№ 14993
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110159332 по
описа за 2023 година
П. И. Ч. е предявил срещу Р. М. Ц. частичен осъдителен иск за сумата от 1 лев при
глобално заявена претенция за сумата от 1250 лева с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 21.09.2023 г. ответникът изпратил отворено писмо, адресирано до
Председателя, Управителния съвет и ..., което съдържало обидни и клеветнически твърдения
по отношение на ищеца, накърняващи неговата чест, достойнство и изградено добро име в
обществото. В писмото били изложени следните обидни и клеветнически твърдения:
„...системно налаган психически тормоз от страна на господин П. Ч....“, „...той си позволи да
нахълта в конюшнята и без да има никакво основание, и право да повишава тон...", „…
господин П. Ч. с появяването си и с присъщия му тон, и начин на поведение, направи
пореден скандал, с което принуди шеф екипа и треньора да направят разместване в
стартовия ред на отбора. Това създаде излишно напрежение в отбора...", „...господин П. Ч. в
ролята си на родител и на заместник председател на ..., придружен от дъщеря си и съпругата
си, отиват в конюшнята, когато Десислава е сама и я обграждат, и започват да се карат,
обиждат, и заплашват с думите ,,всичко ще ти се върне", крещейки...", „...причината за тази
истерия на семейството...“, „...въпросната агресия към нея...“, „...тази агресия от страна на П.
Ч., се прехвърля и върху сестра В. М. с неподходящи обидни думи, истеричен тон, което
не подхожда най-вече на заместник председател на ... и чрез това поведение и лично
отношение към някои хора се уронва името и авторитета на цялата управа...", „…Лицето П.
Ч. има ли право да крещи, да се намесва в работата на треньори и комисия по прескачане на
препятствия и да заплашва състезатели, като използва поста, които заема...“, „...този случай
на системен тормоз...". Писмото било публикувано на във фейсбук профила на В. Р. М.,
поради което достигнало до неопределен брой лица. Излага, че нищо от посоченото в
писмото не е достоверно. След оповестяване на писмото, ищецът получил негативни отзиви,
1
коментари и запитвания, поради което изпитал силен стрес, тревога, главоболие и
безпокойство заради накърняване на доброто му име в обществото, както и личните му чест
и достойнство като човек, баща и съпруг. Счита, че с писмото се уронва и неговият престиж
като заместник-председател на федерацията и се влошава името му в общественото
пространство. Излага, че е обект на унизителни и обидно отношение от ответника, което е
причина за психическото неразположение и тревожност на ищеца.
Постъпил е отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Счита се, че описаното в исковата молба поведение не съставлява
непозволено увреждане, поради което и няма как ищецът да е понесъл неимуществени
вреди. Счита се, че цитираните части от писмото не могат да се квалифицират като обида
или клевета. Сочи, че използваните думи нито са цинични, нито са унизителни за
достойнството и честта на ищеца. Отрича да е налице вина, доколкото разпространяването
на писмото не е извършено от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на противоправни
действия на ответника е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, че е
налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпените
неимуществени вреди, както и техния размер. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да установи, че изложените в писмото
твърдения са верни.
По делото е представено процесното отворено писмо, публикувано във фейсбук
профила на В. М..
Представени са ... Правилник за устройството и дейността на специализираните
комисии в системата на ...“, както и Протокол от заседание на комисията по дисциплинарни
производства, арбитраж и етика при БФ по конен спорт от 04.09.2023 г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. В. Р. М., дъщеря на ответника,
която разказва, че е обсъждала писмото с ответника и то било опит за спиране на ищеца да
осъществява тормоз върху семейството им. Не счита, че написаното е обидно за ищеца,
доколкото същото съдържало доста умерен тон. Разказва за случка на балканския
шампионат през 2022 г., при която ищецът бил по-агресивен, демонстративно се държал
лошо с цялото семейство, избухнал, направил скандал с треньора, обидил сестрата на
свидетелката. На държавното първенство ищецът се карал на сестра , която се разстроила,
след което ищецът нахълтал и започнал да се държи доста агресивно, говорил с обидни думи
от естество да шокират и притеснят и заплашителен тон. Сочи, че без причина ищецът се
карал с нея, държал се агресивно, арогантно, обиждал я. Излага, че ищецът нападал
словесно други хора, търсил сметка за поведението им без да бъде провокиран. Сочи, че е
ставала свидетел на случка, когато ищецът се карал с бащата на друго момиче, защото той
не подкрепял дъщеря му, бил разярен и крещял. Смята, че ищецът просто има такъв
2
характер. Излага, че се притеснява да крещи без причина мъж на такава възраст, а той
викал, държал се агресивно, демонстрирал сила и положението, което имал във
федерацията.
Свид. А..., треньор на дъщерите на страните разказва, че заради промяна в начина на
яздене на състезание, който не бил съобщен на дъщеря му, ищецът се афектирал и започнал
да се кара на дъщерята на ответника. На друго състезание възникнал проблем относно реда
на стартиране на състезателите, от което ищецът отново се афектирал, държал се агресивно
и разпоредил да се променят стартовете. След публикуване на писмото той заплашил
свидетеля и направил постъпки за отнемане на треньорските му права.
Разпитан е и свид. .... близък приятел на ищеца, според когото след публикуване на
писмото ищецът бил доста притеснен, държал се неестествено, нямал обичайното си ведро
настроение, не спал цяла нощ, бил унил. Бил притеснен от написаното в писмото, от това, че
ще бъде увредена репутацията му. Счита, че ефектът от писмото е много негативен за ищеца,
на когото се налагало да обяснява, че написаното не отговаря на истината, за начина по
който му се е отразило и да оборва написаното в него. Наложило му се да се явява пред
Етична комисия. Притеснението на ищеца било от това, че се говорят неистини за него.
Споделял, че се чувства по този начин заради това, че се говорят лъжи по негов адрес.
Според свидетеля ищецът се чувствал неестествено и неприятно от това, което пишело в
писмото, същевременно и от това, че се накърнява достойнството и името му, като близки,
познати и бизнес партньори на ищеца могат да си изградят лошо мнение за него, което не
отговаря на неговото действително поведение.
За основателността на иска следва да се извърши преценка дали употребените в
писмото изрази имат клеветнически и обиден характер. Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни
изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват
личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл.
КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито
са доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в решение №
7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на КС и решение № 20/1998 г. по к. д. № 16/1998 г. на КС
свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 КРБ, няма абсолютен характер.
Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация е прогласено и в чл. 10 ЕКЗПЧОС и то не е абсолютно.
Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то
да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а
също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както
и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова
ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, допускащ
3
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото на лично
достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 КРБ също е защитено. Съгласно
цитираното решение когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за
ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията, освен
останалите, посочва правата и доброто име на другите граждани, а Конвенцията –
репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на
човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при
нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права се решава след
конкретна преценка на всеки случай.
С оглед на дадените основополагащи разяснения по тълкуването на
конституционните норми следва да бъде отговорено на въпроса дали осъщественото от
ответника поведение представлява реализиране на правото му по чл. 10 ЕКЗПЧОС,
съответно чл. 39 КРБ, в рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които
се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените
права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява
информация, е правомерно, т.е. не е обидно или клеветническо. Разпространяването на
информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и
данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто
му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. За разлика от
разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй
като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не
информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно, тъй като не е
изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е.
ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен
морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като
това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със
сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по
нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление
за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения
и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази. Няма пречка едно и също изказване да
съдържа както разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и
изказването на оценка, позиция, т.е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в
този случай при преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от
посочените различни критерии спрямо различните части на това изказване.
4
При така очертаната правна рамка и формирана съдебна практика, с оглед конкретно
установените по делото факти, съдът не намира за противоправно поведението на
ответника, изразяващо се в съставяне на процесното отворено писмо, доколкото нито едно
от изказванията в него не е обидно или клеветническо, доколкото изявленията в писмото
всъщност изразяват мнението на ответника по отношение на поведение на ищеца, което той
е намерил за несъобразено с етичните норми на ...“, с оглед на което и е поискал проверка на
това поведение от компетентните органи на федерацията. Всички изявления в писмото
представляват оценъчно съждение, а не обидни оценки и квалификации, тъй като се касае за
изразено от ответника мнение, формирано от неговата гледна точка. Съдът намира, че
използваните в писмото думи не са обидни, нито цинични или позорящи, тъй като не
представляват изрази, които обективно са в състояние да засегнат личното достойнство на
ищеца, нито обективно са в състояние да повлияят върху личната оценка на ищеца за самия
него.
На следващо място съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства не
се установи ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди в степента, която
излага, доколкото обстоятелството, че ищецът е изпитал негативни изживявания, се
установява единствено като преценка на свид. Русев и не е подкрепена от обективни
обстоятелства.
Съдът счита и че не установява причинно-следствена връзка между вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял, касаещи засягане на доброто му име в обществото и
уронване на неговият престиж в общественото пространство, доколкото стана ясно, че
оповестяването на писмото не е осъществено от ответника, с оглед на което и той не може
да носи отговорност за това, че писмото е станало достояние на повече хора.
С оглед на изложеното съдът намира, че изявленията в процесното писмо не изпълват
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото същите не са
от естество да уронят престижа на ищеца в общественото пространство или личното му
достойнство, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Ч., ЕГН **********, срещу Р. М. Ц., ЕГН
**********, частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 лев, част от глобално
заявена претенция от 1250 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитан силен стрес, тревога, главоболие и безпокойство заради
накърняване на доброто име на ищеца в обществото, както и личните му чест и достойнство
като човек, баща и съпруг, и неговият престиж като заместник-председател на федерацията,
вследствие на изпратено от ответника на 21.09.2023 г. отворено писмо до Председателя,
5
Управителния съвет и ....
ОСЪЖДА П. И. Ч., ЕГН **********, да заплати на Р. М. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 540 лева – съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6