Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр. Трявна, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на пети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното
от съдия Петракиева ГР.Д. № 118 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е главен иск с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание
чл.87 ал.3 ЗЗД.
В исковата молба на М.Х.Д. против С.В.Р. и С.Д.П. /депозирана чрез адв. Б. Г./
се сочи, че на 27.08.2018г. чрез нотариален акт №39, т. 2, рег.№3014, н.д.
№208/2018г. по описа на нотариус С.Л. с рег.№706 на НК и район на действие
Районен съд – Трявна, бащата на ищцата Х.С.И. прехвърлил на ответниците срещу
задължение за издръжка и гледане собствен негов недвижим имот, а именно: ПИ с
идентификатор 73403.110.114, находящ се в гр. Трявна, ул. „*******“ №**, заедно
с построената в имота жилищна сграда с идентификатор 73403.114.1.
Прехвърлителят не подписал нотариалния акт, а положил отпечатък от палец, като
в нотариалния акт било записано, че е грамотен, но „поради старост и слепота не
може да прочете настоящия нотариален акт, да подпише същия и да изпише
собственоръчно пълните си имена“. На 08.03.2020г. Х.С.И. починал и оставил
ищцата за единствен свой наследник. В исковата молба се твърди, че сделката от
27.08.2018г. е нищожна – поради липса на форма, тъй като прехвърлителят не бил
„недъгав“ по смисъла на чл.579 ал.2 ГПК и за него не била приложима
разпоредбата на чл.189 ГПК. Не бил сляп, тъй като макар с едното око да имал
увреждане на зрението почти на 100%, другото му око било нормално. Зрението му
било намалено и затруднено, но нямал слепота. При условията на евентуалност се
твърди, че е налице и неизпълнение на задълженията по договора от страна на
преобретателите, които не полагали грижи за Х. И. и не го гледали. Х. И. живял сам
и бил напълно самостоятелен, като ползвал социална услуга в домашна среда
„социален асистент“ през периода 01.08.2018г. – 31.12.2019г., което означавало,
че друг се е грижел за него, а не ответниците.
В
исковата молба се претендира прогласяване нищожността на сделката по описания
по-горе нотариален акт поради липса на форма, а при условията на евентуалност
се иска развалянето й поради неизпълнение от страна на преобретателите.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от ответника С.В.Р.. В писмения
отговор се твърди, че след смъртта на съпругата си Х. И. живял сам в
продължение на около 5-6 години, като полагал грижи за себе си. През 2015г. се
разболял от рак на дебелото черво и станало необходимо някой да се грижи за
него, тъй като назначеният социален асистент обслужвал освен него и други хора,
поради което успявал единствено да измие чините и да помете къщата и нямал
време за друго. Дъщерята на Х. И., която живеела в гр. С. със семейството си,
отказала да се грижи за него. Ответникът живеел и работел близо до дома на Х. И.
и му помагал периодично за хигиенизиране, покупки, лекарства и стопанска
дейност. През 2017г. в един от разговорите Х. И. предложил на него и съпругата
му да им прехвърли имота срещу задължение за издръжка и гледане. През пролетта
на 2018г. Х.С. се разболял и бил настанен в болница в гр. Г.. Ответникът
пътувал всеки ден до гр. Г. с лекия си автомобил да носи храна и дрехи. След
като се възстановил поискал да прехвърли имота, за да получава грижи. В деня на
сделката Х. И. бил в добро здраве. Когато тръгнал да се подписва, накривил
листа. Пишел трудно и защото му пречели пердетата на двете очи. След като го
наблюдавал известно време нотариусът му предложил да не се мъчи и като
констатирал проблеми със зрението и недъгавост, изразяваща се в
некоординираност, резултат от пердетата на двете очи и напреднала възраст /87
години/ му предложил да постави пръстов отпечатък в нотариалния акт. През
есента на 2018г. ответникът се развел със съпругата си С. Р.. След прекратяване
на брака само ответникът останал да изпълнява задълженията по договора. Бившата
му съпруга не се ангажирала, тъй като заживяла и работела на друго място и се
грижела за малкото им дете. През зимния сезон Х. И. се отоплявал на дърва и
през зимите на 2018г., 2019г. и 2020г. прибрали много дърва, от различни
доставчици. Пенсията му стигала частично за храната, консумативите и дървата.
Средствата не били достатъчни за начина, по който бил свикнал да живее. За
бензина на колата, лекарствата, тока, водата се грижел ответника. Той заедно с
големия си син заживели в къщата на Х. И.. Навсякъде където се налагало ответникът
го транспортирал и се грижела за него. Когато бил ангажиран ответникът бил
заместван в грижите от брат си, който живеел наблизо. В писмения отговор се
твърди, че от 2018г. до края на живота му ответникът не оставил Х. И.
безпомощен, неизкъпан гладен, болен и прочие. През тези години идвали в къщата
много съседи и приятели на Х. И.. През цялото това време ищцата не дошла да го
види нито веднъж. През януари 2020г. Х. И. се разболял от двустранна
бронхопневмония и постъпил в болницата в гр. Трявна. Ответникът се грижел за
него, давал му всеки ден храна, лекарства и консумативи. По-късно бил изписан,
но през февруари постъпил още веднъж, а след това и на 08.03.2020г. починал от
усложнения.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата С.Д.П. не е представила писмен отговор.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Б. Г., поддържа предявения
иск. Ответникът С.В.Р., чрез адв. С. И. като процесуален представител, поддържа
становището си от писмения отговор. Ответницата С.Д.П. заявява, че оспорва
предявените срещу нея искове. Сочи, че е изпълнявала договорните задължения към
наследодателя на ищцата, докато е била в брак с ответника С.Р., а след това те
са били изпълнявани единствено от него.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а и е видно от представените по делото писмени доказателства,
че ищцата М.Х.Д. е дъщеря и като такава единствен наследник по закон на Х.С.И.,***,
починал на 08.03.2020г.
Преживе,
с нотариален акт №39, т.II, рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г.
по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна
С.Л., Х.С.И. прехвърлил на С.В.Р. и С.Д. Р. следните свои недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.110.114 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-83/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Трявна, ул. „*******“ №77, с
площ 584 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 73403.110.92, 73403.110.115, 73403.110.191, 73403.110.113,
заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор 73403.114.1 със з.п. 67.00
кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, срещу
задължението на преобретателите да издържат и гледат лично или чрез трето лице
прехвърлителя до края на живота му, като му осигурят спокоен начин на живот,
какъвто не е водил до сега. В нотариалния акт е посочено, че прехвърлителят Х.С.И.
е заявил, че грамотен, но поради старост
и слепота не може да го прочете, подпише и собственоръчно да изпише пълните си
имена, поради което и на основание чл.579 ал.2 ГПК вр. чл.189 ГПК полага вместо
подпис отпечатък от десния си палец.
Във
връзка с установяване здравословното състояние на прехвърлителя Х.С.И. и
обусловената от това възможност за полагане на подпис към датата на сключване
на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане – 27.08.2018г., по делото са представени медицински и други писмени документи.
Въз основа на тях е допуснато изготвянето на съдебномедицинска и съдебнопочеркова
експертиза от вещите лица д-р Я.Г.К. и В.Т.И.. Заключението им не е неоспорено
от страните и е прието като доказателство по делото. Според него, към момента
на сключване на договора – 27.08.2018г., Х.С.И. не е страдал от тежко
заболяване, което да обездвижва горните му крайници или да прави невъзможно
писането и подписването на документ. Зрението с лявото му око се приема за
загубено, но дясното око е без документиран зрителен дефицит, т.е. не е сляп.
Възможно е да е имал тремор на ръцете /треперене/, но няма регистрирано
заболяване, което да води до такъв, а по данни от различни документи негови
подписи и текстове, някои са с влошено качество, но разбираеми. Няма данни за
психично заболяване. Според заключението, към датата на сключване на договора, Х.С.И.
е можел да изписва ръкописен текст, който да съдържа достатъчен по брой и
качество общи и частни идентификационни признаци, по които да се изгради
категорично заключение за неговото авторство. Според заключението, към датата
на сключване на договора, Х.С.И. е можел да полага подписи, които обаче не биха
съдържали достатъчен по брой и качество общи и частни идентификационни
признаци, поради което те щяха да бъдат негодни за идентификационно изследване
и установяване на авторството им.
Според
обясненията на вещото лице В.И., при изготвяне на заключението е бил използван
сравнителен материал от ръкописен текст и подписи на Х.С.И. от два различни
периода от време – първият 1985г. – 2000г., а вторият 2016 – 2019г. И през
двата периода подписът на И. няма индивидуалност /съставен е само от два
елемента/, но докато през първия период подписът има устойчивост при
изписването, то през втория период липсва, както индивидуалност, така и
устойчивост /подписът е изписван всеки път по различен начин/. По тази причина
подписите на И. и през двата периода не съдържат достатъчен брой признаци,
които да обосноват категорично заключение за неговото авторство, а единствено
сочат за вероятност.
За
установяване изпълнението на поетите задължения с договора по нотариален акт
№39, т.II, рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г., по делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства.
Според удостоверение
изх.№31 00-351-001/16.03.2020г. на Община Трявна, Х.С.И. е ползвал социална
услуга в домашна среда „социален асистент“ за периода 01.08.2018г. –
31.12.2019г., както следва: от 01.08.2018г. до 31.12.2018г. – по два часа
дневно; от 01.01.2019г. до 31.07.2019г. – по 1.5 часа дневно; от 01.08.2019г.
до 31.12.2019г – по два часа дневно.
Представени
са поделото и фактури, издадени на името на ответника С.Р. за платени суми във връзка
с погребални услуги на „ВИП 2009“ЕООД гр. Трявна.
От
представеното по делото влязло в сила на 26.10.2018г. решение №70/26.10.2018г.
по гр.д. №327/2018г. по описа на Районен съд – Трявна е видно, че с него е бил
прекратен бракът между ответниците С.В.Р. и С.Д.П., като по силата на него
ответникът е получил родителските права по отношение на детето Д.С. Р., роден
през 2003г.
По искане
на ищцовата страна по делото е разпитана свидетелката Д.Т.Й. – позната със
страните по делото. Според показанията й, в продължение на години Х.С.И. живял
съвместно с една жена, която починала няколко години преди него. След смъртта
й, дядо Х. останал да живее и да се обгрижва сам. Излизал, пазарувал, готвел,
варял ракия и я продавал. Правел всичко сам. Едното му око било увредено, но с
другото виждал добре. Така било до 2018г., но след това здравословното му
състояние се влошило. Разболял се от рак на дебелото черво и му направили операция,
следствие на която извадили от ануса му черво отпред с торбичка, която трябвало
да се сменя по няколко пъти на ден. След операцията дъщеря му повикала
свидетелката Й. да й покаже как да сменя торбичките и известно време тя се
занимавала с това. От социалните служби също ходел човек да помага. След
известно време свидетелката престанала да ходи да помага на дядо Х., понеже
ответникът С. отишъл да живее със семейството си в дома на дядо Х.. По-късно
съпругата му и едното дете се изнесли и останали да живеят само С. и
по-голямото дете. Детето и сега продължавало да живее в къщата.
От
показанията на свидетелите Р. В.Р. /брат на ответника/ и Й.А.А. /първи
братовчед на ищцата/, разпитани по инициатива на ответната страна, се
установява следното:
Според
свидетеля Р. Р., брат му С. и дядо Х. се сприятелили няколко години преди
смъртта на последния, покрай изгаряне на ръцете на дядо Х.. Тъй като той се
занимавал с варене на ракия, имало нужда някой да му помага. Така ответникът
започнал да ходи при него – първо, за да помага за варенето на ракията, а след
това, за да си общуват и за да помага на възрастния човек. В един момент дядо Х.
преценил, че може да му се довери и да му прехвърли имота си срещу задължението
да се грижи за него. По това време той вече бил диагностициран с рак на
дебелото черво и след проведена оперативна интервенция във връзка с болестта се
наложило подмяната на торбичка на всеки 12 часа. Първоначално след сключване на
договора, за дядо Х. се грижели ответникът и съпругата му С.. Готвело се,
чистело си и се сменяла торбичката, както и се осъществявали другите необходими
грижи – дърва, водене на лекар, заплащане на сметки и прочие. След това
ответникът се развел със съпругата си и едното – по-малкото дете останало да
живее с нея, а по-голямото заедно с баща си. Тогава ответникът се преместил със
сина си в жилището на дядо Х.. Оттогава и до смъртта му живеели тримата заедно,
като С. и сина му полагали всички грижи – приготвяли храна, чистели,
осигурявали отоплението на дърва, сменяли торбичката му и прочие. От социалното
ходела една жена за по един час дневно, колкото да се поизмие и помете през
деня, докато С. е на работа. Понякога свидетелят Р. също помагал, като
посещавал дядо Х., в случаите когато брат му бил на работа или зает. Първите
месеци, след като ответникът и сина му се преместили да живеят в жилището,
здравословното състояние на възрастния мъж не било много тежко – той можел да
се движи и излизал в двора, а понякога и малко навън, но основно стоял в
къщата. След това постепенно се влошило положението му и няколко месеца преди
смъртта си бил на легло, като отново грижите се полагали от С. и детето му. През
цялото това време той на няколко пъти постъпвал в болница. Дядо Х. починал на
08.03.2020г. в болницата в гр. Г.. Погребението било организирано и платено от
ответника. Дъщерята на дядо Х. свидетелят Р. видял едва на погребението.
Свидетелят
Й.А. заявява пред съда, че майка му е сестра на дядо Х. и живее в гр. Г., като
последно са го посетили около седмица преди кончината му. Няколко години преди
това почти всяка седмица двамата го посещавали, но след това здравето на
майката на свидетеля А. не позволило толкова често да идват в гр. Трявна, за да
го виждат. Пред него и майка му дядо Х. заявявал, че не е доволен от
отношението на дъщеря си към него и има намерение да намери някой, който да се
грижи за него и да му прехвърли имота си. Тогава намерил ответника и в
телефонни разговори и на живо споделял пред тях, че е много доволен от грижите,
които се полагат за него и това многократно го казвал пред тях, както и че
синът на ответника също много помага. При посещенията им на място свидетелят А.
и майка му виждали същото. Като цяло, здравето на Х. И. се влошило през
2017-2018г. и имал тогава нужда от постоянни грижи. Няколко месеца преди
смъртта си бил и на легло.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Досежно предявения иск с правно основание чл.26
ал.2 ЗЗД:
По делото
е предявен иск за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №39,
т.II, рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г. по описа на нотариус с
рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.Л. – поради липса на
форма, обоснована с неналичието на основания за приложение на чл.579 ал.2 вр.
чл.189 ГПК /неграмотност или недъгавост на прехвърлителя по сделката, положил
отпечатък на десен палец вместо подпис/.
В чл.579
ал.2 вр. чл.189 ГПК е визирана възможността подписът под едностранна сделка или
двустранен договор да бъде заместен с поставянето на пръстов отпечатък от
десния палец, в случай че лицето е неграмотно или недъгаво, без да е необходимо
да се удостоверява с подписите на двама свидетели. В случая по делото няма
спор, че не се касае за първата от двете възможни хипотези, а именно –
неграмотност на прехвърлителя Х.С.И.. Спорът по делото е дали е била налице
втората хипотеза – недъгавост поради „старост и слепота“, посочени в
нотариалния акт като причина за неполагането на подпис, а на отпечатъка от
десния палец на лицето. Съдебната практика приема, че под „недъгавост“ по
смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено
или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или
да положи идентифицируем такъв, т.е. след всяко трайно увреждане на здравето,
имащо за последици невъзможността да се положи подпис. В хипотезата на
недъгавост, освен общите случаи на инвалидност и слепота, се включват и
случаите на друго физиологично увреждане, включително и породено от старост,
вследствие на което едно лице не може да отрази графично в съкратен и четлив
вид името си.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът приема, че са били налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.579 ал.2 вр. чл.189 ГПК от нотариуса, пред
когото е сключен и подписан процесния договор за прехвърляне не недвижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане. Касае се за положен отпечатък от палец
вместо подпис от лицето Х.С.И., което към датата на сключване на договора –
27.08.2018г. е било на преклонната възраст от 87г., със загубено зрение на
едното око и в увредено общо здравословно състояние поради диагностициран рак
на дебелото черво. Здравословното му състояние не е било тежко и е позволявало
полагането на подпис, но подпис с неидентифицируеми признаци, който не би бил
годен за установяване авторството на лицето, според заключението на
комплексната съдебномедицинска и съдебнопочеркова експертиза. Установената по
делото невъзможност да се положи подпис с идентифицируеми белези от лице с
физиологично увреждане поради старост е достатъчно основание за приложението на
чл.579 ал.2 ГПК. Полагането на отпечатък от палец е предвидено за защита
интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване
автентичността на направените от тях изявления. Той ги защитава от възможна
подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за
писане. Затова ако лицето, чийто подпис е с неидентифицируеми белези поради
заболяване и е положило отпечатък от палеца, е спазено законовото изискване,
даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление и
нотариалното удостоверяване не е нищожно /в с.см. решение №187/20.02.2009г. по
дело №633/2008г. на ВКС, V г.о./.
Неоснователни
са доводите на ищцовата страна, че горните обстоятелства са установени в хода
на производството по делото и не са били известни на нотариуса. Предмет на
настоящата съдебна проверка е единствено верността на направения от нотариуса
извод за наличие на основания за приложението на чл.579 ал.2 ГПК, а не как и по
какви причини е достигнал той до този извод.
Поради
изложените съображения съдът намери, че договорът за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №39,
т.II, рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г. по описа на нотариус с
рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.Л., не е нищожен на
основание чл.26 ал.2 ЗЗД – поради липса на форма, поради което предявеният иск
на това основание следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Досежно предявеният иск с правно основание чл.87
ал.3 ЗЗД:
С оглед
отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.26ал.2 ЗЗД съдът дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с
правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт №39, т.II, рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г. по описа на
нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.Л..
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира така
предявеният иск също за неоснователен, поради следното:
Договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
алеаторен договор, при който кредиторът прехвърля право на собственост върху
конкретен недвижим имот и получава като насрещна престация грижи и издръжка,
чийто обем не е точно определен към момента на сключване на договора.
Съдържанието на насрещните права и задължения по договора следва от
постигнатото между страните съгласие и е с оглед спецификата на всеки отделен
случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да
се справя сам. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не
е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако
престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен,
неговите наследници не могат да искат разваляне на договора /в с.см. решение
№863/22.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1534/2009г., ІV г.о./.
В
настоящия случай данните по делото категорично установяват, че поетите с процесния
договор задължения за издръжка и гледане на прехвърлителя Х.С.И. са били
изпълнявани – от момента на поемането им при сключване на договора на
27.08.2018г., до смъртта на прехвърлителя на 08.03.2020г. Доказателство за това
са всички ангажирани по делото писмени и гласни доказателства, включително и
показанията на разпитаната по искане на ищцовата страна свидетелка Д. Й.. Първите
около три месеца след сключването на договора задълженията са били изпълнявани
от двамата преобретатели – ответникът С.Р. и ответницата С.П., като съпрузи.
През този период от време те са осигурявали храна, отопление, почистване,
медицински грижи и прочие на прехвърлителя. След развода на ответниците с
влязло в сила решение на 26.10.2018г., договорните задължения са били изпълнявани
само от ответника С.Р., с помощта на неговия по-голям син, като двамата са се
нанесли в дома на Х. И. и са поели пряко и непосредствено изпълнението на
всички обичайни грижи за едно домакинство, без изключение. Престацията е била
приета от прехвърлителя, като е съответствала по обем на очакванията и на
нуждите му от грижи и издръжка, което е било споделяно многократно от него пред
свидетеля Й.А. – негов племенник /“Споделяше, че е много доволен от С. …
Помагал му е във всичко, грижил се е за него. Това са думи на вуйчо ми. Казвал
го е и на мен, и на майка ми, и по телефона, когато говори с майка ми, а те се
чуваха задължително всяка седмица/. Ето защо следва да се приеме, че
престираното от длъжника по договора е съответствало на нуждите на
прехвърлителя от грижи и издръжка, прието е от него и той се е считал
удовлетворен от изпълнението, поради което ищцата като негов единствен
наследник по закон, няма основания да иска разваляне на договора.
Съдът не
споделя направения от ищцовата страна извод, че договорните задължения не са
били изпълнявани в пълен обем, поради установения по делото факт, че
прехвърлителят Х. И. е ползвал социална услуга в домашна среда „социален
асистент“ през периода 01.08.2018г. – 31.12.2019г., като срокът е варирал между
1.5 часа и 2 часа дневно. Видно е, че предоставянето на социалната услуга е
започнало преди сключване на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, което означава, че с нея не е покриван целия
обем от нужни грижи на прехвърлителя. Това се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, сочещи че след операцията на дебелото черво,
прехвърлителят се е нуждаел от медицински грижи на всеки 12 часа, както и от
постоянно наблюдение и обгрижване, каквото не е предоставяно чрез услугите на Община
Трявна. На практика, предоставените чрез социалната услуги грижи са били
минимални и съвсем недостатъчни за нуждите на прехвърлителя Х. И., поради което
и тъй като не е имал роднини, които да му ги осигурят, той е потърсил друго
лице, което да му ги предостави. За тази цел е сключил процесният договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, като изпълнението
по него го е удовлетворило изцяло.
При така
установените по делото фактически обстоятелства съдът прие, че всички търсени,
желани и необходими грижи за прехвърлителя по договора за издръжка и гледане от
27.08.2018г. са положени, поради което не е налице твърдяното в исковата молба
неизпълнение на задълженията по този договор – пълно или частично, а
предявеният иск за развалянето му следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото, направеното от ответника С.В.Р. искане, както и на основание
чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му заплати направените по
делото разноски в размер на 1300,00 лв. Същите включват адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на
500,00 лв.
Ответницата
С.Д.П. не е направила разноски по делото, поради което такива не й се дължат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Д., с ЕГН **********,***
/със съдебен адрес:*** - чрез адв. Б. Г./ против С.В.Р., с ЕГН **********,***,
и С.Д.П., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за
обявяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №39, т.II,
рег.№ 3014, дело №208/27.08.2018г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и
район на действие Районен съд – Трявна С.Л., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Д., с ЕГН **********,***
/със съдебен адрес:*** - чрез адв. Б. Г./ против С.В.Р., с ЕГН **********,***,
и С.Д.П., с ЕГН **********,***, иск за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт №39, т.II, рег.№ 3014, дело
№208/27.08.2018г. по описа на нотариус с рег.№ 706 на НК и район на действие
Районен съд – Трявна С.Л., с който Х.С.И., с ЕГН **********, е прехвърлил на С.В.Р.,
с ЕГН **********, и С.Д. Р., с ЕГН **********, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
73403.110.114 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-83/10.12.2009г. на ИД на
АГКК, с адрес: гр. Трявна, ул. „*******“ №**, с площ 564 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори
73403.110.92, 73403.110.115, 73403.110.191, 73403.110.113, заедно с построената
в имота СГРАДА с идентификатор 73403.114.1 със з.п. 67.00 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, срещу задължението да издържат и
гледат лично или чрез трети лица прехвърлителя до края на живота му, като му
осигурят нормален и спокоен начин на живот, какъвто е водил до сега, на
основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Х.Д., с ЕГН **********,*** /със съдебен
адрес:*** - чрез адв. Б. Г./, да заплати на С.В.Р., с ЕГН **********,***, сумата
от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева и 00 ст./ - направени разноски по делото,
на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Г. в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: