№ 59370
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110121418 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „фирма“ ЕАД срещу И. К. В., ЕГН **********,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 1000,00 лв. – главница, 132,52 лв. – договорна лихва за периода от
30.01.2023 г. до 30.12.2023 г., 1061,40 лв. – сума за пакет допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги, 134,68 лв. – лихва за забава по
договор за заем.
Процесното вземане е за задължения по Договор за паричен заем №
9032-00125230 и Договор за допълнителни услуги към посочения заем,
сключени на 17.12.2022 г., между „фирма“ АД и И. К. В., прехвърлени по
силата на Приложение № 1 от 22.05.2023 г. към рамков договор за цесия от
30.03.2023 г., сключен между цедента „фирма“ АД и „фирма“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си
задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от
практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка
неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по
дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузи от договора за кредит, а именно на Договора за допълнителни услуги.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси
свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, какъвто
характер процесната услуга очевидно няма. Същата попада в забраната на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по
договора – да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по
1
договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде
включено в годишния процент на разходите (ГПР) – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Уговарянето му като отделно възнаграждение (услуга) има за единствена цел
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли в частта по
претенцията от 1061,40 лв. – сума за пакет допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 25,34 лв. за държавна такса и
27,21 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „фирма“ ЕАД, ЕИК ************ срещу
И. К. В., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 1061,40 лв. – сума за
пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги по Договор за
паричен заем № 9032-00125230 и Договор за допълнителни услуги към
посочения заем, сключени на 17.12.2022 г., между „фирма“ АД и И. К. В..
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2