ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
Седми касационен състав
в закрито заседание, проведено на деветнадесети октомври 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №1459 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
С решение №1182 от 12.08.2020 г., съдът е отменил Решение № 8/05.02.2020г. по НАХД № 35/2019г. на Районен съд – Каварна и вместо него отменил Наказателно постановление № 08-000502/311 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В.Т., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал. 1 и ал.2 от Кодекса на труда.
В законоустановения срок, процесуалният представител
на Т. е подал молба за допълване на решението в частта за разноските, по реда
на чл.248 от ГПК.
На ответната страна е изпратено
съобщение за искането. В законоустановения срок не е депозиран отговор.
При така установената фактическа
обстановка настоящия състав на съда намира, че молбата на Т. за изменение на
решението в частта относно разноските е допустима, но неоснователна по следните
съображения.
От процесуалният представител на Т. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в молба изпратена по електронен път на 06.08.2020 г. В молбата е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, предвид, че процесуалното представителство се оказва безвъзмездно на основание разпоредбите на ЗАдв.
В кориците на делото е налице едно единствено пълномощно представено с подаване на въззивната жалба и приложено на л.8 от АНД № 70/2018 г. по описа на Районен съд Каварна. В посоченото пълномощно никъде не е посочено, че между Т. и адв. Д. е постигната договореност да се осъществява безплатна правна помощ при и по повод процесуалното представителство по делото. В хода на развилите се производства не е представяно нито друго пълномощно, нито договор за правна защита и съдействие, в който евентуално да са описани подобни постигнати договорки между страните за осъществяване на безвъзмездна такава по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.
Съгласно трайната съдебна практика за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. По делото следва да бъде представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат на конкретно основание. По аргумент на противното – ако не е вписано конкретно основание, не може да се присъди адвокатско възнаграждение по силата на визираната норма.
Нещо повече, за ответника по делото не е било известно, да е налице договореност за безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв., което пряко препятства правото му на защита.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице предпоставки за преразглеждане на решението в частта за разноските.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №1182 от 12.08.2020 г., по КАНД №1459/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, седми касационен състав, в частта относно разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.