№ 647
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100901342 по описа за 2024 година
СГС е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация –П“ЕООД, с която са
предявени срещу „Енерджи Маркет Глобал“ ООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД, вр. с
чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 05.02.2021 г. е сключил с
ответника договор за доставка на нетна електрическа енергия и координиране на
балансираща група за период от 12 месеца, по който ответникът е поел задължението да
доставя електроенергия при цена от 123,60 лв. на мегаватчас. Сочи се от ищеца, че в
нарушение на договора ответникът е преустановил едностранно от 01.07.2021 г.
изпълнението на задължението по доставка на електроенергия и обектите на ищеца са били
прехвърлени към доставчик от последна инстанция. Поради нарушението на договора от
страна на ответника ищецът е бил принуден да закупи по-скъпа електроенергия, в резултат
на което е претърпял вреди в размер на 648 003,57 лв. С уточнителна молба от 21.08.2024 г.
ищецът е посочил, че за периода 01.07.2021 г. до крайния срок на договора 28.02.2022 г. би
заплатил на ответника сумата от 305 608,51 лв., но поради нарушение на договора е
заплатил на други дружества сумата от 953 613,08 лв. - в полза на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и на „Кумер“ ООД. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 648 003,57 лв. - обезщетение за вреди от закупена по скъпа
електроенергия за периода 01.07.2021 г. - 28.02.2022 г., както и сумата от 195 423,22 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана през периода 13.08.2021 г. -
28.06.2024 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението,
че не е представена справка по чл.366 ГПК, а по същество с довода, че в договора е
уговорено право на усвояване на гаранцията в размер на 23 175 лв. от ищеца при
1
неизпълнение, но други обезщетения не са били уговорени. Поддържа се, че на основание
чл.9 ал.1 от договора ответникът предсрочно е прекратил действието му от 01.07.2021 г.
Сочи се, че договорът е сключен в процедура по ЗОП, а ответникът като лицензиран
търговец на електроенергия към провеждане на процедурата е могъл да купува
електроенергия само на организиран борсов пазар, който е на „Българска независима
енергийна борса“ АД, а ценовата оферта за договора е подадена на 30.12.2020 г. и е базирана
на цените на БНЕБ за м.11.2020 г., която е била 93,28 лв. за мегаватчас, но през периода на
действие на договора цените са увеличени на 101,82 лв. за м.03.2021 г. до 367,30 лв. за
м.02.2022 г. Поддържа се, че това драстично увеличение на цените, което обхваща и
процесния период, представлява съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.9
ал.1, предл.4-то от договора, за която вина няма ответникът, поради което в негова полза е
възникнало право да прекрати договора. Излагат се съображения за приложение на чл.307
ТЗ. Искът се оспорва и като недоказан поради липса на доказателства за претърпени вреди
от ищеца. Прави възражение за приспадане на усвоената от ищеца банкова гаранция от
23 175 лв. Оспорва се изпадането на ответника в забава и основание да се начислява
обезщетение по чл.86 ЗЗД поради липса на покана.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че през действие на договора не е настъпило твърдяната от ответника съществена
промяна в обстоятелствата за изпълнение на задълженията по него и не е налице основание
за предсрочното му прекратяване, защото промяната в цената е била предвидима за
ответника при полагане на дължимата грижа. Оспорва се приложението на чл.307 ТЗ.
Поддържа се искът по чл.86 ЗЗД като акцесорен.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с
довода, че е налице договорно основание за предсрочно прекратяване на договора – чл.9
ал.1, предл.4-то от него. Излагат се съображения за драстичното увеличение в цената на
закупуваната от ответника електрическа енергия от единствения продавач - „Българска
независима енергийна борса“ АД, а това увеличение не е могло да се предвиди и прогнозира
при сключване на договора. Това оскъпяване на електроенергията води до промяна на
икономическия баланс по договора – чл.116 ал.5,т.2 ЗОП, вр. с чл.117а ЗОП.
Представен е договор от 05.02.2021 г., сключен по ЗОП, от който се установява, че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което ответникът в качеството на
изпълнител е поел задължението да доставя на ищеца за срок от 12 месеца количества нетна
активна електрическа енергия ниско и средно напрежение, а ищецът в качеството на
възложител е поел насрещното задължение да заплаща цена от 123,60 лв. на МWh.
Представено е писмо вх.N 358/07.02.2021 г., с което ЕР ЮГ е уведомило ищеца, че във
връзка с постъпила информация за прекратен договор от 01.07.2021 г. ищецът ще бъде
причислен към доставчик от последна инстанция.
Представено е писмо вх.N 374/12.07.2021 г., с което ответникът е уведомил ищеца, че
2
поради повишаване на цените на електроенергията, търгувана на Българска независима
енергийна борса е налице обективна невъзможност да доставка на електроенергия по
договора от 05.02.2021 г., поради което от 01.07.2021 г. обектите на ищеца ще се снабдяват с
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
С писмо изх.N 377/13.07.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че не са налице
предпоставки за прекратяване на договора.
С писмо вх.N 439/30.07.2021 г. ответникът е заявил на ищеца, че дори и при увеличение
на цената по процесния договор ще търпи вреди, поради което договорът следва да се
прекрати незабавно от 01.07.2021 г.
Представен е договор от 09.11.2021 г., от който се установява, че между ищеца и „Кумер“
ООД е възникнало облигационно правоотношение, по което „Кумер“ ООД е поел
задължението да доставя на ищеца за срок от 12 месеца количества нетна активна
електрическа енергия ниско и средно напрежение, а ищецът в качеството на възложител е
поел насрещното задължение да заплаща цена, определена по посочена в договора формула.
Представена е фактура N 1115/28.02.2022 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „Кумер“
ООД цена на електроенергия в размер на 29 918,02 лв.
Представена е фактура N 1099/15.02.2022 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
„Кумер“ ООД цена на електроенергия в размер на 73 475,21 лв.
Представена е фактура N 1091/31.01.2022 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „Кумер“
ООД цена на електроенергия в размер на 27 294,41 лв.
Представена е фактура N 0943/15.01.2022 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „Кумер“
ООД цена на електроенергия в размер на 46 645,73 лв.
Представена е фактура N 0905/31.12.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „Кумер“
ООД цена на електроенергия в размер на 88 402,81 лв.
Представена е фактура N 0781/15.12.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „Кумер“
ООД цена на електроенергия в размер на 59 977,72 лв.
Представена е фактура N **********/10.12.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
ЕVN цена на електроенергия в размер на 74479,10 лв.
Представена е фактура N **********/11.11.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
ЕVN цена на електроенергия в размер на 161 385,10 лв.
Представена е фактура N **********/12.10.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
ЕVN цена на електроенергия в размер на 1 76717,11 лв.
Представена е фактура N **********/10.09.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
ЕVN цена на електроенергия в размер на 222622,92 лв.
Представена е фактура N **********/31.07.2021 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
ЕVN цена на електроенергия в размер на 148046,63 лв.
Представена е банкова гаранция N 027553G016/03.02.2021 г., с която „Търговска банка Д“
3
АД се е задължила при писмено искане на ищеца да плати сумата от 23 175 лв. при
декларирано неизпълнение на ответника по процесния договор.
Представено е платежно нареждане от 13.08.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 148048,48 лв. - по две фактури от
31.07.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 29.09.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 222622,92 лв. - по фактура от
29.09.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 29.09.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 222622,92 лв. - по фактура от
10.09.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 21.10.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 176497,91 лв. - по фактура за
м.10.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 18.11.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 161385,10 лв. - по фактура N
**********.
Представено е платежно нареждане от 17.12.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 74479,10 лв. - по фактура от
м.12.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 29.12.2021 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 59977,72 лв. - по фактура от 15.12.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 19.01.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 88402,81 лв. - по фактура от 31.12.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 28.01.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 46645,73 лв. - по фактура от 15.01.2022 г.
Представено е платежно нареждане от 22.02.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 27294,41 лв. - по фактура от 31.01.2022 г.
Представено е платежно нареждане от 01.03.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 73475,21 лв. - по фактура от 15.02.2022 г.
Представено е платежно нареждане от 22.03.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Кумер“ ООД сумата от 29918,02 лв. - по фактура от 28.02.2022 г.
Представено е удостоверение от 31.03.2025 г. на „Търговска банка Д“ АД с приложено
към него преводно нареждане от 27.10.2021 г., от които се установява, че по банкова
гаранция N 027553G016/03.02.2021 г. „Търговска банка Д“ АД е платил на 27.10.2021 г. на
ищеца сумата от 23 175 лв.
Установява се от заключението на СТЕ, че през процесния период ищецът е закупил
4
електроенергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от „Кумер“ ООД в общо
количество 2967,07296 на стойност от общо 953 612,08 лв. без ДДС, а стойността на това
количество електроенергия по процесния договор възлиза на 305 608,51 лв.; разликата в
стойностите е 648 003,57 лв. Ответникът не е могъл да се ползва от предлагане на
дългосрочни продукти на пазара на електрическа енергия през процесния период, както и че
най-използваният продукт на пазара на електрическа енергия е „ден напред“. Вещото лице е
констатирало, че през периода 01.03.2021 г. - 28.02.2022 г. е налице увеличение в цената на
електрическата енергия от 3,61 пъти или 360,77 %.
Представено е писмо от 08.04.2025 г. на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, в
което се сочи, че за периода 05.02.2021 г. - 28.02.2022 г. не са предлагани дългосрочни
продукти на организирания борсов пазар на електрическа енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. чл.82
ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от процесния договор от 05.02.2021 г., сключен по ЗОП, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството на изпълнител
е поел задължението да доставя на ищеца за срок от 12 месеца количества нетна активна
електрическа енергия ниско и средно напрежение, а ищецът в качеството на възложител е
поел насрещното задължение да плати цена от 123,60 лв. на МWh.
Между страните не се спори досежно възникването на облигационно правоотношение при
посочените по-горе параметри. Не се спори, че до 01.07.2021 г. ответникът е изпълнявал
точно задълженията си по договора и е доставял на ищеца съответните количества
електрическа енергия, както и че след посочената дата е преустановил фактическото
изпълнение на договорните задължения и е прекратил доставянето на електрическа енергия.
С писмо вх.N 374/12.07.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че поради повишаване на
цените на електроенергията, търгувана на Българска независима енергийна борса, е в
положение, идентично на „стопанска непоносимост“, което го поставя в обективна
невъзможност да доставя електроенергия по договора, поради което от 01.07.2021 г.
обектите на ищеца ще се снабдяват с електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция. В този смисъл е и писмо с вх.N 439/30.07.2021 г., с което ответникът е заявил, че
и при увеличение цената по договора ще търпи вреди, поради което го прекратява незабавно
от 01.07.2021 г. поради „стопанска непоносимост“.
Спорът е концентриран около въпроса дали през действие на правоотношението е
възникнало основание за предсрочно прекратяване на договорната връзка, т.е. дали
ответникът е имал право да прекрати договора с изявленията в посочените по-горе писма.
5
От заключението на СТЕ се установи, че през действие на договорното правоотношение е
настъпило значително повишение в цената на електроенергията, закупувана от ответника на
организирания от „БНЕБ“ ЕАД пазар, която след това е доставял на ищеца в изпълнение на
задълженията си по процесния договор. Увеличението в цената на „стоката“, която
ответникът е закупувал, за да изпълнява задълженията си по договора, възлиза на 360,77 %.
Този факт по несъмнен и категоричен начин сочи, че през действие на договора е настъпила
съществена промяна в икономическите условия, довела да значително неравновесие в
стойността на престациите, при което стойността на дължимата от ответника престация е
станала за него прекомерно обременителна.
В писмения отговор ответникът се е позовал на клаузата на чл.19 ал.1, предпоследно
изречение от договора, която предвижда, че договорът може да бъде прекратен при
настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение по причини, за които
страните не отговарят. В изпратените от ответника писмо вх.N 374/12.07.2021 г. и писмо с
вх.N 439/30.07.2021 г. не се съдържа негово изявление, с което да се позовава на тази
договорна клауза. Ето защо съдът намира, че договорът не е бил прекратен на посоченото
по-горе договорно основание. Недопустимо е ответникът през действие на договора да
отправя извънсъдебно изявление за неговото прекратяване поради „стопанска
непоносимост“, а в хода на процеса да поддържа, че договорът е прекратен на основание
чл.19 ал.1, предпоследно изречение от него. Това е така, защото „стопанската непоносимост“
е законово основание за прекратяване на договора, а съществената промяна в
обстоятелствата е предвидено в договора основание за прекратяване.
Освен това - дори и ответникът да се бе позовал в посочените по-горе писма на
процесната договорна клауза на чл.19 ал.1, неговото изявление не е в състояние да прекрати
договорната връзка. В нормата на чл.118 ЗОП изчерпателно са изброени хипотезите, при
които специалният закон допуска да се прекрати предсрочно сключеният по реда на ЗОП
договор за обществена поръчка, поради което съдът намира, че извън тези хипотези е
недопустимо да се прекратява договорът. Нормата на чл.118 ЗОП позволява само на
възложителя да прекрати договора в предвиден в самия договор случай /основание/, но
такова право не е предоставено на изпълнителя. В този смисъл съдът приема, че само
възложителят има право да се позове на процесната договорна клауза и да предизвика
прекратяване на договора поради съществени промени в обстоятелствата.
По начина, по който е формулирана процесната клауза, доколкото съществената промяна
касае изпълнението и е по независещи от страните причини, би могло да се приеме, че
волята на страните е била и изпълнителят да има право да прекрати договора. Такава
уговорка обаче е в противоречие с императивната норма на чл.118 ал.1 ЗОП, която не
допуска изпълнителят да прекратява договора на предвидено в него основание.
Правото по чл.20а ал.1 да се уговаря в договора основание за неговото прекратяване е
ограничено от нормата на чл.118 ал.1 ЗОП, която допуска само възложителят да се позовава
на такава уговорка.
6
На следващо място - според съда настъпилата през действието на договора по ЗОП
съществена икономическа промяна, произтичаща от значителното увеличение на цената на
закупуваната от ответника електроенергия, следва да се подведе под нормата на чл.117а ал.1
ЗОП, която дава право на изпълнителя да иска изменение на цената. Значителното
увеличение в стойността на дължимата от изпълнителя престация не представлява визиран в
ЗОП факт, който да е основание за прекратяване на договора.
За отношенията между страните във връзка с настъпилото значително увеличаване на
цената на електроенергията, закупувана от ответника на организирания пазар, следва да се
прилага специалното правило на чл. 117а, ал. 1 ЗОП, вр. с § 2 от ПЗР на ЗДЗОП /обн. - ДВ,
бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г./ и приетата с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. Методика,
защото процесният договор е сключен на 05.02.2021 г. - преди влизане в сила на чл. 117а от
ЗОП, а с § 2 от ПЗР на ЗДЗОП е предвидено обратно действие на нормите на чл. 116, ал. 1, т.
2 и т. 3, чл. 117а ЗОП и на приетата Методика, които уреждат възможността за изменение и
увеличение на цената по договора за обществена поръчка.
Ответникът в качеството на изпълнител по договора за обществена поръчка няма право
поради настъпилата съществена промяна в цената на електроенергията да прекрати
предсрочно договора, защото в тази хипотеза специалният закон не предвижда възможност
за прекратяване, а допуска изменение на цената. Ответникът е бил длъжен да изпълни
своите задължения по процесния договор до крайния срок и да иска по извънседебен ред
изменение на размера на дължимата му цена, а при отказ от страна на възложителя би имал
право по съдебен ред с иск по чл.117а ЗОП да иска изменение на цената след индексация
поради инфлация и присъждане на по-висока стойност, която да го възмезди за значителното
оскъпяване на неговата престация.
Ответникът е преустановил фактически изпълнението на задълженията по договора, но
фактите и обстоятелствата, на които се позовава, не са визирани в нормата на чл.118 ЗОП
като основание за прекратяване на договора от страна на изпълнителя. В тази норма е
предвидена възможност при настъпване на предвидено в договора условие възложителят да
прекрати едностранно договора, но не се допуска това да стори изпълнителят.
Следва да се отбележи, че „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на пар.27 от ДР на
ЗОП не са основание за прекратяване на договора, а за изменение по чл.116 ал.1, т.2 ЗОП.
„Непредвидените обстоятелства“ „правят невъзможно изпълнението при договорените
условия“, поради което обуславят неговото изменение, за да може да се продължи
изпълнението на договора. Значителното повишаване на цената на електроенергията не води
до невъзможност за изпълнение, защото изпълнението е било възможно, макар и крайно
обременително за изпълнителя. Значителното оскъпяване на дължимата от изпълнителя
престация е непредвидено обстоятелство, независещо от волята му, но от обективна страна
не е пречка за изпълнение. Този факт не е основание за прекратяване, а е основание по
чл.117а ЗОП за изменение на цената по договора.
Прекратяването на договора е крайно средство, поради което основанията по закон или
договор следва да се прилагат стриктно - само когато не може се измени договорът и е
7
налице невъзможност за изпълнение, следва да се допуска прекратяване. В случая обаче
изпълнението на задълженията е било от обективна страна възможно, защото на
организирания пазар се е търгувала през процесния период електроенергия, макар и на по-
висока цена - чл.81 ал.2 ЗЗД, а изпълнителят е могъл да иска изменение на цената.
Следва да се спомене, че сключен по реда на ЗОП договор за обществена поръчка не
подлежи на прекратяване, респ. изменение, поради състояние на „стопанска непоносимост“
по смисъла на чл.307 ТЗ. Това е така, защото сключеният по ЗОП договор за обществена
поръчка няма качеството на „търговска сделка“. Нормата на чл.365, т.2, предл.2-ро ГПК
предвижда, че исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се
до договор за обществена поръчка, се разглеждат по реда на Глава тридесет и втора -
„Производство по търговски спорове“, т.е договорът за обществена поръчка изрично се
разграничава от „търговската сделка“. Ако този договор представляваше „търговска
сделка“ по чл.365, т.1 ГПК, нямаше да бъде изрично визиран в т.2 на чл.365 ГПК.
Изпълнителят по договора за обществена поръчка не сключва постоянно и системно този
вид договор, а го сключва инцидентно, т.е този договор не е сделка по извършване на
типичната за търговеца дейност /в този смисъл е т.1 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г., ОСТК на ВКС/.
Съдът приема, че договорът за обществена поръчка /също и приватизационният договор
и концесионният договор/ е особен вид договор, който няма характер на търговска сделка,
защото се сключва инцидентно, а не по занятие и постоянно, поради което за него не се
прилага правилото на чл.307 ТЗ / в подобен смисъл решение № 60 от 01.07.2009 г. по т.д. №
564/2008 г. на І т.о на ВКС/. В нормата на чл.120 ЗОП е предвидено, че за всички неуредени
въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за
обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и на ЗЗД. Доколкото в нормите на
чл.116 -118 ЗОП са предвидени специални правила относно изменението и прекратяването
на договора за обществена поръчка, който няма характер на „търговска сделка“, съдът
приема, че правилото на чл.307 ТЗ е неприложимо по отношение на този вид договор.
На следващо място - страна по търговска сделка няма право с извънсъдебно изявление да
се позовава на „стопанска непоносимост“. Настъпилото през действие на договора
съществено и значително изменение в икономическите условия, което представлява
„стопанска непоносимост“ по смисъла на чл.307 ТЗ, не подлежи на установяване
инцидентно в настоящия процес чрез възражение, а може да се въведе като предмет на
делото само по исков ред - чрез специален конститутивен иск /решение № 183 от 21.11.2018
г. по т. д. № 542 / 2018 г. на ВКС, I т. о. и решение № 185 от 16.03.2007 г. по т. д. №
672/2006 г., на ВКС, I т. о./ Съдът не споделя виждането в правната доктрина, че правото да
се откаже изпълнение поради „стопанска непоносимост“ може да се упражни и чрез
възражение - К., А. „Облигационно право. Обща част“, 2013 г, стр. 335.
Не е налице „обективна невъзможност“ по чл.81 ЗЗД, респ. „непреодолима сила“ по
смисъла на чл.306 ал.1, вр. с ал.5 ТЗ, защото изпълнението на задълженията по договора е
било възможно, доколкото дължимата престация от обективна страна е реално
8
осъществима, макар и изпълнението на задължението на изпълнителя да го ощетява поради
драстичното оскъпяване на закупуваната от него електрическа енергия.
При тези факти съдът намира, че не е настъпило прекратяване на договора, както и че не
са налице други факти, които да освобождават изпълнителя от отговорност за неизпълнение
на задълженията му.
Процесното правоотношение по съгласие на страните се прекратява с изтичане на
уговорения срок, а срокът обезпечава интереса на възложителя, който е сключил договора с
оглед удовлетворяване на нуждата от електроенергия до настъпване на уговорения срок.
Ответникът е в неизпълнение от 01.07.2021 г., след която дата е преустановил доставките на
електроенергия. Неизпълнението е факт, който поражда в полза на ищеца право на
обезщетение, което да репарира вредите му от нарушаването на неговия позитивен интерес,
доколкото след 01.07.2021 г. не бил удовлетворен неговия икономически интерес, изразяващ
се в получаване на електроенергия до крайния срок на уговорената цена.
Размерът на обезщетението се формира след съпоставка на цената на електроенергията,
която ищецът е закупил по „сделките на покритие“ от трети лица, за да се замести
престацията, която не е получил по договора поради неизпълнението на ответника. В този
случай обезщетението се равнява на разликата между размера на цената, която ищецът би
платил по процесния договор, и размера на цената, която той е платил по заместващите
сделки, обслужващи същия негов икономически интерес, който е нарушен поради
неизпълнението на ответника. Заместващите сделки /“на покритие“/ са сключени от ищеца с
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и с „Кумер“ ООД, а преследваната чрез тях цел е
ищецът да задоволи в достатъчна степен интереса си от получаването на същата престация,
която не е получил от изпълнителя по процесния договор.
От заключението на СТЕ, издадените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от
„Кумер“ ООД фактури, договор за възлагане на обществена поръчка от 09.11.2021 г., както и
от представените платежни нареждания, неоспорени с възражение по чл.305 ТЗ, се
установява, че след неправомерното преустановяване на изпълнението на задълженията на
ответника по процесния договор възложителят е сключил с „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и с „Кумер“ ООД „сделки на покритие“, по които е закупил и
платил цена за доставена от посочените дружества електроенергия на стойност от общо
953 612,08 лв. Разходите в размер на платените от ищеца суми от общо 953 612,08 лв. са
направени от него по „сделките на покритие“, но ако ответникът бе изпълнил задълженията
си по договора и бе доставил количествата електроенергия, които ищецът е закупил по
„сделките на покритие“, ищецът би платил сумата от 305 608,51 лв. - съобразно уговорената
в процесния договор цена. Разликата в посочените по-горе стойности възлиза на 648 003,57
лв. и формира размера на вредата, която подлежи на обезщетение, защото е в пряка връзка и
е обусловена от неизпълнението на задълженията на ответника. Този начин на формиране на
обезщетението за вредите е сходен с правилото на чл.323 ТЗ, което сочи по какъв начин се
обезщетява изправната по договора страна при неизпълнение на договора за търговска
продажба поради разваляне.
9
От страна на ответника не са повдигнати доводи по чл.83 ЗЗД относно цената по
„сделките на покритие“, но следва да се спомене, че именно ответникът е причина за
преминаване на ищеца към доставчик последна инстанция, който е продавал при по-висока
цена.
От обезщетението следва да се приспадне получената от ищеца сума по банковата
гаранция в размер на 23 175 лв., доколкото гаранцията е учредена от „Търговска банка Д“
АД, за да послужи за обезщетяване на ищеца за претърпените вреди от неизпълнението на
задълженията на ответника - чл.15 ал.2 от договора. Искът е основателен за сумата от 624
828,57 лв., а за разликата до пълния размер следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД. В случая вредите произтичат от неизпълнение на
договорно задължение, а не от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, в която хипотеза се
дължи законна лихва от момента на увреждането. Вредите за ищеца са настъпили поетапно с
факта на заплащане на по-висока цена по „сделките на покритие“, но за поставянето на
ответника в забава е необходима покана по чл.84 ал.2 ЗЗД. Тъй като ответникът не е бил
поканен да плати обезщетение, не е изпаднал в забава, поради което не дължи обезщетение
по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена върху обезщетението по чл.79 ал.1,
предл.2-ро ЗЗД. Искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница следва да се уважи за сумата
от 624 828,57 лв. и да се отхвърли до пълния размер, а искът по чл.86 ЗЗД да се отхвърли
изцяло.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерджи Маркет Глобал“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Мария Луиза“ N
47, ет.7, да заплати на „Водоснабдяване и канализация -П“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Панагюрище, ул.“Алеко Богориди“ N 7, на основание чл.82 ЗЗД сумата от 624 828,57 лв. -
обезщетение за вреди под формата на загуби от неизпълнение на задълженията по договор
от 05.02.2021 г. през периода 01.07.2021 г. -28.02.2022 г., ведно със законната лихва от
28.06.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 27 166,65 лв., като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 648 003,57 лв., както и иска по
чл.86 ЗЗД за сумата от 195 423,22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва,
натрупана през периода 13.08.2021 г. - 28.06.2024 г. върху сумата от 648 003,57 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация -П“ЕООД, ЕИК *********, гр.Панагюрище,
ул.“Алеко Богориди“ N 7, да заплати на „Енерджи Маркет Глобал“ ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул.“Мария Луиза“ N 47, ет.7, съдебни разноски от 3021,77 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11