Присъда по дело №4121/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 179
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120204121
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 179
гр. Бургас, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниС* Г. К*

заседатели:Д* ЕМ. В*
при участието на секретаря КА* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Щ. В. Д.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120204121 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия М. Т. М. с ЕГН **********, *, понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор - Бургас, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че:
На 19.09.2022 г. в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „Xiaomi Mi 10” на стойност 529,00 лв.,
слушалки марка „Sony WF-1000 ХМ4, TWS” на стойност 320,00 лв., чантичка тип
„паласка“ от плат, с емблема на „Найк“ на стойност 20,00 лв., портфейл от естествена
кожа на стойност 18,00 лв. и парична сума в размер на 3,00 лв. - всички вещи на обща
стойност 890,00 /осемстотин и деветдесет лева/ от владението на собственика Д. И. М.,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, , вр. с чл.
58а НК, му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС първоначален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на така определеното наказание „Лишаване от
свобода“.
1
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК М. Т. М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 169,00 лева /сто шестдесет и девет лева
/, представляваща сторени в досъдебното производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 179/07.11.2023 г. по НОХД 4121/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу М. Т. М. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че на 19.09.2022 г. в
гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „Xiaomi Mi 10” на стойност 529,00 лв., слушалки марка „Sony WF-1000 ХМ4, TWS”
на стойност 320,00 лв., чантичка тип „паласка“ от плат, с емблема на „Найк“ на стойност
20,00 лв., портфейл от естествена кожа на стойност 18,00 лв. и парична сума в размер на
3,00 лв. - всички вещи на обща стойност 890,00 /осемстотин и деветдесет лева/ от
владението на собственика Д. И. М., без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на
подсъдимия, на М. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” към минималния
предвиден в закона размер, след което да се приложи редукцията по чл. 58а НК. Счита, че
разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. З. З. – БАК заявява, че напълно се
присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и
авторството му в лицето на подсъдимия. Също счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание в законовия минимум.
Подсъдимият М. М. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а
в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Т. М. с ЕГН ********** е *
До датата на инкриминираното деяние М. бил осъждан с общо 3 влезли в сила
съдебни акта, а след извършване на настоящето деяние и преди произнасяне на присъдата,
спрямо него са влезли в сила още 2 съдебни акта.
По НОХД № 5280/2019 г. по описа на PC - Бургас, в сила на 28.12.2019 г., М. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същата
присъда бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за
което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието
1
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години,
като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил едно общо, най-тежко наказание
измежду посочените по-горе, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години, чието изпълнение на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с
изпитателен срок от 4 години.
По НОХД № 1857/2020 г. по описа на PC - Бургас, влязла в законна сила на
25.07.2020 г., съдът привел в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 години и същото било изтърпяно на 20.01.2022 г.
По същото НОХД № 1857/2020 г. по описа на PC - Бургас, М. бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи
ефективно. Наложеното наказание подсъдимият изтърпял на 24.03.2022 г.
Освен тези две осъждания по НОХД № 120/2020 г. на РС-Средец, в сила от
10.09.2020 г. на подсъдимият било наложено и наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият М. М. си набавял парични средства по неправомерен начин като
отнемал чужди вещи и така реализирал имуществена облага, като в един от случаите за да
отнеме вещи той употребила сила спрямо собственика им. През годините бил осъждан три
пъти за извършени от него четири престъпления против собствеността, но въпреки
наложените му и изтърпени наказания, той не се поправил и не се превъзпитал към спазване
на закона. В периода от 01.09.2020 г. до 24.02.2022 г., подсъдимият изтърпял наказания
„Лишаване от свобода“, но само няколко месеца след освобождаването му от затвора
подновил престъпната си дейност.
На 19.09.2022 г. св. Д. М. - ученик в ПГЕЕ „Константин Фотинов“ - Бургас, бил на
училище. В обедните часове на посочената дата той и неговите съученици имали час по
физическо възпитание, който се провеждал в двора на учебното заведение. Преди да
започнат заниманията, св. Д. М. и други ученици оставили раниците си на намираща се в
училищния двор пейка. На същата пейка, върху раницата си, св. Д. М. оставил и чантичка
тип „паласка“ от плат, с емблема на „Найк“ на стойност 20,00 лв., в която съхранявал
мобилен телефон марка „Xiaomi Mi 10” на стойност 529,00лв., слушалки марка „Sony WF-
1000 ХМ4, TWS” на стойност 320лв., портфейл от естествена кожа на стойност 18,00 лв. и
парична сума в размер на 3,00 лева - всички вещи негова собственост.
По същото време подс. М. М. минавал покрай ПГЕЕ „Константин Фотинов“ - Бургас.
Той забелязал децата в училищния двор, както и оставените върху пейките раници, и други
вещи. Подсъдимият решил да се възползва от това, че те играели и никой не наблюдавал
действията му, и да открадне някоя чата от училищния двор. Без да бъде забелязан той се
приближил до пейката, върху която се намирала чатната на св. Д. М., взел я заедно с
изброените по-горе вещи, които били поставени в нея и след това бързо се отдалечил от
мястото на кражбата, осигурявайки си възможност да владее необезпокоявано отнетото.
За извършената кражба било образувано досъдебно производство, в хода на което М.
бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит направил пълни
самопризнания и изразил съжаление за постъ*та си. По-голяма част от инкриминираните
вещи били издирени от органите на разследването и върнати на собственика им.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
2
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия М. М. (л. 113-114 от ДП) и от
показанията на свидетелите: Д. М. (л. 22-23 и л. 118 от ДП); И. М. (л. 24 от ДП); * (л. 41 от
ДП); * (л. 42 от ДП); З* (л. 42 от ДП) и частично от показанията на * (л. 25-26 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-23 от съдебното
производство); копия от документи за мобилен телефон (л. 10-13 и л. 30 от ДП); протоколи
за доброволно предаване (л. 17, л. 88 и л. 89 от ДП); справки от мобилните оператори (л. 63-
84 от ДП); приемо – предавателен протокол (л. 127) и разписка (л. 90 от ДП).
От експертизите: видео-техническа експертиза (л. 47-49 от ДП) и съдебно оценителна
експертиза (л. 51-54 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството му в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не кредитира
само показанията на св. * – полицейски служител при ОДМВР-Бургас, и то само в частите, в
които той преразказва информация, получена от подсъдимия при т.нар.
„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Горното уточнение се прави от съда само с оглед прецизност и по никакъв начин не
се отразява на останалите изводи на настоящия състав за доказаност на обвинителната теза.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
3
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяния на кражбата, посредством активни действия, като е взел чуждите вещи от мястото
където са били поставени и се е отдалечил. По този начин М. е прекъснал фактическата
власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи (мобилни
телефони, слушалки, пари и т.н.) са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и
че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той
не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на
вещите не е давал съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с
тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая поставянето
на вещите в чантичка на пейката в училищния двор, също категорично изключва наличие на
дадено съгласие.
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният
извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи и личната обществена
опасност на извършителя.
Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК. Това е така,
доколкото към датата на довършване на престъплението – 19.09.2022 г. М. като пълнолетен
е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66
НК, както и е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 НК, видно то цитираните по-горе осъждания. Тук следва да се има
предвид, че практиката на ВКС е категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни
акта за престъпления, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се касае
за едно единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК без значение от броя на
отделните присъди, включени в съвкупността (Решение № 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016
г. на I н.о. на ВКС), поради което и присъдата по НОХД № 5280/2019 г. по описа на PC -
Бургас, се третира от настоящия състав като само едно „осъждане“ по смисъла на чл. 29, ал.
1 НК.
Към 19.09.2022 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ по цитираните осъждания, поради което и на основание чл. 30, ал. 1
НК приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред
с това подсъдимият М. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да
се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от
последващите му действия по отчуждаване на вещите. На последно място умисълът на
4
подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянията след като е осъждан с
гореописаните присъди.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че
за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото положение на подсъдимия
(видно от изявленията му пред разследващите - той не притежава никакво имущество и
поради това ползва служебна защита), и на основание чл. 57, ал. 1 НК, счита че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на
конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.




Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете, че
подсъдимият е с обременено съдебно минало, извън осъжданията отчетени при
квалифициране на деянието, като извършено в условията на опасен рецидив. Настоящите
деяния са извършени само няколко месеца след като М. е бил освободен от затвора, като
очевидни престоят там не е успял да постигне целите на превъзпитаването и поправянето.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства съдът отчете
факта, че стойността на отнетото не надхвърля две минимални работни заплати за страната.
Съдът не отчита в полза на М. това, че част от вещите са върнати на собственика им,
доколкото до това се е стигнало благодарение на усИ.та на полицейските служители, без
какъвто и да е принос от подсъдимия. Настоящият състав обаче възприема като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказано от подсъдимия съдействие и направено признание.
Принципно, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС -
признанието по чл. 371, т. 2 НПК може да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, но само тогава, когато съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай
признанието на М. пред разследващите носи тези признаци, поради което и съдът го отчита
в положителен за него план. Настоящият състав отчита и обстоятелството, че към датата на
деянието подсъдимият е бил в млада възраст, поради което счита и че същият все още
притежава потенциала да се поправи и превъзпита, за което следва да му бъде дадена
възможност.




5
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в минимални предвиден
размер, а именно ДВЕ години „Лишаване от свобода” и съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като притежава потенциал да способства за поправянето и
превъзпитанието на М. и ще въздейства върху него предупредително, както и ще му отнеме
възможността да върши престъпления в един сравнително продължителен период от време.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, за които не е бил
реабилитиран, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

По отношение на режима.

Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „ Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.





По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше намерен за
виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 169,00 лева за изготвени експертизи.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
от съда.




6

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7