Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1423 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба, заведена с вх.
№26625/18.09.2018г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, уточнена
допълнително по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №30885/25.10.2018г., на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
седалище гр. София, с която срещу „ВАРНА-ПРО” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Приморски” №65, представлявано от
изп. директори А.Г.Д. и Й.Б., е предявен иск по чл.694, ал.2, т.1 от
Търговския закон за установяване със
силата на пресъдено нещо, че публичните вземания, начислени до 01.03.2018г., в
общ размер на 694 563,70 лева, включени в списъка на предявените приети
вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение №3006/30.08.2018г.
по т.д. №1502/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, т.о., се ползват от
привилегията на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон ТЗ), като обезпечени с
наложени запори върху движими вещи на длъжника, вписани в Централния регистър
на особените залози.
В предварителната фаза на процеса при
осъществената размяна на книжа между страните аргументиран отговор на исковата
молба е подал единствено синдикът на дружеството – длъжник „ВАРНА-ПРО” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********. Оспорва предявения иск
като неоснователен като твърди, че вписването на обезпечителните мерки по реда
на чл.26, ал.3, т.11 от Закона за особените залози (ЗОЗ) не създава
привилегия по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, която теза обосновава подробно.
Ответното дружество заявява
единствено, че поддържа актовете на съда по несъстоятелността, с които е
отказал да зачете привилегия на приетите вземания на НАП по чл.722, ал.1, т.1
от ТЗ.
В проведеното открито съдебно
заседание участие е взел единствено ищеца като чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
В хода на доказателствения процес са
събрани единствено писмени доказателства.
За
да се произнесе по така предявения иск, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Ищецът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
се легитимира като кредитор, чийто вземания са приети в производството по
несъстоятелност на длъжника – ответното дружество „ВАРНА-ПРО”
АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********. Възражението му срещу посочването в списъка на приетите вземания, че
същите са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6, а не по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, както претендира кредиторът, е оставено без уважение от съда
по несъстоятелността в производството по чл.692,
ал.2 от ТЗ. С определение №3006/30.08.2018г. по т.д. №1502/2015г. по описа на
Варненски окръжен съд е одобрен списъка на
приетите вземания на кредитори към длъжника „ВАРНА-ПРО” АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, в
който, в съответствие с произнасянето с определение №2796/06.08.2018г. по
възражението на кредитора НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, не е променена посочената от синдика поредност на
удовлетворяване на вземанията на този кредитор.
Определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка на приетите вземания е било
обявено в търговския регистър на 03.09.2018г. (вписване рег. №20180903124341).
Настоящият иск е предявен на 18.09.2018г. (чл.125 ГПК), но исковата молба е
подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 17.09.2018г., поради което и с
оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 от ТЗ срокът за предявяване на специалния
установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ не се счита за пропуснат. Ето защо
искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. В този смисъл са и
постановените от настоящия съд разпореждане №11860/04.12.2018г. и определение
№3033/22.08.2019г.
Процесните вземания в общ размер на
694 563,70 лева включват възникнали и непогасени на падеж задължения за данъци
в общ размер на 144 037,63 лева, задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 312 274,74 лева, имуществени санкции в общ размер на 13 500
лева, държавни такси в общ размер на 19 884,97 лева, ведно със следващите
се лихви за забава, начислени до 01.03.2018г.
За събирането на тези вземания са били
наложени обезпечителни мерки както по реда на ДОПК, така и в хода на водено
индивидуално изпълнително производство, по което държавата е присъединен
взискател.
С Постановление изх. № 6937/2014/000138/09.10.2015 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна,
е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се във всички търговски банки в страната,
като запорът бил вписан в Централния
регистър на особените залози (ЦРОЗ) под №2016031002329
и обезпечава събирането на изискуеми публични вземания за данъци
в общ размер на 123 719,34 лв.
и дължимите лихви,
чийто размер до 27.01.2017г. е в общ размер на 49 511,87 лв., а до 01.03.2018г. – 63 190,84 лв.; за задължителни осигурителни вноски
в общ размер на 298 718,91
лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 86 816,14 лв., а
до 01.03.2018г. – 119 843,85
лв.; съответно за държавни такси в общ
размер на 17 818,36
лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 3 505,96 лв., а
до 01.03.2018г. – 5 476,03
лв.
С Постановление изх. № 6937/2014/000190/12.01.2016 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна,
е наложен запор върху 25 броя МПС,
собственост на дружеството - длъжник, като запорът бил вписан в
ЦРОЗ под № 2016031100747 и
обезпечава събирането на изискуеми публични вземания за данъци в общ размер на 123 719,34 лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 49 511,87 лв., а
до 01.03.2018г. – 63 190,84 лв.; за задължителни осигурителни вноски
в общ размер на 298 718,91
лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 86 816,14 лв., а
до 01.03.2018г. – 119 843,85
лв.; съответно за държавни такси в общ
размер на 18 586,18
лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 3 616,47 лв., а
до 01.03.2018г. – 5 671,42
лв.
С Постановление изх. № CBxKl 1221/18.03.2016г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна,
е наложен запор върху притежавани
от дружеството – длъжник 6 150 дружествени дялове от капитала на
„КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, с номинална стойност
на всеки дял 100 лева, като запорът бил вписан в Търговския
регистър на 23.03.2016 г.
(вписване №20160323131719) и в ЦРОЗ под №2016060101865
и обезпечава събирането на изискуеми публични вземания за данъци
в общ размер на 144 037,63 лв.
и дължимите лихви,
чийто размер до 27.01.2017г. е в общ размер на 52 893,34 лв., а до 01.03.2018г. – 68 818,79 лв.; за задължителни осигурителни вноски
в общ размер на 312 274,74
лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 89 456,93 лв., а
до 01.03.2018г. – 123 983,43
лв.; имуществени санкции и глоби в общ
размер на 13 500 лв.и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 4 590,54 лв., а
до 01.03.2018г. – 6 083,10
лв., съответно за държавни такси в общ
размер на 19 884,97 лв. и дължимите лихви, чийто размер до
27.01.2017г. е в общ размер на 3 782,48 лв., а
до 01.03.2018г. – 5 981,04
лв.
По изпълнително дело № 20153110401250 по
описа на СИС към
РС-Варна, по което държавата
е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК за публичните
вземания, посочени в Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, изх.
№030371501399397/10.08.2015 г. на ТД на НАП - гр. Варна, от съдебния изпълнител
бил наложен запор върху 10 броя МПС, собственост на дружеството - длъжник, като запорът бил вписан в ЦРОЗ под № 2016012002676.
По тези фактически положения между
страните не е налице спор, поради което и съдът не ги обсъжда подробно.
Спорът е единствено относно това ползват ли се приетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредитора НАП с привилегия за
предпочтително удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, основана на
вписаните по реда на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ (ред., ДВ, бр. бр. 100 от 2008
г.) обезпечителни мерки.
Отговорът на този въпрос съдът намира,
че следва да бъде отрицателен.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3,
т.11 от ЗОЗ в относимата й към момента на извършените вписвания в ЦРОЗ
редакция, ДВ, бр. 108 от 2007 г., на вписване в регистъра подлежи запорът,
наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Като се имат
предвид разпоредбите на чл.191 и сл. ДОПК и действащата към момента на
процесните вписвания редакция на чл.30 от ЗОЗ, това вписване има оповестително
действие. Целта е да се оповести на трети добросъвестни лица наложените
обезпечителни мерки върху имущество по чл.4 от ЗОЗ и предприетото принудително
изпълнение за събиране на публични вземания с оглед и възможността за
присъединяване на кредитори. Вписването в ЦРОЗ на наложените по реда на ДОПК
обезпечителни мерки нито съставлява запор по смисъла на чл.2 от Закона за
особените залози нито има действието на такъв. Преимуществото, което същото
осигурява, е единствено по отношение на възможността при последващо откриване
на производство по несъстоятелност спрямо длъжника да започне и се развие
производство по принудителното изпълнение за публични държавни вземания по реда
на ДОПК. Според специалното правило на чл.193 от ДОПК имуществото, върху което
преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния
изпълнител при условията и реда на ДОПК. Ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е
реализирал имуществото по ал. 1, то се предава на синдика за осребряване в
производство по несъстоятелност и разпределение на получените суми при спазване
на съответните за това правила на несъстоятелността.
Съгласно чл.194 от ДОПК, при осребряване
на имущество по чл.193 от ДОПК кредитор, в полза на когото са учредени залог
или ипотека или който е упражнил право на задържане върху това имущество, се
смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител.
Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл.193 от ДОПК
публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това
публично вземане не се ползва и с особената привилегия по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ дори в случая, когато то се удовлетворява в производството по
несъстоятелност, след изтичане на шестмесечния срок от неговото откриване.
Аргумент за този извод може да бъде извлечен и от разпоредбата на чл.724 от ТЗ, предвиждаща начина на разпределение
на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ (или вещ, спрямо която
кредитор е упражнил право на задържане), но не и по отношение на възбранена или
запорирана вещ.
В заключение, вписаните в първичните
регистри по ЗОЗ запори не разкриват по-различни характеристики от
обезпечителните запори, т.е. класически обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С
тях се забранява извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника с
предмета на обезпечителната мярка, като при нарушаване на тази забрана,
действията са непротивопоставими на кредиторите - чл.451 и чл.452 от ГПК,
чл.206 от ДОПК, но въз основа на тях не възниква право на предпочтително
удовлетворение на кредитора при осребряване на това имущество.
Дори да се приеме, че вписването въз
основа на разпоредбата чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ (ред., ДВ, бр. 100 от 2008 г.)
на запорите, наложени като обезпечителни мерки по реда на ДОПК, поначало може
да осигури привилегия за предпочтително удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, то с оглед изменението на Закона за особените залози (ДВ, бр. 105 от 2016
г., в сила от 30.12.2016 г.), премахващо изискването за тяхното вписване в
ЦРОЗ, и разпоредбата на § 49 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на ЗОЗ, предвиждаща, че запазват действието си
само залозите, вписани преди
влизането на този закон (но не и останалите вписвания), то обосновано следва да
се приеме, че както към момента на предявяване на вземанията (09.03.2018г.),
така и към момента на дължимата от съда преценка (както от съда по
несъстоятелността в производството по чл.692, ал.2 ТЗ, така и от съда в
исковото производство по чл.694 ТЗ) не е налице законовата предпоставка по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, поради което
и липсва основание за зачитане на такава привилегия за приетите вземания на
НАП.
По тези съображения съдът заключава,
че предявеният иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване, че публичните
вземания, предявени от кредитора НАП и приети в производството по
несъстоятелност на длъжника „ВАРНА-ПРО”
АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, в общ размер на 694 563,70 лева, включващ възникнали и непогасени на
падеж задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени
санкции, държавни такси и лихви за забава, начислени до 01.03.2018г., като
обезпечени с наложени запори върху движими вещи на длъжника, вписани в ЦРОЗ се
ползват с привилегия и следва да бъдат с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1,
т.1 от ТЗ, е неоснователен, поради което го отхвърля.
Независимо от този изход на спора,
доколкото предмет на делото са публични вземания по иск, предявен от НАП, в
съответствие с нормата на чл.84 от ГПК държавна такса за исковото производство
не се дължи.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Дондуков”
№52, представлявана от Венцислава Петкова-директор на дирекция „Държавни
вземания”, против „ВАРНА-ПРО”
АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски” №65, иск с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от Търговския закон за установяване, че публичните вземания в
общ размер на 694 563,70 лева, начислени до 01.03.2018г., включващи публични
вземания за данъци в общ размер на 212 856,42 лева, в т.ч. главници в общ
размер на 144 037,63 лева и лихви в общ размер на 68 818,79 лева, публични
вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 436 258,17 лева, в
т.ч. главници в общ размер на 312 274,74 лева и лихви в общ размер на 123
983,43 лева, публични вземания за имуществени санкции в общ размер на 19 583,10
лева, в т.ч. главници в общ размер на 13 500 лева и лихви в общ размер на
6 083,10 лева, и публични вземания за държавни такси в общ размер на 25 866,01
лева, в т.ч. главници в общ размер на 19 884,97 лева и лихви в общ размер
на 5 981,04 лева, включени в списъка на предявените приети вземания, одобрен от
съда по несъстоятелността с определение №3006/30.08.2018г. по т.д. №1502/2015г.
по описа на Варненски окръжен съд, т.о.,
се ползват от привилегията на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон
(ТЗ), като обезпечени със запори върху движими вещи на длъжника, наложени с
Постановление изх. №6937/2014/000138/09.10.2015г., Постановление изх.
№6937/2014/000190/12.01.2016г. и Постановление №СВхК11221/18.03.2016г. на
публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП-Варна, и от ДСИ Л. Станев при
Районен съд - Варна, по изпълнително дело № 20153110401250, по което държавата
е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК за публичните
вземания, посочени в Удостоверение по чл.191, ал. 4 от ДОПК, изх. №
030371501399397/10.08.2015 г. на ТД на НАП - гр. Варна, вписани в Централния
регистър на особените залози съответно под №2016031002329,
№ 2016031100747, №2016060101865 и №
2016012002676, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието, на
основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика на ответното дружество – несъстоятелен
търговец „ВАРНА-ПРО” АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, Я.Н.С., със служебен адрес, вписан в
Търговския регистър, гр. Варна, ул. „Хаджи Стамат Сидеров“ №32, ет.4, и има
действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание
чл.694, ал.8 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: