищец по положителния установителен иск по чл. 694 ал. 2 от ТЗ
кредиторът НАП следва да установи по пътя на пълното и главно доказване
всички обстоятелства, от които претендира да произтича вземането му,
фактическото и правното му основание, неговия вид и размер. Ако се претендира
вземане за лихви за забава при изплащане на парично задължение – както в
случая, то следва да се докаже както по основание, така и по размер - върху каква
главница и за какъв период е начислена и дължима лихвата. В хода на съдебното
производство това не е направено, с оглед на което предявеният установителен
иск по чл. 694 ал. 2 от ТЗ за съществуване на вземане в размер на 3 707.56 лв.
лихви върху публични вземания за данъци по Ревизионен акт № Р-
03001817008486-091-001/26.06.2018 г., се явява неоснователен и недоказа и следва
да бъде отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради
което обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията за установяване на поредност за удовлетворяване на
5
предявените публични вземания в общ размер 417 919.55 лв. по чл. 722 ал. 1 т. 1
от ТЗ:
В исковата молба се твърди, че приетите публични вземания са обезпечени с
Постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170018-022-
0067897/09.11.2017 год., изх. № С180018-023-0002178/13.06.2018 год., изх. №
С180018-022-0106749/19.12.2018 год., изх. № С190018-023-0000226/23.01.2019
год., изх. № С190018-022-0018443/14.03.2019 год. и изх. № С200018-022-
0034439/08.06.2020 год., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна,
офис Русе, вписани в ЦРОЗ под № № 2017112002440, 2018071803070,
2019010200210, 2019030501381, 2019032002920 и 2020062401612, даващи право
на привилегировано удовлетворяване по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
Съгласно чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ при извършване на разпределение на
осребрено имущество вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се ползват с привилегия
при удовлетворяване от получената сума при реализацията на обезпечението.
Въззивният съд споделя становището, възприето в Определение №
519/15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г., I т. о., ТК, за необходимостта от
корективно тълкуване de lege lata на разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ в
частта относно предвидената привилегия за вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, тъй като вписването на възбрани по реда на
ЗОЗ е недопустимо, а вписването на запор има за последица единствено
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор спрямо кредитора, в
чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество (чл.
12 ал. 2 и чл. 30 ал. 1 ЗОЗ) - в този случай, при принудително изпълнение
заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен.
Вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори
предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, съответно такова
право не може да бъде признато и на кредитора с прието вземане в
производството по несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки
по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а
предимство при конкуренция на различните способи за принудително
реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към
изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Съгласно специалните
правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от
обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи
6
кредитори (чл. 459 ал. 1 във вр. с чл. 457 ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/2013 г. и чл. 217 ал. 1 и 3 и чл. 194 ал.
5 ДОПК). Следва да се съобрази и чл. 638 ал. 4 ТЗ, съгласно която норма
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, а налагането на нови
обезпечителни мерки след откриване на производството по несъстоятелност е
недопустимо. Отделен аргумент се извежда и от разпоредбата на чл. 724 от ТЗ,
която предвижда удовлетворяването на кредиторите, в чиято полза са учредени
залог или ипотеки, както и на кредитори с право на задържане, от цената на
заложената или ипотекирана вещ, а всички останали кредитори, включително и
тези с вписани запори и възбрани, третира като необезпечени.
Същото становище е застъпено и в Определение № 238/10.05.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1597/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 60338/07.06.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2011/2020 г., I т. о., ТК; Определение № 295/27.05.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1585/2020 г., II т. о., ТК.
Предвид горното, искът по чл. 694 ал. 2 от ТЗ за установяване на поредност
на предявените от синдика на „Билбобул” ООД публични вземания към
дружеството в общ размер 417 919.55 лв. по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ се явява
неоснователен по изложените мотиви. Решението в частта, с която претенцията е
отхвърлена, се явява правилно като краен извод и следва да бъде потвърдено от
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260094/14.10.2021 год., на Окръжен съд –
Русе по т. д. № 496/2020 год.по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7