Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Л., 19.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 646/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от А.И.К. против „Т.“ АД за установяване на вземания по оспорена заповед за заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ищецът работил при ответника на длъжност „директор производство“ в периода 04.12.2017 г. до 11.05.2018 г. срещу възнаграждение от 3 000,00 лв. на месец. Твърди, че не е заплатено трудовото му възнаграждение за м. април 2018 г. в размер на 3 000,00 лв. и за м. май 2018 г. в размер на 1 287,00 лв.

За периода на съществуването на трудовата връзка ищецът твърди, че не е ползвал отпуск, като правото му на такъв пропорционално към датата на прекратяването на трудовата му връзката /11.05.2018 г./ е 10 дни, за които има вземане за заплащане на обезщетение в размер на 1 500,00 лв.

При изложените твърдения е изведено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 3 000,00 лв. за м. април 2018 г. и в размер на 1 287,00 лв. за м. май 2018 г., 1 500,00 лв. – обезщетение за десет дни неизползван отпуск и обезщетение за забава в размер на 980,00 лв. за периода 01.06.2018 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземанията. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото възражение ответникът оспорва вземанията по основание и размер, без да навежда възражения. Отговор той не е ангажиран по делото.

С определение от 28.01.2021 г. е допуснато изменение във вида на търсената защита по заявените искове от установителна към осъдителна.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Х., която по същество излага становище за основателност на заявените искове и съображения в тази насока.

            Ответникът не участва чрез слой представител в хода на производството и не изразява становище по същество.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между „Т.“ АД и А.И.К. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият е възложил на втория да изпълнява задълженията за длъжността „директор производството“, със срока за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на „Т.“ АД, срещу заплащане месечно на възнаграждение от 3 000,00 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6 %, дължимо за всяка година прослужен трудов стаж, платимо на 31-во число на месеца, при продължителност на работното време от 8 часа и платено годишен отпуск от 20 дни /л. 5 от делото/.

Видно от записване в трудовата книжка на ищеца трудовото му правоотношение за длъжността „директор производството“ при ответника е прекратено на 11.05.2018 г., като за периода 04.12.2017 г. до 11.05.2018 г. той е отработил 5 месеца и 7 дни /л. 30 от делото/.

От изслушаното в хода на производството заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца преди прекратяването на трудовото му правоотношение е м. април 2018 г., в който той е отработил 19 работни дни, като му е начислено основно възнаграждение от 3 000,00 лв. и възнаграждение за работа на официални празници в размер на 564,71 лв., като брутния размер на трудовото му възнаграждение е 3 564,71 лв. За процесния период /декември 2017 – май 2018 г./ на ищеца не е начислявано и изплащано обезщетение за ползван от него платен годишен отпуск. Това, че за периода ищецът не е ползвал платен годишен отпуск се установява и от показанията на свидетеля К.. За същия период /декември 2017 г. до май 2018 г./ на ищеца са начислени трудови възнаграждения бруто както следва: м. декември 2017 г. – 3 045,09 лв., м. януари 2018 г. – 3 000,00 лв., м. февруари 2018 г. – 3 000,00 лв., м. март 2018 г. – 3 000,00 лв., м. март 2018 г. – 3 000,00 лв., м. април 2018 г. – 3 564,71 лв. и м. май 2018 г. – 900,00 лв. За процесните месеци /април и май 2018 г./ при ответника счетоводно е отразено, че по сметка на ищеца са заплатени трудови възнаграждения в размер на 85,79 лв. – за м. април 2018 г. и 498,38 лв. за м. май 2018 г. За периода на съществуване на трудовата връзка на ищеца по партидата му са взети счетоводни записвания за изплатена му сума в размер на 14 000,00 лв., като за нея са издадени пет ордера. В два от тези ордери като основания за издаването им е посочено основание аванс /ордер от 31.01.2018 г., издаден за сумата от 2 000,00 лв./ и заплащане по договор /ордер от 03.05.2018 г., издадена за сумата от 3 000,00 лв./. В останалите ордери не е посочено основание за издаването им. Получената сума е осчетоводена по сметка „Подотчетни лица“ по партидата на ищеца и сметка „каса“. Със счетоводни операции от м. април и юли 2018 г. сумата от 3 000,00 лв., отразено като предоставена на ищеца с ордер от 14.04.2018 г., е удържана от начислените за плащане суми за трудови възнаграждения на ищеца за м. април и май 2018 г. – 2 800,00 лв. за м. април и 200,00 лв. за м. май.

При разпита на вещото лице то уточнява, че гражданския договор, посочен като основани издаване на един от РКО-ри, е за допълнителна услуга, като той не е осчетоводен като разход при ответника и няма данни за предложено по него изпълнение. Посочва също, че само част от общо изплатена сума от 14 000,00 лв., в размер на 3 000,00 лв., е удържана на ищеца, като в същност тя е прихваната с начисленото му за получаване трудово възнаграждение. Последният месец, в който ищецът е работил при ищеца, не е пълен, като в него той е отработил 6 дни, за които му е начислено възнаграждение от 900,00 лв. Сумите, за които са съставени ордери, са отразени като предоставени от касата на дружеството ответника, но по данни от счетоводството те се предоставяни на ищеца от лицето, управлявало дружеството, а записвания за тях са направени за дружеството.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са искове за присъждане на вземане за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван отпуск и обезщетение за забава, с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТр, чл. 245, ал. 2 КТр и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът е работил при ответника на длъжност „директор производство“ в периода 04.12.2017 г. до 11.05.2018 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено. За процесния период /април 2018 г. до 11.05.2018 г./ той е бил на разположение, с оглед на което ответникът му дължи възнаграждение. За м април 2018 г. на ищеца е начислено за плащане брутно трудово възнаграждение от 3 564,71,00 лв., от което по сметка са му изплатени 85,79 лв., а за отработените дни в м. май 2018 г. от начисленото му брутно трудово възнаграждение от 900,00 лв. са му заплатени по сметка 498,38 лв. Разликата до начислените трудови възнаграждения за съответните месеци не са изплатена, като съдът приема, че те са дължима.

В хода производството се установи, че от вземанията за м. април и май 2018 г. ответникът е удължал на ищеца сумата от 2 800,00 лв. от възнаграждението от м. април и 200,00 лв. от възнаграждението за месец май.

Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред, удръжки в случаите по чл. 210, ал. 4 /чл. 272, ал. 2 КТр/. Извън посочените случаи работодателят не може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които дължи за трудово възнаграждение с негови насрещни неликвидни вземания. Прихващане на неликвидни вземания той може да се извърши в гражданския процес, когато искането е направено своевременно. То настъпва занапред - след установяване на съществуването на насрещното вземане и неговата изискуемост, с влизането в сила на съдебното решение /в този смисъл Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., ГК/.

В нарушение на цитираното по-горе правило, без вземането, с което е извършено прихващането /с удържането на сума от възнаграждението на работника фактически се стига до прихващане с насрещно вземане на работодателя/ да е сред посочените в чл. 272, ал. 1 КТр /вземането, с което е извършено прихващането е получено без основание от ищеца, но извън трудовите му функции/ и да са налице данни за съгласие на работника прихващането да се извърши, са взети счетоводни операции за това. Вземането, с което е извършено прихващането не е въведено своевременно в предмета на настоящия спора, не е съдебно установен, поради което с него не може да се извършва прихващане, а направеното не следва да се зачете.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. април е 3 564,71 лв. Нетният размер на възнаграждението на ищеца е 2 885,79 лв., а след извършеното прихващане са му заплатени 85,79 лв. или дължи му се изпълнение за нетна сума в размер на 2 800,00 лв., до който размер следва да се уважи претенцията му за м. април 2018 г. /съгласно Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. Д. № 220/2009 г., III г. О., ГК по иска за присъждане на трудово възнаграждение съдът може да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно да посочи това/.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2018 г. е 900,00 лв. Нетният му размер е 698,28 лв., след извършеното прихващане от ответника със сумата от 200,00 лв. са му заплатени 498,38 лв. От тук дължимата на ищеца нетна сума за заплащане за м. май 2018 г. е в размер на 200,00 лв., до който размер искът следва да бъде уважен.

Съгласно уговореното в договор трудовото възнаграждение на ищеца е дължимо на последното число на месеца, за което то се дължи, т. е. от първо число на следващия месец за изплащането му ответникът изпада в забава и дължи обезщетение.

По отношение на вземането за м. април 2018 г., дължимо до 30-ти число на месеца, ответникът е изпаднал в забава на 01.05.2018 г., а за това от м. май 2018 г. на 01.06.2018 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за двете вземания от 01.06.2018 г. до 31.20120 г., като за този период то е в размер на 508,33 лв., до който претенцията се явява основателна.

За процесния период /декември 2017 г. до май 2018 г./ ищецът не е ползвал платен годишен отпуск. Съразмерно на отработеното от него време той е имал право на 10 дни отпуск. След прекратяване на трудовото му правоотношение през м. май 2018 г. за неизползвания от него отпуск в негова полза е възникнало вземане за заплащане на обезщетение. Размерът на обезщетение е 1 876,16 лв. /3 564,71 лв. – размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение в месеца преди прекратяване на правоотношение, разделен на броя на дните в месеца – 19, умножен по 10 дни/. В молбата ищецът е заявил искане за заплащане на обезщетение в размер на 1 500,00 лв., до който, с оглед принципа на диспозитивно начало, искът следва да се уважи.

Вземането за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск възниква с прекратяване на трудовото правоотношение, но по отношение на него ответникът изпада в забава след покана.

По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е канен за заплащането му преди датата на подаване на исковата молба, с оглед на което по отношение на него той е изпаднал в забава с подаването на исковата молба. Върху това вземане ищецът има само вземане за правоувеличаващи последици, съизмерими със законната лихва, но не и вземане за заплащане на обезщетение за забава за периода 01.06.2018 г. до 31.01.2020 г.

Ищецът е заявил искане за заплащане на сторените разноски. По делото той е представляван от адвокат, като са ангажирани доказателства за платено му възнаграждение от 200,00 лв. Ангажирани са доказателства за платена държани такси от ищеца, но с оглед предмета на делото /за заплащане на вземания по трудово правоотношение/ тя не е дължима и при поискване подлежат на възстановяване, с оглед на което не следва да се възлагат на ответника за заплащане. Други разноски по делото не са сторени. От общо сторените, съобразно уважената част от иска, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 148,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държана такса в полза на РС Л. в размер на 230,00 лв. и 111,00 лв. сторени разноски в производството.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТр „Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 да заплати на А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3 000,00 лв. – нетно трудово възнаграждение за периода м. април и май 2018 г. по месеци както следва: 2 800,00 лв. – нетно възнаграждение за м. април 2018 г. и 200,00 лв. – нетно възнаграждение за м. май 2018 г., ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 4 287,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 2 КТр „Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 да заплати на А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 508,33 лв. /петстотин и осем лева и тридесет и три стотинки/ - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. април и май 2018г. за периода 01.06.2018 г. до 31.01.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 224 КТр Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 да заплати на А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ - обезщетение за неизползван отпуск от десет дни, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащането й.

ОТХВЪРЛЯ заявената от А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** против Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 претенция с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху вземането за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за периода 01.06.2018 г. до 31.01.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 да заплати на А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 148,00 лв. /сто четиридесет и осем лева/ - сторени разноски според уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Г.“ № 1, ет. 4 да заплати на РС Л. държавна такса от 230,00 лв. /двеста и тридесет лева/ върху уважените искове и 111,00 лв. /сто и единадесет лева/ - разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Л..

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: