О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№
24.04.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на двадесет и четвърти април 2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 130 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Интермед 1“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Мадрид“ № 11, представлявано от
управителя Д.К.С. против Решение №45/15.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ЯРС,
с което първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на ЕТ „Петър Жеков“ с. Зимница, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол,
представляван от П. Ж.И., с ЕИК *********, сумата от
6 996,92 лв., получена при отпаднало основание по развален Договор за посадъчен материал от 25.11.2016 г., както
и сумата от 2 167,10 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнението, ведно със законната лихва върху сумите от 29.03.2018 г. до
окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 1 521,57 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се
атакува изцяло като необосновано и неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът
сочи, че ЯРС не е взел
предвид изрично изпратената от дружеството молба за това, че едва от вещо лице
разбира за заведена срещу дружеството претенция и не разполага с книжата по
делото, поради което е в невъзможност да вземе отношение по претенцията. Със
същата молба се релевирало и възражение за местна неподсъдност на спора, като с
въззивната жалба отново се настоява делото да бъде разгледано от Софийски
градски съд. На второ място въззивникът твърди, че решението е необосновано,
като сочи, че от последното не ставало ясно как съдът е преценил, че: Писмен
договорът между двете страни е потвърден от управителя на дружеството Д.С.; Че ответникът
не е издал точни фактури. Твърди се, че съдът е приел, че не е оборена
презумцията за вина, тъй като не е дал възможност на ответната страна да вземе
отношение по делото, поради нередовно. Въззивникът счита за неподкрепено с
доказателства твърдението на ищеца, че не е получила фактура, поради което не е
имал възможност да ползва данъчен кредит. Обръща внимание на това, че не може
да се приеме просто, че страната е имала право на данъчен кредит в упоменатия в
решението размер, тъй като данъчният кредит е резултат, който се получава при
разлика в дневниците за покупки и продажби на съответния търговец и не е просто
изчисление от 20 %. Моли за отмяна на решението и в частта, в
която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски.
Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна е уведомена за
постъпилата въззивна жалба на 08.04.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е
постъпил отговор от ЕТ „Петър Жеков“ чрез адв. Д.,***. По отношение
възражението за местна неподсъдност на спора, се твърди, че последното е
преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба пред първата
инстанция, доколкото не се касае за възражение по чл. 109 от ГПК, за което
съдът следи служебно до края на съдебното дирене във въззивното производство.
По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи
и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен доказателствен
и правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като
счита, че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не представя нови
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в
закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на
жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане
на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане
в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията
на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в
предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 04.06.2019 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като въззивникът да се призове на посочения от последния
"съдебен адрес".
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.