Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети
юни
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 3934 по описа на 2017 г. и за да
се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от П.Д.Г. срещу „Ю.Б.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че през периода от
03.03.2012 г. до 03.09.2015 г. ответникът събрал от банковата сметка на ищцата
сума на стойност 44 012,23 евро, като сумата от 13 517,35 евро е платена без
правно основание. Поддържа се, че договорът за банков кредит, сключен между
страните на 24.09.2008 г. не съдържа основание за ответника да получи
процесната сума, надвишаваща дължимите месечни вноски. Поддържа се, че банката
управлява кредита по неясен начин, поради което на ищцата не й е известно как е
формиран размерът на всяко недължимо месечно плащане през процесния период.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да възстанови на ищцата сумата от 14 205,22 евро,
недължимо платена през периода 03.03.2012 г. до 03.09.2015 г., при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба-20.02.2017 г. до окончателното изплащане, да
заплати и сумата от 3 738,07 евро, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 14 205,22 евро за периода от
20.02.2014 г., респ. от датата на всяко недължимо плащане до датата на исковата
молба-20.02.2017 г. Претендират се разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото от съда изменение по реда на чл.214 ГПК в проведеното на
19.06.2018 г. открито съдебно заседание.
В срока по чл.131 ГПК на
15.06.2017 г. е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат П., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към молба
от 16.06.2017 г.
На първо място заявява възражение
за нередовност на исковата молба, поради непосочване от страна на ищцата на
основание, на което твърди, че процесните суми са платени от банката без
основание. Това възражение е неоснователно, доколкото ищцата твърди отрицателен
факт-липса на основание, при което е очевидно, че няма как да посочи основание
на липса на основание.
По отношение на искането за
индивидуализация на банковата сметка, от която са събрани сумите, ще следва да
бъде дадена възможност на ищцата да я посочи, но за процесуална икономия съдът
ще насрочи съдебно заседание по делото.
По същество оспорва като невярно
твърдението на ищцата, че през периода 03.03.2012 г.-03.09.2015 г. Банката е
събрала от банковата й сметка сума на стойност 44 012,33 евро.
Не оспорва, че банката месечно е
дебитирала банковата сметка в швейцарски франка на ищцата с IBAN: ***, като
тези плащания от сметката са извършени на основание договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 42231 от 24.09.2008 г. и Допълнително споразумение
от 20.06.2011 г. към него, сключен между страните. Твърди се, че кредитът е
поискан, усвоен и изплащан от ищцата в швейцарски франкове, а не в евро.
Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че съгласно чл.3, ал.1 от договора,
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 6% годишно. Твърди се, че
дължимата възнаградителна лихва по договора е променлива, а не фиксирана и
зависи от размера на БЛП на Банката за кредити в швейцарски франка. Твърди се,
че лихвата е сбор от БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франка и
фиксирана надбавка от 1% определена с договора. Оспорва като невярно твърдението
на ищцата, че размерът на месечната анюитетна вноска по кредита е 691,41 евро.
Твърди, че размерът на месечните анюитетни вноски в швейцарски франка зависи от
размера на приложимия лихвен процент, като промените в лихвата по кредита са
водели и до промяна на месечните анюитетни вноски. Твърди се, че по време на
действия на процесния договор, БЛП на Банката за кредити в швейцарски франка се
е променял два пъти на 17.10.2008 г. и на 01.10.2012 г.
Твърди се, че сумите платени от
банковата сметка на ищцата през процесния период са платени на основание
договора за кредит, сключен между страните, като платените на банката суми
съответстват точно на задължението на ищцата по договора. Твърди се, че
договорът за кредит е сключен в швейцарски франка и именно в тази валута са и
платените месечни анюитетни вноски по кредита.
На
основание чл.212 ГПК ищцата П.Д.Г. е предявила против ответника „Ю.Б.“ АД
инцидентни установителни искове с правно основание чл.146, ал.1 във връзка с
чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.2, пр.2, чл.26, ал.2, пр.4 и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6, ал.2, чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3
от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42231 от 24.09.2008 г.,
съединени в условията на евентуалност.
Твърди се
нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора като неравноправна, т.е. иск с
правно основание чл.146 ал.1 ЗЗП във връзка с чл.143, евентуално поради липса
на съгласие чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, поради липсата на уговорка при сключване на
договора на конкретен размер на кредита и на месечните вноски в швейцарски
франкове, евентуално липса на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, тъй като кредит
в швейцарски франкове не е отпуснат, усвоен и ползван, евентуално поради
противоречие на закона чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Твърди се
нищожност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора като
неравноправни-иск с правно основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143 ЗЗП,
евентуално поради противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поддържа
се, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени.
В срока за
отговор ответникът по предявените инциденти установителни искове е депозирал
отговор. Счита предявените искове за допустими и редовни. По същество оспорва
като неоснователни предявените установителни искове с твърдението за
неоснователност на доводите и съображенията на ищцата за нищожност на
процесните три клаузи. Твърди, че оспорените клаузи от процесния договор за
кредит са уговорени индивидуално и не са неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Твърди, че спрямо оспорените клаузи са налице изключенията по чл.144,
ал.2, вр. с чл.143, т.10 от ЗЗП. Приложимо към процесния договор за кредит е
изричното изключение по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
В
становището си по отговора от 17.01.2018 г. ищцата оспорва твърденията на
ответника и заявява становище по доказателствените искания.
Ищцата
поддържа така предявените искове в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки депозирани по
делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. При
условията на евентуалност и в случай, че съдът отхвърли исковите претенции,
моли да не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като няма представен
договор за правна защита и съдействие, съответно няма доказателства за наличие
на такава облигационна връзка.
Ответникът в съдебно заседание оспорва предявените искове и
моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Страните
не спорят, че на 24.09.2008 г. са сключили договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42231, обезпечен с договорна ипотека.
По
силата на договора Банката предоставя на ответницата-кредитополучател кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 95 643 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю. И Е.Д.Б.“
АД в деня на усвояване на кредита.
Кредитните
средства са усвоени на два транша:
І транш
на 03.10.2008 г. - усвоена сума в размер на 148 413,00 швейцарски франкове. С
банково бордеро № 5864535 на 03.10.2008 г. е дебитирана (задължена) заемна
сметка в швейцарски франкове 2271 - „Предоставени заеми на граждани и
домакинства за покупка и строеж на жилища във валута”, аналитична партида 2271 756
940439236030 с титуляр П.Д.Г. и е заверена (кредитирана) разплащателната й
сметка в швейцарски франкове. Сумата на счетоводната операция е 148 413,00
швейцарски франка с основание: „усвояване на кредит“.
II транш
на 02.07.2009 г. - усвоена сума в размер на 4 682,00 швейцарски франкове. С
банково бордеро № 5360827 на 02.07.2009 г. е дебитирана (задължена) заемна
сметка в швейцарски франкове 2271 - „Предоставени заеми на граждани и
домакинства за покупка и строеж на жилища във валута”, аналитична партида 2271
756 940439236030 с титуляр П.Д.Г. и е заверена (кредитирана) разплащателната й
сметка в швейцарски франкове. Сумата на счетоводната операция е 4 682,00
швейцарски франка с основание: „усвояване на кредит“.
Съгласно
чл.1, ал.1 на договора за кредит, размерът на предоставения кредитен лимит в
швейцарски франкове е равностойността в швейцарски франкове на 95 643,00 евро.
Счетоводните операции за определяне на равностойността на кредита в швейцарски
франкове към евро са следните:
За
усвоената част от кредита на 03.10.2008 г. -1 транш за 148 413,00 швейцарски
франка с банково бордеро № 5864594 на 03.10.2008 г. банката е дебитирала
(задължила) сметката в швейцарски франкове със сума в размер на 148412,50
швейцарски франка и е кредитирала разплащателна сметка в евро на П.Д.Г. с
аналитичен номер ******* и IB AN BG*******със сума в размер на 92 629,98 евро.
Счетоводната операция е валутна сделка тип „Арбитраж” по кръстосан обменен курс
швейцарски франк/евро през лева. Превалутирането е извършено:
-по
курс „продава“ на банката 1,9595 лв. за евро на 03.10.2008 г. и
-по
курс „купува“ на банката 1,223 лв. за швейцарски франк на 03.10.2008 г.
кръстосан (крос - курс) швейцарски франк/евро 0,62413881 (1,2230 лв. : 1,9595
лв.)
Равностойността
в швейцарски франкове на 92 629,98 евро е 148,412,50 швейцарски франка (92
629,98 евро х 1,9595 / 1,223 или 148 412,50 шв.фр. х 0,62413881).
За
усвоената част от кредита на 02.07.2009 г. - II транш за 4 682.00 швейцарски
франка с банково бордеро № 5361253 на 02.07.2009 г. банката е дебитирала
(задължила) сметката в швейцарски франкове със сума в размер на 4 681,17
щвейцарски франка и е кредитирала разплащателна сметка в евро на П.Д.Г. с
аналитичен номер ******* и IBAN ***р на 3 013,20 евро. Счетоводната операция е
валутна сделка тип „Арбитраж” по кръстосан обменен курс швейцарски франк/евро
през лева:
Превалутирането
е извършено:
-по
курс „продава“ на банката 1,9595 лв. за евро 02.07.2009 г. и
-по
курс „купува“ на банката 1,2613 лв. за швейцарски франк на 02.07.2009 г.
кръстосан (крос - курс) швейцарски франк/евро 0,64368461 (1,2613 лв.: 1,9595
лв.)
Равностойността
в швейцарски франкове на 3 013,20 евро е 4 681,17 швейцарски франка (3 013,20
евро х 1,9595 / 1,2613 или 4 681,17 шв.фр. х 0,64368641).
По
силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на Ю.
И Е.Д.Б. АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора
възлиза на пет процента плюс договорна надбавка от едно цяло пункта, т.е. договореният лихвен
процент по кредита е бил 6%. Съобразно ал.5 на чл.3, действащият БЛП на Банката
за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
За
периода от 03.10.2008 г. до 03.06.2009 г. месечните анюитетни погасителни
вноски за главница и лихви и таксата за управление са изчислени при следните
параметри, заложени в погасителния план:
Сума на
кредит: 92 629,98 евро, Срок за погасяване: 240 месеца Лихвен процент: 6%.
За
периода от 03.07.2009 г. до крайния срок за погасяване на кредита заложените в
погасителния план параметри са: Сума на кредит: 94 004,24 евро (90 991,04 евро
остатък от кредита към 03.06.2009 г. + 3 013,20 евро усвоен кредит на
02.07.2009 г.), Срок за погасяване: 232 месеца Лихвен процент: 6%.
От
неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че месечните анюитетни вноски и
такса за управление в размер на 0,03% месечно върху остатъчната главница,
дължими за периода от 03.03.2012 г. до 03.09.2015 г. включително за кредит 95
643,00 евро, са общо в размер на 30 521,83 евро. Установява се, че задълженията
за падежиралите месечни погасителни вноски за периода от 03.10.2008 г. до
03.02.2012 г. са изцяло погасени от ищцата. Плащанията са извършвани на падежна
дата, без забава. Остатъкът от главницата към 03.02.2012 г. е в размер на 139
914,27 швейцарски франка.
Общият
размер на сумата в евро, която банката е събрала от разплащателната сметка в
швейцарски франкове на ищцата за процесния период - от 03.03.2012 г. до
03.09.2015 г., е 44 727,05 евро, т.е. разликата между дължимата сума в евро за
главница, лихви и такси за периода от 03.03.2012 г. до 03.09.2015 г. и платената от ищцата сума в евро за същия
период, е общо в размер на 14 205,22 евро. (44 727,05 евро платени суми минус 30
521,83 евро дължими суми).
Законната
лихва върху разликата между дължимите месечни суми по кредита в евро за периода
от 03.03.2012 г. до 03.09.2015 г. и платените от ищцата суми в евро за същия
период, е в размер на 3 738,07 евро. Законната лихва е изчислена за периода от
20.02.2014 г., респективно от датата на всяко плащане, до 20.02.2017 г. -
датата на исковата молба и съобразно ПМС 100/29.05.2012 г. и ПМС 426 от
18.12.2014 г.
Вещото
лице сочи, че за периода от 03.10.2008 г. - датата на усвояване на кредита в
швейцарски франкове, до 03.09.2015 г. от разплащателната сметка на ищцата в
швейцарски франкове с аналитичен номер ******* и IBAN ***и разплащания за целта
на кредита и не са теглени суми в брой на каса в банката. За посочения период
сметката е използвана за усвояване на кредита и за погасяване на месечните
погасителни вноски по кредита за главница, лихви и такси за управление.
За
периода от 02.10.2008 г. до 03.09.2015 г. ищцата е захранвала разплащателната
си сметка в швейцарски франкове с IBAN ***, внесени в брой на каса в банката,
които в момента на вноската са обменяни в швейцарски франкове по курс „продава“
на банката в деня на вноската. Разплащателната сметка на ищцата в швейцарски
франкове е открита на 02.10.2008 г. За периода от датата на откриване на
сметката до 03.09.2015 г. сметката не е захранвана касово със суми в швейцарски
франкове, внесени в брой. Всички постъпили суми по сметката в швейцарски
франкове са осчетоводени с основание „валутна сделка тип Арбитраж“: продадени
(от банката) швейцарски франкове срещу внесени на каса левове.
Установява
се, че БЛП на „Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в лева към 24.09.2008 г. - датата на
сключване на договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
42231/24.09.2008 г., БЛП на „Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в лева е 9,00%,
въведен с решение на КУАП на банката в заседание № 90/18.06.2008 г. Бил е в
сила за периода от 07.07.2008 г. до 10.10.2008 г. (датата на следваща промяна).
БЛП на „Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в евро към 24.09.2008 г. - датата на
сключване на договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
42231/24.09.2008 г., БЛП на „Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в евро е 7,20%, въведен
с решение на КУАП на банката в заседание № 90/18.06.2008 г. Бил е в сила за
периода от 07.07.2008 г. до 10.10.2008
г. (датата на следваща промяна).
Към
24.09.2008 г., когато е сключен процесният договор за кредит, БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е 5,00%. Първата промяната на
БЛП/шв.фр. след сключване на процесния договор за кредит е увеличение на БЛП с
2,20% (двеста и двадесет базисни пункта), в сила от 10.10.2008 г., съгласно т.2
от извлечение от Протокол № 94/17.10.2008 г. от заседание на КУАП за промяна на
размера на БЛП по жилищни кредити. Считано от 10.10.2008 г. БЛП за ипотечни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 7,20% (5,00% + 2,20%).
Втората
промяна на БЛП/шв.фр. след сключване на процесния договор за кредит е намаление
на БЛП с -0,25% (минус двадесет и пет базисни пункта), в сила от 10.09.2012 г.,
съгласно т.11 от извлечение от Протокол № 144/03.10.2012 г. от заседание на
КУАП за промяна на размера на БЛП по жилищни кредити. Считано от 10.09.2012 г.
БЛП за ипотечни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95% (7,20% -
0,25%).
Ответникът
твърди, че ищцата изрично е посочила, че иска да й бъде отпуснат кредит в
швейцарски франкове, в подкрепа на което представя искане
за промяна на първоначално дефинираните (исканите)/одобрените параметри по
жилищен кредит № HL 42231 от 15.09.2008 г.
Това
писмено доказателство е оспорено от ищцата и на основание чл. 193 ГПК съдът е
открил производство по оспорване истинността - автентичността на искане за
промяна на първоначално дефинираните (исканите)/одобрените параметри по жилищен
кредит № HL 42231 от 15.09.2008 г., относно изписания ръкописен текст и
положения върху тях подпис.
Във
връзка с оспорването е прието заключение на СПЕ, неоспорено от страните, от
което се установява, че подписът след „С уважение:“ и вписваните текстове в
оспорения документ, не са изпълнени от П.Д.Г..
С оглед
на заключението на СПЕ съдът приема, че оспорването е доказано, т.е. оспореният
документ искане за промяна на първоначално дефинираните (исканите)/одобрените
параметри по жилищен кредит № HL 42231 от 15.09.2008 г., не изхожда от ищцата
като негов автор.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и инцидентни установителни искове с правно основание чл.146, ал.1 във връзка
с чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.2, пр.2, чл.26, ал.2, пр.4 и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6, ал.2, чл.3, ал.5 и чл.6,
ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42231 от 24.09.2008
г., съединени в условията на евентуалност.
Доколкото основателността на иска по чл.55 от ЗЗД зависи от
преюдициалните инцидентни установителни искове за нищожност, то съдът следва да
се произнесе първо по инцидентите установителни искове.
Страните не спорят, че между тях
са възникнали валидни облигационни отношения по силата на сключен договор за
банков ипотечен кредит. Този договор за разлика от договора за заем по ЗЗД е
консенсуален, формален и срочен.
При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на
сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Оспорените от ищцата клаузи не са индивидуално уговорени. Индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо че са
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално уговорени. В този смисъл е и съдебната практика-Решения №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., № 51/04.04.2016
г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и № 77/22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.
С показанията на свидетелката *******не се установи
обратното.
На
следващо място с постановеното след допускане на касационното обжалване Решение
№ 95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о. е дадено разрешение на
правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит /какъвто е и процесния/
не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви
правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/,
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за
изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как
банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга,
както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не
е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
Съдът
намира, че клаузата на чл.3, ал.5 от договора в частта й, в която е уговорено,
че действащият базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, както
и свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3, с която е уговорено, в случай
че по време на действието на настоящия договор Банката промени базовия лихвен
процент на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в алинея първа се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор,
дава своето неотменяемо и безусловно съгласие, са неравноправни, поради което
нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Клауза
на чл.3, ал.5 не съдържа посочване на обективни критерии за промяна на лихвения
процент по договора и по този начин ответникът не е спазил изискването на чл.
58 от ЗКИ, съобразно която правна норма, при отпускане на кредит банката
предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите,
които трябва да съдържат данни за обективните критерии, въз основа на които
могат да се изменят общите разходи по кредита (такси, комисиони и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит); лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Клаузата
на чл.3, ал.5 от договора е напълно бланкетна.
При
липса на каквото и да е оповестяване на начина, по който банката формира своя
БЛП не може да се приеме, че уговорката за променлива лихва е съответна на
предвидимите и за двете страни промени в цените на кредитирането за дългосрочен
период. Самата уговорка на периодично привеждане в съответствие с изменения на
пазара на дължимите престации представлява елемент от основния предмет на
договора и принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и
разбираемо уговорена (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО). Съответно при процесното
договаряне значение има именно липсата на каквото и да е съгласуване с
потребителя на факторите, които обуславят конкретното съдържание на БЛП,
позволяващо приемане на произволна методология, следователно и произволен БЛП.
Ето
защо клаузата на чл.3, ал.5 и свързаната с нея клауза на чл.6, ал.3 от
процесния договор са неравноправни, поради което и на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП са нищожни, предвид на което исковете за прогласяване на тяхната нищожност
следва да бъдат уважени като основателни.
Основателен
е и искът за нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, съобразно която
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
Банката.
Съдът
намира, че тази клауза е неравноправна, тъй като не е изразена на ясен и
разбираем език, но не от формална и граматическа гледна точка.
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ищцата
в качеството й на потребител не е била уведомена за всички обстоятелства, които
са могли да дадат отражение върху обхвата на нейното задължение и не са й
позволили да изчисли общата цена на своя заем. Не е предоставена достатъчна
информация, която да е позволила на ищцата-кредитополучател да вземе решение,
основано на добра информираност и благоразумие. Ищцата не е била информирана за
влиянието върху вноските на драстично обезценяване на българския лев и
увеличаването на чуждестранния лихвен процент, нито че чрез сключването на
договор за кредит в чуждестранна валута тя се излага на определен риск, свързан
с обменния курс, който евентуално ще й бъде икономически трудно да понесе при
обезценяването на валутата, в която получава доходите си.
Съдът
намира, че банката-ответник не е предоставила на ищцата-кредитополучател цялата
относима информация, която да й е позволила да прецени икономическите последици
от клаузата на чл.6, ал.2 от процесния договор, поради което същата се явява
неравноправна и на това основание нищожна, поради което и този иск подлежи на
уважаване като основателен и доказан.
При
постановяване на горното съдът се съобразява и с постановеното на основание
чл.267 от ДФЕС Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по
дело C-186/16 (R.P. A. и др. срещу B.R.SA), което изцяло е горепосочения смисъл.
Предвид
основателността на инцидентните установителни искове и доколкото размерът на
вземането на банката за договорна лихва се основана на приложението на
нищожните съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузи от договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL42231 от 24.09.2008 г., то и искът с правно основание чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД се явява основателен, а по размер доказан съобразно
заключението на ССчЕ и ще следва да бъде уважен за сумата от 14 205,22
евро, която сума представлява разликата между дължимата сума в евро за главница,
лихви и такси за периода от 03.03.2012 г. до 03.09.2015 г. и платената от
ищцата сума в евро за същия период, е общо в размер на 14 205,22 евро. (44
727,05 евро платени суми минус 30 521,83 евро дължими суми при договорна лихва
6%).
По иска
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Претендира
се сумата от 3 738,07 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 14 205,22 евро за периода от 20.02.2014 г.,
респ. от датата на всяко недължимо плащане до датата на исковата
молба-20.02.2017 г.
Този
иск е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен. При положение, че
няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата явяваща
се като дадена без правно основание, то по отношение на задължението й за
връщане, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от
когато се дължи и лихва-обезщетение върху нея, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
не доказа в настоящия процес, че е поставила ответника в забава. В този смисъл и
Решение № 47 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ето
защо искът за мораторно обезщетение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в процеса:
При този
изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е
направила разноски в размер на 6 993,77 лв. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 5 536,59 лв., която е съответна на уважената част от иска /14
205,22 евро, в левова равностойност 27 782,99 лв./
Неоснователно
е възражението на ищцата, че на ответника не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като липсвало договор за правна помощ. Банката е
представлявана в настоящото производство от адвокати, надлежно упълномощени с
пълномощни приложени по делото. Договорът за правна помощ се доказва с
представената по делото фактура, която според настоящия съдебен състав е годно
доказателствено средство, удостоверяващо договора, уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл и е константната съдебна практика.
Ответникът
е направил разноски в размер на 5 393,99 лв. От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 1 123,71 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /3
738,07 евро в левова равностойност 7 311,03 лв./., или на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да плати на ищцата разноски по компенсация в
размер на 4412,88 лв.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
по иска на П.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** Б против „Ю.Б.“ АД,
дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП
следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42231 от
24.09.2008 г.: клаузата на чл.3, ал.5 от договора в частта й, в която е
уговорено, че действащият базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните,клаузата на чл.6, ал.3, с която е уговорено, в случай че по време на
действието на настоящия договор Банката промени базовия лихвен процент на „Ю. И
Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в
алинея първа се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие, както и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, съобразно
която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по
своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
Банката.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на П.Д.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** Б сумата от 14 205,22 евро /четиринадесет хиляди двеста и пет евро и двадесет
и два евроцента/, недължимо платена през периода 03.03.2012 г. до 03.09.2015
г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на завеждане на исковата молба-20.02.2017 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 4412,88 лв.
/четири хиляди четиристотин и дванадесет лв. и 0,88 лв./ разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
3 738,07 евро /три хиляди седемстотин тридесет и осем евро и седем евроцента/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 14205,22 евро за периода от 20.02.2014 г., респ. от датата на всяко
недължимо плащане до датата на исковата молба-20.02.2017 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: