Р Е Ш Е Н И Е
№
108
гр.
Велико Търново, 06.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 67/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Същото е образувано
по жалба от В.К.К. ***, чрез адв. И.Г., против Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0306-000015/13.01.2023 г. на началник група в РУ – Нова Загора към ОД на МВР
– Сливен, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППП на
собственика му, задето същото е управлявано от водач, който не притежава СУМПС за
срок от 6 месеца.
С жалбата и в
съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия излага съображения
за това, че приложената ПАМ е немотивирана, доколкото не сочи и не препраща към
съставен АУАН, и не съдържа фактически основания за прилагане на мярката. Счита
ПАМ и за материално незаконосъобразна, доколкото жалбоподателят е предоставил
МПС на И.П., като последната е предоставила след това МПС на непълнолетния си и
неправоспособен син и това се доказва категорично от съставения на П. АУАН. В
този смисъл счита, че не е предоставил МПС на неправоспособен лично и
непосредствено, поради което не могъл и да осуети такова управление. На края,
счита ПАМ и за несъразмерна на нарушението и приложена при превратно
упражняване на власт. По тези съображения иска отмяната й и присъждане на
направените разноски.
Ответната страна – началник
група в РУ – Нова Загора към ОД на МВР – Сливен, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед на
ответника № 23-0306-000015/13.01.2023 г. e приложена
ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППП – Мерцедес
Спринтер 316 ЦДИ с рег. № ***, спрямо собственика му – жалбоподателят В.К.К. ***,
задето автомобилът на последния бил управляван от водач, който не притежавал
СУМПС.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 13.01.2023 г., около 09.55 чеса в с. Ст.
Войвода до дом 36 същият автомобил бил управляван от Д.И.П., който не
притежавал СУМПС и е неправоспособен водач. Това поведение на водача било
квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП и за него на водача П. бил
съставен АУАН № 358963/13.01.2023 г. Посоченият АУАН (л. 23 от делото) е
представен и приет като доказателство по делото като част от преписката. В
обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа
обстановка.
По делото няма данни
за това кога и как е заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на собственика на
автомобила.
Освен коментираните
до тук документи, от ответника като част от преписката са представени и са приети
като доказателства документи относно компетентността на органа, издал
оспорената заповед, вкл. няколко заповеди за определяне на компетентни лица по
контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа
на процесната, справка на нарушител за В.К. и доказателства за собствеността по
отношение на процесното МПС.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник група в РУ – Нова
Загора към ОД на МВР – Сливен. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица (ред. моя). Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. директорът на ОД на МВР Сливен е делегирал своята компетентност на издателя
на процесната заповед – началник група в РУ – Нова Загора към ОД на МВР –
Сливен (т. 1.7), т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, обуславяща
прилагането на процесната ПАМ – а именно управляването на МПС, собственост на
адресата на ПАМ от неправоспособен водач, посочено е и правното основание за
издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, който гласи: „… прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;“
Вярно, е че сочената
като правно основание за прилагане на ПАМ норма съдържа няколко различни
разпоредби, които обосновават по отделно прилагане на процесната ПАМ и липсва
прецизиране в обстоятелствената част на оспорваната заповед на правното
основание за прилагане на процесната ПАМ, с посочване на конкретната хипотеза
от нормата на б. „а“. Това нарушение обаче не е съществено. Чл. 146, т. 3 от АПК сочи като основания за оспорване на административните актове съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. Т.е. основание за отмяна е не всяко, а само
същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото
или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би
довело до друг, различен от направения от административния орган извод,
представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не е такова нарушение липсата или грешната правна квалификация
на фактите в акта, защото правната квалификация не променя фактите, за които се
отнася. В този смисъл, каквито и неясноти, пропуски или грешки да са допуснати
в текстовата част на процесната заповед досежно сочените като относими правни
норми, те не могат да обосноват отмяната й.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с липса на АУАН
за нарушението на водача. В процесната Заповед за прилагане на ПАМ е посочено,
че обстоятелството, че МПС на жалбоподателя се управлява от неправоспособен
водач е установено с АУАН № 358963/13.01.2023 г. Посоченият АУАН (л. 23 от
делото) е представен и приет като доказателство.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според текстовата част на
процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е управлението на МПС
на жалбоподателя от неправоспособен водач. Необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно
нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а,
б. "а" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. В тежест на жалбоподателя, който оспорва ПАМ е да
опровергае релевантните за настоящето дело констатации в АУАН. По повод
оспорване на процесната заповед жалбоподателят не е ангажирал пред съда никакви
доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН, който по
аргумент от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл
вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Всъщност,
дори и събраните по негово искане гласни доказателства не опровергават данните
на АУАН, а напротив – го подкрепят изцяло, защото по настоящето дело майката на
водача потвърди обстоятелството, че синът й е непълнолетен, неправоспособен и е
управлявал автомобила на жалбоподателя. Нормата на чл. чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП не изисква собственикът сам и лично да
е предоставил своето МПС на неправоспособно лице да шофира. Същата норма
предвижда прилагането на ПАМ от вида на процесната в случай, че до такова управление
се е стигнало. След като жалбоподателят е предоставил своето МПС на майката на
неправоспособния водач (за която също изобщо няма данни да е правоспособен
такъв) е ясно, че се е предоверил на последната, и следва да понесе риска от
своя лош избор и доверие вкл. чрез възможността за прилагане на ПАМ спрямо
притежавания от него все автомобил.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да приложи процесната
ПАМ. Следва да се подчертае, че самата ПАМ няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната
норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано
от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност
го задължава да приложи посочената мярка. В тази връзка неоснователно е и
възражението за липсата на мотиви досежно продължителността на прилагането на
ПАМ. Ответникът дължи такива мотиви само, ако прилага ПАМ за срок над
минималния, предвиден в закона. Това е така, защото вече се посочи, че същият
няма право на преценка дали да приложи ПАМ или не, а само да определи нейният
срок. Този срок не може са е под законоустановения минимум и за приложение на
ПАМ в минимално определения срок мотиви не са нужни.
На края, оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на
участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други
нарушения на правилата на Закона за
движението по пътищата.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски е неоснователна.
Ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което такива и не му се
следват.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.К. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0306-000015/13.01.2023 г. на началник група в РУ – Нова
Загора към ОД на МВР – Сливен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: