№ 154
гр. Разград , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500206 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Х.М.М. и С.Ш.Х., чрез пълномощник адв.Р.Н. от
АК-Силистра, против решение №119/09.07.2020г. по гр.дело №983/2018г.по описа на ИРС, в
частите му, с които са отхвърлени претенциите , предявени на правно основание чл.30, ал.3 от ЗС
на :
1. Х. М. А., срещу Г. Ш. Х., за заплащане на сумата в размер на 253,20 лева,
представляваща получената и незаплатена припадаща се част, равна на 1/16 ид. част от
гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски
имоти находящи се в землището на с. Белинци, подробно описани в решението, за периода
от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата..
2. Х. М. А. и С.Ш.Х., срещу С. У., за заплащане на сумата в размер на 443,46 лева,
представляваща получената и незаплатена припадаща се част, равна на 5/16 ид. част от
гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски
имоти находящи се в землището на с. Белинци, за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
3. Х. М. А. и С.Ш.Х., срещу Г. Ш. Х., за заплащане на сумата в размер на 443,46 лева,
1
представляваща получената и незаплатена припадаща се част, равна на 5/16 ид. част от
гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски
имоти находящи се в землището на с. Белинци, за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението се атакува като неправилно, необосновано, постановено в противоречие със
съдопроизводстветните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства, като се
излагат подробни съображения.Прави се искане за неговата отмяна в атакуваните части и
постановяване на ново решение по спора, с което да бъдат уважени претенциите на ищците в
цялост, като им се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответниците по жалбата са депозирали отговор на същата в предвидения законов
срок, чрез пълномощник адв.Т.М. от ШАК, в който застъпват становище за неоснователност на
подадената жалба, с искане за потвърждаване на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид постъпила молба от адв.Т.М., пълномощник на ответниците и извършена
служебно от съда справка в НБД“Население“ по отношение на Х. М. А., жалбоподател се
установи, че същият е починал на 21.08.2020г., за което е съставен Акт за смърт №6/22.08.2020г.
при с.Гусла, община Каобиново,обл.Шумен.Според справката наследници на Хъкмет Мехмедпо
закон се явяват преживяла съпруга и жалбоподател в производството Сюлбие Шюкри Мехмед и
две дъщери Ф. Х. М. и А. Х. М..По отношение на последните две, съдът извърши служебна
справка в НБД „Население“ и установи техните постоянни и настоящи адреси.
На основание чл.227 от ГПК, поради това, че съпругата и двете дъщери се явяват
правоприемници на страна в производството, починалия жалбоподател съдът ги конституира
като страни в процеса и съответно призова за проведените съд.заседания.
В хода по същество на делото същите, чрез пълномощник адв.Н. одържат подадената
въззивна жалба в цялост, с направените в нея искания.
Въззиваемите, чрез пълномощника си депозират писмена молба по делото, с която
заявяват отново становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
За да се произнесе по същата,окръжният съд съобрази следното:
ИРС е сезиран с искова молба, подадена от Х. М. А. и С.Ш.Х., двамата от с. Гусла, обл.
Шумен, чрез пълномощник адвокат Р. Н., АК-гр.Силистра, против С.Ш.Х., установен по делото с
настоящи имена С. У., от с. Иглика, обл. Шумен и Г. Ш. Х. от с. Владимировци, обл. Разград, на
правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, с молба съдът да осъди ответниците да им заплатят дължимите
суми, представляващи обезщетение за пропуснати ползи под формата на рента от ползването на
три ниви в землището на с. Белинци, съответно с площ от 14133 кв. м. (имот с идентификатор
03472.11.25), с площ от 20505 кв. м. (имот с идентификатор 03472.28.6) и с площ от 5875 кв. м.
2
(имот с идентификатор 03472.30.11), подробно описани в исковата молба, както следва:
- С. У., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Х. М. А., ЕГН ********** сумата от
253,20 (двеста петдесет и три лева и 20 стотинки) лева за 1/16 ид. част от процесните земи, които е
ползвал за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- Г. Ш. Х., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Х. М. А., ЕГН ********** сумата
от 253,20 (двеста петдесет и три лева и 20 стотинки) лева за 1/16 ид. част от процесните земи,
които е ползвал за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- С. У., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати общо на Х. М. А., ЕГН ********** и
С.Ш.Х., ЕГН ********** сумата от 443,46 (четиристотин четиридесет и три лева и 46 стотинки)
лева за собствените им 5/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от 06.10.2015
г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
- Г. Ш. Х., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати общо на Х. М. А., ЕГН ********** и
С.Ш.Х., ЕГН ********** сумата от 443,46 (четиристотин четиридесет и три лева и 46 стотинки)
лева за собствените им 5/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от 06.10.2015
г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е съществувала
съсобственост върху процесните ниви, като Х. М. А. е придобил по наследство 1/16 ид. част от
нивите от общия за него и ответниците наследодател Х.О.Ш., а впоследствие придобил в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО) със съпругата си (втората ищца) още 5/16 ид. част от
същите имоти чрез Договор за покупко-продажба от 06.10.2015г. по НА № 194, том VІІІ, рег.№
9811, дело № 1310/2015г. по описа на Нотариус рег. № 254 на НК, с район на действие РС-
гр.Исперих. За периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г. ответниците ползвали собствената на
първия ищец 1/16 ид. част от имотите, а след 06.10.2015 г. ползвали и придобитите от него и
съпругата му 5/16 ид. части от същите ниви, което продължило до 30.01.2017 г., когато
собствените на ищците ид. части от нивите били продадени на С.Ю. от с. Белинци с
Постановление за публична продан на ДСИ при РС-гр.Исперих по изп. дело № 20153310400140,
по което първият ищец бил длъжник. Заявява се също така, че ищците са предявявали претенции
към ответниците в процесния период последните да им предоставят за ползване съсобствената им
част от имотите или да им заплащат рента или обезщетение за ползването, те отказали да уредят
доброволно отношенията си. Изпратени им били покани с обратни разписки, но до момента нищо
не било предприето от страна на ответниците, с което ищцовата страна обосновава и правния си
интерес от предявяване на исковете. За периода на ползване на собствената на първия ищец 1/16
ид. част от имотите, равняваща се общо от трите ниви на 2.532 дка, първият ищец претендира
обезщетение в размер на 40.00 лв/дка, дължимо от двамата ответници, а за периода на ползване на
останалите 5/16 ид. части от същите имоти, равняващи се общо от трите ниви на 14.892 дка,
3
двамата ищци претендират обезщетение в размер на 60.00 лв/дка, дължимо от двамата
ответниците. Претендират се разноски.
Ответниците С. У. и Г. Ш. Х., чрез пълномощника им адвокат Т.М., АК гр. Шумен, за
депозирали в срок отговор на исковата молаб, в който са застъпили становище за допустимост на
предявените искове, а по същество Г.Х. е оспорил тези, предявени срещу него като неоснователни.
Другият ответник С. У. е ангажирал становище за частична основателност на предявените
срещу него искове в посочен размер.Двамата ответници претендират за разноските по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
След, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, РОС, намери
за установено от фактическа страна следното :
Установява се безспорно между страните, че през процесния период са били съсобственици
по наследство от общият им наследодател Х.О.Ш. на подробно посочените в исковата молба
поземлени имоти, находящи се в землището на село Белинци, като ищецът Х. М. А. е придобил по
наследство 1/16 ид. част от нивите, а впоследствие придобил в съпружеска имуществена общност
със съпругата си – втората ищца още 5/16 ид. част от същите имоти чрез Договор за покупко-
продажба от 06.10.2015г. по НА № 194, том VІІІ, рег.№ 9811, дело № 1310/2015г. по описа на
Нотариус рег.№ 254 на НК, с район на действие РС Исперих.
Видно от писмена покана от 13.09.2018 г., ищецът Х.А. е поискал от ответниците да му
заплатят сума в общ размер от 1530 лева или всеки един от ответниците по 765 лева за това, че за
периода 2012 г. – 30.01.2017 г. са ползвали неговите идеални части от съсобствените им
наследствени имоти. От приложените по делото известия се установява, че поканата е получена от
всеки от ответвиците, както следва – Г.Х. на 25.09.2018 г. от член на домакинството, а С. У. на
21.09.2018 г. отново на член от домакинството.
От приложения по делото като писмено доказателство договор за аренда от 06.08.2015 г. се
установява, че ответникът С. У. в качеството на арендодател е предоставил за възмездно ползване
съсобствените наследствени ниви - поземлени имоти с идентификатор 03472.11.25 с площ от
14133 кв. м; имот с идентификатор 03472.28.6 с площ от 20505 кв. м. и имот с идентификатор
03472.30.11 с площ от 5875 кв.м., всички с обща площ от 40 513 дка, находящи се в землището на
с. Беленци на свидетеля С.Ю. Сюлейман, като срокът на договора е 15 стопански години, считано
от 01.10.2015 г. до 01.10.2030 г.. В договора е уговорена арендната вноска да бъде в размер от 30
лева на декар.
От приетите по делото два броя разписки за приемане на паричен превод е видно, че С. У. е
превел първо сума в размер на 221,73 лева, чрез адв. Т.М., получена от ищцата С. Ш. А., като
основанието за плащане е рента 2015 г. – 2017 г. – ниви, с. Беленци – 30 лева дка.Втората
преведена от него сума е в размер на 323,31 лева, отново чрез адв.Т.М., получател е Х. М. А. –
ищеца, като основание е записано рента 2015 г. – 2017 г. – ниви, с. Беленци – 30 лева дка от С. У..
По делото са сочени и гласни доказателства, като от показанията на тримата свидетели се
установява, че нивите са били отдавани под аренда и не са ползвани само и единствено от двамата
ответници, както и че първоначалният ищец Х.А. е предявявал претенции за заплащане на
4
дължима част от рентата както към ответниците, така и към лицето обработвало земеделските
земи.Аредндаторът е установен, това е свидетелят Сюлейман.
В производството пред РС са назначени съдебно-оценителни експертизи, първоначална и
допълнителна такава. Вещото лице в изготвените две заключения е установило размера на
дължимата рента от ползването на процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г.
по следния начин: по първоначалната експертиза е посочило конкретно размера за всяка една
стопанска година, която е включена в процесния период. Приело е , че полагащата се рента на
ищеца за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2015 г. е в размер на
411,46 лева, дължима от двамата ответници. Посочени са и изчисления, касаещи полагащата се
рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. - в размер на
200,54 лева; полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до
30.01.2015 г. и от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. в размер на 612 лева, като дължимата от двамата
ответници рента е в размер от по 306 лева.; Вещото лице е посочило, че полагащата се рента за
периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г. е в размер на 715,31 лева, дължима общо от двамата
ответници или по 357,62 лева всеки един от тях. За полагащата се рента на двамата ищци за
притежаваните от тях 5/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. е
посочило размер от 1002,70 лева общо от двамата ответници или по 501,35 лева всеки един от тях.
Направило е и изчисления относно дължимата рента съобразно сключения на 06.08.2015 г. от
ответника С. У. договор за аренда, който е приет по делото като писмено доказателство и от който
се установява, че полагащата се рента за посочения период за притежаваните 5/6 ид. ч. от
процесните имоти е в размер на 501,35 лева, дължими от двамата ответника или по 250,67 лева от
всеки един; полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти е в размер 100,27 лева,
дължима от двамата ответника или по 50,13 лева от всеки един. Първостепенният съд е назначил и
допълнителна експертиза, след изслушване на вещото лице в съд.заседание.. По същата вещото
лице е заключило, че, размерът на дължимата рента от ползването на процесните имоти за периода
от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., е както следва след извършени подробни проучвания на пазара –
7676,40 лева, като вещото лице е посочило конкретно размера за всяка една стопанска година,
която е включена в процесния период. Вещото лице е посочило, че полагащата се рента на ищеца
за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2015 г. е в размер на 261,36
лева, дължима от двамата ответници. Посочени са и изчисления, касаещи полагащата се рента за
1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. - в размер на 148,70
лева; полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до
30.01.2015 г. и от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. е в размер на 410,06 лева, като дължимата от
двамата ответници рента е в размер от по 205,03 лева. Вещото лице е посочило, че полагащата се
рента за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г. е в размер на 479,78 лева, дължима общо от
двамата ответници или по 239,89 лева всеки един от тях за притежавани 1/16 ид. ч..За полагащата
се рента на двамата ищци за притежаваните от тях 5/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от
06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. е определена в размер на 743,54 лева общо от двамата ответници или
по 371,77 лева всеки един от тях. Направени са и отделни изчисления относно дължимата рента
съобразно сключения на 06.08.2015 г. от ответника С. У. договор за аренда, които се припокриват
със заключението по първоначално назначената експертиза.РС е посочил в мотивите си, че
кредитира заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза, тъй като същото е
компетентно изготвено и извършено след задълбочено проучване от страна на вещото лице, както
и, че допълнителното заключение дава и подробен отговор на поставените от съда задачи, поради
5
което не следва да бъде кредитирано заключението по първоначално назначената експертиза.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:.
Предявени са искове на правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността –
осъдителен иск, защитаващ правото на съсобственик, който не е получил съответната част от
ползите, реализирани от съсобствения имот, да получи припадащата му се част, съразмерно на
притежавания от него съсобствен дял.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите
доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците,
който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите,
от които те са лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход
и без да е необходима покана. Окръжният съд също достига до извода, че ответникът С. У. е
лицето, на което свидетелят Сюлейман в качеството си на арендатор през процесния период е
предоставяло паричните суми, представляващи дължимата рента, респ. същият през исковия
период еднолично е получавал ползите, реализирани от съсобствените между страните
имоти.Обстоятелството, че за една от стопанските години през процесния период рентата е
предадена на ответника Г.Х., според арендатора ,не променя горния извод, тъй като ответникът
Халид е бил посредник за предаване на сумата между него като арендатор и ответника Сейфеттин,
който е събирал еднолично доходите от процесните имоти, както преди сключването на договора
за аренда, така и след неговото сключване за периода от 06.08.2015 г. до 30.01.2017 г., по който
арендодател е именно ответникът Сейфеттин. По делото не се събраха доказателства, които в
своята взаимовръзка да формират категоричен извод, че ответникът Г.Х. заедно с брат си -
ответника С. У. е участвал в събирането на доходите от процесните имоти, вследствие на което да
дължи заплащане на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които ги е лишил. Ето
защо правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил предявените срещу ответника Г.Х.
искове, като неоснователни и недоказани.Осъждането на този ответник за заплащане на суми в
полза на ищците, наред с другия ответник би довело до тяхното неоснователно обогатяване.
Първоинстанционният съд правилно е определил основният спорен момент по делото, а
именно размерът на обезщетението за ползите, от които са лишени ищците.Покойният вече ищец
Х.А. е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 40.00 лв/дка, дължимо от двамата
ответниците за периода на ползване на собствената 1/16 ид. част от имотите, а за периода на
ползване на останалите 5/16 ид. части от същите имоти, двамата ищци са претендирали
обезщетение в размер на 60.00 лв/дка, също дължимо от двамата ответници. За да определи
дължимите на ищците суми и то само от ответника С. У. РС е съобразил заключението по
допълнителната оценъчна експертиза, както и представения договор за аренда.Съобразявайки
установеното от експерта съдът е приел, че за част от процесния период – 01.01.2012 г. –
30.09.2015 г. се дължи рента съобразно притежаваните идеални части от първия ответник – 1/16
ид. ч. от поземлените имоти в размер на 329,55 лева. За останалата част от процесния период
дължимата сума за ползване на собствената 1/16 ид. част от имотите е в размер на 100,27 лева,
предвид и сключения аренден договор, поради което ответникът С. У., дължи на ищеца Х. М. А.
сумата в размер на 429,82 лева за 1/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от
01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., като при съобразяване на ищцовата претенция в тази й част е
6
присъдил на ищеца Х.А. сума в размер на 253,20 лева..
По отношение на дължимата сума на Х. М. А. и С.Ш.Х. за собствените им 5/16 ид. част от
процесните земи, които ответникът С. У. е ползвал за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
съдът е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен въз основа на
уговорената цена за декар посочена в договора за аренда, сключен на 06.08.2015г., който е
релевантен за този период и съобразен от вещото лице. Приел е предявеният иск за сумата от
443,46 лева за доказан по размер.Съобразил е на осн.чл.235,ал.3 от ГПК извършеното плащане от
страна на този ответник на обща сума в размер на 545,04 лева, поради което е счел ,че така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, извод , който се подкрепя и от въззивния съд.
Окръжният съд не намери, че при разглеждането на делото районният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, закона и формалната логика.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ищците, заявени с жалбата, че представеният
в случая аренден договор е без значение в отношенията между страните, както и, че
обезщетението , което им се дължи , следва да се изчислява като разликата между договорената
и получена арендна цена и средната пазарна цена. И според окръжния съд, този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени.Това обезщетение се следва да се равнява на
сумите, които той е получил от ползването на дяловете на останалите съсобственици, а не на
разликата между арендна и средна пазарна цена, като в противен случай би се стигнало до
неоснователното обогатяване именно на тези съсобственици.Не е имало пречка в периода на
съсобствеността, ищците също да влияят на сключването на арендните договори за процесните
земи и конкретно на цената при която се сключват същите.
По изложените съображения подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд
следва да бъде оставена без уважение, а то потвърдено като правилно , законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото пред тази инстанция на въвзиваемите се дължат сторените
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №119/09.07.2020г., постановено по гр.дело №983/2018г.по
описа на РС - Исперих, в частите му, с които са отхвърлени претенциите , предявени на правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС от ищците.
ОСЪЖДА С. Ш. А. от с. Гусла, община Каолиново, ЕГН **********, Ф. Х. М., ЕГН
********** от с.Гусла, община Каолиново и А. Х. М., ЕГН ********** от гр.Шумен да заплатят
на Г. Ш. Х., ЕГН ********** от с.Владимировци и С. У., ЕГН **********от с. Иглика, обл.
Шумен, разноски във въззивното производство общо в размер на 300 лева.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8