РЕШЕНИЕ
№ 2061
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110209712 по описа за 2024
година
за да се произнесе с решение взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. В. А., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №**************г., издадено от А. Т. С. – председател на Комисия за
противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя, на основание чл. 24, ал. 1, чл. 53
във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК, са наложени
административни наказания, както следва:
1. „глоба“ в размер на 1600 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК
2. „глоба“ в размер на 1600 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А. В.
А., който иска отмяната му. Излага доводи, че наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че местно компетентен е Районен съд – Сливница, а не Софийски
районен съд. Сочи се, че при съставянето на атакуваното наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят
посочва, че в наказателното постановление не е посочена формата на вината, с което е
ограничено неговото право на защита. Жалбоподателят оспорва размера на наложените му
административни наказания. Твърди, че е заемал длъжността „общински съветник“ в
Общински съвет – Драгоман за времеви период от 4 дни - от 27.11.2023 г. до 30.11.2023 г.,
поради което той не е длъжен да представя декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК. С оглед на
гореизложеното се прави искане за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Претендират се разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Иво Миланов, с приложено по делото пълномощно, който поддържа жалбата и
изложените в нея съображения. Моли жалбата да бъде уважена изцяло, като в условията на
евентуалност прави искане наложеното наказание да бъде намалено до посочения в закона
минимум. Счита, че жалбоподателят не е извършил съответното нарушение. Посочва, че по
отношение на извършените нарушения следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт А. М.. Юрисконсулт
М. прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, недоказана и необоснована.
Сочи, че наказателното постановление е издадено в предвидения в ЗАНН 6-месечен срок.
Посочва, че размерът на наложените административни наказания е съобразен с факта, че
дължимите декларации не са били подадени до съставянето на наказателното
постановление. Излага доводи, че законът изисква да бъде подадена встъпителна декларация
с възникване на качеството на лице, заемащо публична длъжност. Посочва, че в закона не са
предвидени минимални срокове, в които може да отпадне задължението на лице, заемащо
публична длъжност, за подаване на встъпителна декларация, ако бъде прекратено неговото
качество на лице, заемащо публична длъжност. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при
спазване на закона. Въвежда възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. В. А. бил общински съветник в Общински съвет-Д. за времеви
период от 27.11.2023 г. до 06.12.2023 г. В качеството си на общински съветник в Общински
съвет – Д., той бил лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПК.
Жалбоподателят А. В. А. бил избран за общински съветник в Общински съвет – Д.
като той положил клетва на 27.11.2023 г. В законоустановения едномесечен срок от
заемането на публичната длъжност А. не изпълнил задължението си да подаде встъпителна
декларация за имущество и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията.
Това той сторил на 23.08.2024 г.
Въззивникът бил освободен от заеманата длъжност с решение № ****************г.
на Общинска избирателна комисия Д., считано от 06.12.2023г. В едномесечен срок от
освобождаването му, жалбоподателят не подал декларация за имущество и интереси пред
Комисията за противодействие на корупцията. Това той сторил на 23.08.2024 г.
На 18.03.2024 г. свидетелят Г. Н. Т., заемащ длъжност главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията, извършил проверка в
дирекция „Публичен регистър“ на получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за
противодействие на корупцията да подават декларации за имущество и интереси. При
извършената проверка свидетелят Т. установил, че жалбоподателят не е подал, както
встъпителна декларация на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в
законоустановения едномесечен срок от заемането на публичната длъжност, считано от
27.11.2023 г. до 28.12.2023 г., така и декларация на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в законоустановения едномесечен срок от освобождаването му от
длъжност, считано от 06.12.2023 г. до 08.01.2024 г.
Предвид установените нарушения до постоянния адрес на А. В. А. било изпратено
писмо с изх. № ********************г., с което бил поканен да се яви на 26.03.2024 г. в
сградата на КПК за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
2
Поканата била получена на 22.03.2024 г.
На 19.03.2024 г., при проведен телефонен разговор между Д. А. С. – главен инспектор
в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията, и А. В. А.,
в присъствието на Г. Н. Т. – главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия
за противодействие на корупцията, жалбоподателят заявил, че не е получил писмо с изх. №
********************г., с което е бил поканен да се яви на 26.03.2024 г. в сградата на КПК
за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение за
констатираните нарушения. След като на жалбоподателя му била разяснена причината за
изпращане на горепосоченото писмо, той поискал актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в негово отсъствие на датата, на която е бил
поканен и актът да му бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската
администрация. За проведения разговор бил съставен констативен протокол вътр. №
********************* г.
На 26.03.2024г. в отсъствие на жалбоподателя – А. В. А., на основание чл. 40, ал. 2
ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, свидетелят Г. Т. съставил АУАН №
**********************г., с който повдигнал против А.а административнонаказателно
обвинение за извършени нарушения на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК и на чл. 52,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
С писмо изх. № КПК-6056-2/28.03.2024 г. съставеният акт за установяване на
административно нарушение бил изпратен за връчване на въззивника А. чрез общинската
администрация по местоживеене. Актът бил връчен на жалбоподателя на 03.04.2024 г. На
12.04.2024 г., жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу акта за установяване на
административно нарушение, заведено с вх. № ********************** г., с доводи,
аналогични на възраженията, изложени от въззивника в подадената от него жалба.
Въз основа на съставения АУАН № ******************** г. А.С. - председател на
Комисия за противодействие на корупцията (КПК), издал обжалваното наказателно
постановление №*************************** г., с което наложил на жалбоподателя на
основание чл. 24, ал. 1, чл. 53 във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК
административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лв. за извършено нарушение на чл. 52,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и административно наказание „глоба“ в размер на
1600 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
На 23.08.2024 г. жалбоподателят А. А. подал декларация за имущество и интереси по
чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК при встъпване в длъжност, която била заведена с вх. № В20837/
23.08.2024 г. и декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК при
освобождаване от длъжност, която била заведена с вх. № Ф 4582/23.08.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Г. Т.,
както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – наказателно
постановление № ************************ г., АУАН *********************** г.,
констативен протокол за телефонен разговор вътр. №********************г., покана за
явяване за съставяне на АУАН изх. №***************** г., писмо от община Д. с вх.
№**************** г., решение на ОИК-Д. с вх №********** и с вх. № ************** от
19.03.2024 г., писмо от община Д. с вх. № ******************* г., писмо от община Д. с
изх. № *************** г., писмо от община Д. с вх. №************** г., писмено
възражение с вх. №*************** г., заповед №********************* г., известия за
доставяне.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични,
еднопосочни, последователни и съответни едно на друго. Свидетелят Г. Т., при извършена
проверка в дирекция „Публичен регистър“ на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по Закона за
3
противодействие на корупцията, установил липсата на подадени декларации от страна на
жалбоподателя, и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и
констатациите от същата. Съдът се довери на показанията, дадени от горепосочения
свидетел в хода на съдебното производство, като намери, че същите са еднопосочни,
последователни и напълно кореспондират на писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав се довери и на писмените доказателства, които също
оцени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни на показанията на
свидетеля Т..
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт – наказателно постановление, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, що се касае до
искането за намаляване размера на наложеното наказание, по следните съображения:
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила, относно
компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав,
намира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗПК актовете за
установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават
от председателя на Комисията. В процесния случай актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свидетеля Г. Н. Г.ов, който е заемал длъжност
„главен инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на
корупцията, като видно от заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024г., издадена от А. Т.С., той е
бил оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения.
Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено от А. Т. С. –
Председателя на Комисия за противодействие на корупцията.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. С оглед на
това, че нарушенията, осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е
следвало да изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение и
предвид, че в процесния случай въззивникът е следвало да подаде декларациите за
имущество и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията, чието седалище е
в гр. София, то родово и местно компетентен се явява Софийски районен съд. С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, касаещи местната компетентност на Софийски районен съд.
В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в
предвидения 6-месечен срок. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, по отношение на
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН, следва да бъде посочено, че трайната съдебна практика е категорична, че срокът за
издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е
инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото
лице. В този смисъл - Решение № 7631 от 12.12.2022 г. по адм. дело № 8840/2022 г. на АССГ,
Решение № 6199 от 26.10.2022 г. по адм. дело № 5069/2022 г. на АССГ, Решение № 3845 от
4
12.06.2023 г. по адм. д. № 2811/2023 г. на АССГ.
Настоящият съдебен състав констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира за
неоснователни доводите на въззивника, че правото му на защита е ограничено, тъй като в
наказателното постановление не е посочена формата на вина, с която са осъществени
деянията. Доколкото в процесния случай се касае за формални нарушения, то по дефиниция
вината е възможна единствено под формата на пряк умисъл. Ето защо, съдът намира, че
макар и изрично да не е посочена формата на вина, то това нарушение не е съществено и по
никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя. С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, което от своя страна води до
извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
административната фаза на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това
основание.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, по
несъмнен и категоричен начин се установяват извършените нарушения.
На първо място, настоящият съдебен състав достига до заключение, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2
от Закона за противодействие на корупцията. От доказателствата по делото се установява, че
А. е изпълнявал длъжността общински съветник от 27.11.2023 г., поради което той като лице,
заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК, е попадал в кръга
на задължените лица по чл. 49, ал. 1 ЗПК, които са длъжни да подават декларация за
имущество и интереси за обстоятелствата по чл. 51, ал. 1 ЗПК пред Комисията за
противодействие на корупцията. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК декларация за имущество
и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. В
процесния случай жалбоподателят е следвало да подаде встъпителна декларация в срок от
27.11.2023 г. до 28.12.2023 г. А. обаче не подал декларация в този срок, а едва на 23.08.2024
г. Неподавайки декларация в срок до 18.12.2023 г., жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Нарушението е
извършено чрез бездействие на 29.12.2024 г. - първия ден, следващ изтичането на срока, в
който, като е бил длъжен да подаде декларация за имущество и интереси, жалбоподателят не
го е сторил. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се
изисква настъпване на съставомерен вредоносен резултат. Съдебният състав не намира за
основателни възраженията на А., че не е бил длъжен да подаде декларация, тъй като е
притежавал качеството на лице, заемащо публична длъжност, само за времеви период от
четири дни. Обстоятелството, че жалбоподателят е заемал съответната длъжност за кратък
период от време е иррелевантно за административнонаказателната му отговорност, тъй като,
за да възникне по отношение на едно лице задължение за подаване на встъпителна
декларация по ЗПК, е достатъчно то да е заемало някоя от посочените в чл. 6 ЗПК
длъжности. За ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на
чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, доколкото законодателят не е поставил подобно
изискване, от значение е длъжността, която лицето е заемало, а не продължителността на
нейното изпълняване.
На второ място, настоящият съдебен състав, намира, че жалбоподателят е осъществил
5
и състава на нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК декларация за имущество
и интереси се подава и в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. В конкретния
случай А. е освободен от длъжност „общински съветник“ в Общински съвет-Д., считано от
06.12.2023 г., с оглед на което той е бил длъжен да подаде декларация за освобождаване от
длъжност в срок от 06.12.2023 г. до 08.01.2024 г. (първият работен ден следващ 06.01.2024
г.). А. обаче подал декларацията едва на 23.08.2024 г. Като не е подал декларация в срок до
08.01.2024 г., жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по 52,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗКП, за което е ангажирана и неговата
административнонаказателна отговорност. Нарушението е формално и е извършено чрез
бездействие на 09.01.2024 г. - първият ден, следващ изтичането на срока.
Неоснователни са релевираните от процесуалния представител на жалбоподателя
доводи, че извършените нарушения са маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Маловажността на нарушенията не може да бъде обоснована предвид
липсата на настъпили в резултат на нарушенията вредни последици, тъй като се касае за
формални нарушения, за чиято съставомерност поначало не се изисква настъпването на
съставомерни вредни последици. С оглед на гореизложеното, доколкото в процесния случай
се касае за административни нарушения, извършени чрез бездействие, настоящият съдебен
състав приема, че основно значение за преценката на обществената опасност на
нарушенията има срокът на забавата за предприемане на дължимото от жалбоподателя
поведение. Установи се, че А. не е подал декларациите за имущество и интереси към датата
на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, с който е
образувано административнонаказателното производство, нещо повече той не е сторил това
дори към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, а е подал
декларациите едва на 23.08.2024 г. Като взе под внимание продължителността на
просрочието и обстоятелство, че А. е подал декларациите не по собствена подбуда, а след
като е образувано административнонаказателно производство и след санкционирането му с
наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира, че нарушенията не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност, сравнени с други нарушения от същия
вид. Предвид това съдът прецени, че не са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Относно размера на наложените административни наказания, настоящият съдебен
състав намира, че правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗПК, съгласно която, лице, заемащо публична длъжност, което
не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. В
процесния случай на жалбоподателя са наложени две административни наказания „глоба“,
всяко в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева. По отношение на размера на
наложените наказания, настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че така определени те се явяват несправедливи. По делото не са приложени
доказателства за извършени предходни нарушения от страна на наказаното лице, които да
обуславят наказания над предвидения в закона минимум. В тази връзка следва също да бъде
посочено, че впоследствие, макар и със закъснение от няколко месеца, нарушителят все пак е
подал декларациите по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление следа да бъде изменено по отношение на размера
на наложените административни наказания „глоба“, като те следва да бъдат намалени от
1600 лева на 1000 лева.
6
Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски има наказващият орган. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с особена правна или фактическа
сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
По отношение на направените разноски от съда за изплатени пътни разноски за
свидетел в размер на 70,20 лева, доколкото в случая са приложими правилата на НПК на
основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 1 от НПК, то те следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя, предвид виждането на съда, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно издадено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*****************г., издадено от
А. Т. С. – председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на А. В. А., на
основание чл. 24, ал. 1, чл. 53 във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК,
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лв. за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и административно
наказание „глоба“ в размер на 1600 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК., като НАМАЛЯВА размера на всяко от наложените две
административни наказания „ГЛОБА“ от 1600 (хиляда и шестстотин) лева на 1 000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия по противодействие
на корупцията на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 80, 00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, направените до делото пътни разноски за свидетел в размер на 70,20 лева
(седемдесет лева и 20 ст.).
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен
съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7