№ 303
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000309 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от ответниците в
производството „В&ВГ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, ЕИК: ********* и ЕТ
„Г. Т. – М. Т.“, ЕИК: ********* срещу първоинстанционно решение №
904337 от 30. 11. 2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд,
Гражданско отделение, Единадесети състав по т.д. № 36 по описа на съда за
2020 г. в частта му, с която са признати за нищожни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД,
ЕИК: *********, по исковете на синдика на "В&ВГД Оранжерии Петрич"
ООД - в несъстоятелност, ЕИК: *********, с правно основание чл. 646, ал. 1,
т. 1 и 3 от ТЗ, прихващанията на обща стойност 11 000 /единадесет хиляди/
лева, направени на 05. 03. 2019 г. /1100 лева/, 02. 04. 2019 г. /1100 лева/, 08.
05. 2019 г. /1100 лева/, 08. 06. 2019 г. /1100 лева/, 09. 07. 2019 г. /1100 лева/,
06. 08. 2019 г. /1100 лева/, 05. 09. 2019 г. /1100 лева/ и 07. 10. 2019 г. /3300
лева/, между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: *********, и ЕТ „Г.
Т.-М. Т.“, ЕИК: *********, със законните последици по отношение на
1
разноските в производството.
Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част, иска се
отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с
което предявените срещу жалбоподателите искове да бъдат отхвърлени, със
законните последици.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
Страните не претендират разноски във въззивното производство.
Във въззивната инстанция е изслушано и прието заключение на вещо
лице /ВЛ/ по допусната съдебно счетоводна експертиза с ВЛ А. Ч..
В отхвърлителната му част първоинстанционното решение, като
необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивните жалби, като подадени от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по
същество в обжалваната му част, поради следното:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
2
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценявано от въззивния състав, съобразно релевираните от
въззивниците оплаквания в жалбите им, както и при условията и в пределите,
съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., първоинстанционно
решение в обжалваната му част се явява, както се посочи, и правилно, поради
следното:
Не се спори по делото, установява се и от служебна справка в публичния
електронен търговски регистър /ТР/, воден от Агенцията по вписванията към
Министъра на правосъдието, че с решение от 20. 02. 2019 г. по т.д. № 252 по
описа за 2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, е открито производство по
несъстоятелност на ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК:
*********.
Не се спори по делото, установява се от представените и неоспорени
писмени доказателства – протоколи за прихващане, че всички процесни
прихващания/действителността на това, извършено преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на същото
дружество, не е предмет на въззивното производство/, са извършени след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
„В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: ********* – първото от тях е от 05.
03. 2019 г.
Отново не се спори, установява се и от всички събрани по делото и
неоспорени писмени доказателства, че вземанията и задълженията – предмет
на извършените и процесни прихващания /поне вземанията на дружеството в
несъстоятелност, за насрещните такива на втория ответник – ЕТ, по делото
произходът и времето на възникването им не са установени, но това и
ирелевантно за действителността на процесните прихващания, на която се
отразява и е достатъчно, като елемент от фактическия състав по делото да се
3
установи, че вземанията и само на несъстоятелния длъжник, са възникнали
преди датата на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ/, са възникнали преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Не се нито твърди, нито се установява, съответно – не се и спори по
делото, че изявленията за прихващане в случая и за процесните такива
прихващания, са извършени /същите са оформени в двустранни протоколи,
което по принцип не е необходимо, за да проявят действието си, но и също по
принцип не ги опорочава само заради това/, са извършени без участието на
синдика на несъстоятелния длъжник.
Безспорно е както в теорията, така и в практиката, че прихващането има
погасителен ефект и е способ за изпълнение на задълженията /така изрично и
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/.
При така установеното по делото са налице са всички елементи на
фактическия състав, сочещ на основателността на предявения от синдика на
дружеството в несъстоятелност и уважен от първоинстанционния съд с
решението му в обжалваната негова част, иск по чл. 646, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
645, ал. 2 от ТЗ иск – налице е направено след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не по установения в
производството ред изпълнение на задължение, което е възникнало преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
поради което и същото, както и процесните прихващания, чрез които е
реализирано, са нищожни, както това правилно е приел и
първоинстанционния съд в обжалваното му решение.
Не се отразява на този извод констатираното от ВЛ по ССЕ във
въззивното производство в заключението му, което заключение въззивният
състав кредитира, като обосновано, обективно и основано на специалните
знания на ВЛ обстоятелство, че към съответните дати на оформянето на
протоколите за процесните прихващания /както автентичността, така и
съдържанието им, включително досежно датата, не са оспорвани по делото/,
страните не са имали взаимни задължения, които да са предмет на
прихващане, както и че същите протоколи били съставени само за нуждите на
счетоводствата на страните по тях. На първо място, счетоводството отразява
търговските операции, а не обратно, при което не би могло каквото и да било
счетоводно отразяване да валидира нищожни такива, които от юридическа
4
гледна точка са правно нищо. На следващо място, прихващания като
процесните са изрично прогласени от закона за нищожни, при наличието на
установения по делото да е реализиран фактически състав, и следва да бъдат
също прогласени за такива с нарочно съдебно решение, в случай, че
легитимирано лице сезира съда с иск, като настоящия, с цел правна
сигурност, сигурност на оборота и в крайна сметка – довеждането до знанието
на всички участници в този оборот на обстоятелството, че определени
търговски операции /сделки/, въобще не са породили правни последици.
На изложеното, както и на основателността на иска, по никакъв начин не
се отразява и също установеното от ВЛ по ССЕ обстоятелство, че
задълженията, за погасяването на които фиктивно са съставяни протоколите
за процесните прихващания, са всъщност заплатени по друг начин.
С оглед изложеното налага се извод, че въззивните жалби, с които
настоящата инстанция е сезирана, се явяват допустими, но неоснователни, а
обжалваното с тях първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и
правилно по същество в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено в
тази му част, със законните последици.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904337 от 30. 11. 2020 г., постановено от
Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Единадесети състав по
т.д. № 36 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която са признати за
нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В&ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: *********, по исковете на синдика на
„В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./ с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 1
и 3 от ТЗ, прихващанията на обща стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева,
направени на 05. 03. 2019 г. /1100 лева/, 02. 04. 2019 г. /1100 лева/, 08. 05.
2019 г. /1100 лева/, 08. 06. 2019 г. /1100 лева/, 09. 07. 2019 г. /1100 лева/, 06.
08. 2019 г. /1100 лева/, 05. 09. 2019 г. /1100 лева/ и 07. 10. 2019 г. /3300 лева/,
между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: *********, и ЕТ „Г. Т.-М.
Т.“, ЕИК: *********.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6