О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София,
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, VІ-ти въззивен
състав, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Манолова ВНЧД № 4392 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод подаден частен
протест на прокурор
от Софийската районна прокуратура срещу определение на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 96-ти състав, постановено на 17.07.2019 г. по НОХД №
6529/2019 г., с което в разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал същото на СРП с указания за отстраняване на
допуснати при изготвянето на обвинителния акт и постановлението за привличане
на обвиняем съществени процесуални нарушения.
С протеста се иска отмяна на атакуваното
разпореждане и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Поддържа се, че посочените от СРС нарушения не са съществени, като
подсъдимият и неговият защитник изрично са направили изявления, че разбират
обвинението. Посочва, че последните са се запознали със справката за съдимост
при предявяване на материалите. Прокурорът счита, че спрямо подсъдимия са
постановени 7 присъди за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, като в нито един
от диспозитивите на обвинителните актове не са били посочени предходните
осъждания. От посоченото обстоятелство представителят на държавното обвинение
прави извод за установена съдебна практика, съгласно която посочването на
предходни осъждания не е обективен признак на престъплението по чл. 324 от НК,
поради което не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение.
Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в
предвидения в чл.342, ал.1 от НПК седемдневен срок.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
изложеното в протеста, атакуваното разпореждане и материалите по делото, както
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Разгледан по същество частният протест
се явява неоснователен.
Районният съд е бил сезиран от СРП с
обвинителен акт срещу Т.Л.Т. за това, че на 13.06.2017г. около 22.10 часа в гр.
София на бул. “Витоша” и ул. “Позитано” с лек автомобил марка “Хюндай”, модел
“Гетц”, с ДК № ********, маркиран като таксиметров – поставена табелка на покрива
„такси”, с включен касов апарат и включена зелена светлинна индикация на предното
панорамно стъкло, е упражнявал професия – „шофьор на такси” без да има
съответната правоспособност, съгласно чл.18, т.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба №
34 за таксиметров превоз на пътници, обн. ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, съгласно който водачът на лек таксиметров
автомобил, трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да притежава
свидетелство за управление на МПС; 2. да не е осъждан за умишлено престъпление
от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред от правото
да управлява моторно превозно средство; 3. да е психологически годен по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. да
притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", издадено
след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община, (Приложение II –
не притежава свидетелство за управление на МПС, осъждан е за умишлено
престъпление от общ характер, не притежава удостоверение за психологична
годност и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил) – престъпление
по чл. 324, ал. 1, пр.1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния
акт е описана фактическата
обстановка, при която е направена проверка на подсъдимия и са установени
нередностите. Изрично е посочено, че на Т. не е издавано удостоверение за
психологическа годност за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и
не му е издавано удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и СУМПС,
каквито се изискват съгласно чл.18 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на
пътници от 06.12.1999 год., обв. ДВ, бр.109/14.12.1999 год., изм.ДВ, бр.08.12.2006
г. на Министерство на транспорта. Посочено е, че е осъждан.
В диспозитивната част на обвинителния
акт прокурорът е посочил, че с действията си подсъдимият Т. без да има
съответната правоспособност, съгласно чл.18 т. 1 ,т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба,
посочена по-горе, а именно не е притежавал свидетелство за управление на МПС, осъждан
е за умишлено престъпление от общ характер, не е притежавал удостоверение за
психологична годност и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
с включен
касов апарат и включена зелена светлинна индикация на предното панорамно стъкло,
е упражнявал професия – „шофьор на такси”.
Образувано е НОХД № 6529 по описа за 2019
г. На разпоредително заседание, проведено на 17.07.2019 г., първоинстанционният
съд е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на подсъдимия. С обжалваното определение първоинстанционният
съд приел, че никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено
обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер, като същото е изведено единствено в заключителната част. Съдът е
отчел като съществено нарушение на процесуалните правила липсата на
конкретизация, кое от осъжданията визира прокуратурата, като такова обуславящо
липсата на предпоставката по чл. 18, т. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. Първоинстанционният
съд счита, че конкретизиране на посоченото обстоятелство е необходимо с оглед
гарантиране правото на защита и с оглед преценката дали въпросното осъждане
касае умишлено престъпление от общ характер, настъпила ли е реабилитация по
него. Липсата на изрично посочване на осъждане е констатирана и по отношение
постановлението за привличане на лицето като обвиняем, приложено на л. 103 от
досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира така
постановеното определение за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Обвинителният акт е средството, чрез
което прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия
орган. Негова основна цел е да постави рамки на процеса на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, а това
гарантира осъществяване на правото му на защитата, което именно е същността на
изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт. Задължителни
реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт са мястото, начина на
извършване на деянието, както и всички останали факти, които обуславят
обективните и субективни признаци на деянието, както и участието на подсъдимия
в него. Когато на подсъдимия е вменено
престъпление, чиято диспозиция препраща към други нормативни актове, прокурорът
е задължен в обвинителния акт да посочи фактическите нарушения на съответните
специални правила за поведение. Същността на бланкетните
наказателноправни норми се изразява в това, че диспозицията на същите се
запълва от правило за поведение, регламентирано в друг нормативен акт. Чрез
тази законодателна техника, от една страна, се постигат икономия и възможност
за по-гъвкаво регулиране на обществените отношения. В същото време, запълвайки
бланкетната норма, правилата за поведение се превръщат в съставомерни елементи
от престъплението, при нарушаването на които ще е осъществен и конкретния
състав.
В процесния случай повдигнатото
обвинение е по чл. 324, ал. 1 от НК – бланкетна норма, чието съдържание следва
да бъде попълнено от други нормативни актове, регламентиращи конкретната
материя. Професията „таксиметров шофьор“ е регламентирана в Наредба № 34 за таксиметров превоз на
пътници, обн. ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г. и на подсъдимия Т. е вменено
нарушение на чл. 18, т. т.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредбата. Изрично в
обстоятелствената част е посочено, че подсъдимият Т. не е спазил изискванията
по т.1, т. 3 и т. 5 на чл. 18 от Наредбата. По отношение на предпоставката по
т. 2, а именно лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер,
прокурорът е посочил единствено, че лицето е осъждано. Не става ясно кои
осъждания визира представителят на държавното обвинение. На следващо място, не
са посочени конкретни осъждания, които обуславят наличието или липсата на
посочената предпоставка. Подобна липса е равнозначна на непълна фактическа
обстановка и правилно първоинстанционният съд е констатирал, че се нарушава
правото на защита на подсъдимия. От друга страна, обстоятелството, че
подсъдимият и защитникът му са запознати със справката за съдимост, не
освобождава представителят на държавното обвинение от задължението си в
обвинителния акт да посочи всички съставомерни факти. Видно от справката за
съдимост, както и прокурорът посочва, подсъдимият Т. е с обременено съдебно
минало. Това обстоятелство налага конкретизиране на осъждането, което се визира
от държавното обвинение, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд.
Същото е необходимо поради редица причини, посочени в атакуваното определение,
с които настоящата инстанция се солидаризира.
При горното, въззивният съд намери
протеста за неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а
атакуваното с него определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски
съд, Наказателно отделение, VІ-ти въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 17.07.2019 г. на СРС, НО, 96-ти състав, по НОХД № 6529/2019 г.,
с което съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на
СРП с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.