Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 788 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ във връзка с чл. 30
от същия закон.
Ищецът „П.“ ЕООД, ЕИК *******чрез лицето П.Т.като
управител, твърди, че поради лични проблеми, се взело решение за продажба на
търговското предприятие, като сключил договор на 08.02.2017г. с ответника „П.и.“
ЕООД, ЕИК *******, за продажба на предприятието с нотариална заверка от
нотариус М.И., описан в молбата. Поддържа, че междувременно ситуацията се
променила, не била предадена документацията на ответника, продължавала
дейността на предприятието по стария ред, като с писмо, получено на
14.02.2018г. ответникът развалил договорът за продажба на търговското
предприятие, а със споразумение от 06.03.2018г. уредили последиците от
развалянето. Сочи, че АВ постановила отказ за отразяване на това обстоятелство
в ТР с аргумент, че следвало да бъде установено по исков ред. С главния иск,
предявен с исковата молба, ищецът е претендирал за признаване за установен
фактът, че е договорът за продажба на търговското предприятие е развален, а
като евентуален е предявил иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ, по който претендира да се
признае за установено, че вписване с вх.№ 20170310124954 в ТР към АВ за
продажба на търговското предприятие е вписване на несъществуващо обстоятелство,
тъй като договорът за продажба е развален с обратна сила, така както се
претендира по уточнителната молба от 05.07.2018г. В
хода на делото поддържа исковата си претенция, като съдът след служебна справка
установи, че с решение на СГС, VІ-1 състав №2375/30.11.2018г. е открито
производство по несъстоятелност на ищеца, с обявена начална дата на
неплатежоспособността 30.06.2018г., и производството по несъстоятелност е
спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ.
Ответникът „П.и.“ ЕООД не е подал писмен отговор в
законоустановения срок, като с молба от 25.02.2019г. ответникът сочи, че не
оспорва, че не е платил цената на търговското предприятие, не е получавал
владението на каквото и да е имущество от него, документи или счетоводството на
дружеството, като сделката му била неизгодна.
С определение на съда от 09.07.2018г., което е влязло в
сила като необжалвано от страните, е прекратено като недопустимо производството
в частта по установителния иск за признаване за установен на факта на разваляне
на договора за прехвърляне на търговско предприятие.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори и се установява от представения с исковата молба договор за продажба на
търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ от 08.02.2017г., че „П.“ ЕООД,
представляван от управителя си П.Т., гражданин на Република Сърбия, е
прехвърлил на купувача – „П.И.“ ООД, представляван от управителя О.Г.З.,
търговското предприятие с фирма „П.“ ЕООД срещу цена от 5000 лв., която
съгласно изрично посоченото в чл. 3 от договора
е платима в брой, в деня на подписване на договора, който служи и като
доказателство, че цената е реално платена. В чл. 4 от договора продавачът се е
задължил да предаде владението на търговското предприятие и всички документи в
деня на подписване на договора, което да стане по описания начин – с приемо-предавателен протокол. В чл. 5, ал.3 е уговорено
задължение на продавача да уведоми кредиторите и длъжниците
на търговското предприятие за извършената продажба в срок от един месец. За
приложими към договора страните са уговорили българското гражданско и търговско
законодателство, като е отразено, че е бил назначен посочения преводач от
сръбски език. С анекс към договора от 10.03.2017г., , който е с нотариална
заверка на подписите, е посочено, че страните установили, че имало техническа
грешка в предмета на договора, поради което отстранили същата, като съгласно
анекса се прехвърля реална част от търговското предприятие „Профидел“,
обособена в дейност „Строителство,
реконструкция, ремонт и поддържане на жилищни и нежилищни сгради, пътища, пътни
съоръжения, комуникации и инфраструктурата около тях, проектна, инженерингова и
търговска дейност, свързана със строителството.
На стр.
12 и 13 от делото е представено писмо от ответника до ищеца, което съгласно
отбелязването е получено срещу подпис от управителя на ищеца на 04.06.2017г., с
което като се сочи, че била представена само справка с подписани, неприключени
договори с посочените възложители, но не и документацията, не успял да
реализира правата, произтичащи от придобиването на търговското предприятие,
поради което е поискано да се изпълнят задълженията по договора, дасе предаде владението, като ако не се стори горното в
7-дневен срок, ги уведомява, че ще предприеме действия за разваляне на
договора.
Представено
е писмо от 12.02.2018г. от управителя на „П.и.“ ЕООД до ищеца, получено лично
срещу подпис на 14.02.2018г. от управителя на „П.“ ЕООД – П.Т., с което се
сочи, че въпреки отправената покана с писмото от 04.06.2017г., не са изпълнени
задълженията по предаване на документацията и владението на търговското
предприятие, поради което вече било и безполезно извършването, тъй като узнали
за получени плащания по договорите за СМР и на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
разваля договора за продажба на търговското предприятие.
На
стр.15 и 16 от делото е представено споразумение от 06.03.2018г. за уреждане на
отношенията от развален договор за продажба на търговското предприятие на „П.“
ЕООД, което е сключено между ищеца и ответника, като ищецът е посочено, че е
представляван от О.Г.З., управителя на ответника с описано пълномощно,
нотариално заверено от нот. М.И., с рег.№
1933/27.02.2017г.и рег.№
1934/27.02.2017г., но и двете непредставени по делото, с което страните като са
констатирали, че не е предадено владението на търговското предприятие и
документацията, не са уведомени кредиторите и длъжниците на предприятието,
описаната е поканата от 04.06.2017г. и че е налице уведомяване за разваляне на
договора, страните са се споразумели по т.1 – да подадат необходимите документи
в Търговския регистър към АВ, за да бъде отразено развалянето на договора, по
т.2 – правата, задълженията и фактическите отношения да продължават да се
изпълняват от „П.“ ЕООД, както и по т.3, че нямат претенции да неустойки и
други плащания на задължения едни към други. Споразумението е с нотариална
заверка на подписите от 08.03.2018г. от нотариус М.И..
На
стр. 17 от делото е представен отказ от длъжностно лице от АВ – ТР от
13.03.2018г. да бъде обявено споразумението в ТР и да се впише заличаване на
вписването на прехвърлянето на търговското предприятие под № 20170310124954,
като няма данни отказът да е обжалван пред съда. В мотивите е посочено, че в ТР
се вписва прехвърлянето на предприятието, но не било предвидено да се вписва
заличаване на вписването, освен при уважен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
На
стр. 19 и следващите са представени уведомления до „П.“ ЕООД от негов съконтрахент – ЕТ „А.Г.П.“, в който се сочи, че установил,
че в ТР било вписано прехвърляне на предприятието, но и към момента именно
ищецът изпълнявал чрез своите работници възложеното, поради което се поражда
съмнение за действието на договора за прехвърляне на предприятието и се пита
кой е действителния кредитор. Във второто уведомление е индивидуализиран обекта
на СМР – с. Паисиево, обл. Силистра. Представени са
два ревизионни доклада на „К.-А.“ ООД, гр. Силистра от 18.04.2018г., в който се
описва установеното по насрещна проверка на „П.“ ЕООД относно издадени фактури.
На стр. 8 и 9 от ревизионния доклад се описва представеното споразумение от
19.08.2017г., сключено с „П.“ ЕООД за изпълнение на обект с. Паисиево, както и
в т. 7, че е представен договор за цесия от 18.09.2017г., сключен между „П.“
ЕООД като цедент и „П.и.“ ЕООД като цесионер за описаното вземане по договор от 20.11.2015г.,
по който длъжник е ревизираното дружество. В ревизионния доклад се цитира и акт
за дерегистрация по ЗДДС на „П.“ ЕООД от 28.11.2017г.
На стр. 17 от ревизионния доклад е посочено, че при проверката е установено, че
„П.“ ЕООД е и едноличен собственик на „Д. б. а.“ ЕООД, представлявано от Л.В.Г.,
а на „П.“ ЕООД са установени по цитирания ревизионен доклад от
31.10.2017г. данъчно-осигурителни
задължения в особено големи размери. Цитиран е и сключения договор за
прехвърляне на търговското предприятие. В резултат на описаното, с ревизионния
доклад е прието, че издадените от „П.“ ЕООД фактури във връзка с авансови
плащания от ревизираното лице след датата на договора за прехвърляне на
търговското предприятие от 08.02.2017г., към „К.-А.ООД следва да бъдат
анулирани като издадени без правно основание, тъй като страна по договора за
строителство е приемащото дружество – „П.и.“ ЕООД.
С
депозираната на 25.02.2019г. молба от ищеца е представено определение № 413 на
Врачански районен съд по гр.д.№283/2019г. от 14.02.2019г., с което по предявен
иск по чл. 195 от ЗЗД е отменено определение на съда за заличаване като ищец на
„П.“ ЕООД и конституиране като правоприемник на „П.и.“ ЕООД, като в мотивите на
определението се сочи, че съдът установил, че в ТР било вписано споразумение от
06.03.2018г. за уреждане на отношенията по разваления договор за продажба на
търговско предприятие и съответно не било налице правоприемство.
От
справка по публичния Търговски регистър се установява, че с решение на СГС, VІ-1 състав №2375/30.11.2018г. е открито
производство по несъстоятелност на ищеца, с обявена начална дата на
неплатежоспособността 30.06.2018г., и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.
632, ал.1 от ТЗ.
Също от справка
по публичния ТР се установява, че с вписване под № 20170310124954 е извършено
вписване на обстоятелствата по промяна въз основа на договора за продажба на
търговско предприятие от 08.02.2017г. Също от ТР съдът установява, че по
предходно вписване под № 20161109095933, е вписано прехвърляне на
дружествените дялове от О.Г.З. на П.Т.по договор за прехвърляне на дружествен
дял с нотариална заверка на подписите. Съгласно вписванията в ТР от
11.06.2012г. до 09.11.2016г. едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕООД е
лицето О.Г.З., като след вписването от 01.08.2017г. и по настоящем
това лице е едноличен собственик на капитала на дружеството, а в периода от
01.08.2017г. до 06.02.2018г. именно О.Г.З. е и вписания управител на
дружеството. П.Т.е бил вписан като едноличен собственик на капитала в периода
от 09.11.2016г. до 01.08.2017г., в който период е бил и вписан като управител,
като е вписан като такъв и по корекция след заличаване на управителя О.З.на
06.02.2018г.
След
справка по партидата на ответника „П.и.“ ЕООД съдът констатира, че под №
2017031012954 е вписано прехвърлянето на търговското предприятие, а по
заявление Г1 с вписване под № 20180315111939 е извършено обявяване на друг акт,
в случая – споразумението за разваляне на договора за продажба на търговско
предприятие.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането
на закона /изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието
си и при действието на ЗТР / изм. ЗТРРЮЛНЦ/, а именно преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването
на иска по
чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи
вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на
иска, заличаване. Ако са извършени
последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие.
Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска
по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл.
29, ал. 1 ЗТР е предпоставена
от възможността вследствие на уважаване
на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до
промяна в правното му положение като
бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение по т.д. № 3010/2014 г. на І т.о. на
ВКС - целта на установителния иск е да се постигне
заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо
обстоятелство. Съгласно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002
г. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал.
2 от отменения ГПК /възпроизведен понастоящем в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/, е предоставен на страната, която
твърди порок на самото вписване
/като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство,
както и отразяване в регистъра на обстоятелство
в отклонение или при липса на
съдебно решение на регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано
лице в регистърното производство или когато органът се е произнесъл без да е бил сезиран.
Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В случая ищецът съобразно уточнителните
молби и частичното прекратяване на производството иска признаване за
установено, че вписаното прехвърляне на търговското предприятие е
несъществуващо обстоятелство, като твърди, че договорът е развален и то с
обратно действие и това е довело до несъществуване на обстоятелството, което е
вписано.
Договорът за продажба на търговско предприятие носи
общите белези на обикновената продажба, която се регламентира от чл. 183 и сл.
на ЗЗД, но и е комплексен, тъй като той обхваща редица единични сделки –
продажба на недвижимост, на стоки, на оборудване, прехвърляне на вземания
(цесия), прехвърляне на други права като ноу – хау, търговска марка, ценни книги, лицензии и др., тъй като предприятието
е съвкупност от права, задължения и фактически отношения Прехвърлянето на
предприятието се вписва в Търговския регистър по партидата на прехвърлителя, така и по партидата на приобритателя.
Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя
и приобретателя относно съществените елементи на
конкретния договор , както и спазване на предвидената в чл.15, ал.1 от ТЗ форма
за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите. Договорът
подлежи на вписване в търговския регистър съгласно чл.16, ал. 1 от ТЗ, но
вписването има само оповестително действие и не е
елемент от фактическия състав на сделката /в този смисъл решение № 115 от
01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика/. В случай, че
с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот,
договорът се вписва и в службата по вписванията. В случая няма твърдения и
доказателства, че в процесното прехвърлено търговско
предприятие и то както е уточнено с анекса към договора – реална част от
същото, има включено вещно право върху недвижим имот, поради което няма данни
договорът да е вписван в Службата по вписванията, нито е необходимо и допустимо
развалянето му по съдебен ред. Недопустим е съдебния ред за
развалянето на договори, които нямат за предмет
прехвърляне на право на собственост
или на вещни
права, в който смисъл е и ТР № 142-6/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС. Развалянето на договора следва да е извънсъдебно
и да се установи от страните, че същото е извършено по описания начин и
произвело съобразно твърденията му обратно действие. Извънсъдебното разваляне
на един двустранен договор е право на изправната страна по него и се
осъществява при определени предпоставки, регламентирани в чл. 87 от ЗЗД, а
правното действие на развалянето е регламентирано в чл.88 от ЗЗД. Следователно
съдът следва да прецени на първо място дали е налице надлежно упражнено право
на страната за разваляне на договора и второ дали това е станало с ретроактивен ефект, поради което следва да се счита, че
вписаното обстоятелство е несъществуващо като отпаднало с обратна сила. Правото да се развали двустранния
договор е потестативно, то възниква при
неизпълнение по причина, за която
длъжникът отговаря и се упражнява извънсъдебно,
като неизпълнението не е задължително да е пълно и може
да е само на някое от
задълженията, но следва да е съществено, тъй като не се
допуска разваляне, ако е несъществено неизпълнението. Предпоставките за разваляне на договор
са три, и те трябва да
бъдат кумулативно налични, за да
се породи потестативното право да се развали
договор по смисъл на чл.
87, ал. 3 ЗЗД - да е налице неизпълнение на договорно задължение
от една от
страните, това неизпълнение да е виновно и кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да
е изправна страна по договора. Общият режим изисква
и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение.
Не се дава
допълнителен срок за изпълнение, когато длъжникът е в невъзможност да изпълни по причина,
за която отговаря, когато кредиторът няма интерес от изпълнението
поради забавата, както и при фикс
сделките. Ищецът поддържа, че договорът е развален
като с от 03.06.2017г., представляващо покана за изпълнение на задължение по
предаване на документацията, по което е даден седмодневен срок, с последващо изявление, обективирано
в писмо от 12.02.2018г., връчено на 14.02.2018г. и че развалянето е
констатирано по споразумение от 06.03.2018г., което е с нотариална заверка на
подписите от 08.03.2018г. С депозирана от ответника молба той изрично твърди
неизгодния за него факт, че той не бил платил цената на търговското
предприятие, което е основното насрещно задължение на купувача по договора.
Следователно видно от данните по делото купувачът по договора е неизправна
страна и поради това не е налице една от кумулативните предпоставки за
упражняване правото му да развали договора. Право на разваляне на договора се
твърди, че е упражнено от купувача с процесните две
писма поради неизпълнение на задължения на продавача да предаде владението на
търговското предприятие, книжата и документацията, както и поради неизпълнение
на задължението за уведомяване на кредиторите и длъжниците
за извършената продажба. Съдът констатира, че поканата за изпълнение на тези
задължения от 2017г. е отправена от О.З.до „П.“ ЕООД като е получена от П.Т.,
но видно от справките по публичния ТР лицето
О.Г.З. в периода от 01.08.2017г. до 06.02.2018г. е вписания управител на
дружеството. Едва след 06.02.2018г. като управител е вписан П.Т.. Следователно
през периода, в който се търси изпълнение на задълженията за предаване на
документация и уведомяване на съконтрахенти, управител
на дружеството –продавач по договора за прехвърляне на търговското предприятие
в релевантния период е именно лицето О.З., който е управител и на ответника, и
поради това е могъл надлежно в това си качество да уведоми съконтрахентите,
както и да предостави документацията в качеството си на управител на
дружеството, поради което на практика с писмото-покана той уведомява за
неизпълнение на задължения, чието изпълнение в качеството си на надлежно вписан
управител на дружеството той е могъл сам да осъществи и извърши. Независимо от
горното, дори и да се приеме, че въпреки че е вписан управител на „П.“ ЕООД в
този период, то документацията е била у лицето П.Т.и е налице неизпълнение от негова страна, което
е обусловило надлежно упражняване на правото на разваляне на договора, то
горното е осъществено с връчване на поканата от 12.02.2018г., на дата
14.02.2018г. Съдът намира, че в случая се касае за договор, който поражда
специфични последици и е с продължително изпълнение / предаване на
документация, уведомяване на съконтрахенти, за което
е уговорен едномесечен срок/, поради което развалянето му действа занапред, а
не еx tunc. Развалянето на договора за продажба на
търговско предприятие не е довело до отпадане на правните му последици с
обратна сила, още повече, че това е договор, който е относим
и към третите лица и спрямо тях действието е съобразно вписването в ТР. Не може
да се приеме, че същият е развален с обратна сила и поради това е налице
вписване на несъществуващо обстоятелство към процесния
релевантен момент на твърдяното вписване под № 20170310124954. Дори и да се
приеме, че договорът е надлежно развален, то това е настъпило на 12.02.2018г. и
по никакъв начин не води до извод, че към 10.03.2017г., когато е извършено процесното вписване, обстоятелството – прехвърляне на
търговско предприятие е несъществуващо. Несъществуващо обстоятелство, както
многократно е имал случай да се произнесе и в задължителната си практика ВКС е
когато е вписано обстоятелство, което не е валидно възникнало, а в случая при
сключването си договорът за продажба на търговско предприятие е валидно
сключен, не се твърди порок, който да обуславя неговата начална нищожност, а
развалянето му е последващ факт, който не води до
извода, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Заличаването на правните последици
на сключените договори за покупко-продажба, дори и да е с обратна сила не
предпоставя извод за вписване на
несъществуващи към този момент, в резултат на правните
последици на развалянето на договорите, обстоятелства, както изрично
постановява и ВКС в решение № 16/28.06.2018г. по т.д.№1305/2017г. на ВКС, І
т.о. и др. Развалянето на
договора за продажба не води
до установяване, че има вписване
на несъществуващо обстоятелство, доколкото не се касае
за изначално порочно вписване. Предвид горното
така предявеният иск за установяване, че под процесното
вписване под № 20170310124954 е вписано несъществуващо обстоятелство и
постановяване на заличаването му, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тук следва да се отбележи, че по партидата на другата страна е извършено
обявяване на споразумението от 06.03.2018г., а това, че ищецът не е обжалвал
отказа на длъжностното лице да извърши обявяването на този документ и по
неговата партида, при установена противоречива практика на длъжностните лица от
АВ-ТР, е негов пропуск, който не може да бъде саниран
от съда в настоящото производство, тъй като законосъобразността на отказа на
длъжностното лице от АВ-ТР от 13.03.2018г. не е предмет на настоящото
производство.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен
от „П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен
адрес *** – адв. С.Д., срещу ответника „П.и.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя О.Г.З., за установяване, че под вписване под № 20170310124954 на
АВ -ТР е вписано несъществуващо обстоятелство, което да бъде заличено.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от
решението на страните.
СЪДИЯ: