№ 2992
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110151282 по описа за 2024 година
намери следното:
Подадена е искова молба от З.А.Д.А. против О.З.К.З. с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1994,05 лева – половината
от заплатено обезщетение на трето лице по застраховка Каско, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 703,07 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г. Ищецът
твърди, че на 25.04.2020 г. около 16.00 ч. в гр. ***, на кръстовището с ул.***
настъпило пътнотранспортно произшествие, документирано с Констативен
протокол от 25.04.2020 г., Товарен автомобил „МАН“ с ДК № *** се движил
по бул. *** и спрял на червен сигнал в колона на светофарна уредба на
описаното кръстовище. При потегляне, водачът на камиона не забелязал
включващия се в движението при излизане от автомивка лек автомобил *** с
ДК№ ***, в следствие на което го ударил в задната му част. От удара
задницата на лекия автомобил се извъртяла надясно. Нанесени били
материални вреди на този автомобил, предимно в задната му част. Товарен
автомобил „МАН“ с ДК № *** бил застрахован по застраховка Гражданска
отговорност към ответника, а лек автомобил *** с ДК№ *** бил застрахован
по застраховка Каско към ищеца. Вследствие на ПТП била образувана щета
към ищеца № ***. Причинените щети били отстранени за сметка на ищеца,
като на третото лице, извършило ремонта, били заплатени 3988,09 лева,
включващи и 15 лева, ликвидационни разходи. С писмо, получено от
ответника на 23.07.2020 г. ищецът заявил плащане на половината от
заплатеното обезщетение, или сумата от 1994,05 лева, но ответникът отказал
да я заплати. Също така счита, че от 27.08.2021 г. ответникът бил изпаднал в
забава за изплащане на вземането му. Моли съда да осъди ответника да му
заплати процесните суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно
1
застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за Товарен автомобил „МАН“, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за лек автомобил
***, изплащането от страна на ищеца на сумата от 3988,09 лева, наличието на
ПТП. Оспорва механизма на ПТП, видът и размерът на причинените вреди,
стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП,
вината и противоправното поведение на водача на Товарен автомобил „МАН“.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
следните факти: наличието на застраховка „Каско“ за лек автомобил ***,
сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по
отношение на Товарен автомобил „МАН“, сключена с ответника и
заплащането от ищеца на сумата от 3988,09 лева, наличието на ПТП. По
делото е представен Двустранен констативен протокол от 25.04.2020 г. (л. 16
от делото), от който се установява, че на същата дата между л. а. Фолксваген
Пасат и т. а. Ман ТГХ е настъпил удар близо до кръстовище със светофарна
уредба. От собственика на л. а. Фолксваген Пасат е подадено заявление към
ищеца и е образувана щета (л. 19 до л. 26 от делото). Издаден е доклад № 8372
за заплащане на сумата от 3988,09 лева (л. 27 от делото). Заплащането на
обезщетението не се оспорва между страните.
Като свидетел по делото е разпитан Д. Д. В. – водач на л. а. Фолксваген
Пасат. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Точно преди светофара
имало улица, от която той излязъл и се престроил преди камиона, който към
този момент все още се движел към колоната с автомобили. Самата улица била
под наклон. Свидетелят се престроил и зачакал. Пред него имало още две
коли, камионът спрял зад него. Всички автомобили били в една лента. Щом
светнало зелено, колите пред свидетеля се забавили и не тръгнали, но
камионът зад него тръгнал и го ударил. Ударът бил в задната лява броня и
калника, като при удара колата се изместила и реално затова ударът настъпил
в тази страна. Шофьорът на камиона казал, че е виновен и разписали
протокол. Свидетелят потвърждава, че текстът, изписан за участник А и
подписът, положен за участник А са положени от него. За участник Б текстът
също бил попълнен от него, той нарисувал и схемата. Свидетелят излизал от
автомивката и се включвал на главната улица. На тази улица, от която излизал,
имало знак „STOP“. Свидетелят чакал на този знак, след което видял, че
камионът приближава бавно и излязъл на главния път. Ударът станал на
главния път. Свидетелят виждал камиона през цялото време, дори в момента, в
който тръгнал, но нямало къде да отиде. В момента, в който свидетелят спрял,
камионът също бил спрял. Щетите по лекия автомобил били задна лява броня,
заден ляв калник и задна врата. Автомобилът можел да се движи на собствен
ход. Не викали полиция. Камионът също бил спрял на светофара. При
светване на зелен сигнал, свидетелят не успях да тръгне, тъй като пред него
имало още два автомобила, но камионът тръгнал и тогава настъпил ударът.
Като свидетел по делото беше разпитан и Л. З. М. – водач на т. а. Ман
ТГХ. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Бил спрял на светофара пред
Военноморска болница в гр. ***. Пред него имало 2 или 3 коли. Светофарът
светел червено. Между него и следващият автомобил имало разстояние не
2
повече от 2 метра, тъй като там пътят бил в наклон нагоре. Докато чакал да
светне зелено, през това време друг водач с колата се бил мушнал в мъртвата
точка на камиона от дясната страна. Излизал от автомивка. След удара,
свидетелят слязъл долу и провел кратък разговор с другия водач. Имало знак
стоп. Камионът бил леко засегнат, а лекият автомобил имал щети от лявата
страна. Другият водач се обадил на полиция, но му отказали изпращане на
служители, тъй като щетите били само материални. Свидетелят направил
снимки на случилото се. Изместил камиона на спирката и съставили протокол.
Другият водач не искал да се признае за виновен. Свидетелят също отказал да
признае вина, но се съгласил, че не го бил видял. В момента на удара, лекият
автомобил не бил изцяло в лентата на свидетеля пред камиона. Той не можел
да влезе изцяло пред свидетеля, защото нямало такова разстояние.
Между показанията на двамата свидетели е налице противоречие по
отношение на въпроса дали към момента на удара лекият автомобил е бил
изцяло излязъл от страничната улица и дали е бил застанал напълно пред
товарния автомобил. След анализ, съдът счита, че следва да кредитира
показанията на свидетеля В. с доверие, тъй като те са вътрешно
непротиворечиви, по-детайлни и по-обосновани. В същото време, показанията
на свидетеля М. са вътрешно противоречиви, тъй като в началото на разпита
си заявява, че водачът на лекия автомобил се „мушнал“ пред него, т.е. застанал
пред него, докато в края твърди, че този водач не бил влязъл изцяло през него.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Описва нанесените на л. а. Фолксваген Пасат щети и
установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Стойността на разходите по възстановяването им за ремонт по средни пазарни
цени възлиза на 3672,02 лева. Разпитано в съдебно заседание вещото лице
обясни подробно обосновката си за приемане механизмът на ПТП.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него,
наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на
вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и
заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания,
както и от протокола за ПТП съдът намира, че то се е осъществило, като
водачът на т. а. Ман ТГХ при потегляне не е забелязал наличието на
престроилия се л. а. Фолксваген Пасат, поради което е настъпил удара. В
същото време, водачът на лекият автомобил се е престроил от една улица в
друга, без да предвиди достатъчна дистанция между себе си и товарният
автомобил, въпреки наличието на знак „Стоп“. Вредите, настъпили по л. а.
Фолксваген Пасат, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди,
свидетелските показания на свидетеля В. и съдебно-техническата експертиза,
от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези
увреждания, които са описани в нея. Противоправността съдът намира за
3
доказана от свидетелските показания, от които се установява, че с действията
си свидетелят В. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а свидетелят
М. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗДвП. Тъй като противоправност
има в поведението и на двамата водачи, съдът определя съпричиняване в
размер на 50% от стойността на вредите. Всички необходими юридически
факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение
на размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно
заключение същият възлиза на сумата от 3672,02 лева, както и ликвидационни
разноски за общо 3687,02 лева. С оглед определеното съпричиняване,
отговорността на ответника възлиза в размер на 1843,51 лева. До този размер
възлиза регресната отговорност на ответника. До този размер главният иск е
основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до 1994,05 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата регресна претенция е приета от ответника на
23.07.2020 г. Този факт се доказва и от приложеното писмо (л. 32 от делото).
Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на
претенцията в 30-дневен срок от получаване. Тъй като това не е сторено, към
27.08.2021 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за
периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г. върху основателния размер от 1843,51
лева. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху
главницата и установи, че той е 650,43 лева. До този размер искът за лихва е
основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 703,07 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 129,76 лева – държавна такса, 180 лева – депозит за
експертиза, 200 лева – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 200 лева. Съобразно с уважената част от исковете му
се дължат 656,29 лева. От ответника са заплатени 180 лева – депозит за
експертиза, 200 лева – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение,
което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя на
200 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете му се дължат 43,69 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК: *** със седалище гр. ***, да заплати на
З.А.Д.А., ЕИК *** с адрес гр. *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от
1843,51 лева – една втора от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в
размер на 15 лева, в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 25.04.2020 г. около 16.00 ч. в гр. ***, между товарен
автомобил „МАН“ с ДК № *** и лек автомобил *** с ДК№ ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата
над сумата от 1843,51 лева до пълния предявен размер от 1994,05 лева като
недоказан.
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК: *** да заплати на З.А.Д.А., ЕИК *** на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 650,43 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ така
4
предявения иск за разликата над сумата от 650,43 лева до пълният предявен
размер от 703,07 лева като недоказан.
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК: *** да заплати на З.А.Д.А., ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 656,29 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.А.Д.А., ЕИК *** да заплати на О.З.К.З., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 43,69 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5