№ 262
гр. Смолян, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Крум Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500261 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 81/17.06.2022 г., постановено по гр.д. №70/2022 г. по
описа на Районен съд- Мадан първоинстанционният съд е осъдил
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2
, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на И. С. С., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Елховец, общ. Рудозем, представляван от
процесуалния си представител- адв. М.О. от АК- Смолян, със съдебен адрес:
гр. Рудозем, бул. „България“ 9, сумата в размер на 1 200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано
против И. С. С. наказателно производство по ДП №247/2016 г. по описа на РУ
на МВР- Мадан, прекратено в частта по обвиненията срещу И. С. С. с
Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от
10.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2022 г.- датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлил
предявения иск за горницата над уважения размер от 1 200 лв. до пълния
предявен размер от 5 000 лева.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с
вх. № 1496/07.07.2022 г. от И. С. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Елховец, общ. Рудозем, представляван от процесуалния си представител- адв.
1
М.О. от АК- Смолян, със съдебен адрес: гр. Рудозем, бул. „България“ 9.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и
7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна - Прокуратура на Република България, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша" № 2.
С въззивната жалба се атакува постановения първоинстанционен
съдебен акт в отхвърлителната му част за горницата над уважения размер от 1
200 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.
Излага се, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от
ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен
паричен еквивалент на болките и страданията, претърпени от пострадалото
лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Жалбоподателят излага, че първостепенният съд не е взел предвид при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, доколкото
същото е „тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и обстоятелството, че
И. С. е бил привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 270, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Поддържа се, че наказателното преследване срещу жалбоподателя е
продължило повече от 11 месеца, като първото обвинение е повдигнато на
08.02.2017г., а постановлението за прекратяване е влязло в сила на
10.01.2018г. Възразява се, че във фазата на досъдебното производство, след
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по повдигнатото му
обвинение, са осъществени няколко процесуално - следствени действия с
негово участие, а именно - разпити в качеството му на обвиняем, следствен
експеримент. Същевременно, като законова последица от привличането на
ищеца като обвиняем е извършена полицейска регистрация на същия по чл.
68 от ЗМВР, което обстоятелство следва да се вземе предвид при разглеждане
на иска, доколкото макар регистрацията да не е резултат от акт на органите на
ДП, същата е пряка и непосредствена последица от акта за привличане на
лицето като обвиняем. Отново като пряка и непосредствена последица от
привличането му като обвиняем, на С. е била наложена и той е изтърпял
мярка за процесуална принуда - задържане за срок от 24 часа по ЗМВР, както
и задържане за 72 часа с постановление на прокурор, за времето от 11,40 часа
на 20.02.2017г. до 11,40 часа на 23.02.2017г. Наред с това, на ищецът е била
наложена най-тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража" за
времето от 22.02.2017г. до 28.02.2017г., която води до съществено
ограничаване на конституционните му права и свободи.
В жалбата се твърди, че при определяне на размера на обезщетението
2
за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид данните за личността
на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното отражение на
повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и психично здраве,
контактите, професията, социалният живот и положението му в обществото.
Излага се, че от свидетелските показани се установява, че
повдигнатите на лицето обвинения са предизвикали негативни емоционални
преживявания, като същият се откъснал от обичайната си социална, работна и
семейна среда. Влошили са се и личните му контакти с приятели и роднини,
както и възможността му да реализира доходи чрез престиране на работната
си сила в Република България, вследствие на което същият е заминал да
живее и работи в чужбина, където и до момента пребивава. Освен посочените
критерии, първостепенният съд е следвало да вземе предвид и
съществуващите обществено-икономически условия в страната, като отчете,
че активните инфлационни процеси в страната през последните няколко
месеца са довели до обезценяване на стойността на присъденото обезщетение,
като определеният размер от 1200,00 лева е прекомерно занижен и не
съответства на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното, жалбоподателят настоява атакуваното Решение
№ 81/17.06.2022 г., постановено по гр.д. № 70/2022г. по описа на Районен съд
- гр. Мадан да бъде отменено в отхвърлителна му част и вместо него да бъде
постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ да бъде уважен в пълния му предявен размер от 5000 лева.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят И. С.
С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Елховец, общ. Рудозем, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. М.О. от АК- Смолян, със
съдебен адрес: гр. Рудозем, бул. „България“ 9, която поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемият
Окръжна прокуратура- Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ №16, се
представлява от окръжния прокурор Н.С., който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжен съд- Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно- постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо- съдът се е
произнесъл по иск, с койот е бил сезиран- по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.
3
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Установява се от приложеното ДП № 247/2016г. на РУ на МВР, че
същото било образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.2 във вр. с чл.
129, ал. 1 във вр. с ал.2 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от
08.02.2017г. ищецът С. бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл.
129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК.
Постановлението било връчено на ищеца на 20.02.2017г. С постановление за
задържане на обвиняем по чл. 64, ал. 2 от НПК С. бил задържан за срок до 72
часа, считано от 11,40 ч. на 20.02.17 г. до 11.40 ч. на 23.02.2017 г. Установява
се от приложеното НЧД № 22/2017г. на РС-Мадан, че с определение
№63/22.02.2017г. спрямо обвиняемия С. била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража". Видно от приложеното ВНЧД № 14/2017г. на ОС-
Смолян, с определение № 3 било отменено определение №63/22.02.2017г. по
НЧД №22/2017г. и било отхвърлено искането на РП-Мадан за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража" спрямо обвиняемия С., като
обвиняем по ДП № 247/2016 г. на РУ на МВР- Мадан за престъпление по чл.
131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл.
129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК. Установява се още от
приложеното досъдебно производство ДП № 247/2016г. на РУ на МВР -
Мадан, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 10.11.2017 г. ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
спрямо него била взема мярка за неотклонение „подписка". Постановлението
било връчено на ищеца на 15.11.2017г. С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство и спиране срещу неизвестен
извършител от 10.01.2018 г. било прекратено частично наказателното
производство по ДП № 247/2016г. на Ру-Мадан, в частта по обвиненията
срещу И. С. за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 2,
във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б.
„б" от НК и за престъпление по чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С
постановлението била отменена и наложената на обвиняемия С. мярка за
неотклонение „подписка".
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Е., който е първи
братовчед на жалбоподателя. От неговите показания се установява, че същият
не знае за образувано досъдебно производство за нанасяне на телесна повреда
на длъжностно лице. Чул, че станал някакъв инцидент „горе на вилата с И. и
полицаи", като това било през 2016 г., но не знае дали във връзка с този
инцидент ищецът е бил задържан или обвинен. Споделя, че заедно с ищеца
добивали дървен материал и докато работили на обекта, нощували във
въпросната вила. Според свидетеля, когато се налагало да пазаруват цигари и
храна ищецът, не искал да ходи с него до магазина. Предполага, че му било
4
неудобно от хората. Вечер С. не можел да спи, чувал някакъв шум на коли,
постоянно бил на прозореца или излизал навън. Работата на обекта също
станала „по- трудна", тъй като го викали в полицията във връзка с инцидента,
по един, два пъти седмично. След като завършили обекта свидетелят и С.
почти не се били виждали, но знае, че от три години работи в Швеция.
Свидетелят С. познава ищеца повече от 30 години, били приятели. С. му
споделил, че в махала над Койнарци било станало нещо, но тъй като минало
доста време забравил какво точно се било случило. Знае, че ищецът бил в
Герзовица, даже го посетил там. Ищецът му споделил, че бил отчаян от това,
което му се случило. След случилото се имал финансови затруднения, спрял
да ходи на дърводобив. Свидетелят не знае как били реагирали жителите на
село Елховец, но знае, че се носели „най-различни легенди, че бягал от
полицията, че го хванали, че той бил виновен".
При така установената от първоинстанционния съд фактическата
обстановка, която не е спорна между страните, споделя се и от настоящия
съдебен състав, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане във въззивното производство е атакуваното
първоинтанционно съдебно решение в неговата отхвърлителна част. С оглед
липсата на обжалване в осъдителната част, решението на МРС в тази му част
е влязло в законна сила, поради което е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
Прокуратура на Република България. Спорният въпрос по делото е свързан с
правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е
необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето,
с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или
неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие
на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат
от ищеца.
Анализът на събраните пред Районен съд – гр. Мадан доказателства
обосновава извод, че ищецът/въззивник в настоящото производсвто/ е
претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника - Прокуратура на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат предвид всички конкретно установени в производството обстоятелства
за вида на преживените от обвиненото лице болки и страдания, както и
периода, за който се доказва, че те са продължили, и тяхната интензивност.
5
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката
на ВКС, се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само отрицателно отражение върху психиката, но и водещи до социален
дискомфорт в определен период от време, както и от разбирането, че
критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по
делото, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
определил паричен еквивалент, който отговаря на критерия за справедливост.
Първостепенният съд правилно е взел предвид при определяне размера
на присъденото обезщетение общата продължителност на наказателното
преследване срещу въззивника; времето, през което на жалбоподателя са били
наложени мерки за процесуална принуда /задържане с постановление на
наблюдаващия прокурор за 72 часа, както и взетата с Определение №
63/22.02.2017г. по НЧД № 22/2017г. на РС-Мадан мярка за неотклонение
„задържане под стража“/, както и обстоятелството, че в периода, в който е
провеждано разследването по ДП № 247/2016г. на РУ-Мадан, жалбоподателят
е бил обвиняем и по ДП №212/2016г. на РУ-Мадан за престъпление по чл.
144, ал. 3, пр. 1 НК. По досъдебното производство било образувано НОХД №
243 от 27.06.2017г. и постановена присъда, влязла в сила на 13.07.2017г., с
която му било наложено наказание „пробация“ за срок от 1г., включваща
двете задължителни пробационни мерки по НК.
При определяне размера на справедливото обезщетение, следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че съдебното минало на въззивника С. го
характеризира като личност, която емоционално възприема повдигнатото му
обвинение по-леко от лице, спрямо което никога не е било осъществявано
наказателно преследване, предвид неизбежното от житейска гледна точка
повишаване на резистентността му към подобни стресови фактори и
съответно – намаляване интензивността на негативните емоционални
преживявания. Същият е осъждан многократно за различни по вид
престъпления, поради което стресът и негативното влияние, което
незаконното обвинение е оказало върху личността на жалбоподателя, е със
значително по – нисък интензитет.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че определеното от
Районен съд – гр. Мадан обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1200 лева, предвид така изложените факти и обстоятелства, е справедливо и
изцяло кореспондира с изискванията на чл. 52 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна, а атакуваното Решение № 81/17.06.2022г., постановено по
гр.д. №70/2022 г. по описа на Районен съд- Мадан ще следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
6
Мотивиран от горното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/17.06.2022г., постановено по гр.д.
№70/2022 г. по описа на Районен съд- Мадан като законосъобразно и
правилно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7