РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с. КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Албена
Тараланска след като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 391/2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Х.Б.,
служебно назначен защитник на подсъдимия Х.И.П. срещу присъда от 26.04.2017 г.
постановена по нохд № 17818/2011 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с която
подсъдимия е признат за виновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца, което на
основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години. На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия П. е осъден да заплати
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на
160.00 /сто и шестдесет/ лева, направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, както и сумата в размер на
5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на
основание чл.190, ал.2 НПК.
С депозираната въззивна жалба се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, т.к. е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Моли се за нейната отмяна и постановяване на
нова такава, с която подсъдимия бъде признат за невиновен. Алтернативно се моли
за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на районния съд или за намаляване на размера на наложеното наказание.
С жалбата не се правят искания за събиране на
доказателства. С определение постановено
по реда на чл.327 НПК въззивния съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия П., адвокат Х.Б. от САК
поддържа изцяло въззивната жалба. Моли въззивния съд да уважи същата по
изложените в нея съображения като постанови решение, с което да отмени
първоинстанционната присъда, която е завишена по размер.
Подсъдимият П. не се явява и производството по
отношение на него е проведено по реда на чл.269, ал.3 НПК след като въззивния
съд е изискал всички справки и е установил, че подсъдимия е напуснал пределите
на Република България и местонахождението му извън страната е неизвестно.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита
жалбата за неоснователна. Поддържа, че постановената от първоинстанционния съд присъда
е правилна, обоснована и законосъобразна, базирана на доказателствата по
делото, от които по безспорен и категоричен начин се установява авторството на
деянието за подсъдимия. Сочи, че определеното наказание е в рамките на закона и
е съобразено, както с тежестта на деянието, така и с личността на дееца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и допълнения
към нея и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие, като е положила значителни
усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства относими към предмета на
доказване по делото. При пълна служебна проверка на присъдата въззивният съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от контролираната
инстанция, като не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения
в нея. При това положение се установява следното от фактическа страна, а
именно:
Подсъдимият Х.И.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
На 15.07.2011 г. около 12.45 часа подсъдимият П. ***,
на кръстовището на ул. „Будапеща” и бул.
„Сливница“. Подсъдимият видял свидетелката Н.Р., която се движела по тротоара в
посока на площад „Лъвов мост“, както и забелязал носения от нея на врата златен
синджир. Инкриминирания златен накит, който свидетелката Н.Р. носила, бил
златен, 14 карата и с тегло 30 грама, с поставено на него украшение във формата на сърце.
Подсъдимият решил да отнеме от свидетелката Р. инкриминираната вещ, при което
тръгнал срещу нея и при разминаването си със същата се пресегнал, хванал
синджира с ръка и го издърпал със сила. От силата, с която подсъдимия П.
издърпал синджира веща се скъсала и той, стискайки я в ръка, побягнал в посока
на ул. „Г.С.Раковски“. При издърпване на синджира, украшението във форма на
сърце паднало на земята, а в него останал единствено синджира.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза общата стойност на инкриминираната
вещ е 1 500 лева, при MP3 за страната към датата на деянието 240 лева, което е
повече от 6 /шест/ минимални работни заплати за страната.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза /СППЕ/ се
установява, че при подсъдимия П. не се наблюдава психично заболяване. Същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. При извършване на деянието подсъдимия П. не е проявил лекомислие
и увлечение. Психичното му състояние му е позволявало правилно да възприема
фактите и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в
наказателното производство на всичките му етапи.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производството техническата експертиза, обективирана в Протокол № 96/2011 г.
/л.51-53 ДП/, след извършен преглед на съдържанието на предоставения за
изследване обект - оптичен носител, се установява, че същия съдържа един „AVI“
файл с наименование, представляващ запис от охранителна камера, един файл,
представляващ софтуер за визуализиране на видео изображения, и други файлове.
При извършеното изследване на файл с наименование „2011_07_15 12 00 00 0001
0000 0000 0001 01_СН“, се установява, че същият съдържа заснети с горен ракурс,
цветни видео изображения с резолюция 352 х 288 пиксела, с наличие на индикации
за дата „2011 July 15“, час от „12:00:00“ до „13:00:59“ часа. Същите
визуализират част от сграда, част от улица и част от тротоарна площ, по която
за времето от „12:45:36“ до „12:46:03“ часа, с гръб към камерата, преминава
лице от женски пол с дамска чанта през рамо и тъмна спусната коса, облечено със
син потник и светла дълга до коленете пола, за времето от „12:47:15“ до „12:47:20“
часа, тичайки преминава лице от мъжки пол с тъмна коса и поставени тъмни очила
на лицето, облечено с черна тениска и светло сини къси панталони, и за времето
от „12:49:20“ до „12:49:45“ часа, с лице към камерата преминава лице от женски
пол с дамска чанта през рамо и тъмна спусната коса, облечено със син потник и
светла дълга до коленете пола, като същите са онагледени в точка 8.2. от
протокола от експертизата. При извършената оценка на качеството на
изображенията на заснетите гореописани лица, съдържащи се в посочения файл на
предоставения за изследване оптичен носител на данни „СБ-К 80“, се установява,
че същите са негодни за лицево-идентификационно изследване.
От заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-почеркова експертиза, обективирана в Протокол № 33/2017 г.,
подписът за „Поемни лица: 2” в Протокол за разпознаване на лица от 01.08.2011
г. е положен от А.Д.М..
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която се основава на
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени
средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка, които са
проверени в хода на съдебното следствие от първия съд, а именно: показанията на
свидетелката Н.Р. /включително и частично прочетените ѝ и приобщени
показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, показанията на
свидетелят Р.Г., частично от показанията на свидетеля А.М./включително и
прочетените и приобщени частично показания пред друг състав по реда на чл.281,
ал.1, т.1 НПК/; заключението на СППЕ, СОЕ, техническата експертиза,
графическата експертиза, заповед за задържане от 31.07.2011 г.; декларация;
Протокол за разпознаване на лица от 01.08.2011 г. /л. 30 от ДП и фотоалбум;
Протокол за доброволно предаване /л.32 ДП/, уверение от Възпитателно училище -
Интернат „Свети Свети Кирил и Методий” /л. 68 ДП/, справка за съдимост, както и
всички останали приложени и приети писмени доказателства в хода съдебното
производство по делото.
Приобщените и проверени в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
както и средства за тяхното проверка са еднопосочни, логични и последователни, чрез
тях безсъмнено се установяват фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото наказателно производство. Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил
констатираните противоречия в доказателствения материал по делото и е направил
логични и обосновани изводи относно приетата по делото фактическа обстановка. В
съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите към присъдата
подробно са посочени установените обстоятелства, както и въз основа, на кои
доказателствени материали са установени същите и какви са правните съображения
за взетото решение от първия съд. Първият съд е изложил обосновани съображения,
защо дава вяра на една част от доказателствените материали, а други се
отхвърлят. Извършеният в мотивите към първоинстанционната присъда
доказателствен анализ е подробен и задълбочен, като същия се споделя изцяло от
контролиращата съдебна инстанция и не се налага неговото преповтаряне или
допълване.
Правилно районния съд в основата на своите фактически изводи,
касаещи времето, мястото, авторството и механизма на извършеното деяние е
поставил показанията на свидетелката Р., т.к. същите за детайлни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото,
включително и със заключението на изготвената техническа експертиза и протокола
от извършеното процесуално следствено действие разпознаване на лица. Чрез
същите по несъмнен и категоричен начин
се установи, че подсъдимия П. на инкриминираната дата 15.07.2011 г. се е
намирал на оживено място в град София и в обсега на видеотехнически устройства,
които са заснели неговото местопребиваване на кръстовището на ул.“Будапеща“ и
бул.“Сливница“, около 12.45 часа.
Относно изясняване на въпроса свързан с авторството на
деянието, обосновано първоинстанционният съдебен състав е кредитирал протокола
от извършеното от пострадалата разпознаване, от който се установява, че именно
подсъдимият е лицето, издърпало синджира от врата на свидетелката Р.. Видно от
показанията на последната, преценени в съвкупност със заявеното от разпитаните
поемни лица и заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза е
видно, че процесуално-следственото действие е извършено по реда и правилата на
НПК, поради което съставения протокол представлява годно доказателствено
средство и въззивният съд го ползва при формиране на изводите си. В подкрепа на
изводите на двете съдебни инстанции касаещи авторството на деянието е и
обстоятелството, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд
свидетелката Р. посочва категорично подсъдимия П. като извършител на
престъплението със същата категоричност, както при извършеното в хода на
досъдебното производство процесуално следствено действие разпознаване на лица.
Настоящият въззивен състав, подобно на първия съд не
се довери на показанията на свидетелката К., като при анализа им отчете
обстоятелството, че същата е майка на подсъдимия, както и противоречията в
данните от нейните показания, касаещи разминаването в датите на описваните от
нея събития с времето на извършване на деянието. При това положение, въззивният
съд достигна до идентичен извод с този на районния съд, като прецени
показанията на свидетелката К. за заинтересовани от изхода на делото и целящи
да изградят защитна версия за подсъдимия относно авторството на деянието и
неговото участие в инкриминираното деяние, поради което и същите не следва да
се ценят като достоверен източник на информация за конкретното деяние.
Въззивният съд кредитира заключенията на всички приети
по делото експертизи като компетентно изготвени, обективни и в пълнота
отговарящи на поставените въпроси на вещите лица.
Правилни и законосъобразни са и правните изводи на
районния съд, т.к. почиват на безспорно и категорично установената по делото
фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият П. е извършил престъплението по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, т.к. е осъществил, както неговите
обективни, така и субективни признаци. Това е така, защото изпълнителното
деяние на престъплението по чл.198, ал.1 НК го характеризира като съставно
престъпление и включва в себе си два акта, които са взаимосвързани, осъществени
въз основа на едно решение и са насочени към една и съща цел. Между двата акта,
съставляващи изпълнителното деяние на престъплението „грабеж“ съществува
функционална връзка. Единият акт на изпълнителното деяние на престъплението
„грабеж” се изразява в употребата на сила или заплашване, т.е. на физическа
сила или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет
на престъплението. Използваната сила от дееца е начин, метод за сломяване на
съпротивата на владелеца и така той създава условие за отнемането на вещта.
Поради това при грабежа по чл.198, ал.1 НК отнемането на вещта трябва да
съвпада по време с упражняваната сила и принуда или да следва веднага след нея.
Употребата на сила е физическото въздействие, било пряко върху личността на
владелеца на вещта или на друго присъстващо лице, било върху самата вещ и чрез
нея - върху владелеца. Другият акт от изпълнителното деяние на престъплението
„грабеж” е отнемането на вещта, а именно в изпълнение на своите намерения, деецът
прекъсва фактическата власт върху предмета на престъпление и установява своя
фактическа власт върху него.
В настоящият случай отнемането е извършено от
подсъдимия П. чрез употреба на сила, т.к. същия е упражнил физическо
въздействие върху пострадалата, изразяващо се в издърпване на златния синджир
от врата й. Подсъдимият П. е установил своя фактическа власт върху
инкриминираната вещ веднага след отнемането ѝ от свидетелката Р., а в
последствие я е отнесъл със себе си в неустановена посока – действие, заснето и
от намиращата се наблизо охранителна камера, записите от която са приобщени към
доказателствената съвкупност. С тези свои действия подсъдимия П. е осъществил
състава на престъплението „грабеж“.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
функционална връзка между отнемането на веща и употребената сила респ.
физическа принуда, като последната се явява метод за сломяване на съпротивата
на пострадалата и улесняваща отнемането. Грабежът е престъпление против
собствеността, тъй като засяга имуществени права, а използването на сила е само
с цел улесняване на отнемането.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд
и относно субективната страна на деянието, т.к. същото може да бъде осъществено
само при форма на вината, пряк умисъл. Деецът следва да съзнава, че вещта се
намира във владението на другиго, че тя е чужда, че владелецът не е съгласен тя
да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражняването на
сила. Още при използването ѝ, деецът цели да установи своя фактическа
власт върху предмета на престъплението и извършва деянието с намерението да го
присвои, а такова намерение е налице,
когато той желае след деянието да се разпореди с предмета в свой или чужд интерес.
Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираният златен накит е чужд, но независимо
от това го е отнел от владението на свидетелката Р. с намерение противозаконно
да го присвои, като е съзнавал, че за установяване на своя фактическа власт
върху него използва физическа сила.
Макар че подсъдимият Х.П. е бил непълнолетен към
датата на извършване на престъплението, същият е имал нормално развит интелект
и изграден социален опит във връзка с обществено неприемливото си поведение,
поради което е бил способен да прецени характера, значението и
противоправността на конкретното деяние и не е действал поради лекомислие или
увлечение, които обстоятелства се установяват и от заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие
съдебно психиатрична и психологична експертиза.
С оглед на гореизложеното, въззивния съд намира за
правилни и законосъобразни правните изводи на районния съд, а именно, че с
действията си от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл,
подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр. 1
вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, поради което основателно е признат за виновен в
извършване на това престъпление.
При правилна преценка на събрания доказателствен
материал и на установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд
е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е съобразил факта, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, поради което
на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е съобразил същото с предвиденото такова в
общата част на НК и относимо към особените правила за непълнолетните.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд
правилно е съобразил високата обществена опасност на дееца и на конкретното
деяние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства резонно са отчетени
обремененото съдебно минало на подсъдимия П. и относително високата стойност на
предмета на посегателство - над 6 /шест/ минимални работни заплати за страната към датата на деянието. Отделно от това, първостепенният съд обосновано е
съобразил и обстоятелството, че въпреки ниската си възраст от 17 години,
подсъдимият е с трайно изградени престъпни навици и проявява незачитате към
собствеността и личността на граждани и установения в обществото правов ред. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде съобразена дългата продължителност на
наказателното производство, която обаче в случая няма характер на изключително
такова, доколкото многократното отлагане на съдебни заседания не се дължи
изключително на виновно поведение на държавните органи. Законосъобразно като допълнително смекчаващо
отговорността не е взета предвид възрастта на подсъдимия, доколкото
непълнолетието му е отчетено при редукцията на наказанието. С оглед на
изложеното районният съд правилно е преценил, че не може да бъде приложена
нормата на чл.55 НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като в тази връзка правилно е определил
наказанието при условията на чл. 54 НК в границите на редуцирания размер.
Намирайки бланкетното възражения на защитата за явна
несправедливост на наложеното наказание за неоснователно, въззивната инстанция,
счита, че така определеното от първостепенния съд наказание „Лишаване от
свобода” в размер на пет месеца, се явява напълно справедливо. Правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 НК наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години, като
въззивната инстанция намира, че по този начин в пълна степен ще се изпълнят целите
на наказанието или най-вече на специална превенция по отношение на подсъдимия П.,
визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
С оглед изхода на делото законосъобразно са определени
и присъдени в тежест на подсъдимия П. на основание чл.189, ал.3 НПК направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 160.00 лева по сметка
на СДВР, направените по делото разноски в размер на 160.00 лв. по сметка на СРС, както и 5.00
/пет/ лева по сметка на СРС за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 190,
ал. 2 НПК.
По изложените съображения и след извършената служебна
проверка настоящият съдебен състав намери първоинстанционния съдебен акт за
правилен и законосъобразен, т.к при
неговото постановяване не се констатира
неправилно приложение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения,
които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и
обоснована.
Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334,
т.6 НПК, СГС, НО, ХIII въззивен състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 26.04.2017 г.
постановена по НОХД № 17818/2011 г. по описа на СРС, НО, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.