РЕШЕНИЕ
№ 4130
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.еоргиева
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110103527 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Г. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 13823,00 лв.- задължение по договор за кредит от
17.12.2003г. г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД по който има качеството на
поръчител за вземанията по който е издаден изпълнителен лист и е било образувано изп.
дело 3086/2006 г. по описа на ДСИ към РС- Варна, прекратено с постановление от
06.12.2018г., което вземане е било прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на
„ЕОС Файнънс“ ООД с договор за цесия от 10.12.2007 г., а „ЕОС Файнънс“ ООД го е
прехвърлил на ответника с договор за цесия от 29.02.2016г., поради погасяване по давност.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подлаган на тормоз от ответника чрез писма
и телефонни разговори по отношение на негово задължение по договор за кредит с ОББ АД
от 2003 г., по който ищецът има качеството на поръчител, но не разполага с екземпляр от
същия. Сочи се, че в последните 5 години ответника не е предприемал действия за
принудително събиране на вземането, а единствено е провеждал телефонни разговори с
ищеца определени от него като тормоз. Излага, че през 2022 г. по повод желание от него да
изтегли кредит, бил информиран, че в ЦКР се съдържат данни за негови задължения за
длъжник, което се установило и от справка от регистъра, с която се снабдил. Сочи, че на
21.01.2022 г. подал възражение пред ответника за изтекла погасителна давност за
процесното задължение, искане за предоставяне на документи за задължението от ответника
и заличаване от ответника на информацията в ЦКР, което не било сторено, с оглед на което
бездействие ищецът счита, че ответника демонстрира, че има вземането от него, поради
което поддържа, че има правен интерес от водения отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Излагат се доводи за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес за
ищеца. Не оспорва, че към датата на подаване на иска е изтекла 5-годишна погасителна
давност за вземането, с което е погасено правото на принудително събиране на вземането, а
не самото вземане. Излага се, че за вземането е бил издаден изпълнителен лист въз основа
на който е образувано изп. дело 3086/2006 г. по описа на ДСИ към РС- Варна, прекратено
през 2018г. В случай, че съдът намери иска за допустим- го признава. При уважаване на
иска, счита, че не е дал повод за образуване на производството.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК, която съдът определя с оглед твърденията на страните – твърдението на
ответника, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело,
което е било впоследствие прекратено и твърдението на ищеца за липса на действия от
страна на ответника за прекъсване на давността в последните пет години преди образуване
на производството, т.е. след издаване на изп. лист и образуването на изп.дело.
Ищецът следва да установи правния си интерес от предявения иск.
Ответникът следва да установи, че има вземане от ищеца, в исковия размер, което е
придобил по силата на договор за цесия; че е предприемал действия и съответно
погасителната давност е спирана/ прекъсвана.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, с които
се оспорва правният интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск
по чл. 124 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС налице е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на
правото със сила на пресъдено нещо, като в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
След като ответникът е заявил дължимостта на претенцията с вписването й в ЦКР и е
настойчиво е претендирал нейното изпълнение от ищеца, макар и извънсъдебно, се създава
положение на правна несигурност за ищеца, която последният не е длъжен да търпи. Видно
от доказателствата по делото, ответникът е изпратил 2 бр. писма до ищеца с твърдения, че
последния има задължения към него по договор за кредит от 2003 г. и за което е образувано
изп.д. 3086/2006г.- на 29.07.2022г. и 18.08.2022г., т.е. писмата се отнасят за процесното
вземане.
Ищецът обосновава правния си интерес от извършени от ответника действия по
подаване на информация за процесния кредит в ЦКР към БНБ, като е представил справка от
регистъра, че задълженито е декларирано към 31.05.2022г.
След като кредиторът публично е декларирал погасеното по давност вземане като
подлежащо на изпълнение / видно от приложените справки в ЦКР към БНБ/ и извънсъдебно
претендира изпълнение на същото, пътят на ищеца за защита е предявяването на
отрицателния установителен иск. Следва и да се има предвид, че по силата на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, всяка кредитна институция
е длъжна да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Тоест всяко едно
погасяване на задължението представлява изменение по кредита, за което се дължи
подаването на информация в Централния кредитен регистър. Следователно ищецът има
правен интерес от предявяването на иска по чл. 124 ГПК за установяване на настъпилото
погасяване на вземането, доколкото с това се обосновава настъпилото изменение по
кредита.
Изразеното в отговора на исковата молба отсъствие на намерение за реализиране на
правата по съдебен ред не опровергава формирания извод по допустимостта на
производството, защото предварителен отказ от права е недействителен.
При формиране на извод за допустимост на претенцията следва да се съобрази и
становището на ВКС, според което действащия ГПК от 2007 г. защитава в по-голяма
степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно
положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване
на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. /Определение № 338 от 18.07.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК/
При изложеното, съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от иска.
2
По основателността:
Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца вкл. в частта за наличие на
договор за кредит от 2003 г. с „Обединена българска банка“ АД, както и че вземането по
същото е погасено по давност / с подробно изложени съображения в отговора на исковата
молба за правните последици на погасителната давност/. Не се навеждат твърдения за
спиране или прекъсване на давността.
От събраните по делото доказателства вкл. извънсъдебната кореспонденция между
страните и извлеченията от ЦКР към БНБ се установява, че ищецът е сключил, в качеството
на поръчител по банков кредит, договор с „Обединен Българска Банка“ АД през 2003г.,
както и че вземането е прехвърлено с договор за цесия от 10.12.2007 г. на „ЕОС Файнънс“
ООД, което от своя страна го прехвърлил на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
цесия от 29.02.2016г.. Ищецът е навел твърдения, които не са оспорени от ответника, че
вземането по договора за кредит от 2003 г. е станало изискуемо. Видно от приложеното
копие от изп.д.3086/2006 г. по описа на СИС при ВРС Варна, то е било образувано по
изп.лист от 21.02.2006 г. издаден срещу няколко лица сред които и ищеца за вземания по
договора за кредит от 2003 г. изпълнителното делото е прекратено през 2018г. Ответникът е
признал, че вземането е погасено по давност, с оглед на което не се изследва въпроса кога
същата е изтекла.
Искът следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за производството, поради което не следва да
бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при
уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК. С извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на
иска, доколкото е декларирал като подлежащо на изпълнение вземането в ЦКР. Също така
със становището си от 29.07.2022 г. е посочил на ищеца, че има вземане от него, като го е
информирал за възможности за разсрочено плащане. Със становище от 18.08.2022 г.
ответникът е посочил, че счита задължението за дължимо. От тези действия и писма от
ответника може да се направи извод, че същият е станал повод за иницииране от ищеца на
настоящото производство.
Същевременно отговора на исковата молба претенцията е оспорена като недопустима
и неоснователна, поради което не е налице и следващата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК,
а именно признание на иска.
Ищецът е представил доказателства за заплащане на разноски от 552,92лв.- държавна
такса по уважения иск и 3200 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, платено в брой, като
договора за правна защита и съдействие на л.73 от делото служи за разписка. В откритото
съдебно заседание на 01.12.2023 г. ищецът изрично е посочил, че претендира адвокатско
възнаграждение от 2500 лв.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което е
основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за настоящото производство възлиза в размер на 1644,07 лв. Необходимо е
да се отбележи, че последната промяна в Наредбата бе през м.11.2022 г. и минималните
размери на адвокатските възнаграждение към момента в голяма степен отговарят на
икономическите условия като дори те сравнителна справедливо остойностяват адвокатския
труд. В конкретния случай съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението е
2000 лв., доколкото от ищеца е посочено, че кантората на процесуалния му представител е в
друг град и в договореното възнаграждение са включени и пътните разходи на
представителя на ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца общата сума
от 2552,92 лв. – разноски.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Р. Г., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. Шумен, *** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ 4-6, на основание чл. 439 ГПК, сумата от 13823,00 лв.-
задължение по договор за кредит от 17.12.2003г. г., сключен с „Обединена Българска Банка“
АД по който има качеството на поръчител за вземанията по който е издаден изпълнителен
лист и е било образувано изп. дело 3086/2006 г. по описа на ДСИ към РС- Варна, прекратено
с постановление от 06.12.2018г., което вземане е било прехвърлено от „Обединена
Българска Банка“ АД на „ЕОС Файнънс“ ООД с договор за цесия от 10.12.2007 г., а „ЕОС
Файнънс“ ООД го е прехвърлил на ответника с договор за цесия от 29.02.2016г., поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ 4-6 да заплати на Г. Р. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Шумен,
***сумата от 2552,92 лв. - разноски в съдебното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4