РЕШЕНИЕ
№1094/5.6.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесети май
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1051 по описа на съда
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Х.М.– ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 19-0442-000005 /
28.01.2019г. на Началника на сектор
в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му
е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 400лв.
на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
В
жалбата се твърди, че въз.М. е бил спрян от полицейските служители точно когато
е отивал да заплати застраховката „Гражданска отговорност“, както и че един час
след това вече я е бил платил.Поради това и моли наложената му глоба да бъде
отменена или намалена.
В съдебно заседание , въз. М. редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество отново моли за намаляване на размера на
наложената глоба.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 02.01.2019г. в с.Езерово, около 12,10ч.
въз. М. управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег.№ В 03 58 СН,
като се движел по ул.”Цар Самуил” .По същото време на този участък
се намирали полицейски служители, които го спрели за проверка.При нея се
установило, че за управлявания от въз. М.
автомобил , който бил собственост на И.А., няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, тъй като предишният бил прекратен на 22.12.2018г.Поради това
против него бил съставен акт за нарушение, което било квалифицирано като такова
по чл. 638 ал.3 от КЗ.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения
не били направени и депозирани.
Същият ден въз.М. сключил нов
договор за застраховка и в 16.10ч. СУМПС и СРМПС, които били иззети с акта, му
били върнати.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 19-0442-000005 / 28.01.2019г. , с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта и правната квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ.За него, на
същото законово основание на въз. М. било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лв .
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан С.С.-актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях
се установи, че въз.М. е бил спрян за проверка от служители на жандармерия и
след като се установило, че няма гражданска отговорност, са били извикани
служители на ІV РУ-Варна.
Съдът приобщи към
доказателствата по делото представените от въз.М. заверени копия от епикриза и
допълнителен лист, които кредитира .
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното
постановление № № 19-0442-000005 / 28.01.2019г. е издадено от компетентен орган
- от Началника на сектор „ОП” при ІV РУ
при ОД-МВР-Варна, съгласно Заповед
№ 365з-4407/26.10.2018г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. В същото, както и в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити.Вмененото във вина на въз. М. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните
признаци на нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е
посочено кой е собственик на превозното средство. При съставяне на акта и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, респективно не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване. Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ,
като е отнесъл фактите към хипотезите на правните норми.От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. М. е управлявал
автомобил, във връзка с чието
използване към момента на извършване на проверката не е имал валиден и действащ договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от
приложената по преписката справка за извършена проверка, не се и оспорва.
Безспорно по делото е също така, че въззивникът не е
собственик на превозното средство.Това
обаче не го освобождава от задълженията му като
водач на МПС да спазва
изискванията на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден
застрахователен договор.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и на въз. М., като отчете данните за влошеното му здравословно
състояние.Видно обаче от справката за нарушител от района е, че той неколкократно е бил санкциониран за допускани от него
нарушения на ЗДП, последното от които е причиняване на ПТП и напускане на
мястото на произшествието на 12.10.2018г.От това може да се направи извод за по-високата му
степен на обществена опасност. В този
смисъл следва да се приеме, че неправомерното засягане на правно защитените
обществени отношения не е незначително, респективно, че случаят не е
маловажен.В този смисъл е и решение по к.н.а.х.д № 1581/2014г. на
Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е
наложил на въз. М. наказание „Глоба” в императивно предвидения в закона размер
от 400лв., като в случая е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.Това наказание е съответно на извършеното нарушение
и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН- да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително и
възпитателно върху останалите граждани.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. .
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0442-000005 / 28.01.2019г. на Началника
на сектор при ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на Н.Х.М. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание
чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: