Р Е Ш Е Н И
Е № 3696
гр. Пловдив, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
11268 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против С.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на
потребление, както следва: обект ***.
Тъй като едноличният търговец не се е пререгистрирал, то за задълженията
му отговаря физическото лице. Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от
ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на падежа на
задълженията.
В качеството си на
стопански клиент, наричан още небитов клиент, и на основание Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и общите
условия, се сочи, че ответникът дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, която не зависи от ползваното количество
електрическа енергия, а от договорената и предоставена за обекта на клиента
активна мощност. Ищецът сочи, че в случая дори да е налице временно
преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на обекта на клиента, то
същият дължи цена за достъп, определена съобразно Методика към горепосочените
правила. Посочва се, че цените в енергетиката, включително и тези за достъп се
определят и заплащат на основание решение на ДКЕВР, което изключва свободата на
договаряне. Описва се съдържанието на услугата „достъп до разпределителната
мрежа”. Сочи се основание за определяне на ответника, като небитов клиент.
Посочва се, че в случая
цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период, като
предоставената на мрежата мощност на базата, на която се изчислява цената за
достъп е 15, 000 кВт. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по
общите условия е доставило на обектът на ответника мрежови услуги за периода от 02.07.2014 г. – 01.08.2017 г.
на обща стойност 355,00 лв. Обезщетението за забава в размер от 53,25 лв. се
сочи, че се дължи за периода от 11.09.2014 г. до 04.10.2017 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 05.10.2017 г. до
окончателното плащане. За горните суми е образувано заповедно производство и е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е
връчен при условията на чл. 47 ГПК
т.е. налице е хипотезата на чл.
415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски,
вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения срок
едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен
особен представител на ответника – ***, с който оспорва исковите претенции по
основание и размер. Оспорва се и съществуването на облигационно отношение между
ищеца и ответника за процесния период, като се твърди, че за съотвения период
липсват основания за доставяне на електрическа енергия и за предоставяне на
мрежови услуги. Оспорват се по съдържание преписа от извлечение от клиентската
сметка и фактурите. Моли за възможност за представяне на доказателства и
доказателствени искания в откритото
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно гр. дело № 16829/2017 г. на ПРС, вземането по настоящото
производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение и исковете,
предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване
на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
По делото са приети като
доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“
АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Относно потребител на електрическа енергия за стопански нужди
се сочи, че това е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство. В чл.7,
т. 1 е предвидено, че ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия
при условия на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН Електроразпределение“ АД.
Съгласно ДР на ЗЕ т. 33а. "Небитов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, а в т. 2а е предвидено, че "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По отношение
на потребител на електрическа енергия за
стопански нужди, какъвто се сочи, че е ответникът, който отговаря за
задълженията, поети от регистрирания едноличен търговец, в общите условия е
предвидено, че това е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
енергия за стопански нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД, съгласно действащото
законодателство.
Съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия,
включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който: има изградени електрически уредби в границите
на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно
разпределителната мрежа, и е сключил писмен договор за присъединяване с
оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на
електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай са представени
и приети като доказателства издаваните от ищеца фактури, в които е остойностена
претендираната услуга за процесния период. Във фактурите, като получател на
услугата е посочен ***, като след
справка в регистър Булстат, съдът установява, че същият е заличен на 01.01.2012
г. Във фактурите е отразен клиентски номер, номер на договор, който обаче не е
представен по делото, отчетен период и
стойност на посочена като консумирана електрическа енергия и мрежови услуги.
Фактурата представлява едностранно изготвен електронен документ, представен на
хартиен носител, който не носи подписите на никоя от страните по делото. Не се
доказа по делото, че същата отразява реално консумирано количество на
начислената услуга.
Не се представят доказателства и
за изпълнение на фактическия състав по присъединяването на ответника към
електропреносната мрежа, съгласно цитираните законови разпоредби. С оглед
липсата на доказателства за присъединяването на процесния обект към електропреносната
мрежа, както и такива установяващи доставка на услугите, чиято стойност се претендира, то съдът счита,
че при разпределената му доказателствена тежест ищецът не успя да установи
процесните вземания, нито по основание, нито по размер. В първото по делото
съдебно заседание съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за
качеството потребител на ответника, но такива не се представят. Представят се доказателства ответникът да е собственик на процесния имот, но
доколкото видно от издадените фактури претенцията касае ползване на
електрическа енергия за небитови нужди, то следва писмени документи,
установяващи заявено искане за присъединяване, мощност на обекта и сключен
договор между страните.
Освен гореизложеното от приетото
по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че в
процесния период 02.07.2014 г. до 01.08.2017 г. обектът с измервателна точна
номер ИТН *** на клиент *** не е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа и до обект не са предоставяни мрежови услуги, като обектът е бил
прекъснат от електроразпределителната мрежа на 14.06.2012 г. Вещото лице
посочва, че в процесния период 02.07.2014 г.
– 01.08.2017 г. на обекта с измервателна точка ИТН ***, клиент *** не е
предоставяна електрическа мощност. Не е установено дали електромерът през
процесния период е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за
измерванията и дали има необходимите стикери, пломби и знаци за това, тъй като
няма достъп до таблото, в което е монтиран процесния електромер. В
информационната система на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за обекта има налична
информация от 01.08.2004 г. за това, че електромерът е трифазен, механичен, ***
и е собственост на клиента. В базата данни на дружеството няма информация за
извършени метрологични проверки на електромера, съгласно Закона за
измерванията. В констативно – съобразителната част на заключението вещото лице
е посочил, че сградата, находяща се на адреса е триетажна сграда с фурна, като
същата е необитаема, заключена и няма достъп до нейното електромерно табло.
Електроснабдяването на електромерното табло на процесната сграда се е
осъществявало по четирижилен кабел от разпределителното табло, намиращо се в
сградата на ***, който кабел и сега съществува. Проверката е установила, че
трифазният четирижилен кабел на процесния обект и на друг консуматор са
разшиновани /отсъединени/ от входящите клеми на прекъсвача.
Прието е заключение и на съдебно
– счетоводната експертиза, от което се установява, че процесните фактури са
осчетоводени редовно в ищцовото дружество, като са спазени изискванията на ЗС и
приложимите счетоводни стандарти. Цената за достъп до мрежата по процесните
фактури е съгласно утвърдените от КЕВР цени на ищцовото дружество за всеки
отделен период. Общата стойност по фактурите за периода от 02.07.2014 г. до
01.08.2017 г. е в размер на 335 лв.,
като не се установява да са извършвани плащания по фактурите. Лихвата за забава
върху сумата по всяка отделна фактура, считано от падежа на плащане до 04.10.2017 г.
е общо 53,25 лв.
Съгласно чл. 104 а от Закона за
енергетиката потребителите на крайния снабдител използват
електроразпределителните мрежи, към които са присъединени, като от приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което не е оспорено от
ищеца, се установява, че през процесния период ответникът не е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа т.е. същият не е имал и достъп до
електроразпределителната мрежа, поради и което не дължи цена за достъп.
Съгласно чл. 118 ЗЕ Операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са
длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на съответната
мрежа. В чл. 98в от Закона за енергетиката е предвидено, че отношенията между
краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и
оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към
електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с
електрическа енергия.
Легална дефиниция на понятието
„Достъп” се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката -
"Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а легална
дефиниция на понятието „право на достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата
за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежи, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г.- 1.
"Достъп" или "Право на достъп до мрежата" е услуга,
предоставяна от оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва
преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора
и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за
определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора.
Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни
услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в
редакцията, действала през процесния период/ предвижда, че битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
С решение № Ц-22/29.06.2011 г.
ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, които заплащат клиентите на „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД, от които: 1.цена за достъп за стопанските
потребители - 0.01500 лв./ кВтч / ден и
2.цена за достъп за битови потребители – 0.00554лв./кВтч. С това решение
комисията не се е произнесла по условията и предпоставките, при които се дължи
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Дори и да се приеме
тезата на ищеца в исковата му молба, че с решение № Ц-22/29.06.2011 г. ДКЕВР
всъщност е било предвидено цената на достъп до електроразпределителната мрежа
за небитови клиенти да се дължи независимо от консумираното количество
електроенергия от потребителя, а в зависимост от договореното количество
мощност, то за да е дължима тази цена като един от компонентите на цената при
продажбата на електроенергия, следва да е съществувала макар и хипотетичната
възможност обекта на клиента да бъде снабден с електроенергия, а при
преустановяване на връзката на обекта с мрежата такава възможност липсва. Вещото лице
установява, че обектът е бил прекъснат от електроразпределителната мрежа на
14.06.2012 г.
В случая при разпределената
доказателствена тежест за това ищецът не успя да установи при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период ответникът е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, като противното се установява от приетото
заключение.
На основание изложените съображения, съдът
счита, че предявения иск за главница се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли. С оглед на отхвърляне на претенцията за главница, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава на главницата и съответно искането за присъждане на законна лихва.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против С.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес *** искове за признаване на установено, че С.А.К. дължи на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД сумата от 355 лв.- главница, представляваща стойност на
електрическа енергия и мрежови
услуги за периода от 02.07.2014 г. –
01.08.2017 г. и сумата от 53,25 лв. - обезщетението за забава на главницата за периода от 11.09.2014 г. до
04.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.10.2017 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16829/2017 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ