№ 237
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по чл.226 от КЗ/отм./ чл.432 от КЗ / и по чл. 86 от
ЗЗД.
Ищцата С.В.С.. твърди, че на 14.08.2015г., във ФР Германия, на
автомагистрала №10, по пътя Берлин –Вайсензее, пътен възел Шванебек,
адм.окръг Барним, в отсечката при км 194,850 в посока пътен възел П. -
Хамбург, настъпило ПТП с участието на микробус „Мерцедес Спринтер“ с
ДК№ *****, което се блъска в спрял поради задръстване тежкотоварен
камион – влекач с полуремарке. Вследствие на удара и уврежданията по
микробуса починали шестима от возещите се в него, сред които и братът на
ищцата – Ф.Ф.К.. Тъй като за процесния л.т.а. имало валидна към датата на
ПТП застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „, сключена
със ЗД“ БУЛ ИНС“АД, ищцата предявила пред застрахователя претенция да
й бъде изплатено обезщетение за причинени й от смъртта на брат й
неимуществени вреди и по образуваната щета № **********/27.08.2019г.
бил постановен отказ за това.
В исковата молба ищцата твърди, че все още не може да се възстанови
от шока от настъпилото ПТП и внезапната смърт на брат си, с когото била в
особено близки отношения, били привързани, живеели в обич,
разбирателство и съгласие.
Счита, че ответното дружество следва да й заплати обезщетение за
репариране на причинените й неимуществени вреди , в размер на 26 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на събитието, до окончателното
плащане, както и направените разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
1
Ответникът ЗД“ БУЛ ИНС“АД оспорва основателността и доказаността
на исковете. Твърди, че не е установен механизмът на ПТП, съответно че
застрахованият водач има вина за него. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан. Счита
претендираното обезщетение за прекомерно, както и че лихвата върху
главницата следва да се начислява от 12.09.2019г., а не от датата на деликта,
съответно и че е изтекла 3- годишна погасителна давност, ако се претендира
от датата на деликта. Твърди и че искът е погасен с 5 – годишна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
С оглед наличието на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между ответното застрахователно
дружество и водача на процесното МПС, ищцата отправила писмена
претенция до застрахователя и била образувана щета, по която бил
постановен отказ да се изплати претендираното обезщетение.
Изложеното обосновава наличието на правен интерес ищцата, като
увредено трето лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане
на обезщетение за претърпените вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя на това основание,
следва са налице претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД / да са
налице всички законоустановени елементи – противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина /която съгласно чл.45 ал.2
от ЗЗД се презумира /.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл. 493а,
ал. 3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
По делото се установи, от разпита на св. Златко Фараонов, наличието на
сърдечни отношения между ищцата и брат й приживе – чували са се по
телефона, срещали са се, вкл. и преди той да отпътува за Германия.
Безспорно между тях е имало разбирателство и подкрепа, и ищцата трудно е
преживяла смъртта на своя близък.
2
Съдът не поставя под съмнение изградената близост между ищцата и
брат й, но в случая, за да се обоснове наличие на изключение и
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, е нужно да се
ангажират категорични и убедителни доказателства за проявленията на тази
връзка. Не се доказа и че от смъртта на брат си ищцата е търпяла такова
силно негативно въздействие върху живота си, което да е продължително и
обременяващо ежедневието й, и да й е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Ангажираните от ищцата доказателства / само показанията на посочения
по –горе свидетел/ не сочат на такава изключителна емоционална и трайна
връзка между ищцата и починалия, която да надхвърля по съдържание
обичайната привързаност между сестра и брат, традиционна за българския
семеен модел. Двамата са живели в отделни домакинства, самостоятелно един
от друг, като не се установява наличие на зависимост помежду им поради
особени, различни от обичайните, съпътстващи живота на членовете на
семейството обстоятелства.
Без да се омаловажава интензитетът на моралните болки и страдания,
които е претърпяла ищцата с оглед травмиращия характер на внезапната
смърт на брат й, не се установява изключителност на създадената
емоционална и трайна връзка, която да обуславя право на ищцата на
обезщетяване по смисъла на горепосоченото ТР.
Ето защо предявените искове / главният и акцесорният за лихви/ се
явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Поради отхвърлянето на исковете, ищцата следва да заплати на
ответното дружество деловодни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК. Съобразявайки възражението за прекомерност, съдът намира,
че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, следва да са
1362 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.С.. ЕГН **********, от гр.Русе,бул.“Тутракан“
№23, против ЗД“ БУЛ ИНС“АД за заплащане на сумата от 26 000 лева -
обезщетение по чл. 226 ал. 1 от КЗ/отм./ за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на брат й Фанко Фанков Кючуков, при настъпило на 14.08.2015г.,
във ФР Германия, на автомагистрала №10, по пътя Берлин –Вайсензее, ПТП
с участието на микробус „Мерцедес Спринтер“ с ДК№ *****, както и иска за
законна лихва върху претендираното обезщетение.
ОСЪЖДА С.В.С.. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БУЛ ИНС“АД
3
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул."Д. Б." № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., деловодни
разноски в производството в размер на 1362 лева- адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4