Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от „Провими – С.” Е., с. С., Област С., представлявано от Йохан Антони Рийберг, чрез адв. Георги Величков от АК – София против Разпореждане № 3607/18.11.20111 г., постановено по гр. дело № 2187/2011 г. по описа на ЬГорнооряховски районен съд, с което е върната подадената от „Провими – С.” Е., със седалище с. С., чрез адв. Георги Величков от САК против „М. 024 О., със седалище гр. С., искова молба, ведно с приложенията към нея, в частта относно осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 799.92 лв. за периода 16.03.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба и осъдителната аксесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата и е прекратено изцяло производството по гр.д. № 2187/2011 г. по описа на ГОРС. В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че мотивите на съда били, че съгласно разпореждането, в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът не бил представил писмени доказателства за наличието на представителна власт на пълномощника – адв. Величков от САК за предявяване на осъдителен иск против ответника по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обективно комулативно съединен с установителен иск по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, като съдът бил приел, че по силата на представеното пълномощно от 23.09.2011 г. адв. Величков бил снабден с представителна власт от ищеца единствено относно образуване и водене на установително исково производство по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК против ответника „М. 02” О., в рамките на което бил упълномощен с правата по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗЗД, но не бил снабден с права да предявява с установителния иск в условията на обективно комулативно съединяване и други осъдителни искове. Излага се, че именно чл. 34, ал. 1 от ГПК гласял, че общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, каквито били и действията по чл. 210, ал. 1 от ГПК касаещи отклоненията във връзка с делото. ГПК ясно бил обозначил за кои процесуални действия е необходимо изрично упълномощаване, а тези по чл. 210 от ГПК не били отделени като особен ред при упълномощаването на адвокат. Излага се, че във връзка с представените с пълномощното права, а и воден от чл. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът следва да се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Излага се, че в случаят, касаещ обективно съединяване на осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК било именно с цел защита на интересите на „Провими – С.” Е., които адвокатската професия и етика изискват, във връзка с пропуск за претендиране на лихва в заповедното производство. Претендира се да се отмени Разпореждане № 3607/18.11.20111 г., постановено по гр. дело № 2187/2011 г. по описа на Горнооряховски районен съд и делото да се върне на Районен съд – Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по гр. д. № 2187/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от „Провими – С.” Е., със седалище и адрес на управление: с. С., Област С., ЕИК *********, представлявано от Йохан Антони Рийберг, чрез адв. Георги Величков от АК – София против „М. 02” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дончо У.” № 10 Б, представлявано от Симеон Генов Караколев искове да се приеме за установено, че ищцовото дружество има изискуемо и ликвидно вземане от ответното дружество, произтичащо от неплащане на продажната цена на доставената по договор за търговска продажба стока, което задължение е в размер на 14 200 лв., иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 799.92 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата, както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С Разпореждане от 04.10.2011 г., постановено по гр. д. № 2187/2011 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, е оставена без движение исковата молба, предявена от ищеца „Провими – С.” Е., със седалище с. С., чрез адв. Георги Величков от САК против ответника „М. 02” О., със седалище гр. С., на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, като са дадени указания в 7-дневен срок нередовностите да бъдат отстранени, а именно да се представят надлежни писмени доказателства за наличието на представителна власт на пълномощника – адв. Величков от САК относно предявения против ответника осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, обективно комулативно съединени с установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и да довнесе по сметка на ГОРС дължимата д.т. върху осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 34 лв., като представи платежния документ в съда, като е указано на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок, същата ведно с прÞложенията, в тази и част ще бъде върната, респ. производството по делото частично прекратено. Съобщението до ищцовото дружество е получено на 14.10.2011 г. от адв. Христо Болашъков – колега – обща кантора. На 24.10.2011 г., „Провими – С.” Е., със седалище с. С., Област С., чрез адв. Георги Величков от САК е депозирало молба до Районен съд – Горна Оряховица, в която излага становище, че представеното пълномощно от 23.09.2011 г. е общо по смисъла на чл. 34 от ГПК и дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, като единствено ал. 3 и 4 въвеждат изрично упълномощаване в предвидените хипотези. Към молба е представено и платежно нареждане за заплатена държавна такса върху размера на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 34 лв. по сметка на ГОРС. С Разпореждане № 3607/18.11.20111 г., постановено по гр. дело № 2187/2011 г. по описа на Горнооряховски районен съд е върната подадената от „Провими – С.” Е., със седалище с. С., чрез адв. Георги Величков от САК против „М. 024 О., със седалище гр. С. искова молба, ведно с приложенията към нея, в частта относно осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 799.92 лв. за периода 16.03.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба и осъдителната аксесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата и е прекратено изцяло производството по гр.д. № 2187/2011 г. по описа на ГОРС. В мотивите си, районният съд е приел, че в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК не били представени писмени доказателства за наличието на надлежна представителна власт на пълномощника – адв. Величков от САК за предявяване против ответника на осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и акцесорна осъдителна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, обективно комулативно съединен с установителен иск по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Прието е, че по силата на представеното пълномощно от 23.09.2011 г. адв. Величков бил снабден с представителна власт от ищеца единствено относно образуване и водене на установително исково производство по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК против ответника „М. 02” О., в рамките на което бил упълномощен с правата по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗЗД, но не бил снабден с права да предявява с установителния иск в условията на обективно комулативно съединяване и други осъдителни искове, като процесния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Не можело да се приеме и, че адв. Величков е снабден и с представителна власт относно акцесорна осъдителна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, тъй като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК не е предявил установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК относно това оспорено акцесорно вземане, който в последствие да измени в осъдителен. Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Разбирането на районния съд, че не били представени писмени доказателства за наличието на надлежна представителна власт на пълномощника – адв. Величков от САК за предявяване на против ответника на осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и акцесорна осъдителна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, обективно комулативно съединен с установителен иск по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК не се споделя от настоящата инстанция. Исковата молба е подписана от адв. Георги Величков от САК, в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество „Провими – С.” Е., със седалище с. С., Област С., като с подаването на молбата е представено като приложение към нея заверено от същия адвокат ксерокопие от пълномощно от 23.09.2011 г. (л. 9 от гр. дело № 2187/2011 г. на ГОРС). От него е видно, че адвокатът е упълномощен да представлява ищцовото дружество "да образува и води исково производство по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу „М. 02” О., гр. С.”, както и "да завежда и води делото до приключването му пред една инстанция, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично има и правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК – за сключване на спогодба, за намаляване и оттегляне и отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или други ценности, за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, да изменя искания в хода на делото, както и да сключва съдебни спогодби.” Пълномощни с аналогични права са представени и в заповедното производство (л. 8 и л. 26 от ч.гр.д. № 1777/2011 г. на ГОРС), чийто продължение е искът по чл. 422 от ГПК (арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК). Всяко едно от пълномощните отговаря на изискванията по чл. 33 от ГПК. Същите са подписани от страната и съдържат трите имена, точния адрес и телефона на пълномощника. За обема на представителната власт на пълномощника е меродавно пълномощното, а не договорът за правна защита и съдействие. Упълномощаването е изрично, когато посочва делото (делата) или процесуалното действие (действия), включени в представителната власт на пълномощника. То е общо, когато се отнася до неопределен кръг от дела или до процесуални действия по едно определено дело. Казаното сочи, че от гледна точка на делото упълномощаването може да е изрично, докато от гледна точка на процесуалните действия същото упълномощаване може да е общо. Процесуалният закон не съдържа изискване в пълномощното да бъде упоменато какъв иск, на какво основание и за каква сума се предявява. В случая е налице изрично упълномощаване по отношение на делото и общо упълномощаване по отношение на процесуалните действия, което се отнася до производство по чл. 410 от ГПК и такова по чл. 422 от ГПК, като е посочено и наименованието на юридическото лице, срещу което би било заведено гражданско дело. Налице е активно процесуално представителство, при което друго лице е извършило вместо страната процесуални действия - в случая, подаване на искова молба. За наличието на процесуално представителство е достатъчно изявлението, че действието е предприето от чуждо име. Дали представителят разполага с представителна власт е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните последици на действието и е условие за допускане на процесуалното представителство. Но ако съдът не е разкрил липсата на представителна власт, фактът на процесуалното представителство не може да бъде заличен. Нещо повече, извършени без представителна власт действия могат да бъдат потвърдени и по този начин валидно включени в процеса. За да запази по възможност действията, извършени без представителна власт, законът допуска те да бъдат потвърдени и задължава съдът да даде срок за потвърждаването. То може да бъде предприето от представлявания (чл. 101 от ГПК). Горното първостепенния съд не е сторил. Това налага изводът да се отмени обжалваното определение изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. По изложените съображения, Окръжен съд – Велико Търново О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Разпореждане № 3607/18.11.20111 г., постановено по гр. дело № 2187/2011 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което е върната подадената от „Провими – С.” Е., със седалище с. С., чрез адв. Георги Величков от САК против „М. 024 О., със седалище гр. С., искова молба, ведно с приложенията към нея, в частта относно осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 799.92 лв. за периода 16.03.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба и осъдителната аксесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата и е прекратено изцяло производството по гр.д. № 2187/2011 г. по описа на ГОРС. ВРЪЩА делото на Районен съд – Горна Оряховица за продъÙжаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |