Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември 2020г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря И.Ц.
като
разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №74/2019 г по описа на
Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с пр.
основание чл. 288 ал.1 т.1 вр. с чл. 226
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски
окръжен съд е сезиран с искова молба от Е.В.Н., С.В.Ж. и П.В.Н. , в която се твърди, че на 4.11.2015 г при
ПТП на пътя Плевен – *** лек автомобил засича пътя на автобус и в резултат на
това е причинена смъртта на В. С. Н. ,
който е баща на първите две ищци и съпруг на последната. Твърди се в ИМ, че
починалият е пътувал с автобус ***, ДК №
***, собственост на ПЛанета Транс ЕООД – Плевен и е седял в задната част на
автобуса. При наближаване на спирката Н. е станал , за да се подготви за
слизане и да даде знак, че има пътник за слизане. В това време неизвестен лек
автомобил внезапно навлязъл в лентата на движение на автобуса като принудил
шофьора му рязко да спре, за да предотврати удар. Н. изгубил равновесие, паднал
и ударил главата си в праг с метална лайсна. Н. е бил откаран в спешно
отделение, било е незабавно предприето оперативно лечение след установяване на
обширен хематом в главата, но въпреки това пострадалият е починал от тежката
травма. Причина за настъпилото ПТП е движението на неизвестния лек автомобил, чийто
водач е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2, чл.21, чл. 25 ал.1 и чл.
26 от ЗДвП, поради което се е стигнало до рязкото спиране на автобуса, травмата
и смъртта на пострадалия.Твърди се също така, че и водачът на автобуса е
нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5 ал.1, чл. 24 ал.2 от ЗДвП като при липсата на посочените
нарушения водачът на автобуса е могъл да предотврати настъпването на ПТП и
смъртта на пострадалия. В този смисъл в ИМ се твърди, че в резултат на
действията на водачите на неустановения лек автомобил и водача на автобуса се е
стигнало до процесното ПТП в резултат на което е загинал В. Н.. Твърди се, че
ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди от загубата на техния близък.
Твърди се, че Н. е бил грижовен баща и винаги е помагал на дъщерите си, давал
им е съвети, те са разчитали много на него и отношенията им са били изградени
на основата на обич, разбирателство и всеотдайност. След смъртта му са
изпаднали в шок, тъй като не са могли и да се сбогуват с баща си и продължават
да търпят болка от загубата му. Твърди се, че много тежко страда последната
ищца, която е била съпруга на Н., тъй като е загубила своята опора в живота,
загубата му причинява шок, депресия, постоянна мъка и страдания, които няма да
бъдат преодолени. В ИМ се твърди, че
ищците са обезверени и отчаяни, не могат да намерят покой, изживяват стрес,
потиснатост, безпокойство от загубата на своята морална и материална опора. Претендира
се постановяване на решение, с което да се осъди Гаранционен фонд за заплати на
всяка една от ищците по 200 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на В. Н. при ПТП по вина на водача на неустановен лек
автомобил, заедно с компенсаторна лихва ,считано от 8.11.2015 г до
окончателното изплащане на сумите. При условия на евентуалност са предявени
искове от ищците срещу ЗД Дженерали
застраховане АД за заплащане на обезщетения
за претърпени неимуществени вреди от загубата на В. Н. при ПТП по вина
на водача на автобус *** в размер на по 26 000 лв частични искове от
пълните размери от по 200 000 лв за всяка една ищца, заедно с лихвата,
считано от 8.11.2015 г до окончателното изплащане на сумите. След направено
изменение на предявените искове при условия на евентуалност съдът е приел
увеличение на същите до размер от по 200 000 лв за всяка една от ищците.
В отговора на исковата молба от Гаранционен фонд се прави възражение за
разглеждане на спора по общия ред. Прави се и възражение за недопустимост на
предявените искове поради наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автобуса, участник в ПТП ,при Дженерали застраховане АД.
Възразява се, че липсват доказателства за твърденията в исковата молба.
Претенциите се оспорват по размер и основание . Оспорва се представения
констативен протокол, който, според ответника, в частта за механизма на ПТП ,
няма характер на официален свидетелстващ документ. Оспорват се претенциите по
размер като изключително завишени. Възразява се ,че вина за настъпилото ПТП има
водача на автобуса, но и пострадалия В. Н., който като пътник в автобуса не е
взел мерки за собствената си безопасност и е пътувал прав в автобуса. В тази
връзка е направено възражение за съпричиняване на настъпилите вреди.
В отговора на Дженерали
застраховане АД се оспорва исковата молба изцяло по основание и размер.
Възразява се, че водачът на автобуса не е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случай, че съдът достигне до противен извод се оспорват
претенциите по размер и се прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Възразява се ,че от
констативния протокол е видно, че пострадалият се е возил прав и е паднал по
време на движение като по никакъв начин настъпилата вреда не се обвързва с
поведението на водача на автобуса.
В постъпилата допълнителна искова молба се подържат
твърденията в първоначалната искова молба, оспорват се твърденията в отговорите
за съпричиняване и завишеност на размера на претенциите.
Постъпил е допълнителен отговор от Гаранционен
фонд, в който като цяло се подържа изложеното в първоначалния отговор и се
преповтарят всички направени искания.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените доказателства на л.
74 от делото , че е била налице полица №08115000873*** с период на действие на
застраховката „Гражданска отговорност“ 26.03.2015
г до 25.03.2016 г със застраховател Дженерали застраховане АД
досежно автобус *** рег.№ ***.
БЕЗСПОРНО е установено по делото,
видно от писменото доказателства на л. 11 и 12 от делото, че В. С. Н. е починал
на 8.11.2015 г и е оставила за свои
наследници съпруга П.В.Н. и дъщери Е.В.Н. и С.В.Ж. – ищци по настоящето дело.
СПОРНИ
по делото са въпросите досежно наличието
на ПТП, вина за настъпилото ПТП, причинно следствена връзка между ПТП и смъртта
на В. С. Н. , вида и характера на претърпените и посочени в исковата молба вреди, наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, размера на репарирането на претърпените
неимуществени вреди по справедливост
Видно от приетата по
делото съдебно автотехническа експертиза произшествието се състои в реализирано
закьснително движение от водача на автобус ***" модел "***" с per. № *** , в процеса на което правостоящия
пътник В. С. Н. в салона на МПС пада върху подовата конструкция на МПС,
осъществено по следния механизъм:
На
04.11.2015 г. на ул. ***" (състоящо се в посока с. *** с две ленти за
движение) автобус "***" с per. № *** се движи със
скорост Va = 14,74 м/сек = 53,06 км/час в дясната
пътна лента в посока изток. На разстояние не по-малко от 50 метра преди първа
лозарска спирка, процесния автобус е изпреварен от неизвестен лек автомобил със
скорост Уизпр ^ 16,95 м/сек = 61,02 км/час. След изравняване на челните части
на двете МПС, водача на неизвестния автомобил навлиза в лентата на автобуса на
разстояние по-малко от sM3nP
£
26,62 м и предприема спиране. След като възприема стоп светлините на
изпреварващия автомобил, водачът на автобуса натиска спирачния педал и
осъществява закъснително движение върху дясната пътна лента. Към този момент в
салона на автобуса пътника В. С. Н. е правостоящ и спрямо неговото тяло действа
инерционна със стойност Ф2 = 7861N = 802 KrF.
При
сравнение на числената стойност на реализираната инерционна сила, следствие на
спирането на автобуса с действието на силата на триене спрямо тялото върху
подовота конструкция на автобуса се получава следното неравенство:
Ф2 = 7861 N = 802 KrF >T = 313-392N
В
резултат на значително по-голямата
числена стойност на инерционната сила спрямо силата на триене , инерционната
създава инерционен момент спрямо масовия център на тялото на пострадалия в
посока на часовниковата стрелка. Тази инерционен момент, поражда ротация, която
е към петите от долните крайници на пострадалия. Следствие на тези
обстоятелства, горната част от тялото се придвижва напред и надолу спрямо
посоката на МПС. За да не се реализира транслационно-ротационно движение на
тялото на пострадалия към подова конструкция на автобуса при реалните
обстоятелства е необходимо въздействие на сила противоположна на инерционната и
създалия се момент към реализираното закъснително движение. Такава сила е
технически възможно да бъде създадена в процеса на закъснително движение на
автобуса и преди него от пострадалия при хващане с ръце във вертикалните тръби
или облегалките на седалките на автобуса.
Пострадалия е бил във вертикално правостоящо положение и
липсват данни за държане на същия в елементи от интериора на салона преди
спирането на автобуса. При тези обстоятелства съществуващата инерционната сила
и образувалия се момент, привеждат в движение тялото на пострадалия напред с
ротация, при което се реализира процес на падане върху основната на подова конструкция
на МПС и контакт на главата с елементи от интериора, при което се получават
телесните увреждания описани в СМЕ. С преустановяване на автобуса в покой и
тялото на пострадалия върху пода на автобуса,произшествието е приключило.
Скоростта на движение на неизвестния лек аватомобил ,
засякъл автобус "***" с per. № *** към момента на
настъпване на транспортното произшествие е VM3np ^ 16,95 м/сек = 61,02 км/час.
Скоростта на движение на автобус марка "***"
модел "***" с per. № *** към момента на
реализираното ПТП е Va = 14,74 м/сек = 53,06
км/час.
Водачът на неизвестния лек автомобил, престроил се от
лявата в дясната пътна лента на ул. "***" пред автобус марка "***"
модел "***" с per. № *** е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. Този водач е имал възможността да
прецени,че осъществява изпреварване на пътнически автобус, в който е възможно
наличие на правостоящи пътници. Сьобразно наличните данни от делото, водача на
неизвестния лек автомобил е започнал навлизане в дясната пътна лента на
разстояние по-малко от SAMCT.
= 25,47
м, което е принудило водача на автобуса да реализира закьснително движение с
по-голяма числена стойност, следствие на което правостоящия пътник В. С. Н. е
загубил устойчивост и е паднал върху подовата конструкция на автобуса.
Водачът на автобус марка "***” модел "***"
с per. N2 *** не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП. Този водач е имал техническата възможност да предприеме
спиране към момента на навлизане на лекия автомобил в полагащата му се пътна
лента, но не е имал възможността да реализира плавност на спирането, поради
възможността за удар между тилната част на изпреварващия автомобил и неговата
челна част.
От техническа гледна точка, достатъчно е било водача на
неизвестния лек автомобил да реализира навлизане в лентата на автобуса на
разстояние по-голямо от SAHCT.
- 25,47
м от челната му част и при необходимост да осъществява намалява на скоростта към
момента на престрояване не чрез спирачния педал, а чрез педала на газта или
чрез смяна на предавките, с което ще предотврати рязкото изменение на скоростта
и възможността водача на автобуса да предприема спиране с максимална
ефективност.
При реалната скорост на движение на автобуса към момента,
в който лекия автомобил се е престроявал в дясната пътна лента, а водача му е
предприел спиране, водача на автобуса е имал техническата възможност да
предприме спиране и с по-малка ефективност на спирачната система (плавно
спиране със закъснение около 2 м/сек2 ), при което е технически
възможно пострадалия да не загуби устойчивост и падне върху пода на МПС, но при
тези обстоятелства би се реализирал удар между, челната част на автобуса и
тилната на лекия автомобил. Т.е водача на автобуса чрез реализация на спиране с
по-голяма ефективност е предотвратил тилен удар в изпреварващия го лек
автомобил.
От техническа гледна точка, причина за ПТП е реализиране
на изпреварване от неизвестен лек автомобил на попътно движещия се автобус
"***" модел "***" с per. № *** на ул. "***" и навлизане от лява в дясна пътна лента пред
автобуса на разстояние по-малко от от SAhct. = 25,47 м, с
едновременно спиране от водача на неизвестното МПС, което е принудило водача на
автобуса да реализира екстремно спиране, за да предотврати евентуалния удар
между МПС.
Съдът възприема заключението на
автотехническата експертиза като обективно, основано на събраните по
делото доказателства и неоспорено от
страните доколкото такова изрично оспорване не е направено.
Видно от съдебно медицинската експертиза,
приета по делото, смъртта на В. Н. е причинена от тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивен кръвоизлив между твърдата и
мека мозъчна обвивка (субдурален) в дясната челнослепоочната област, масивна
контузия на мозъка в същата област; масивен кръвоизлив по меките черепни обвивки
вдясно челно, слепоочно и теменно. Всичко това е довело до компресия на мозъка,
с потискане на основни жизнени центрове.Описаните в историята на заболяване и
установени при аутопсията увреждания са довели до разстройство на здравето -
постоянно опасно от момента на причиняването им, реализирано със смърт.Смъртта
на В. Н. е в пряка причинна връзка с причинената при инцидента черепномозъчна
травма.
Уврежданията са резултат на тъпа травма —
удар на главата в части на превозното средство. Според експертизата от
медицинска гледна точка не може да се направи извод дали тази травма не би се
получила, ако пътникът е останал на седалката на автобуса.Уврежданията са в
пряка причинна връзка с настъпилото пътно- транспортно произшествие, тъй като
са настъпили в резултат на него.Смъртта на В. Н. е в пряка причинна връзка с
причинената при инцидента черепномозъчна травма.Извършена е операция с
отстраняване на кръвоизлив от 150 мл между мозъчните обвивки, но тежестта на
увреждането е такава, че не предполага благоприятен изход - обем на субдуралния
кръвоизлив между 100-120 мл е достатъчен за причиняване на смърт, освен това е
съчетан с обширна контузия на мозъка.
Съдът възприема заключението на
медицинската експертиза като обективно,
основано на събраните по делото
доказателства и неоспорено от страните доколкото такова изрично
оспорване не е направено, допълнителни въпроси към ВЛ не са били налице.
Видно от писменото
доказателство на л. 9 от делото е налице констативен протокол №
316000-6575/24.02.2016 г за ПТП с
пострадали лица станало на 4.11.2015 г,
в план схемата за настъпилото ПТП в
който протокол е очертана ситуацията с изпреварващ неустановен автомобил.
Видно от писменото
доказателство на л.14 от делото на 11.09.2017 г до Гаранционен фонд е постъпила
молба – претенция № 24-01-601 от ищците
по настоящето дело, в която се описва станалото ПТП и се претендира изплащане
на обезщетения в размер на по 200 000 лв за всяка една от ищците.
Видно от писменото доказателство на
л. 142 и сл. от делото е налице
постановление от 10.03.2020г за спиране на наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. с
чл. 342 ал.1 от НК. Няма доказателства постановлението да е атакувано по
съответния ред.
Видно от разпита на св.М.Н.М.
същата е работила през 2015 г като кондуктор на автобус във фирма Планета транс
ЕООД, била е на работа на 4.11.2015 г, спомня си случилото се като твърди, че
по пътя след Балканстрой в дясно има автокъща и на 60-100 метра от нея рязко е
била натисната спирачка и се е чул
грохот. По това време свидетелката си е описвала билетите, станала е от мястото
си и е видяла отпред сина кола. Тръгнала е назад в автобуса да види какво става
и е видяла човек да лежи на прага. Вратите на автобуса са широки, има три прага
и същите са с метални лайсни. Видяла е кръв по главата на човека, уплашила се е
, пътници от автобуса са поляли човека с вода. Слезли са от автобуса, за да
извикат линейка. Водачът на автобуса е преместил същия. Свидетелката твърди, че
не знае какво точно се е случило, а от пътниците е разбрала, че автобусът е бил
засечен от някаква кола. Тя е седяла от дясно до първата врата, на служебното
място. Като си е вдигнала главата е видяла кола пред нея по посока на ***.
Свидетелката е чула обясненията на пътниците и водача на автобуса, че колата е
изпреварвала, прибрала се е пред автобуса. Свидетелката не може да каже с каква
скорост се е движел автобусът. На 50-60
м от мястото на случилото се е имало
спирка, наречена „Първа лозарска“. Св. М. твърди, че се спира на всяка спирка,
хората си седят на спирката и автобусът спира. Според свидетелката ако някой от
автобуса иска да слезе става предварително.Преди това всички пътуващи са били
седнали, тъй като по това време, според свидетелката, няма голямо натоварване.
Пътувала е и лозарска бригада, но седалките са били достатъчно. Св. М. не може
да каже останали ли са следи по пътя от
спирането на автобуса. Автобусът се е движел в дясно, но не знае на какво
разстояние от банкета.
Видно от разпита на св. А.
П. Д. същата е пътувала в деня на произшествието в същия автобус, в който е
пътувал и пострадалият В. Н.. Свидетелката твърди, че две-три минути преди
спирката се изправят, за да може шофьорът да спре на мястото за слизане.Свидетелката
твърди, че няма знак за спирка на мястото за слизане, но има разширение на пътя
за спиране на автобуси. Според
свидетелката водачът на автобуса е предприел спиране 150 -200 м преди
разширението на пътя. Свидетелката първо
твърди, че е била в задната част на автобуса,а при уточняващ въпрос на ВЛ И.
уточнява, че е била седнала около
средата на автобуса в ляво по посока на движението . Наканила се е да става, обърнала се е за
реплика към друг пътник, водачът на автобуса е натиснал рязко спирачката и
свидетелката е паднала назад в празното пространство според нея. Според
свидетелката пострадалият е бил седнал две седалки преди нея. Твърди , че
положението не е било сериозно, но като се е обърнала е видяла пострадалия да
лежи до вратата на автобуса, хората са се развикали, обадили са се на „Бърза
помощ“ и след идването й свидетелката е придружила пострадалия до болницата.
Свидетелката твърди, че не знае дали пострадалият някъде се е държал , но е
разговарял застанал до вратата с друг съсед. Свидетелката твърди, че тя и
комшията й са били изправени. На въпрос на ВЛ
за уточняване на положението на пострадалия, свидетелката отговаря, че е
бил прав на слизане на втората задна врата. Свидетелката твърди, че е възприела
В. паднал до задната врата и се е ударил в ръб на прага до седалка.
Свидетелката твърди, че е била права между седалките и си е била сложила ръката
на облегалката на една седалка. Според
свидетелката спирката не е маркирана като такава, макар че в листа със спирките
тя фигурира. Според свидетелката се е случвало автобусите и да не спират на
спирката ако пътниците не се изправят в знак, че ще слизат. Свидетелката
твърди, че няма масово слизане на тази спирка и шофьорите са свикнали да спират
на „горната“ спирка. Св. Димитрова не е
гледала да оставени следи от автобуса при спирането му. Свидетелката
твърди, че още един човек освен нея и пострадалия се е канел да слиза, но той
не е паднал.
Видно от разпита на св. В.
Д. Н. тя познава ищците като е най –
близка с ищцата Е.. Познава ги от 1971 г. Твърди, че подържа постоянен контакт
с ищцата Е., знае , че бащата на Е. е
починал при пътен инцидент преди 5 години. Свидетелката твърди, че
работи с ищцата Е. всеки ден, те са хора на изкуството, свирят на цигулка и Е.
не е могла да работи в състоянието, в което се е намирала.Според свидетелката
починалият е бил много близък човек за Е. и е бил до нея в труден момент при
развода на ищцата. Свидетелката твърди, че към момента на смъртта на баща й Е. не е живеела вече с родителите си,
но след развода се е върнала за известно време да живее с тях. Твърди, че Е. е
понесла тежко загубата на баща си. Св.Н.
твърди, че познава бащата на Е., виждала ги е заедно, поне около три години
след смъртта на баща си Е. не е могла да свири според възможностите си,
получила е проблем с щитовидната жлеза, който го има и към настоящия момент.
Свидетелката твърди, че Е. е била изпаднала в депресия и не е можела да свири
спокойно. Свидетелката твърди, че ищцата Е. има една дъщеря, с която е живеела
към момента на смъртта на бащата на Е., но от няколко години дъщеря й не е в
България.
Видно от показанията на св.
В. М. Р. същата познава ищците от около двадесет години и са приятелски
семейства. Свидетелката твърди, че знае за инцидент с В., при който си е ударил
главата и после е починал. Свидетелката твърди, че ищците са го понесли много
тежко, сринала се е имунната система на П.
и е ходила по много лекари, Е. е получила проблем с щитовидната жлеза.
Свидетелката твърди, че подържа контакт и трите ищци, С. *** и си идва по –
рядко, свидетелката и съпругът й са помогнали при обработването на лозето на
ищците, тъй като не са могли сами. Свидетелката твърди, че по време на погребението
ищците са били сломени, не са били добре. Според свидетелката С. и към настоящия момент се страхува да се вози
на автобус. Свидетелката твърди, че след смъртта на В. е виждала Е. и С. може би веднъж месечно, а П.
всяка седмица. Св. Р. твърди, че се чува по телефон със С., тежко е понесла
загубата на баща си, ходила е на психолог. Свидетелката знае от самата С., че е
ходила на психолог. Ищцата С. работи като музикален педагог в психиатрична
болница. Св. Р. твърди, че е питала С. как е и тя й е казвала. Свидетелката твърди, че П. и В. са живеели
заедно, а дъщерите вече отделно. Твърди, че В. е бил любящ баща, синът на С. е
кръстен на него, но не е присъствал на погребението, за да запази жив спомена
за дядо си. Според свидетелката В. е помагал много на дъщерите си. Свидетелката
твърди, че С. е станала по – затворена, тежко понася загубата, даже и към
настоящия момент по някой път й е тежко и започва да плаче. Свидетелката не
може да каже точно как се е отразило здравословно събитието на ищците, но П. е
ходила по много лекари, в последно време и при
кардиолог.В. е бил пенсионер, бил е икономически директор на циментовия
завод.
Видно от показанията на св. Р. С.
Т. същата е сестра на починалия В. и съответно леля на две от ищците.
Свидетелката твърди, че след смъртта на В. и трите са се чувствали много зле, а
за П. е било най- трудно като най – възрастна и тя е изпаднала в депресия. От
този момент ,според свидетелката, П. непрекъснато боледува. Има „херпес зостер“, което е страшно заболяване.
Св. Т. твърди, че е била постоянно близо до П.,
и тя още не може да се съвземе. Получила е сърдечна и бъбречна
недостатъчност. Свидетелката твърди, че след смъртта на В. е била непрекъснато
с П., ходили са на гробището, стараела се е да е до нея и да й помага. П. и В.
са живеели сами към момента на неговата смърт. Свидетелката е била с П. в
болницата след инцидента, а след 2 дни той е починал. Според свидетелката П. е
била почти неадекватна, със своите хора си е близка, но не й се иска да общува
и контактува с други хора. Според свидетелката всички са били сплотено и добро
семейство, починалият е бил много интелигентен, в него са виждали стожер и
опора. П. е била по - активна и в някои
моменти е вършела повече работа за семейството, тъй като В. е бил на отговорен
пост. Свидетелката твърди, че С. си е идвала често в Плевен, синът й е бил
студент в Плевен. Според свидетелката трите и до ден днешен не могат да
превъзмогнат смъртта на В..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите в съвкупност с останалите
събрани по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица. Съдът
възприема по принцип събраните гласни доказателства доколкото същите не са
противоречиви относно установяваните обстоятелства от отделните свидетели като съобразява и че
показанията са дадени от лица, които са с преки впечатления от обстоятелствата,
за които свидетелстват.
Съдът счита, че по делото се
установява по категоричен начин, видно от автотехническата експертиза,
констативния протокол и план схемата в същия, показанията на св. М. , че
причина за настъпилото ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на неустановен лек автомобил, син на цвят, който е предприел
маневра за изпреварване на автобуса, рязко е навлязъл в лентата за
движение в непосредствена близост пред
движещия се автобус и водачът на последния е предприел действия за рязко
спиране с оглед избягване на удар в лекия автомобил. В този смисъл следва да се
приеме, че водачът на неустановения лек автомобил е извършил нарушения на чл. 5
ал.1 т.1, ал.2 т.4 и чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди и е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно
преминаване в лентите за движение. Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. От
експертизата се установява ,че вина за настъ пилото ПТП има водачът на
неустановения лек автомобил, който е извършил маневра за изпреварване на
автобуса. Действително ВЛ дава заключение, че автобусът е могъл да спре и по –
плавно, но в този случай е щяло да се стигне до удар в неустановения лек
автомобил, т.е всъщност реален избор не е съществувал за водача на автобуса
доколкото той в описаната ситуация по никакъв начин не е имал възможност да
избегне рисковата ситуация и е следвало моментално да вземе решение какво да
предприеме. В този смисъл съдът счита, че не може да се приеме, че водачът на
автобуса по някакъв начин с действията
си е станал причина за произшествието, при което е настъпил и удар в прага на
автобуса на возещия се пътник, който е бил правостоящ. Водачът на автобуса е
предприел моментални действия според своето виждане за рисковата ситуация,
които действия вероятно са целели и избягване на удар с неустановения автомобил
и избягването по този начин на случване на по тежко ПТП. Съдът приема, че са
неоснователни и възраженията за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автобуса с оглед изложените по –горе
съображения относно действията на този водач.
Съдът приема също така, че по делото не
може да се приеме наличието на съпричиняване на настъпилата вреда от страна на
пострадалото лице, което е било пътник в автобуса. Съдебно медицинската
експертиза утвърждава ,че не може да се даде заключение дали тази травма би се
получила, ако пътникът е бил седнал. ВЛ
от автотехническата експертиза допуска, че за да не се реализира
транслационно-ротационно движение на тялото на пострадалия към подова
конструкция на автобуса при реалните обстоятелства е необходимо въздействие на
сила противоположна на инерционната и създалия се момент към реализираното
закъснително движение. Такава сила е технически възможно да бъде създадена в
процеса на закъснително движение на автобуса и преди него от пострадалия при
хващане с ръце във вертикалните тръби или облегалките на седалките на автобуса.
Описаното представлява техническа възможност, но обсъдено в съвкупност със
изводите от съдебно – медицинската експертиза, съдът приема, че не може да се
твърди категорично, че при друго поведение на пострадалия не би се стигнало до
вредоносния резултат. От гласните доказателства и разпита на св. Димитрова
се установява, че тя и още един пътник са били прави, но при тях не се е
стигнало до вредоносен резултат. В този смисъл и при така утвърдените изводи на
двете експертизи съдът не може да приеме за категорично установено по делото
съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл и при този извод на съда не е необходимо да
се изследва какви са били задълженията на пътника при превоза в автобуса.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на
вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените
вреди. ВКС неизменно приема, че
справедливостта се основава на преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и изслушаните и приети от съда две експертизи следва
да се приеме, че при процесното ПТП
ищците са загубили своя баща и съпруг.Починалият
е бил на 80 години. Първите две ищци не
са живели в едно домакинство със своя баща, ищцата С.Ж. е живеела и в друго
населено място, което обективно е било пречка за подържането на непрекъснат
пряк контакт с пострадалия. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че двете дъщери
са били в близки отношения с баща си, независимо, че не са живеели заедно. Те
са усещали неговата подкрепа и обич
случилото, като следва да се отбележи и неговата внезапност, е оставило
отпечатък върху живота им, работата и контактите с околните. Загубата е
предизвикала емоционални сривове, отразила се е на работата им, на отношенията
с околните. По делото няма категорични доказателства ,че ищцата Е.Н. има
здравословни проблеми с щитовидната жлеза и те да са в причинна връзка с
преживяната загуба. За такива проблеми съобщава св. Николаева, за които
проблеми тя знае от ищцата Е.Н.. Третата ищца , П.Н. , е била съпруга на
починалия, живели са заедно дълги години и към момента на смъртта му. Третата
ищца е понесла загубата на съпруга си по
- тежко, била е и в болницата близо до
него, изпаднала е в депресия след неговата загуба, избягва контактите с други
хора, влошило се е здравословното й състояние. По делото няма доказателства
какви точно заболявания има третата ищца и дали те са в причинна връзка със
случилото се, но съдът приема, че промяната в нейния живот след смъртта на
съпруга й е най-значима и тежка доколкото те са живели заедно, имали са
ежедневен контакт и взаимна подкрепа, възрастта на третата ищца е най – висока
и чувствителността по отношение на преживяната загуба най – висока. Следва да се присъди
обезщетение в размер на по 50 000 лв за всяка една от ищците С.Ж. и Е.Н. и 100 000 лв за
ищцата П.Н. като до пълния предявен
размер от по 200 000 лв исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни. Следва да се осъди първия ответник да заплати
обезщетения в посочения размер. При този изход на делото не следва произнасяне
по предявените искове при условия на
евентуалност. Съгласно чл. 288 ал.1 т. 1
от КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетения
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство.
Следва да се присъди и компенсаторна лихва върху присъдените
обезщетения ,считано от 8.11.2015 г до окончателното изплащане като следва да се отбележи, че отношенията между
страните се уреждат при условията на КЗ /отм./.
С оглед изхода на делото
следва да се осъди първия ответник да заплати на осн. Чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 ,
т. 2 от ЗА на адв. С.Ч. адвокатско възнаграждение с оглед представения списък
за разноските и пълномощно на л. 210 и сл. от делото. Размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 7 ал.2 т. 4 от наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от
предявените искове в размер на по 2030 лв относно първите две ищци и 3530 лв за
третата ищца. В този смисъл Гаранционен фонд следва да се осъди да заплати на
адв. С.Ч. възнаграждение в размер на 7590 лв общо. Следва също така фонда да
бъде осъден да заплати разноски за ВЛ на ищците Е.Н. и С.Ж. в размер на по 62,50 лв съобразно уважените
части на исковете.
При този изход на делото и
непроизнасяне по исковете, предявени при условия на евентуалност следва
ищците да се осъдят да заплатят разноски
на Дженерали застраховане АД в размер на
475 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ал. 1 от Закона
за правната помощ и във вр. с чл. 25
ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ при определено от съда юрк. възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото следва също така да се осъди първия ответник да заплати държавна такса по сметка на
Плевенски окръжен съд в размер на 8000 лв с оглед уважения размер на исковете. При
увеличението на исковете държавна такса не се дължи с оглед освобождаването на
първите две ищци от внасяне на ДТ над 1000 лв, а на третата ищца – изцяло. Други
разноски не са претендирани.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОННЕН ФОНД“ със седалище и адрес на
управление София, ***, представляван от Б. И. М. и С.Г.С. БУЛСТАТ *** ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 288 ал.1 т.1 от КЗ
/отм/ вр. с чл. 86 от ЗЗД на Е.В.Н. *** и С.В.Ж. *** обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при ПТП на 4.11.2015 г В
РАЗМЕР НА ПО 50 000 лв ЗА ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ заедно с дължимата компенсаторна лихва,
считано от 8.11.2015 г до окончателното изплащане на сумите КАТО ДО
РАЗМЕРА от по 200 000 лв за
всяка една ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОННЕН ФОНД“ със седалище и
адрес на управление София, ***, представляван от Б. И. М. и С.Г.С. БУЛСТАТ ***
ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 288 ал.1 т.1 от
КЗ /отм/ вр. с чл. 86 от ЗЗД на П.В. *** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при ПТП на 4.11.2015 г В РАЗМЕР
НА 100 000 лв заедно
с дължимата компенсаторна лихва, считано от 8.11.2015 г до окончателното
изплащане на сумите КАТО ДО РАЗМЕРА от
200 000 лв ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
„ГАРАНЦИОННЕН ФОНД“ със седалище и адрес на управление София, ***ю,
представляван от Б. И. М. и С.Г.С. БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 8000 лв
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОННЕН ФОНД“
със седалище и адрес на управление София, ***, представляван от Б. И. М. и С.Г.С.
БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА на адв. С.Ч. ***
възнаграждение в размер на 7590 лв
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОННЕН ФОНД“
със седалище и адрес на управление София, ***ю, представляван от Б. И. М. и С.Г.С.
БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ на всяка една от ищците Е.В.Н. И С.В.Ж. разноски за ВЛ
съобразно уважените части от исковете в размер на по 62,50 лв за всяка една от
тях
ОСЪЖДА Е.В.Н. *** , С.В.Ж. *** и П.В. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление София, ***
деловодни разноски общо в размер на 475 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ВТАС в двуседмичен срок от съобщенията до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :