№ 56
гр. К. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200286 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Потребителна кооперация К., ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. "О.“ № 11, представляван от И.Б.Н. -
председател, против наказателно постановление № 50170-F517591 от 27.03.2020 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности С. при ЦУ на НАП, с което на основание
чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като твърди, че е незаконосъобразно
и неправилно. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адвокат М.Ц. от САК, като
поддържа подадената жалба. Излага допълнителни аргументи като посочва, че в АУАН и
НП липсва констатация за настъпване на последицата „неотразяване на приходи“, каквото е
основанието за налагане на санкцията. Твърди малозначителност на нарушението, като и в
двете насока се позовава на представена съдебна практика.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП С., не изпраща представител в проведените
заседания. От страна на упълномощен представител е представено писмено становище, с
което се иска потвърждаване на НП, като се твърди значителен размер на разликата между
касова наличност и отразеното във фискалното устройство.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като
съдът приема, че е подадена в законоустановения - 14дневен срок, след като обжалваното
НП е издадено на 27.03.2020 г. и вероятно е връчено на 14.08.2020 г. /трудно четима е
датата, отбелязана в разписката към НП/, като жалбата е заведена в регистратура на
въззиваемата страна на 24.08.2020 г., тоест в посочения срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № F517591 от, съставен на
21.10.2019 г. срещу жалбоподателя за това, че:
При извършена проверка на 16.10.2019 г. година в 15:45 часа, при извършена
проверка в търговски обект - магазин за продежба на хранителни стоки, находящ се в с. Д.,
общ. К., стопанисван и експлоатиран от ПК „К.“ с ЕИК ********* се установи, че дневния
оборот, регистриран в монтирано в обекта, въведено в експлоатация и в работен режим към
момента на проверката фискално устройство модел „Елтрейд“ с ИН на ФУ ED321769 r
ФП44321769 и потвърждение № 4154567, съгласно ДФО с № 0002299 от 16.10.2019 г. е в
размер на 90.09 лева. Съгласно същият отчет е видно, че във ФУ има въведени чрез
операцията „служебно въведени“ 20 лева. Установената фактическа наличност в касата на
обекта, видно от изготвен описе в размер на 157.70 лева. Разликата в размер на 47.61 лева
представлява въвеждане на суми, които не са отразени във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени“ суми, което води до неотразяване на приходи.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Като доказателства е посочен протокол за проверка от 16.10.2019 г., а като иззети
материали са обозначени дневен финансов отчет и опис на каса.
Препис от АУУАН е връчен на И.Б.Н. на датата, на която е съставен.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, като липсва констатацията, че неотразяването на
суми във фискалното устройство води до неотчитане на приходи. При правната
квалификация е посочена и връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В обжалваното НП / стр.2/ са направени и констатациите:
„Нарушението е за първи път.“
„Нарушението не е довело неотразяване на приходи.“
, като наложеното наказание е определено на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС и е като вид „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
2
В хода на съдебното следствие не са събирани гласни доказателства.
Преценявайки приложените писмени такива съдът намира следното от фактическа
страна:
На 16.10.2019 г. служителите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – Ю.Т. и
С.А., съвместно със служители на МВР и ОДБХ са извършили проверка в търговски обект –
магазин за хранителни стоки в с. Д.,, представляващ помещение около 20 кв.м., стопанисван
от „ПК К.“, в което в този момент се е намирало на работа с трудов договор лицето М.С..
Преди да се легитимират като проверяващи, служителите на НАП са извършили контролна
покупка на две бутилки минерална вода от 1.5 литра, като сумата от 1.60 лева е платена от
С.А. а средствата са приети от М.С., при което последната не е издала фискален бон от
намиращото се в обекта, регистрирано и в работен режим фискално устройство.
След легитимиране на проверяващите като служители на НАП, от фискалното
устройство е изведен дневен фискален отчет, показващ че на 16.10.2019 г., до момента на
проверката, във фискалното устройство са отчетени приходи в размер на 90.09 лева, както и
служебно въведената сума от 20 лева, или общо 110.09 лева.
При направени опис на паричната наличност в касата на търговския обект е
установено, че е налице сумата от 157.70 лева.
Всички тези обстоятелства са отразени в протокола за проверка от 16.10.2019 г., като
точно са възпроизведени в АУАН, без извършената контролна покупка.
Към протокола за проверка е приложен опис на парични средства в каса, дневен
фискален отчет, декларация от работещото в търговския обект лице, за което от страна на
жалбоподателя е представен и трудов договор с длъжностна характеристика.
По същество съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено
нарушение, но то се изразява в неиздаването на фискален бон, а разликата между реалната
касова наличност и отчетеното от фискалното устройство е именно резултат от неиздаването
на касови бележки.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
определя, че: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“
Задължението, създадено с тази разпоредба касае всяка промяна в касовата наличност
/извън продажби/ да се регистрира във фискалното устройство посредством функциите
служебно изведени или въведени суми, тоест във фискалното устройство да е отразено всяко
изваждане или вкарване на суми извън продажбите. В случая има продажба – контролната
покупка от страна на контролните органи, и неиздаване на фискален бон за извършената
продажба, нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, като са
3
налице основания да се предполага, че констатираната в случая разлика между касовата
наличност и отчетената като такава във фискалното устройство се дължи именно на
неиздаване на фискални бележки, при което в касата постъпват средства, които не се
отчитат чрез фискалното устройство. Без съмнение по-лесно да се отчете формално
нарушение – разлика между касова наличност и отразената такава във фискалното
устройство, но освен, че това е по-тежко нарушение за данъчните субекти съдът намира за
незаконосъобразно да се игнорира едно нарушение като се вменяват в отговорност
последиците от това нарушение, но следва да се отбележи, че няма конкретно нормативно
изискване за съответствие между паричната сума в асата и отразената касова наличност във
фискалното устройство. Това следва логично при изпълнение на задължението за издаване
на фискален документ винаги, когато законът го изисква и също така отразяване на във
фискалното устройство на всяко изваждане или прибавяне на суми към касата извън
случаите в които за това се издава фискален бон.
Това заобикаляне на конкретното нарушение от страна на контролните органи съдът
намира за незаконосъобразно, без обаче да е налице възможност за преквалифициране на
нарушението, което не е описано в АУАН и НП, след като там не са изложени фактите,
отразени при проверката, отнасящи се до неиздаването на фискален документ при
осъществената от проверяващите контролна покупка.
Според съда е налице незаконосъобразност в издаденото НП и отнасяща се до
конкретното възражение на жалбоподателя, че в него липсва констатация, че извършеното
води до неотразяване на приходи. Практически, наличието на повече парични средства, без
да са отразени във фискалното устройство представлява именно тази последица, като остава
неизвестно защо АНО е направи констатацията, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи. Тази констатация противоречи на приложената санкционираща норма, която е
предвидена само за случаите, когато нарушението е довело до неотразяване на приходи,
поради което е налице незаконосъобразнст на обжалваното НП и в тази част.
На последно място следва да се отбележи, че според съда е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради която обжалваното НП също следва да бъде отменено,
след като може да се направи извод, че неотразената сума във фискалното устройство е
минимална, а дори и минималния размер на санкцията е значителен и непосилен за магазин
в малко населено място, започващ работа с 20 лева налична сума /служебно въведена в 08.01
часа на 16.10.2019 г. л. 14/, който реализира оборот от 150 лева за седем часа работа.
Очевидно е че става въпрос за търговски обект с минимален оборот, но важен за населеното
място, като минималната сума, с която се отклонява наличността според фискалното
устройство и факта, че нарушението е извършено за първи път дават основание на съда да
счита, че обществено опасните последици са незначителни и не следва да се налага
непосилна санкция при невъзможност за точно квалифициране и санкциониране на
конкретното нарушение, извършено в случая.
Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено.
4
Предвид изхода от делото съдът намира, че справедливостта изисква да не бъдат
присъждани разноски както на жалбоподателя предвид наличието на нарушение, така и на
въззиваемата страна предвид отмяната на обжалваното НП-
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №№ 50170-F517591 от
27.03.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности С. при ЦУ на НАП, с
което на „Потребителна кооперация К.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. "О.“ № 11, представляван от И.Б.Н. - председател „Метан
Маркет” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат Ц. и
въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5