Р Е Ш
Е Н И Е № 84
19.02.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2803 по описа за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Е.С.И. с ЕГН:********** ***,
против Д.Ш.С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.240
и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца към ответника
е за парична сума, произтичаща
от сключен между страните
договор за заем от 13.05.2016г. По силата на чл.1 от
договора ищецът предоставил на ответника
в заем сумата от 9500лв., а последният
получил сумата в деня на подписването на договора. Заемът бил предоставен
в срок до 31.05.2016г. и бил безлихвен. В случай, че длъжникът изпадне в забава била
договорена лихва в размер на 1% върху получената и невърната в срока на договора сума. Изпълнение
от страна на длъжника не
било настъпило, нито
частично, нито пълно. Поради това той дължал и договорната лихва за
забава за времето от 31.05.2016г. до 15.09.2016г. Ищецът депозирал искането си по реда на чл.410 от ГПК, което било
уважено, но ответникът възразил.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца в
размер на сумата общо от 19665лв., от която 9500лв. – главница, 10165лв. –
лихва за забава за периода от 31.05.2016г. до 15.09.2016г., както и да се
присъдят направените разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Прави искане за съединяване на настоящото дело с
други дела по описа на РС-Хасково със същите страни. Оспорва претенцията по
основание и размер. Твърди, че не е получавал заема, както и ищецът не му бил
предоставял заем. Действителните отношения между страните произтичали от
участието на ответника в залози за резултати от футболни мачове в букмейкърската система на ******. Макар и със закъснение
понякога ответникът изплащал дължимите суми за залози. Действително имал
задължения, но те не били към ищеца, а към ******** и не били в такива големи
размери. Приложените по делото договор и разписка, както и другите такива
представени по другите дела били изготвени в един и същи ден в средата на месец
юни 2016г. И трите договора били идентични по съдържание, както и по допуснати
правописни, пунктуационни и граматически грешки. Единствено била променена
датата на деня. В един и същи ден било осъществено тяхното изготвяне и
подписване. Оспорва действителността на процесния
договор и разписката към него по отношение на датата на подписване. На
посочената дата ответникът не бил в страната и нямало как да положи подпис
върху договора и разписката от 13.05.2016г. Пътувал извън страната с баща си Ш.С.Х.
за посещения на търговски изложения. Не оспорва положения подпис на двата
документа, но твърди, че договорът прикривал действителните отношения между
него и ********. Отношенията не били с ищеца, а във връзка с направени от
ответника залози за футболни резултати. Договорът бил привиден и иска да бъде
прогласена нищожността му на това основание Твърди, че във връзка с отношенията
му с ******** ищеца бил посещавал баща му, като твърдял, че дължи пари не на
него, а във връзка с направени от ответника залози. По жалба на бащата на
ответника била образувана преписка вх.№991/2016г. на РП-Димитровград, по която
били заявени обстоятелства от ищеца, доказващи твърденията му, че процесният договор се характеризирал като привиден. Прави
възражение за нищожност на клаузата от договора за лихва при забава в размер на
1% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Клаузата била нищожна поради
противоречие със закона – чл.10 ал.1 от ЗЗД. Лихви можело да се уговарят до
размер, определен от МС, а такъв процент не бил определян нито от МС, нито от
БНБ. Към настоящия момент основният лихвен процент бил около 0% годишно. Поради
изложеното иска да се прогласи тази клауза като нищожна и поради противоречие
със закона. При претенция за главница 9500лв., претендираната
лихва била в размер на 10165лв. за период от 3 месеца и половина. При така посоченият
лихвен процент същият бил на годишна база почти 700%, като за сравнение за
едногодишен период определен от БНБ бил 10%. Съотношението било 70 пъти повече
в полза на посочения размер на лихвата. В случай, че не бъде споделено това
негово твърдение като основателно, съдът следвало да намали договорения лихвен
процент до законно предвидения. Дори посоченото като неустойка вместо лихва,
подобно съдържание в клаузата на чл.4 от договора отново водело до нищожност
поради противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД. С оглед
възприетото от ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на чл.92 ал.1 от ЗЗД и
възпроизведено в т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г., съответствието на
уговорената неустойка с обществените предели на нравствена допустимост следвало
да се преценя към датата на сключване на договора, а не към датата на съдебното
предявяване. Прави искане за прогласяване нищожността на договора за заем
поради привидност, като в случай, че не се приеме, то иска да се приеме, че е
налице нищожност на конкретната клауза от договора – чл.4, поради противоречие
със закона.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца заявление е
образувано ч.гр.д.№1930/2016г. по описа
на РС-Хасково по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 9500лв. – главница по
договор за заем от 13.05.2016г. и 10165лв. – договорна лихва за забава от 31.05.2016г.
до 15.09.2016г. и разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№930/2016г. по описа на съда. Видно от приложения по ч.гр.д.№1930/2016г.
по описа на РС-Хасково договор за заем, същият е сключен между страните на
13.05.2016г. за сумата от 9500лв. С отговора на исковата молба са приложени още
два договора за заем, сключени между страните на 03.05.2016г. и 09.05.2016г.
също за сумите от по 9500лв. В представените договори за заем са отразени
размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, срока за връщане на
същата и дължимата лихва за просрочие, в случай, че
не се върне в договорения срок. Представени са също така разписки с датите на
договорите за заем, подписани и от двете страни, в които е отразено, че заемополучателят е получил съответната заемна сума от заемателя. С постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 05.08.2016г. прокурор при РП-Димитровград е отказал
да образува такова по подадена жалба от Ш.С.Х.. В постановлението е посочено,
че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, поради което е
постановен отказа да се образува досъдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се
твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за заем. Разгледан по
същество иска се явява основателен. Не съществува спор между страните, че е налице сключен
договор за заем на парична
сума от 13.05.2016г. От своя
страна ответникът не оспорва подписа на заемател, положен
в приложения по делото
договор, нито оспорва подписа на представената разписка за предаване на сумата.
Като частни
документи по смисъла на чл.180 от ГПК договора за заем и разписката са
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях
са направени от лицата, които са
ги подписали. По своята
същност договора за заем е реален договор,
поради
което с предаване на
сумата от заемодателя на заемателя същият се счита
сключен. В настоящия случай ответникът не оспорва, че е подписал процесния договор за заем и разписката към него, но твърди,
че не е получил заемната сума, както и че договора не е сключен на посочената в
него дата. В подкрепа на тези свои твърдения ответникът не ангажира други
доказателства, от които да се установи различно от визираното в представения
договор и разписка. При тези данни по делото следва да се приеме за установено,
че на 13.05.2016г. ответникът е получил в заем от ищеца визираната в договора и
разписката сума от 9500лв., като е поел задължение да върне същата в срок до
31.05.2016г. Съгласно
цитираната в
защитата на ищеца практика на ВКС, важно е не в кой точно
момент е предадена сумата, а че към
момента на подписване на договора,
тя е била реално предадена, респ.
получена. В тази връзка доводите на ответника
за липса на облигационно отношение между страните, се явяват
необосновани. Съдът намира за неоснователни и
наведените от ответника доводи относно целта на
заема, като същите се явяват без значение.
Независимо
дали получените в заем пари са вложени в ****** или за друго начинание
е напълно
ирелевантно за спора. Ирелевантно е и как и в какъв
период от време се е натрупала
тази сума при подаване на
залози. Не се оспорва между страните, че изцяло или
част от сумата
е била залагана от ответника в пункт за ****** на ищеца, но
това обстоятелство не променя нито характера на сключения между страните
договор, нито страните по този договор. Съдът намира за неоснователни
възраженията за нищожност на договора, тъй като същите останаха
недоказани. Доколкото по делото липсват доказателства за връщане от ответника
на заетата по процесния договор за заем сума на
ищеца, съдът намира предявения иск за основателен и счита, че следва да се
уважи, като се приеме за установено дължимостта на
главницата.
Съдът намира за
основателни възраженията на ответника за нищожност на клаузата от договора, че
при изпадане в забава заемополучателят дължи на заемателя лихва в размер на 1% дневно. Несъмнено свободата
на договаряне позволява на страните да уговорят възнаградителна
лихва, в случая дължима след настъпване на падежа на задължението. Доколкото
законодателят не е предвидил изрично максимално допустим размер, като критерий
за това следва да се вземе предвид размера на законната лихва. Следва да се има
предвид принципа и законовото изискване при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави. Ето защо, въпреки обезщетителния
характер на уговорената между страните лихва, следва да се приеме за
необоснован така визирания размер на същата. Напълно несъразмерно се получава
съотношението между получената в заем главница, която следва да бъде върната на
заемодателя, а именно сумата от 9500лв., и размера на лихвата от 10165лв.,
който макар и за съвсем кракът период от три месеца и половина надвишава
главницата. В случая съдът намира, че се накърняват добрите нрави, тъй като
само за три месеца и половина лихвата надхвърля главницата. За съпоставка в
случая следва да се вземе предвид, че размера на законната лихва за този период
възлиза на 285,57лв. Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че посочения в договора между страните размер на
лихвата противоречи на добрите нрави, тъй като води до неоснователно
обогатяване на ищеца от така определения размер на лихва. Този размер е
несъразмерен с причинените вреди. С оглед разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД
същата следва да се замести по право от повелителните норми на закона, т.е. да
се приеме че за периода от 31.05.2016г. до 15.09.2016г. се дължи законната
лихва за забава в размер на 285,57лв. В този смисъл е и цитираното в защитата на ответника решение
№1270/09.01.2009г., постановено по гр.д.№5093/2007г. на 2-ро г.о. на ВКС.
С оглед изхода на делото и предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 1219,45лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ш.С.
с ЕГН:********** ***, че дължи на Е.С.И. с ЕГН:********** ***, сумите от
9500лв. – главница и 285,57лв.
– лихва за забава за периода от 31.05.2016г. до 15.09.2016г., дължими по
договор за заем от 13.05.2016г., сключен между страните, за които суми е
издадена заповед №902/17.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1930/2016г.
по описа на РС-Хасково, като иска за установяване дължимост
на лихва за забава за периода от 31.05.2016г. до 15.09.2016г. за сумата над
285,57лв. до пълния предявен размер от 10165лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Ш.С. с ЕГН:********** ***, да заплати на Е.С.И. с ЕГН:********** ***, направените в
заповедното и настоящото производство разноски
в размер общо на 1219,45лв., съобразно
уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.