Решение по дело №1270/2018 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 96
Дата: 22 март 2019 г. (в сила от 17 април 2019 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20182220101270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

гр.Нова Загора, 22.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на единадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА

 

при секретаря: Диана Дечева  и в присъствието на прокурора: ……………. разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1270 по описа за 2018 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 вр. с чл. 240 от ЗЗД.

            Производството се води по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, Чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., срещу С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, тел: **********,**********, **********

В исковата си молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, Чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. заявява че  в  законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на съда, постановено по ЧГД № 202/2018г. по описа на Районен съд- Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 21.06.2018г., предявява настоящият установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу длъжника С.А.С. в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.

В исковата молба се твърди се че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:

На 24.10.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С.А.С., като длъжник, при следните параметри:

-  Сума на кредита: 1500 лв.; Срок  на кредита: 36 месеца;

-  Размер на вноската: 73.19 лв.;

-         Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца;

-         Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;  Годишен лихвен процент: 41.17%;

-         Лихвен процент на ден: 0.11%;

-         Общо задължение по кредита: 2634.84 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

-         Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 985.32 лв.;

-         Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 27.37 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

-         Общо задължение: 3612.16 лв.;

-         Общ размер на вноска: 100.56 лв.;

-         Дата на погасяване: 25 ден от месеца.

Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.10.2016г. превел парична сума в размер на 1500.00 лв. по посочена от длъжника С.А.С. банкова сметка (***еренция: 067029970016976 от дата: 25.10.2016г.).

От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.56 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.

На 29.03.2017г. С.А.С. подала Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което желаела да отложи 2 погасителни вноски. На 05.04.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и С.А.С. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********. Съгласно него и Общите условия към договора, била отложена погасителна вноска № 5 от погасителния план. Длъжникът се задължавал да изплаща задължението по договора си по нов коригиран погасителен план, като броят на вноските се променят от 36 на 37.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 5 пълни погасителни вноски, като последната е с дата 26.04.2017г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вносна с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 01.08.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 02.08.2017г. на длъжника е изпратено уведомително,с което е уведомен за едностранното прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем.

Към депозиране на исковата молба в съда размерът на погасеното от С.А.С. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 512.66 лв. /петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 505.27 лв. /петстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки/. Сумата от 7.39 лв. /седем лева и тридесет и девет стотинки/ била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ в случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 6.46 лв. /шест лева и четиридесет и шест стотинки/, поради липса на материален интерес. Претендирали само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на депозиране на исковата молба в съда   длъжникът С.А.С. дължала на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.

Предвид изложеното в исковата молба ищцовото дружество  считало, че предявеният иск е основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължавал  да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Твърди се че в случаят ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

            Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Нова Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 202/2018г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 21.06.2018г.

С оглед гореизложеното в исковата молба, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника С.А.С., в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Ищцовото дружество претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            В подкрепа на изложеното в исковата молба ищцовото дружество представя и моли съда  да приемете следните писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № **********; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; Преводно   нареждане   (документ   за   кредитен   превод   с   банкова   референция: 067029970016976 от дата: 25.10.2016г.); Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Заявление за промяна на погасителен план от 29.03.2017г.;Анекс № 1 и коригиран погасителен план към него; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД; Пълномощно с per. 2643/17.02.2017г. на нотариус с per. № 271;Препис от исковата молба и доказателствата за ответника, както и моли служебно да бъде приложено ЧГД № 202/2018г. на Районен съд - гр. Нова Загора, Гражданска колегия, III състав, заповедно производство.

            Тъй като ответникът С.А.С. не била открита на посочения в исковата молба адрес, който видно от изготвената по делото справза за постоянен и настоящ адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес на С.А.С., на последната съдът назначи особен представител определен по искане на съда от АК Сливен е подал отговор на исковата молба и е изразил становище  по иска в срока по чл.131 от ГПК.

С отговора си назначеният на ответника по делото особен представител – адв. И. И. заявява, че предявените искове са допустим, но оспорва частично основателността на исковете и обстоятелствата на които се основават. Наведени са доводи за недействителност на договора. Излага се становище и за нищожност на клаузите в договора за възнаградителна лихва от 41,17% годишно и клаузата за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД.  Моли съда да отхвърли предявените искове на изложените от него съображения и да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа с писмена молба депозираната искова молба по съображенията в нея, а ответникът – оспорва исковата молба.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:                                                                                                                                                    

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С.А.С. като кредитополучател на 24.10.2016г. бил предоставен кредит със следните параметри:

-  Сума на кредита: 1500 лв.; Срок  на кредита: 36 месеца;

-  Размер на вноската: 73.19 лв.;

-         Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца;

-         Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;  Годишен лихвен процент: 41.17%;

-         Лихвен процент на ден: 0.11%;

-         Общо задължение по кредита: 2634.84 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

-         Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 985.32 лв.;

-         Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 27.37 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

-         Общо задължение: 3612.16 лв.;

-         Общ размер на вноска: 100.56 лв.;

-         Дата на погасяване: 25 ден от месеца.

Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.10.2016г. превел парична сума в размер на 1500.00 лв. по посочена от длъжника С.А.С. банкова сметка (***еренция: 067029970016976 от дата: 25.10.2016г.).

От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.56 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.

На 29.03.2017г. С.А.С. подала Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което желаела да отложи 2 погасителни вноски. На 05.04.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и С.А.С. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********. Съгласно него и Общите условия към договора, била отложена погасителна вноска № 5 от погасителния план. Длъжникът се задължавал да изплаща задължението по договора си по нов коригиран погасителен план, като броят на вноските се променят от 36 на 37.

Предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил само 5 пълни погасителни вноски, като последната била с дата 26.04.2017г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вносна с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 01.08.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на "ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 02.08.2017г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен за едностранното прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем.

Към депозиране на исковата молба в съда размерът на погасеното от длъжника С.А.С. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 512.66 лв. /петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 505.27 лв. /петстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки/. Сумата от 7.39 лв. /седем лева и тридесет и девет стотинки/ била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ в случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 6.46 лв. /шест лева и четиридесет и шест стотинки/, поради липса на материален интерес. Претендирали само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на депозиране на исковата молба в съда   длъжникът С.А.С. дължала на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.

 . Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължавал  да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. В случаят ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

            Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Нова Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 202/2018г.

Заповедният съд  е уважил така депозираното заявление като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 137/09.03.2018 год., с която е разпоредил С.А.С., с ЕГН **********,***  да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* с адрес /седалище/адрес на управление/: гр. София, бул. „България” 49 бл. 53Е, вх. В, телефон: 0895 505 527, електронна поща: galena.stoicheva@proficredit.bg, със законен представител Ирина Харалампиева Георгиева и Светослав Николаев Николов, управители на „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника юрк. Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева сумата общо в размер на 3 141.35 /три хиляди сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева, включваща: 3 114.89 /три хиляда сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева – ГЛАВНИЦА; 20.00 /двадесет/ лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 26.11.2016 г. /дата на изпадане в забава/ до 01.08.2017 г./дата на прекратяване на договора/; 6.46 /шест лева и четиридесет и шест стотинки/ лева – законова лихва за забава от 26.11.2016 г. – дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ********** до 01.08.2017 г. – дата на прекратяване на договора,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до изплащане на вземането,  както и разноски по делото в общ размер 212.83 /двеста и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, от които: 62.83 /шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ лева – държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/ С.А.С. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя /ищеца в настоящото производство/ да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника С.А.С...

След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството-заявител е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 21.06.2018г.

В изпълнение указанията на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск за установяване съществуване на вземането си  по издадената заповед за изпълнение срещу длъжника С.А.С., който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

            За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № **********; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; Преводно   нареждане   (документ   за   кредитен   превод   с   банкова   референция: 067029970016976 от дата: 25.10.2016г.);Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Заявление за промяна на погасителен план от 29.03.2017г.;Анекс № 1 и коригиран погасителен план към него; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД; Пълномощно с per. 2643/17.02.2017г. на нотариус с per. № 271;Препис от исковата молба и доказателствата за ответника, както и моли служебно да бъде приложено ЧГД № 202/2018г. на Районен съд - гр. Нова Загора, Гражданска колегия, III състав, заповедно производство.

            За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № *********; Общи условия на„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД   към договор за потребителски кредит № *********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № *********; Преводно нареждане към Договор за потребителски кредит № *********; Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение от сметка, уведомително писмо.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК  вр. чл. 79 ал.1 вр. чл. 240 от ЗЗД- Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на незаплатени суми по договор за Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С.А.С. като кредитополучател на 24.10.2016г. в общо в размер на 3 141.35 /три хиляди сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева, включваща: 3 114.89 /три хиляда сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева – главница, представляваща незиплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото ч.гр.д. № 202/2018г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер на 212.83лв., както и разноски по настоящото производство в общ размер на 662.83лв.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 26.09.2016г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********/24.10.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 24.10.2016г., Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договор за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Погасителен план, Преводно нареждане от 25.10.2016г., извлечение от сметка от 23.07.2018г., се установява, че на 24.10.2016г. ответницата е сключила договор за кредит с ищеца за сумата от 1500,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.89 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 2634.84лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 36 броя вноски, всяка от които възлиза на 73.19лв. При подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 985.32лв., разсрочено на 36 вноски по 27.37лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 3612.16лв., което следва да бъде погасено на 36 месечни вноски по 100.56лв. всяка, като срокът за погасяване е 25-ден от месеца.

Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит, ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

Към депозиране на исковата молба в съда размерът на погасеното от С.А.С. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 512.66 лв. /петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 505.27 лв. /петстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки/. Сумата от 7.39 лв. /седем лева и тридесет и девет стотинки/ била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ в случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 6.46 лв. /шест лева и четиридесет и шест стотинки/, поради липса на материален интерес. Претендирали само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на депозиране на исковата молба в съда   длъжникът С.А.С. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.

По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, представено е уведомление, за което обаче не са налице данни че е достигнало до ответника.

Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, в случай на просрочие на една месечна погасителна вноска за повече от 30 дни, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Съдът намира, че кредиторът не е бил задължен да обяви на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ се отнася до банките, каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство по чл.417 от ГПК, при което, при постановено незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист. В настоящия случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и при него длъжникът получава заповедта за изпълнение, а впоследствие и исковата молба, т.е. до него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, преди последният да се е снабдил с титул за принудително изпълнение. Нормата на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС касае хипотезата на вземане на банка-кредитор, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество е небанкова финансова институция съгласно ЗКИ, поради което сключеният между страните договор няма характеристиката на договор за банков кредит и уведомяване за предсрочната изискуемост на сумата от кредитния ресурс не е необходимо, с оглед клаузата в общите условия, че такова уведомяване не се изисква.

Съдът намира, че сключеният между страните договор отговаря на условията на чл.11 от Закона за потребителския кредит. Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е съгласил, подписвайки съответните документи. Общите условия към договора също са подписани от ответника. Няма клаузи от договора или от общите условия, които да дават възможност на ищеца да променя едностранно условията по договора, което би обосновало неравнопоставеност на страните.

Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава, която е станала основание за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума, а именно: 3114.89лв. – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 662.83лв. общо, от които: 62.83 лв. - държавна такса и 300.00лв.  -  възнаграждение за особен представител и 300лв. юрисконсулско възнаграждение..

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер общо на 172.83 лева, от които: 62.83лева - държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, по отношение на С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,с ЕИК ********* със седалище: гр. София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощника юрк. Р.И.И. сумата от 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/лева,  ведно със законната лихва от 06.03.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  № 137/09.03.2018 год. по ч. гр. дело № 202/2018 год. по описа на Районен съд Нова Загора.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,с ЕИК ********* със седалище: гр. София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх.В  сумата от 875.66/осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/лева - разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                              /Росица Ненова /