Р Е Ш
Е Н И Е № 109
Град Несебър, 07.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1764 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “БЕ-РЕГ” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.В., против Наказателно постановление № 02-0002635, издадено от Директора на Д. “И.п.т.” – Б. с което на основание чл.416, ал.1, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, оспорва фактическата обстановка според описаната в наказателното постановление и констатациите в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, отрича да е извършил вмеменото му административно нарушение. Счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл.153 от КТ. Като нарушена процесуална разпоредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в постановлението не се съдържа описание на фактическата обстановка, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Налице е и противоречие между обстятелствената част и правната квалификация, по който начин за жалбоподателя е невъзможно да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и кога е извършено, с което пък е нарушено правото му на защита. При определяне размера на наказанието е нарушен чл.27 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли наказателното постановление да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената с него санкция.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и отрича да са допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Счита нарушението за доказано, а постановлението счита за правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна::
По силата и в изпълнение на задълженията си по трудов договор № 097/04.06.2019г., Н.Р.М., в качеството си на работник/служител, е изпълнявала, считано от 06.06.2019г., в полза на работодателя си – “Б.Р.” ООД ***, длъжността “Готвач” с място на работа: град О., хотел М., община Несебър, срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 546,43 лева, при пълно работно време – 8 (осем) часов работен ден. Договорът е бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ със срок до 10.09.2019г.
Със Заповед № 1/13.06.2019г., издадена от управителя на дружеството-жалбоподател, работодателят е определил работно време и почивки на работниците си, както следва: 1) за работещите редовна смяна: работно време от 07:00 часа до 16:00 часа, първа почивка за хранене от 08:30 часа до 09:00 часа, втора почивка за хранене от 13:00 часа до 13:30 часа, време за почивка – първа почивка от 10:30 часа до 10:40 часа, втора почивка от 15:00 часа до 15:10 часа; 2) за работещите първа смяна: работно време от 06:00 часа до 10:00 часа, време за почивка - първа почивка от 07:00 часа до 07:40 часа, втора почивка от 09:00 часа до 09:10 часа; за работещите втора смяна: работно време от 16:00 часа до 20:00 часа, време за почивки – първа почивка от 17:30 часа до 17:40 часа, втора почивка от 19:00 часа до 19:10 часа.
На 13.09.2019г. е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, от инж. П.И. Емилов – Главен инспектор в отдел “БТКД” в Д”ИТ” – Бургас, и Ана Димитрова Г. – инспектор в отдел “АИПО” в Д”ИТ” – Бургас, в хотел “М.”, находящ се в град О., Южен плаж, стопанисван от “Б.Р.” ООД. При пристигането си в търговския обект проверяващите се представители на Елена Г. Груева, която и била управител на хотела, с чието съдействие са установени работещите в момента лица, като работещите в кухнята са се вписали в предоставен им списък на работещите за “Б.Р.” ООД, ***, Южен плаж. Работникът Н.Р.М. е декларирала срещу подпис, че работи в обекта като готвач. На управителя на хотела е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която е било наредено на дружеството-жалбподател да се яви, или чрез упълномощено лице, на 17.09.2019г. в 16:00 чада в Д”ИТ” – Бургас, където да представи писмени документи, между които Присъствени форми и отчетни форми за периода от месец май до месец септември 2019г., графици за работа, ведомости за заплати.
При проверката на документите проверяващите установили, че в представената отчетна форма за месец юли 2019г. работникът Н.М.е работила втора смяна на 14.07.2019г., а на 15.07.2019г. е работила първа смяна в обекта, като в този документ рабоното време за първа смяна е посочен периода от 06:30 часа до 14:00 часа, а за втора смяна – периода от 14:00 часа до 21:30 часа. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № ПР1930636 / 20.09.2019г., в който като едно от констатираните нарушения (т.3) е посочено, че работникът Н.Р.М. работи 2 смяна на 14.07.2019г. и 1 смяна на 15.07.2019г. на 15.07.2019г. при разпределение на работното време при 2 смяна от 14:00 часа до 21:30 часа и 1 смяна от 06:30 часа до 14:00 часа, т.е. от 21:30 часа на 14.07.2019г. до 06:30 часа на 15.07.2019г. има по-малко от 12 часа, по който начин работодателят “Б.Р.” ООД *** не е осигурил на Н.М.междудневна почивка за дните 14.07.2019г. и 15.07.2019г., която не може да бъде по-малко от 12 часа, в нарушение на чл.152 от КТ.
В деня на връчване на този протокол – 20.09.2019г., е бил съставен АУАН № 02-0002635 от П.И.Е. на длъжност “Главен инспектор при Д”ИТ” – Бургас, според който на 13.09.2019г., на място, на обект: Хотел “М.”, находящ се в град О., Южен плаж, стопанисван от “Б.Р.” ООД ***, и на 17.09.2019г. по документи в Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас се установило, че работникът Н.Р.М. ЕГН **********, назначена въз основа на сключен писмен трудов договор в “Б.Р.” ООД № 097/04.06.2019г., за изпълнение на длъжността “Готвач”, работеща на горепосочения проверяван обект, работи 2-а смяна на 14.07.2019г. и 1-а смяна на 15.07.2019г. при разпределение на работното време при 2-а смяна от 14:00 часа до 21:30 часа и 1-а смяна от 06:30 часа до 14:00 часа, т.е. от 21:30 часа на 14.07.2019г. до 06:30 часа на 15.07.2019г. има по-малко от 12 часа (видно от представената присъствена форма за работещите в дружеството през месец юли 2019г.). Работодателят “Б.Р.” ООД *** не е осигурил на Н.М.междудневна почивка за дните 14.07.2019г. и 15.07.2019г., която не може да бъде по-малко от 12 часа. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.152 от КТ. След съставянето на акта същият е бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по аккта и по нарушението и от пълномощник на дружеството-жалбоподател, който също е присъствал при неговото съставяне, и на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка. Възражения срещу акта не са направени при съставянето и връчването му, нито са постъпвали такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации, като посочва, че причина за извършване на проверката е бил подаден сигнал от друг работник, който е напуснал, и който счита, че са му били нарушени трудовите права.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според наказващия орган, както и според актосъставителя, жалбоподателят е нарушил чл.152 от Кодекса на труда.
При така изложените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна имаща правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 27.11.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 04.12.2019г.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са издадени по реда, предписан в закона, от компетентни държавни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. В същите подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена съответстващата му правна квалификация. Поради това и реализирането на административно наказателна отговорност спрямо дружеството-жалбоподател “Б.Р.” ООД, ЕИК ********, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават производството и да представляват формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на жалбопдателя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, поради което съдът не споделя възраженията за допуснати в хода на адмиистраивно наказателното производство нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
При провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и правилно е приложена нормата, определяща санкцията. Правилно наказващият орган е приел, че “Б.Р.” ООД ***, в качеството му на работодател, е нарушил разпоредбата на чл.152 от КТ, тъй като на Н.Р.М. не е била осигурена задължителната минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа на посочените в НП дати. Безспорно е установено, че на 14.07.2019г. Н.М.е напуснала работното си място в 21:30 часа и на 15.07.2019г. е започнала първа смяна от 06:30 часа. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателят, в качеството му на работодател, действително е осъщесвтвил състава на визираното в чл.152 от КТ нарушение.
Междудневната почивка се полага с цел възстановяване на силите и правоспособността на работника и съвпада с биологичния ритъм на живот. Разпоредбите на КТ относно продължителността на работното време и на почивките са императивни, като изключение се предвижда при стриктно спазване на визираните в кодекса ограничения. Тези разпоредби имат закрилен характер и неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото законодателство. Основна функция на работодателя, респ. на упълномощените от него длъжностни лица, е да следи за законосъобразното и правилно протичане на трудовия процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено, поради което и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление.
В този смисъл съдът счита, че нарушението правилно е квалифицирано по чл.152 от КТ, тъй като в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, “Б.Р.” ООД не е осигурил спазването на междудневна почивка за работник, изпълняващ длъжността “Готвач”, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При тези условия междудневната почивка на лицето в случая е била 9 часа.
Разпоредбата на чл.153 от КТ е неприложима, тъй като работодателят не е установил сумирано изчисляване на работното време, а освен това тя урежда междуседмичната, а не междудневната почивка, поради което доводът в жалбата се явява несъстоятелен.
Не са налице и основания за прилагане на разпоредбата на ччл.415в от КТ. С нарушението са засегнати конкретни права на работник, които му гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същия. Поради изложеното съдът счита, че не би могло да се приеме, че от нарушението не са настъпили вредни последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива. Нарушената междудневна почивка на работника е факт и това нарушение не би могло да бъде отстранено по време и място.
Наложената с НП имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер, като съдът намира, че този размер е правилно определен.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 335 лева (чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002635 / 26.11.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.” – Б. с което на “БЕ-РЕГ” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.В., за нарушение по чл.152 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА “БЕ-РЕГ” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.В., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 335 лв. (триста тридесет и пет лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: