№ 7
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000613 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на Ц. Х.
И. от гр.Разград срещу решение № 128 от 22.07.2022г. по търг.дело № 8/22г.
по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от нея срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен
иск с правно основание чл.432 от КЗ за разликата над 40 000лв. до 80 000лв.,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие телесни увреждания, причинени от ПТП на 28.07.2020г., както и
досежно началната дата на дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е приложил
установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и като последица е
определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат и не съответства на степента на
търпените от пострадалата неимуществени вреди. Твърди че съдът
неправилно е определил занижен размер на застрахователното обезщетение.
Сочи че съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност тежестта на
претърпените телесни увреждания и е достигнал до извод, който не
1
кореспондира с характера и тежестта на травмите. Сочи че съдът не е посочил
част от получените увреждания – мозъчно сътресение и травми в областта на
лявото коляно и лакътна става. Твърди че съдът не е взел предвид и
увеличението на нормативно посочените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, действащи към момента на настъпване на
произшествието. Твърди че определеното обезщетение в размер на 40 000лв. е
крайно несправедливо и не съответства на претърпените тежки травматични
увреждания, които ще оставят трайни последици върху здравословното
състояние и начина на живот.
Оспорва извода на съда за дължимост на лихвата за забава от
изтичането на 15 работни дни от втората покана, депозирана до
застрахователя. Твърди че на основание чл.493 ал.1 т.5 във връзка с чл.429
ал.2 т.2 и ал.3 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, дължими от
застрахования, считано от по-ранната дата от датата на уведомяването от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. Позовава се на решения на касационната инстанция.
Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея
отхвърлителна част и да постанови решение, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му, претендиран от нея
размер, ведно със законна лихва с начална дата 20.11.2020г. В съдебно
заседание, редовно призована, не се явява, не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със
седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор
изразява становище за неоснователност на подадената от И. въззивна жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваните му части. В депозирана за
съдебно заседание молба от процесуален представител, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Ц. Х. И. срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно
2
произшествие на 28.07.2020г., причинено виновно от И. А. К. при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РР 7243 АТ, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно със законна лихва. Решението в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 40 000лв. е влязло
в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния
съд в отхвърлителната му част и по отношение на началната дата на
присъдената законна лихва.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 28.07.2020г., вината на водача И. А. К. и
механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от К. вреди при управлението
на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
От приетото по делото експертно заключение на допусната съдебно-
медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за
установено че при пътно-транспортното произшествие въззивницата И. е
получила счупване на гръдна кост и частична фрактура на пети поясен
прешлен /L5/. Счупването на гръдната кост е установено при приема на И. в
болницата, непосредствено след катастрофата. Това счупване затруднява
движението на снагата за срок повече от един месец. Частичната фрактура на
пети поясен прешлен е установена при ядрено-магнитен резонанс от
м.септември 2020г. Средният срок за възстановяването на тази фрактура е не-
по-малко от два – три месеца и същата обуславя трайно затруднение в
движението на снагата за срок повече от един месец. Посочено е от експерта,
че изолираните фрактури на гръдния кош са редки, по-често счупване на
3
гръдния кош се наблюдава като съпътстваща травма на гръбначния стълб.
Първоначално е хоспитализирана за четири дена в МБАЛ Разград, където са
проведени диагностични процедури и консулти и е проведено
медикаментозно лечение. Изписана е с диагноза сътресение на мозъка и
счупване на гръдна кост. Поради силните болки в поясния отдел на
гръбначния стълб и ограничения в движението е наложен покой и щадене в
продължение на два – три месеца, предписан е висок стабилизиращ колан,
който е носила около три- четири месеца, проведен е курс рехабилитация и
лечебна физкултура в домашни условия. Последици от претърпяната травма
са съобщените субективни оплаквания и обективно установения от експерта
болков, вертебрален и коренчев синдром. Съобразно заключението
двигателният дефицит за гръбнака, болката и дискомфорта предпоставят
невъзможност и ограничения за упражняване на тежък физически труд,
дейности, свързани с прекомерно физическо обременяване, натоварване на
гръбначния стълб, поза, работа, налагаща движение на снагата в пълен обем.
От показанията на разпитания по делото свидетел Савка Тодорова И.,
майка на пострадалата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво
и убедително и кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК,
въззивният съд приема за установено че Цветелина И. след инцидента е
изпитвала силна болка, приемала е обезболяващи, едва е ставала от леглото.
Необходима и е била помощ в ежедневието, която са и оказвали свидетелката
и съпругът на пострадалата. Била е уплашена и разстроена, станала е
избухлива. След няколко месечен болничен се е върнала отново на работа. И
към момента и е трудно да се извърта наляво или надясно, както и трудно се
навежда. Оплаква се от болки в гръбнака, особено при промяна на времето.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 40 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 28.07.2020г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
4
на произшествието И. е на 45 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получените травми – счупване на гръдна кост и частична
фрактура на пети поясен прешлен, от проведеното консервативно лечение и
състоянието на пострадалата към момента. Липсват доказателства за
възстановяване след обичайният срок за този вид увреждания и за настъпили
усложнения. Не са установени и преживени страдания и болки над обичайния
им интензитет и период. Въззивният съд намира, че така определеният от
него размер обезщетява пострадалата за претърпените от нея болки и
страдания, в резултат на получените увреждания от ПТП, включително и за
последиците от претърпяната травма към момента.
С оглед на така изложеното, обжалваното решение в частта му, с която
искът на И. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 40 000лв. до 80 000лв. следва да бъде потвърдено.
По оплакването досежно определената начална дата на лихвата за
забава:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава. Поради което и началната
дата на дължимата лихва за забава в настоящия случая е 20.11.2020г., когато
претенцията е предявена пред застрахователя. Поради което и за периода от
20.11.2020г. до 16.04.2021г. следва да бъде присъдена законна лихва, въпреки
5
липсата на изричен отхвърлителен диспозитив в първоинстанционното
решение.
Няма искания за присъждане на разноски
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 22.07.2022г. по търг.дело № 8/22г.
по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от Ц. Х. И. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ за разликата над 40 000лв.
до 80 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие телесни увреждания, причинени от ПТП на
28.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ № 5, ЕИК 00694286,
да заплати на Ц. Х. И. от гр.Разград, ЕГН **********, законна лихва върху
сумата 40 000лв. за периода от 20.11.2020г. до 16.04.2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6