Решение по дело №267/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 263
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700267
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                              08.11.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на трети ноември                                                            две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                      

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                           2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 267 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на Сектор „Пътна полиция” в отдел ”Охранителна полиция”при ОДМВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.”Цар Освободител” №269 обжалва решението по а.н.д.№353/2021г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано  административно нарушение и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            В с.з. адв.Й.Т. *** като пълномощник на ответника И.Д.М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски по списък.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №21-1139-000271/25.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил, с което на И.Д.М. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 13.02.2021г. около 11.00 часа в с.Драговищица на ул.“Славчо Темкин“ в посока центъра на селото деецът управлявал собствения си лек автомобил с рег.№СВ4035РР. При проверка от полицейските служители св.Гелемеров и св.Занев е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация на 02.02.2021г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От разпита на свидетелите съдът е установил, че при проверката автомобилът не е бил с демонтирани регистрационни табели и водачът не е бил уведомен за настъпилата служебна дерегистрация на МПС.

Съдът е формирал правен извод за липса на допуснати нарушения в процедурата по ЗАНН и доказано управление на нерегистрирано МПС поради прекратената по-рано регистрация, които данни покриват обективните признаци на приложения санкционен състав по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Според съда обаче АНО е нарушил задължението по чл.52, ал.4 от ЗАНН, т.к. органът не е спазил процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на ППС за прекратената регистрация. С оглед липсата на уведомяване съдът е отрекъл наличие на знание у водача, че управлява служебно дерегистриран автомобил. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за незаконосъобразност на НП.

В съответствие с писмените и гласни доказателствени средства по делото е извода на районния съд за осъществено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна, т.к. е доказано, че на посочените в НП дата, място и час водачът на лекия автомобил и негов собственик, е управлявал същия, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност”. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че на 02.02.2021г. автомобилът е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП – в следствие на изпратено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Отсъствието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” не се оспорва от нарушителя както в съдебното производство по делото, така и в производството по издаване на НП. Управлението на нерегистрирано МПС е наказуемо по санкционния текст на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Неправилен обаче е извода на районния съд за отсъствие на виновно поведение на дееца, формиран поради неуведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация. В практиката си административният съд приема, че без значение за административнонаказателната отговорност на водача е дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на НП е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС /вж. решение №39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.№184/2019г., решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г./. В случая по делото, собственикът на автомобила и негов водач е извършил нарушението при умишлената форма на вина, наказуема по правилото на чл.7, ал.1 от ЗАНН. М. е бил наясно с параметрите на застрахователния договор /времетраене и прекратителни условия/ към момента на управление на МПС-то. Липсата на свалени регистрационни табели на автомобила не е съставомерно фактическо обстоятелство. Според нормата на чл.143, ал.11 от ЗДвП, служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в АИС, като табелите с регистрационен номер и част 2 от СРМПС се отнемат едва със съставянето на АУАН.

Наложените административни наказания са определени при спазване на правилата по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН в минималните законови размери и като такива съответстват на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението на районния съд ще се отмени. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд ще потвърди НП.

Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни разноски пред касационната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №260201/09.07.2021г. по а.н.д.№353/2021г. на РС - Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №21-1139-000271/25.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил, с което на И.Д.М. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 /шест/ месеца.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                               2.