№ 361
гр. Плевен, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500351 по описа за 2024 година
С решение № 340/21.03.2024 г. по гр.д.№ 20244430100654 по описа за 2024
година на ПлРС са осъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 45
вр. чл.52 от ЗЗД, Прокуратурата на РБ, гр. София и ОД на МВР гр.Плевен да
заплатят солидарно на А. Д. Д., сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 10 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 28.12.2022 г. до 01.03.2023 г., е отхвърлен
предявеният иск, като неоснователен и недоказан.Осъдени са на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.45 вр. чл.51 от ЗЗД, Прокуратурата на РБ,
гр.София и ОД на МВР Плевен да заплатят солидарно на А. Д. Д. сумата от
613.65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното
1
изплащане на сумата, като искът за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 28.12.2022 г. до 01.03.2023 г., е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Осъдени са на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ гр.София и ОД на МВР гр.Плевен да заплатят солидарно
на А. Д. Д. сумата от 10 лв. - платена д.т. и сумата 510.72 лв. направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.Осъден е на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, А. Д. Д. да заплати на ОД
на МВР гр.Плевен сумата от 131.91 лв., представляваща направени разноски
за юрк.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.Производството
по делото е разгледано с участието на прокурор от РП Плевен на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Депозирана е въззивна жалба от А. Д. Д., чрез пълномощник срещу
решение № 340 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 20244430100654 по описа за 2024
година на ПлРС, което се обжалва частично - в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.45 вр.
чл.52 ЗЗД срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр.Плевен за разликата
над 3 000 лв., претендирана солидарно, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, до 10 000 лв. и за присъждане на законната
лихва върху обезщетението за периода от 28.12.2022 г. до 01.03.2023 г. като
неоснователен и недоказан, както и в частта относно разноските за адвокатско
възнаграждение, което е присъдено само за сумата от 510.72 лв. до пълния
размер 1 500 лв. съгласно договора за правна помощ, което възнаграждение
касае представителство на ищеца при три разглеждания на претенциите - два
пъти в първа инстанция и веднъж във въззивното производство.Излагат се
доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.Същото е необосновано.Прави се искане да се отмени решението на
ПлРС в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен искът над 3 000 лв.
до 10 000 лв. претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди
и постановено ново решение в тази му част, като се присъди останалата част
от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.,
представляваща останалата част над присъдените 3 000 лв. до първоначално
предявените 10 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 28.12.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.Прави се искане да се отмени
2
решението на ПлРС в частта му относно неприсъдените деловодни разноски
общо в размер на 1 500 лв. съгласно договор за правна помощ, приложен по
делото за представителство на въззивника при разглеждане на претенциите
два пъти в първа инстанция и веднъж във въззивното производство.
За въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ гр.София процесуалният
представител изразява становище, че оспорва депозираната от въззивника А.
Д. въззивна жалба.
За въззиваемата страна - ОД на МВР гр.Плевен не се изразява становище
в хода на въззивното производство.
За заинтересованата страна Окръжна прокуратура гр.Плевен не се
изразява становище във въззивното производство.
Депозирана е въззивна жалба от Прокуратура на РБ против решение №
340 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 20244430100654 по описа за 2024 година на
ПлРС, срещу решение № 340 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 20244430100654 по
описа за 2024 година на ПлРС, което се обжалва частично – в частта, в която са
осъдени Прокуратурата на РБ и ОД на МВР - Плевен на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ да заплатят солидарно на А. Д. Д. сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023 г., както и сумата от 613.65 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
същото обвинение, представляваща - платена такса за кръвна проба,
направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023 г.Така постановеното решение
въззивникът счита за неправилно и недоказано.Прави се искане да се отмени
изцяло или отчасти постановеното по гр.д.№ 654/2024 г. по описа на ПлРС
решение № 340/21.03.2024 г., като се отхвърли подадения от А. Д. Д. иск като
неоснователен и недоказан.В случай, че се приеме, че искът е доказан по
основание, се прави искане да се измени обжалваното решение, като се
намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди и се отхвърли
изцяло претенцията за имуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ.
За въззиваемата страна А. Д. Д. процесуалният представител изразява
становище да се остави без уважение депозираната въззивна жалба.
За въззиваемата страна ОД на МВР гр.Плевен не се изразява становище в
3
хода на въззивното производство.
За заинтересованата страна ОП гр.Плевен не се изразява становище във
въззивното производство.
Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество –
неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно, а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд, в обжалваните му части.Във връзка с
въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.
По въззивната жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ, съдът намира
за установено следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че по досъдебното
производство А. Д. никога не е привличан в качеството на обвиняем, срещу
него не е повдигано обвинение, поради което разширителното тълкуване на
съда на понятието „обвинение“ по смисъла на ЗОДОВ и само за целите на
гражданското съдопроизводство по този закон е неправилно.Фигурата на
обвиняем възниква с нарочно постановление, изготвено по реда на чл.219,
ал.1 НПК или с протокол за първо действие по чл.291, ал.2 НПК.Видно от
протокола за първо действие по конкретното досъдебно производство (разпит
на свидетеля К. от 28.12.2022 г.) срещу А. Д. няма формулирано обвинение и
той не е придобивал това процесуално качество.
В решение № 473/2.11.2010 г. на ВКС по н.д.№ 431/2010 г., І н.о., на което
се позовава въззивникът, е прието, че двете лица не са привлечени в
качеството на обвиняеми с постановление по смисъла на чл.219 НПК, а
фактът, че срещу тях се води наказателно производство не им придава
качествата на тази процесуална фигура.
Другото посочено решение на ВАС е свързано с образувано досъдебно
производство, повдигнато обвинение, вземане на мярка за неотклонение,
които не са налице в процесния случай.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
4
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
Наказателното производство е прекратено с постановление на 21.02.2023
г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, като не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
В процесния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд,
са налице предпоставките на горепосочената разпоредба за ангажиране на
отговорността на въззивника, като без значение за възникване на тази
отговорност е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или
след като на лицето е било повдигнато обвинение.
Лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение (
решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015 г., IIІ г.о.).
Употребеният в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ се тълкува по - широко за нуждите на специалния деликт, а не
в тесния му наказателно процесуален смисъл.Когато наказателното
производство е образувано срещу определени лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в процесния случай е
образувано и водено наказателно производство за конкретно престъпление,
т.е. отговорността на прокуратурата е ангажирана само поради факта на
воденото разследване на престъпление.Имало е първоначални данни за
извършено престъпление - показания на техническо средство - Дрегер Дръг
тест 5000 с фабричен номер ARPK 0012, като следва да се образува досъдебно
производство, за да се назначи токсикологична експертиза.Това е и
нормативно установеният ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Горепосоченият уред е отчел положителна проба за наличие на
5
амфетамин.
От заключението на назначената физико-химична експертиза е видно, че в
представените проби липсва наличие на наркотични вещества.
Поради това е прието, че деянието не осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление – чл.343б, ал.3 НК, поради което
наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че дори и да се приеме,
че образуването и воденето на разследване само по себе си е увреждащо
действие, от което задължително настъпват вреди, счита, че присъденият
размер от 3 000 лв. се явява прекомерен, като досъдебното производство е
образувано на 28.12.2023 г. и е било прекратено на 21.02.2023 г., т.е.
разследването е продължило по-малко от законоустановения 2 - месечен срок
и е приключило в рамките на разумен срок.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2 ЗОДОВ
изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства.
Досъдебното производство е било образувано на 28.12.2022 г.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
21.02.2023 г. е връчено на А. Д. на 22.02.2023 г., т.е. то е влязло в сила на
02.03.2023 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че наказателното
производство е било с продължителност от 28.12.2022 г. до 02.03.2023 г. -
повече от два месеца.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че при определяне на
конкретния размер на дължимото обезщетение същото се явява завишено.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда
на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства.При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива са: тежестта на
повдигнатото обвинение; продължителността и начина на развитие на
наказателното производство; вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в
рамките на наказателното производство; съдебното минало на ищеца; дали за
времето на процесното наказателно преследване са били водени и други
6
наказателни производства срещу него, а ако те са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни
обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е
отразило на ищеца и живота му.Обезщетението за неимуществени вреди от
деликтите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално, трябва да
съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост
и да е достатъчно по размер за репарирането им.
В тази насока са изложени доводи от първоинстанционния съд.
Твърди се от въззивника, че сочените от А. Д. действия на органите на
МВР - задържане по ЗМВР, отнемане на свидетелството за управление на
МПС ведно с контролния талон и сваляне на регистрационните табели не
могат да ангажират отговорност на въззивника.
Дейността на горепосочените органи е част от досъдебното производство,
поради което те следва да отговарят солидарно с въззивника за причинените
неимуществени вреди на А. Д., като солидарната отговорност е
регламентирана в чл.4, ал.2 ЗОДОВ, която предвижда, че когато искът е
предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че по отношение на
обезщетението за направени от страна на А. Д. разноски за адвокатско
възнаграждение в размерна 510.72 лв. и 10 лв. за платена д.т. то делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение
следва да се определи в минимален размер.
В процесния случай са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
С оглед на чл.78, ал.5 ГПК, в процесния случай размерът на адвокатското
възнаграждение се определя съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
делото два пъти е разгледано в една инстанция, поради което следва да се
приеме, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото е неоснователно.
По отношение на въззивната жалба, депозирана от А. Д., съдът намира за
установено следното.
7
На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че
определеният от съда размер на обезщетението е значително занижен, като не
са отчетени от първоинстанционния съд всички критерии по прилагане на
принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, като се позовава на ППВС № 4
от 23.12.1968 г. и ППВС № 4 от 25.05. 1961 г.Следва при определяне на
размера на дължимото обезщетение да се извърши изследване на общите и
специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите.Излагат се и доводи, че първоинстанционният съд не е
отдал необходимото значение на сериозните последици от увреденото
психическо здраве на пострадалия.
Смисълът на приетото в ППВС № 4/68 г., т. II, е, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат
конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения
размер.Първоинстанционният съд в процесния случай е посочил кои
обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл.
Следва да се посочи, че не е налице противоречие във връзка с
приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане. Относно критерия
„справедливост“ и неговото съдържание по смисъла на чл.52 ЗЗД той включва
винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са
имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен.
Първоинстанционният съд е съобразил гореизложеното, като въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства е намерил за доказани
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване: бил е задържан за
срок до 24 часа; било му е отнето свидетелството за управление на МПС
заедно с контролния талон и са били свалени 2 бр.регистрационни табели на
автомобила, съставен му е АУАН, изживял е стрес и психично
неразположение, безсъние, тревожност, нарушение на социалните контакти,
затвореност, наказателното производство е продължило в периода от
28.12.2022 г. до 01.03.2023 г.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд
8
не е отдал необходимото значение на сериозните последици от увреденото
психично здраве на пострадалия.
В тази насока от събраните по делото гласни доказателства се установява,
че А. Д. се е изолирал и травмирал, бил е видимо депресиран, лежал е на
леглото, а е бил доста енергично и будно момче, самоизолирал се е след това
нещо, имало е стрес, притеснявал се е от майка си, баща си, от роднините си,
бил е разтревожен, умислен, не му било комфортно, не е приемал
медикаменти и не е посещавал лекар.Касае се за млад човек - на 20 години,
който е бил задържан през нощта за срок до 24 часа, което само по себе си
води до стрес.
В процесния случай горепосочените негативни изживявания са търпяни
през горепосочения период от време, но няма прояви на рецидивиране на
стреса у него, както и прием на медикаменти.
Спрямо горепосочения критерий настъпилата вреда се съизмерява
съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен
случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните
доказателства.По този начин паричното обезщетение е определено в
съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига
еквивалентно възмездяване на увреденото лице А. Д. за претърпените от него
неимуществени вреди, като е определил дължимото обезщетение в размер на
3 000 лв. и го е отхвърлил за разликата над тази сума до претендирания размер
до 10 000 лв., т.е. за 7 000 лв.
Неоснователно въззивникът претендира да му бъде присъдена и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 28.12.2022 г.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че законната лихва
върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е
дължима от 02.03.2023 г., а не от 28.12.2022 г., тъй като наказателното
производство срещу А. Д. е започнало на 28.12.2022 г., но е приключило на
01.03.2023 г., като е влязло в сила постановлението от 21.02.2023 г. за
прекратяване на наказателното производство.
На следващо място са изложени доводи, че първоинстанционният съд
неоснователно е присъдил деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
само в размер на 510.72 лв., като е направил извод, че се касае за
представителството на въззивника в три разглеждания на претенциите -два
9
пъти в първа инстанция и веднъж във въззивното производство.
В процесния случай в хода на първоинстанционното производство са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 лв. за една инстанция.
За първото въззивно производство е претендирано възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА, както и в настоящето такова.
Приложим е чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
В процесния случай се прилага чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
следва да бъде съобразено и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
Правилно са присъдени разноски в полза на А. Д. в размер на 510.72 лв. и
дължимата държавна такса.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на решението в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено в
същите.
Следва съгласно чл.38, ал.2 от ЗА да бъде осъдена Прокуратурата на РБ
да заплати на адв.Н. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 510.72 лв. за оказаната безплатна правна помощ на А. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340 от 21.03.2024 г. по гр.д.№
20244430100654 по описа за 2024 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
вр. с чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
гр. София, **********, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, с адрес на
управление гр. Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А. Д.
10
Д., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; в обжалваната му част, в
която е отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан за
разликата до 10 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 28.12.2022 г. до 01.03.2023 г.; в обжалваната му
част, в която са осъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.45 вр.
чл.51 от ЗЗД, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, **********, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, с адрес на
управление гр. Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А. Д.
Д., ЕГН **********, сумата от 613.65 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за присъждане
на законната лихва върху обезщетението за периода от 28.12.2022 г. до
01.03.2023 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; в обжалваната му
част, в която са осъдени на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София,
**********, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, с адрес на
управление гр.Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 10 лв. - платена д.т. и сумата 510.72 лв. направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска,
като производството по делото е разгледано с участието на прокурор от РП
Плевен на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, **********, да заплати на
адвокат С. Н. от АК Плевен с адрес за призоваване и съобщения:гр.Плевен,
********** (кантора на адв.С. Н.) адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 510.72 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК в частта относно претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 613.65 лв. ведно със законната лихва тази
11
сума, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от
28.12.2022 г. до 01.03.2023 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ относно
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12