Р Е Ш Е Н И Е
№ 2215
гр. Пловдив, 06, 12, 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември , две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Т. К., като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. д. № 1647 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на адв. И.С., със служебен адрес: *** качеството му на
пълномощник на А.А.М., ЕГН **********, срещу Решение
№ 317005-17 от 08.03.2023 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с което на
основание чл.56 ал.6 във връзка с чл.54 ал.3 т.2 и т.3 от ЗЗЛД във връзка с
чл.28 и чл.29 ал.1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи е отказано заличаване на обработваните в информационните
фондове на МВР лични данни по отношение на издадената на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР Заповед № 435зз-91 на лицето А.А. М.по
заявление № УРИ 317005-17/ 08.03.2023 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за отмяна на оспорения
административен акт, с аргумент, че същото е постановено в противоречие с
Регламент (ЕС) № 2016/679 на ЕП на Съвета
от 27.04.2016 г., тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв
начин необходимостта от обработването им. Счита също така, че за М. няма
достатъчно данни, които биха могли да способстват за ангажиране на наказателна
отговорност, още повече, че самото основание за спиране на досъдебното
производство е, че извършителят не е разкрит. Налице са и достатъчно данни, че причастността на А. М.към деянието е категорично отхвърлена
от прокурора.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – директор на ОД на МВР –
Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юриск.
П., изразява становище за неоснователност на жалбата по доводи, подробно
изложени в представените по делото писмени бележки.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Жалбата, като подадена в срок и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от лице, което е адресат
на акта, и чиито права актът засяга неблагоприятно е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд – Пловдив, пети
състав, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по
делото в тяхната съвкупност, въз основа на наведените в жалбата основания, и,
като извърши служебна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания, предвидени в чл.146 от АПК, приема от
фактическа и правна страна, за установено следното:
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен административен орган – директорът на ОД на
МВР - Пловдив при законосъобразно делегиране на пълномощия със Заповед №
8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Актът е в предписаната от закона
писмена форма. Поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и
съдържанието на решението, приложение следва да намери чл.59 ал.2 от АПК. От
формална страна, актът съдържа задължителните по чл.59 ал.2 от АПК реквизити.
Не е налице и основание за отмяната
му или обявяване на нищожност по чл.146 т.1 или т.2 от АПК.
Не са допуснати и съществени
нарушения на административно-производствените правила, предпоставка за отмяна
на решението на основание чл.146 т.3 от с. к. Съдът обаче счита, че решението е
прието в нарушение на материалния закон – основание за неговата отмяна по
чл.146 т.4 от АПК.
Между страните не е спорно, че
искането за заличаване касае именно лични данни по смисъла на §1 т.1 от ЗЗЛД
във връзка с чл.4 ал.1 от Регламент / ЕС/ 2016/679.
Съгласно §65 от Преамбюла на
Регламент / ЕС/ 2016/679 субектът на данни следва да има право на коригиране на
личните данни, свързани с него, както и правото "да бъде забравен",
когато запазването на тези данни е в нарушение на регламента или правото на
Съюза или правото на държавата членка, под чиято юрисдикция е администраторът
на лични данни.
Съгласно чл.13 т.2 от Регламента, при
получаване на информация за това какви лични данни се обработват за лицето,
администраторът предоставя и информация за срока, за който ще се съхраняват
личните данни, а, ако това не е невъзможно – критериите, използвани за
определяне на този срок.
Процесното заявление е подадено на основание
чл.56 ал.2 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът "е длъжен да
изтрие личните данни и субектът на данните има право да поиска администраторът
да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава
разпоредбите на чл.45, 49 или 51 или когато личните данни трябва да бъдат
изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора."
Разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗЛД,
предвижда начина, по който следва да се обработват личните данни, като с оглед процесното заявление, следва да се обърне внимание на т.1,
т.2, т.3 и т. 4: "личните данни трябва да: 1. се обработват законосъобразно
и добросъвестно; 2. се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и
да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели; 3. са подходящи,
относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с
целите, за които данните се обработват; 4. са точни и при необходимост да са
поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички необходими мерки, за
да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни,
като се имат предвид целите, за които те се обработват".
Съгласно чл.49 от ЗЗЛД, обработването
на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на
правомощия от компетентен орган за целите по чл.42 ал.1 и е предвидено в
правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите
на обработването и категориите лични данни, които се обработват, т. е., когато
лични данни от компетентни органи се обработват "за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от
заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване".
Съгласно чл.56 ал.6 от ЗЗЛД коригиране, допълване,
изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да се откаже,
като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо
лице, в случаите по чл.54 ал.3, които са изрично посочени, а именно:
"когато това е необходимо, за да: 1. не се допусне възпрепятстването на
служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури; 2.
не се допусне неблагоприятно засягане на предотвратяването, разкриването, разследването
или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; 3.
се защити общественият ред и сигурност; 4. се защити националната сигурност; 5.
се защитят правата и свободите на други лица.
При горната регламентация, за да
откаже мотивирано изтриването на лични данни по отношение на издадена от
директора на ОД на МВР - Пловдив, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВПР, Заповед
№ 435зз-91/11.03.2021 г. на А.М. и във връзка с досъдебно производство №
149/2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на МВР – Пловдив, администраторът е
следвало да обсъди всяко едно от обстоятелство, като посочи конкретно основание
за отказ – като конкретно фактическо основание, и го подведе под съответната
правна разпоредба /някое от изрично посочените в чл.54 ал.3 от ЗЗЛД хипотези/.
Вместо това, решението, макар и
обемисто в мотивната си част, всъщност е неясно,
объркано и липсват конкретни мотиви за отказ, както по отношение заповедта за
задържане, така и по отношение развитието по ДП № 149/2021 г. по описа на РУ 02
при ОД на МВР – Пловдив.
В решението се посочва, че личните
данни на лицето А.А.М.,
ЕГН **********, обработвани в „Интегрираната регионална полицейска система“ са
въведени като „проверен“ по заявителски материал /ЗМ
№ 149:/10.03.2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на МВР – Пловдив за престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 от НК по пр. пр. № 2872/2021 г. по описа на РП – Пловдив и
във връзка със Заповед № 91/11.03.2021 г. по описа на РУ 02 на ОД на МВР –
Пловдив.
Посочва
се също така, че разследването по ДП № 149/2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на
МВР – Пловдив, не е приключило и е спряно с постановление на РП – Пловдив от
11.01.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл.244 ал.1 от НПК, а А.А.М. е разпитан в качеството му на свидетел,
както и, че на 11.03.2021 г. завителят М. е бил
задържан от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР по повод в
разследване за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, касаещо ДП № 149/2021 по описа на РУ 02 при ОД на МВР -
Пловдив. В решението е отбелязано и, че А.А.М. е бил
задържан за 24 часа, като след задържането на лицето, резултатите от работата с
него са докладвани на наблюдаващия прокурор и е взето решение за
освобождаването на А.М. без привличането му като обвиняем, а заповедта за
задържане не е обжалвана и е влязла в сила. С електронна справка за съдимост е
установено, че А.А.М. не е осъждан.
В останалата част решението
съдържа описания на приложени по административната преписка становища на
различни длъжностни лица от структурата на ОД на МВР – Пловдив във връзка със
съответните извършени проверки в системата за полицейска регистрация; дадено е
описание на действията по ДП № 149/2021 г. от страна на полицейските органи и е
направено тълкуване на категорията „проверен“. В този смисъл, в решението
изрично е посочено, че: … Категорията се използва за обозначаване на данните за
лица - участници в определен наказателен процес, спрямо които са били налични
първоначални данни за участието им под някаква форма в извършването на дадено
престъпление, но тези данни не са се явили достатъчни за привличане на лицата
като обвиняеми и извършители, съизвършители,
подбудители или помагачи; наред с това, присвояването на тази категория от
определени обработвани данни позволява отграничаването
на определени лица от останалите участници в процеса – свидетели и заявители,
както и от страните в процеса: - пострадали лица и обвиняеми лица.
Категоризацията на данните
автоматизирания информационен фонд „Интегрирана регионална полицейска
система“ е извършено в строго съответствие с разпоредбите на чл.47 от ЗЗЛД, при
използване на текущите формалности на използвания автоматизиран информационен
фонд…“. Във връзка с горното, от страна на административния орган е формиран
извод, че по тази причина е налице основание за обработването и съхранението на
обработените данни на А.А.М., най-малко до
приключване на ДП с мнение за предаване на обвиняем, различен от А.М. или до
прекратяване на наказателното производство на някое от основания на чл.24 ал.1
т.1-4 от НПК или опровергаване на данните за възможно участие на заявителя в
извършеното престъпление по несъмнен начин.
Цитирано е становище на ГД
„Национална полиция“ при МВР, с което са дадени разяснения и изрично е
посочено, че „ГД „Национална полиция“ счита за неприложима Инструкция №
8121з-748/2014 г. и следващите инструкции за нейното изменение и допълнение
поради статута на заявителя в качеството му на „свидетел“по ДП, и като лице,
участник в наказателното производство, по отношение на което, разпоредбите на
цитираната инструкция нямат отношение.
По
административната преписка са приложени: - становище на началник сектор
„КАПОЧР“, отдел „Административен“ на ОД на МВР – Пловдив рег. № УРИ
317р-7869/15.06.2023 г.; заявление рег. № УРИ 317005-17/08.03.2023 г. от А.А.М.; разпечатка от Централизираната автоматизирана
информационна система „Документооборот“, отнасяща се
до ДП № 149/2021 г. по регистъра на РУ 02 при ОД на – Пловдив; копие на заповед
за задържане № 435зз-91/2021 г.; електронна справка за съдимост; писмо №
2872/2021 г. от 18.03.2023 г. на прокурор от РП – Пловдив; становище рег. №
317р-4899/10.04.2023 г. на главен юрисконсулт при ОД на МВР – Пловдив;
цитираното по-горе становище на ГД „Национална полиция“ при МВР № УРИ
317р-6344/17.05.2023 г.; становище на началник РУ 02 при ОД на МВР – Пловдив
относно постъпило заявление за заличаване на лични данни в структурите на МВР
рег. № УРИ 435р-9344/01.06.2023 г.
От така приложените по
административната преписка документи се установява следното:
От писмо № 2872/2021 г. от 18.03.2023
г. на прокурор от РП – Пловдив безспорно се установява, че А.А.М. е свидетел по спряното ДП № 149/2021 г. по описа на РУ
02 при ОД на МВР – Пловдив.;
В становището на ГД „Национална
полиция“ от 11.05.2023 г., наред с посоченото по-горе, също така е отбелязано
изрично, че: „Отделно от това, на ГД „НП“ не е известен законов или подзаконов
нормативен акт, който да постановява въвеждане и/или обработване в МВР и
неговите структури/структурни звена на лични данни на лица, в качеството им на
„свидетели“ по наказателни производства.“ По-надолу в становището се посочва,
че е налице несъответствие между цитирания в становищата и по преписката статут
на лицето в информационните фондове за общо ползване със събраните по
преписката писмени доказателства и по-конкретно писмото на РП – Пловдив, както
и, че категорията „проверен“ по данни от преписката, видна за заявителя в информационните
фондове за общо ползване на МВР, не съответства на разпоредбите, както на НПК,
така и на ЗВС, по които прокуратурата възлага проверките за извършени
престъпления от общ характер, и, за да отговарят на действащите нормативни
актове, уреждащи защитата на личните данни, запасите за А.А.М.
би следвало да се коригират/актуализират на „свидетел“ по процесното
ДП по реда на Инструкция № 8121з-1280/07.20.2021 г.
В заключение, в становището на ГД „НП
„ при МВР се посочват конкретно основанията на закона за защита на личните
данни при които следва да бъде издаден акт, с който, съответно, да бъдат
заличени данните или да се направи отказ от изтриване на същите.
От становището на началника на РУ 02
при ОД на МВР – Пловдив от 01.06.2023 г., се установява, че постъпилите
заявления за заличаване на лични данни на лицата А.А.М.
и Г.А.М., са разгледани абсолютно формално, като последното изобщо не е
съобразено, както с писмото от РП – Пловдив от 18.03.2023 г. , така и със
становището на ГД „НП“ при МВР от 11.05.2023 г., и при противоречащи си
аргументи по отношения категорията „проверен“, е изказано отрицателно становище
за заличаването на личните данни на двете лица.
Аналогичен е изводът на този съд и по
отношение, както становището на главен юрисконсулт при ОД на МВР – Пловдив от
10.04.2023 г., в което основният аргумент за отказ е, че ДП е спряно, но не и
прекратено по реда на НПК, така и по отношение на това на началник сектор
„КАПОЧР“ , отдел“Административен“ при ОД на МВР – Пловдив, което също се
основава на спряното ДП и на заповедта за задържане, както и се цитират
становища и се анализира нормативната уредба, като също се прави тълкуване на
категорията „проверен“ и в кои случаи същата се ползва в информационните масиви
на МВР.
От приложената разпечатка от
Централизираната информационна система „Документооборот“,
отнасяща се до съдържанието и движението на ДП № 149/2021 г. по описа на РУ 02
при ОД на МВР – Пловдив, се установява, че на 16.03.2022 г. е изпратено искане
за провеждане на разпит на свидетеля А. А.М., ЕГН **********, пред съдия; на
21.10.2021 г. е изпратено съпроводително писмо за принудително довеждане на А.А.М., както и му е наложена глоба като свидетел за
неявяването си; на 12.03.2021 г. на А.А.М. е издаден
протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Или иначе казано, от изложеното,
безспорно се установява, че лицето А.А.М. има, само и
единствено, качеството на свидетел по ДН № 149/2021 г. по описа на РУ 02 при ОД
на МВР – Пловдив.
За
да откаже изтриване на личните данни на А.А.М., от
страна на административния орган е посочено в едно единствено изречение, че:
„Записаните лични данни на заявителя обработвани в информационните фондове на
МВР във връзка с проверен“ по ЗМ № 149/10.03.2021 г. по описа на РУ 02 при ОД
на МВР – Пловдив за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК и „задържане от
полицейски орган“ със заповед № 91/11.03.2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на
МВР – Пловдив, не следва да бъдат изтрити, тъй като се установи, че тяхното
обработване е необходимо, за да не се допусне неблагоприятно засягане на
разкриване и разследване на престъплението и за да се защити обществения ред и
сигурност“.
Като цяло, след възпроизвеждане на
становищата, става ясно, че администраторът, който се произнася по искането,
възприема тези становища изцяло, без да разгледа конкретно фактите и
обстоятелствата, без да анализира и обсъди дадените указания от ГД „НП“ при
МВР, без да коментира писмото на РП – Пловдив.
След това като "причини" за
липсата на основание за изтриване на личните данни, което следва да са
обобщените мотиви на администратора, само се посочва, че тяхното обработване е
необходимо, за да не се допусне неблагоприятно засягане на разкриване и
разследване на престъплението, за да се защити общественият ред и
сигурност.
Накрая, без да се обсъждат
фактическите основания за отказ за заличаване, общо, като правни основания за
отказа са посочени чл.56 ал.6 във връзка
с чл.54 ал.3 т.2 и т.3 от ЗЗЛД, които, видно от цитирането им по-горе
представляват няколко различни хипотези /изтриване или ограничаване на
обработването на лични данни може да се откаже, като се отчитат основните права
и законните интереси на засегнатото физическо лице, "когато това е
необходимо, за да: - не се допусне неблагоприятно засягане на
предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наказания /т.2/ и се защити общественият ред и
сигурност /т./, както и чл.28 и чл.29 ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗМВР,
администраторът на лични данни или оправомощени от
него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от
субектите на данни по чл.12–22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по
чл.53–56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по
чл.34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл.68 от Закона за защита на
личните данни, а според ал.2 на същия текст, администраторът на лични данни или
оправомощени от него длъжностни лица може да откажат
пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12–22
от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл.34 от
Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на
задължението: 1. би създало риск за: а) националната сигурност; б) обществения
ред и сигурност; в) предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и
предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г) защитата на
субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д) опазването на
информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е) разкриване на
източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното
събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на
органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската
информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие
за предоставянето й.
Видно от цитираните разпоредби, никоя
от хипотезите не е свързана и не може да бъде свързана с конкретния казус,
предвид обстоятелството, че А.А.М. се явява свидетел
в ДПН и не попада в обхвата на полицейската регистрация, съгласно Инструкция №
8121р-748/2016 г.
Предвид горното, така изложените
мотиви, на практика представляват липса на мотиви по отношение отказа за
заличаване на исканата информация, отнасяща се до заповедта за задържане, тъй
като от тях изобщо не може да се направи извод за волята на администраторът и
основанието, на което отказва заличаването по отношение на сочения документ.
Още повече, каза се по-горе, налице е и противоречие в тази насока в самото
решение по отношение присвояването на категорията „проверен“ – от една страна,
органът посочва кои лица попадат под категорията „проверен“, от друга страна,
посочва, че те се възприемат именно с цел да се отличават свидетели и
заявители, страни в процеса, пострадали лица и обвиняеми.
В случая, безспорно се установи, че
лицето А.А.М. е свидетел по процесното
ДП, и не попада в обхвата на Инструкция № 8121р-748/2014 и следващите
инструкции за нейното изменение и допълнение, именно, поради статута си на „свидетел“.
Горното се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Наред с това, органът е посочил, че
категоризацията на данните в автоматизирания информационен фонд „Интегрирана
регионална полицейска система“ е извършено в строго съответствие с разпоредбите
на чл.47 от ЗЗЛД.
Съгласно чл.47 т.4 от ЗЗЛД,
администраторът, когато е приложимо и доколкото е възможно, прави ясно
разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни,
например: - други трети лица по отношение на престъпление, например лица, които
биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследване на престъпления
или в наказателни производства, лица, които могат да предоставят информация за
престъпления или свързани лица.
Видно от приложената разпечатка,
данните за лицето А.А.М. сочат, че същият се явява
свидетел по ДП № 149/2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на МВР – Пловдив. Данните
от информационния масив на МВР напълно кореспондират с информацията от РП –
Пловдив, като тези две обстоятелства
напълно изключват А. А. М., в качеството му на свидетел по ДПН №
149/2021 г. по описа на РУ 02 при ОД на МВР – Пловдив, от обхвата на цитираната
по-горе инструкция.
Въз
основа на горната информация следва да се прецени дали може да се откаже изтриването
на информацията, като това може да стане само, ако конкретната информация е
нужна за извършване на законово регламентирани проверки, разследвания или
процедури, като трябва конкретно да се укаже за какви процедури е нужна
информацията, или е необходима с оглед да не се допусне неблагоприятно засягане
на разкриване и разследване на престъплението, както и как да се защити
обществения ред и сигурност, когато лицето се явява свидетел.
От решението изобщо не е ясно какво е
основанието да се съхраняват и да не се заличават данни, свързани с процесното ДП, при безспорно установени доказателства, че М.
е свидетел по същото, и не присвоява
категорията „проверен“ в сочения в решението смисъл. Основните аргументи за
отказа се базират само и единствено на факта на спряното ДП.
При това положение не е ясно и какви
са съображенията да не се заличава информация за лицето.
В чл.3 – чл.7 от Инструкция №
8121р-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на
проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер са определени
сроковете при които става заличаването на личните данни, като в чл.7 е
посочено, сроковете по чл.3 не се отнасят до снемането на полицейска
регистрация. Снемането на полицейска регистрация се извършва при условията на
Закона за Министерството на вътрешните работи. Или иначе казано, съгласно
последно цитираната разпоредба, няма срок, в който следва да се съхранява
информацията, но с оглед цитираните по-горе разпоредби, същата следва да се
събира и съхранява само "за конкретни, изрично указани и законни
цели", личните данни да са "подходящи, относими
и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които се
обработват". Или иначе казано, събирането и съхранението на информация,
представляваща лични данни, следва да е съобразено само с целите, за които се
събира и до момента, до който е необходима.
Следователно, всички лични данни,
които са извън това приложно поле, и, за които няма конкретно основание по
чл.56 ал.6 във връзка с чл.54 ал.3 от ЗЗЛД за отказ, следва да бъдат заличени
по искане на лицето.
Като е постановил решение при неясни
и непълни мотиви, от които не може да се разбере действителната воля на
административния орган по отношение искането за заличаване на данните А.А.М. във връзка със заповед за задържане №
435зз-91/11.03.2021 г., както и при неизяснени фактически обстоятелства,
администраторът на лични данни е постановил решение, в нарушение на чл.59 ал.1
и ал.2 т.4 от АПК, което следва да бъде отменено на основание чл.146 т.4 от АПК.
Преписката следва да бъде върната на
органа за ново произнасяне, след извършване на дължимата проверка, и съответно,
за коректна преценка за заличаване или мотивиран отказ, съобразно законовите
разпоредби.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива не се следват.
Воден от горното и на основание чл.39
ал.1 от ЗЗЛД и чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 АПК, Административен съд –
Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.М., ЕГН **********, Решение № 317005-17 от 08.03.2023 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му и в срока по чл.53
ал.3 от ЗЗЛД.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: