Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
19.11.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова
ч.гр.д. №13699/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на взискателя А.Н. срещу отказа на ЧСИ М. К.по изп. дело №
20187880400435 да насочи принудителното изпълнение срещу имот, собствен на
длъжницата Д.А.с аргумента, че същият представлява несеквестируемо имущество,
тъй като е единствено жилище за длъжника. В жалбата се поддържа, че отказът е
незаконосъобразен, т.к. длъжницата била собственик само на ½ ид. част от
недвижимия имот, не била регистрирана на адреса на същия, имотът не
представлявал жилище, а вилна постройка за сезонно ползване и длъжницата не
живеела в същия.
Ответникът
по жалбата и длъжник по изпълнително дело не взема становище.
С
мотивите си ЧСИ е посочил, че от
направените имуществени справки се установява, че длъжникът притежава единствено процесния имот, който
представлява жилище, доколкото помещава
характерните за жилищен имот пространства – стаи и връзки, както и дворно
място, прилежащо към сградата. Счита, че имотът е несеквестируем. В
допълнителни мотиви, депозирани по делото на 13.11.2019г. поддържа, че е
извършена проверка относно притежаваните от длъжницата и нейния съпруг
недвижими имоти, от която се установява с категоричност, че и двамата не
притежават такива, извън процесното жилище. Прилага доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело
№20187880400435 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, съгласно които същото е било
образувано по молба от А.Н. за събиране на вземанията й срещу Д.А.за които е
издаден изпълнителен лист от 16.11.2018 г. по влезли в сила решения на СРС и СГС за сумата от 500 лв. – разноски
пред въззивната
инстнация.
От справка за родствени връзки се установява,
че длъжницата Д.Н.А.е омъжена за О.К.С.и има един син – Д.В.Л., роден през
1987г.
С молба по делото от 23.01.2019г. взискателят
е поискал да бъде извършен опис и оценка на процесния недвижим имот,
собственост на длъжника, а именно – ½ идеална част от дворно място,
цялото с размер от 740 кв.м., находящо се в гр. София, район Витоша, кв.
Драгалевци, ул 101-ва, №6, съставляващо УПИ – II – 328 от кв.22 по плана на гр. София,
местоността „Вилна зона – Киноцентър“- Първа част, заедно с построената в това
място вилна сграда на 58.50 кв.м., състоящя се от сутерен, етаж и полуетаж,
като сутеренът се състои от мазе-бар с кът към бара, техническа работилница,
гараж и тоалетна, първият етаж се състои от антре, предверие, дневна, кухненски
бокс, тоалетна и тераса, а полуетажът от две спални, баня, тоалетна и балкон.
С постановление от 19.02.2019г. на ЧСИ, на
12.03.2019г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот за обезпечаване
на вземанията по изпълнителното дело.
Със съобщение от 14.06.2019г. , връчено на
20.06.2019г. на взискателя А.Н., ЧСИ уведомява, че според наличната по делото и
регистрите информация, недвижимият имот се явява единствено жилище на длъжника,
поради което е несеквестируем. След подадено от взискателя възражение, ЧСИ е
постановил, че оставя без уважение искането за продължаване на изпълнителните
действия, като е указал на взискателя, че може да посочи друг имот, срещу който
да бъде насочено принудителното изпълнение. Съобщението е връчено на
12.08.2019г. На 15.08.2019г. е постъпила при ЧСИ жалбата срещу отказа му да
продължи изпълнителните действия.
По
делото са представени справки за имоти на длъжницата и нейния съпруг, съгласно
които длъжницата е
собсъвеник на ½ идеална част от гореописания недивижим имот, няма други
недвижими имоти, съпругът й също не притежава такива.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване и като такава е допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 1, пр. 1 от ГПК взискателят
може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на съдия-изплънителя
да извърши исканото изпълнително действие.
В
случая жалбоподателят е взискател, който е поискал да се насочи изпълнението
срещу процесния подробно описан по-горе недвижим имот, който по делото се
установи, че е собствен на длъжника, поради което и същият е легитимиран да
обжалва отказа на ЧСИ да извърши опис и да насрочи публична продан, която е
изпълнително действие.
В
конкретния случай с жалбата си взискателят твръди, че имотът е секвестируем, а ЧСИ
твърди обратното.
Жилище
по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК е
постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част
от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали
това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това
жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее,
да разполагат с друго жилище. Членове на семейството са само роднини по произход, брак и
осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с
длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му,
с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да
му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището, срещу което е насочено изпълнението, отпада. Това е така, защото тя е
създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без
подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на
семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да
надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството
и да не са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС.
В
конкретния случай по делото е установено, че длъжникът има съпруг, няма
ненавършили пълнолетие деца, поради което и съдът приема, че семейството на
длъжника се състои само от двама члена. При така установеното съдът приема, че
необходимата им площ за задоволяване на жилищните им нужди съобразно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и на членовете на неговото
семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. е 40кв.м. В случая процесното жилище
е с площ от 58.50 кв.м., състои се от сутерен, етаж и полуетаж, които съдържат две спални, дневна, кухненски
бокс и обслужващи помещения, длъжницата е собственик на ½ ид. част от
имота, поради
което и като съобрази липсата на доказателства, че са налице предпоставки
на чл. 39, ал. 2 от ЗС за
отделянето на необходимата площ за длъжника - напротив площта и помещенията в
жилището обосновават обратен извод, то съдът приема, че имотът е несеквестируем.
В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата
съгласно която в необходимата площ не се включват: кухненските боксове,
самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене),
вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и
спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери,
складове, изби, тавански помещения и други подобни.
При
така възприето съдът приема за установено по делото, че длъжникът семейството
му не притежават друго жилище освен процесния имот, при което последният се явява несеквестируем, поради
което и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на взискателя А.Н. срещу отказа на ЧСИ М. К. по изп. дело №
20187880400435 да насочи принудителното изпълнение срещу имот, собствен на
длъжницата Д.А.а именно – ½
идеална част от дворно място, цялото с размер от 740 кв.м., находящо се в гр.
София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул 101-ва, №6, съставляващо УПИ – II – 328 от кв.22 по плана на гр. София,
местоността „Вилна зона – Киноцентър“- Първа част, заедно с построената в това
място вилна сграда на 58.50 кв.м.
Решението
e е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.