№ 402
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213100103084 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „К.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответника „Ф.-
ЗПЗ“ ООД, че ищецът е собственик на недвижим имот – ПИ с ид.***.***.** по
Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 16634 кв.м., находящ се в гр.Варна, Западна
промишлена зона, бул.“В..В.“ № ***, при граници: имоти с ид.***.***.***; ***.***.***;
***.***.*** и ***.***.*** и за предаване владението върху него, след допуснато изменение
на иска по реда на чл. 214 ГПК с определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 05.10.2022г.
В исковата молба ищецът „К.“ ЕООД излага, че е собственик на процесния имот с ид.
***.***.** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, бул.“В..В.“ №
***, като собствеността е придобил на основание изтекла в негова полза придобивна
давност в следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт с
намерение за своене в периода от 10.01.2010г. до датата на предявяване на иска. Посочва, че
владението на имота е предадено на ищеца въз основа на предварителен договор за покупко-
продажба сключен на 10.01.2010г. Излага, че след справка в Агенция по вписванията,
Имотен регистър установил, че като собственик на процесния имот е вписан ответникът
„Ф.-ЗПЗ“ ООД, с което оспорва правото на собственост на ищеца. Моли съда да уважи
предявения иск, като приеме за установено по отношение на ответника, че именно ищецът е
собственик на имота.
В предоставения срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Ф.-ЗПЗ“ ООД,
изходящ от упълномощен само от единия от управителите - П. Д., при задължително
представителство „Заедно“ с другия управител З. Д. процесуален представител. Съдът е
приел, че действието по подаване на писмения отговор само от единия от съвместно
легитимираните управители на „Ф.-ЗПЗ“ ООД е нередовно и на това основание е дал
двукратно указания и възможност нередовното действие да бъде поправено, като отговорът
бъде приподписан от вторият управител – З. Д. или от упълномощен от нея представител.
Указанията не са били изпълнени в рамките на указания срок, поради което съдът приема, че
не е сезиран с надлежен писмен отговор от ответника по иска „Ф.-ЗПЗ“ ООД в срока по
чл.131 ГПК.
1
Третото лице – помагач на страната на ответника „С.Е.“ ЕООД излага, че на
22.02.2021г. между «Е.С.» ЕООД като заемодател и «Г.К.» ЕООД като заемополучател, З. Д.
Д. и «Ф.-ЗПЗ»ООД последните двама като солидарни длъжници е сключен договор за
паричен заем, по който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 814 000
лева. Твърди, че съгласно чл.17 от договора за заем, «Ф.-ЗПЗ»ООД се е задължил да
отговаря солидарно със заемополучателя за изпълнение на всичките му задължения, като
едновременно с това е обезпечил вземането сключвайки договорна ипотека върху
собствения си имот – ПИ с ид. ***.***.** по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от
16634 кв.м., обективирана в нот.акт № 90, том 1, рег.№ 1510/22.02.2021г., дело № 86/2021г.
Излага се още, че на 13.01.2022г. между него и «Е.С.» ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземане /цесия/, по силата на който цесионерът е прехвърлил на «С.Е.»
ЕООД вземането си по договора за паричен заем от 22.02.2021г. на стойност 750 000 лева.
Излага, че солидарният длъжник „Ф. –ЗПЗ“ ООД е редовно уведомен за цедирането на
вземането чрез изпращане на съобщение на посочения по него електронен адрес. „С.Е.“
ЕООД посочва, че узнал след справка в Агенция по вписванията за предявения от „К.“
ЕООД против „Ф.-ЗПЗ“ ООД иск за собственост касателно имота с ид. ***.***.** по
Кадастралната карта на гр.Варна, който служи като обезпечение на вземането му по
паричния заем от 22.02.2021г. и на това основание твърди, че за него е налице правен
интерес от встъпване по делото като трето лице-помагач на ответника „Ф.-ЗПЗ“ ООД по
реда на чл.218 ГПК, така че да бъде установено, че имотът е негов, а не на ищеца.
При уважаване на молбата за конституирането му като подпомагаща страна на
ответника заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
положителен установителен иск за собственост на имота ПИ с ид. ***.***.** по
Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 16634 кв.м. Твърди, че дори да е упражнявал
фактическа власт по отношение на процесния имот ищецът „К.“ ЕООД го е правил в
качеството си на държател на същия по силата на договор за наем от 01.02.2011г. вписан на
23.06.2011г., по който Наемодатели са „К. ДБ“ ЕООД, „О.“ ООД и „О.“ ООД, а наемател е
ищецът „К.“ ЕООД. Към договора за наем бил сключен и вписан и анекс от 29.05.2012г.
касаещ промяна на наемната цена. Отделно от това посочва, че през 2017г. ответникът „Ф. –
ЗПЗ“ ООД е придобил на публична продан по изп.дело № 2016807040569 по описа на ЧСИ
Н.Д. ¼ ид.част от имота, след което е поставил ограда на имота, с което да ограничи
достъпът до него на трети лица, поради което дори ищецът да е владял имота, то това
владение е било неправомерно и скрито, а не явно и спокойно. Излага, че по същото
изпълнително дело „К.“ ЕООД е бил един от взискателите и кандидат купувачите на имота.
Отделно от това излага, че през м.01.2018г. „Ф. ЗПЗ“ ООД е сключило предварителен
договор за продажба на собствената си ¼ ид.част от имота с трето лице, комуто е предало
владението му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че
ищецът е собственик на спорната вещ /имот/ на соченото основание, че ответникът я владее,
а последният, следва да докаже основанието, на което упражнява фактическата власт върху
вещта.
Предвид твърдяното оригинерно основание за придобиване на собствеността –
давностно владение, от значение за разрешаване на правния спор са само онези събрани по
делото доказателства, от които се установяват следните обстоятелства: 1./ моментът, от
който ищецът е установил фактическата власт върху имота; 2./ намерението за своене на
имота от негова страна, тоест установяване на владение, а не на държане; 3./ осъществяване
на постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение на имота през целия
твърдян период от време / от 10.01.2010г. до деня, предхождащ исковата молба –
2
22.12.2021г. /вкл./;
Тежестта на доказване въведеното придобивно основание и твърдението, че
ответникът владее имота, при предявения ревандикационен иск лежи изцяло върху ищеца,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Твърденията на ищеца, че е установил фактическа власт върху имота, предмет на
делото въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 10.01.2010г., остават
недоказани по делото. Ищецът не се е възползвал и от предоставената от съда възможност
да ангажира гласни доказателства за установяване на давностното владение, чрез разпита на
двама свидетели.
Ответното дружество „Ф. –ЗПЗ” ЕООД е ангажирало писмени доказателства
установяващи, че на 01.02.2011г. е сключен писмен договор за наем с нотариална заверка на
подписите, рег. № 4287, том II, акт 195, дело 392, вписан в СВ – Варна на 23.06.2011г. /л. 66/.
С него, съсобствениците на процесният имот – „К. – ДВ” ЕООД, притежаващ 2/4
идеални части от него, а „О.” ООД и „О.” ООД на по ¼ идеална част за всеки, в качеството
им на наемодатели са поели задължение да предоставят на „К.” ЕООД ползването на ПИ с
идентификатор № ***.***.**, находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, бул.“В..В.“
№ *** за срок от 10 години /чл. 2.1/ при месечна наемна цена от 850 лв. с ДДС /чл. 3/.
На 01.02.2011г. страните са съставили приемо-предавателен протокол, удостоверяващ
предаване държането върху имота на наемателя, в съответствие с уговорките в чл. 6 от
договора /л. 69/.
С анекс № 1/29.05.2012г. с нотариална заверка на подписите по съгласие на страните
е променен размера на наемното възнаграждение за периода след изтичане на петата година
/л. 71/.
Така ангажираните писмени доказателства обосновават извод, че „К.” ЕООД е
упражнявал фактическата власт върху имота за другиго, в качеството си на държател, въз
основа на сключения договор за наем. Доказателства, установяващи промяна в намерението
за своене на имота, не са ангажирани.
За факта, че „К.” ЕООД не е променил намерението за своене на имота свидетелства
депозираната от законния му представител Т.Н. молба от 07.03.2018г., съдържаща искане за
участие в търг, насрочен за 08.03.2018г. по изп. дела № 20178070400340 и № 201680700569
по описа на ЧСИ Н.Д. с цел придобиване на собствеността върху ПИ с идентификатор №
***.***.**. Последващото оттегляне на молбата, видно от резолюцията на съдебния
изпълнител, не променя формирания извод на съда.
Тъй като държането, независимо от неговата продължителност, не води до
придобиване на имота по давност, ищецът не е станал собственик на претендираното
оригинерно основание – давностно владение, осъществено в периода от 10.01.2010г. до
22.12.2021г. /вкл./. Отсъствието на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск е достатъчно основание за отхвърлянето му.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да разгледа основанието, на
което ответното дружество се легитимира като собственост.
Писмените доказателства установяват, че с договор за покупко-продажба от
20.12.2017г., за който е съставен НА № 93, том VII, рег. № 14035, дело № 1280/2017г., „Ф. –
ЗПЗ” ЕООД е придобил собствеността върху ¼ идеална част от правото на собственост
върху процесния имот, което право е принадлежало на „О.” ООД /в несъстоятелност/ и е
продадено от синдика на несъстоятелния търговец /л. 186/.
Останалите ¾ идеални части, „Ф. –ЗПЗ” ЕООД е придобил с постановление за
възлагане от 11.09.2020г. по изп. дела № 20178070400340 и № 201680700569 по описа на
ЧСИ Н.Д., влязло в законна сила на 13.10.2020г. /л. 188/. Владението върху процесните ¾
3
идеални части е предадено на купувача, за който факт, свидетелства съставеният на
22.07.2022г. протокол за въвод във владение /л. 237/. В деня на въвода, видно от отразените
в протокола обстоятелства, съдебният изпълнител е заварил в имота представител на
дружество „СОД – 64” ЕООД, извършващо охрана на обекта и наличието на фургон и други
движими вещи.
В качеството си на изключителен собственик на имота, търговско дружество „Ф. –
ЗПЗ” ЕООД е учредило договорна ипотека на 22.02.2021г. /л. 123/ за обезпечаване на
вземанията на заемодателя „Е.С.” ЕООД към заемополучателя „Г.К.” ЕООД и солидарните
длъжници – З. Д. и „Ф. –ЗПЗ” ЕООД, произтичащи от договор за паричен заем от
22.02.2021г.
Вземанията, произтичащи от процесния договор, са прехвърлени от цедента „Е.С.”
ЕООД в полза на цесионера „С.Е.” ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022г., ведно с всички
обезпечения и привилегии /л. 115/.
Ангажираните гласни доказателства, водени от третото лице – помагач, чрез разпита
на С.Д., явяващ се съпруг на законния представител на „Ф. –ЗПЗ” ЕООД П. Д. и
пълномощник на дружеството, установяват следните релевантни за делото факти: считано от
началото на 2017г. до настоящия момент, г-н Д. посещава често имота, в качеството на
пълномощник на ответното дружество. В имота с площ от 16-17 дка е разположен бетонов
възел, който не функционира и е в окаяно състояние, кантар за камиони и малка офис сграда
на два етажа. Същият не е бил ограден от всички страни още от 2017г. На много места са
съществували отвори от по 10-12 метра, в които е липсвала ограда, като отсъствието й е
позволявало свободното навлизане в него. При следващите посещения, свидетелят
установил наличието на 10-15 паркирани камиони на фирма „Делфис”, които са ползвали
терена. След разговор с представители на дружеството камиони не са паркирали в имота.
След закупуване на част от имота на 18.12.2017г., свидетелят веднага възложил
изработването на стационарни профили без отваряне, които да се поставят на местата на
липсваща ограда. Профилите във формата на хиксове били поставени на 21.12.2017г. Врата
в имота, позволяваща влизане, не е поставена.
След закупуване на останала част от него, съдружниците във „Ф. –ЗПЗ” ЕООД – З. Д.
и П. Д., постигнали съгласие в имота да бъде поставен СОТ. Изпълнението на ангажимента
било поето от съдружника З. Д..
Така, на 03.01.2022г., при посещение в имота свидетелят установил, че сигнално –
охранителна техника действително е поставена. Имало табела „жива охрана” и надпис
„С.**.” Собственикът на охранителната фирма г-н М. обяснил, че охранява обекта по
договор, сключен с „К.” ЕООД, считано от месец октомври 2021г. Служител на „С.**” е
присъствал в имота за времето от 03.01.2022г. до месец юли 2022г., отказвайки достъп на
свидетеля. Служителите на „С.**” са си осигурили достъп до него през профилите във
формата на хиксове, позволяващи преминаването на хора.
През месец май 2022г., „Ф. –ЗПЗ” ЕООД направило опит да постави охрана в обекта,
но без успех. Едва след извършване на въвода в изпълнителното производство,
представители на „Ф. –ЗПЗ” ЕООД успели да влязат безпрепятствено в имота и да
ангажират лица за осъществяване охрана на имота, чрез дружество „Б..”
От показанията на А.П. се установява, че в качеството на управител на „Л.С.” ЕООД
по възлагане на С.Д. през зимата на 2017г. извършил оглед на имот в Западна промишлена
зона и установил, че в оградата на същия е имало две дупки от по 7 метра. Двата ажура от
профили с хиксове били изработени за около 3-4 дни и монтирани на мястото на липсващите
такива.
Така ангажираните писмени доказателства опровергават твърденията в исковата
молба, че ищцовото дружество е владяло имота в периода от началото на 2017г. до
4
22.12.2021г. /вкл./. Ангажирането на охрана в имота от „К.“ ЕООД за времето от
03.01.2022г. до деня на осъществяване на въвода – 22.07.2022г. не обосновава извод, че
търговецът е установил явно, несъмнено и необезпокоявано владение върху него.
Следователно, ответникът „Ф. –ЗПЗ” ЕООД е носител на вещното право на
собственост върху спорния имот, на основание договор за покупко-продажба от
20.12.2017г., за който е съставен НА № 93, том VII, рег. № 14035, дело № 1280/2017г., с
който е придобил ¼ идеална част, а останалите ¾ идеални части с постановление за
възлагане от 11.09.2020г. по изп. дела № 20178070400340 и № 201680700569 по описа на
ЧСИ Н.Д., влязло в законна сила на 13.10.2020г., на което основание владее същия.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна „Ф. –ЗПЗ”
ЕООД, чиито размер според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършването им, възлизат на 7 757 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК,
релевирано от ищеца, е неоснователно, тъй като размерът му е под минимално установения
от 21 476, 96 лв. по чл. 7, ал. 5, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.” ЕООД, ЕИК *******, гр. София срещу „Ф. – ЗПЗ”
ЕООД, ЕИК *******, гр. Варна, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че „К.” ЕООД, ЕИК *******, гр. София е собственик на ПИ с идентификатор №
***.***.** по Кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 16634 кв.м., находящ се в
гр.Варна, Западна промишлена зона, бул. “В. В.“ № ***, при граници: имоти с
ид.***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, на основание давностно владение,
осъществено в периода от 10.01.2010г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба –
22.12.2021г. /вкл./ и за предаване владението върху него, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК *******, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. – ЗПЗ”
ЕООД, ЕИК *******, гр. Варна сумата от 7 757 лв. /седем хиляди седемстотин петдесет и
седем лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „С.Е.”, ЕИК
******, гр. Банкя на страната на ответника „Ф. – ЗПЗ” ЕООД, ЕИК *******, гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5