№ 2015
гр. В., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110110715 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 150 СК.
Производството е образувано по предявен от К. К. К., ЕГН **********, в качеството
му на баща и законен представител на детето Ж. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.
„П. Х.” ***, срещу М. Ц. Г.-К.а ЕГН ********** с адрес с. З., ул.“Е.“ №17, иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение размера на месечната издръжка, която ответницата е
осъдена да заплаща в полза на детето Живко, с решение по гр.д. № 12024/2019г. на Районен
съд –В. в размер от по 150лв. месечно, като същата бъде увеличена на 200лв. /след отказ
от иска за горницата над 200лв. до първоначално предявения размер от 250лева в с.з./,
считано от подаване на исковата молба - 22.07.2021г. с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
решение по гр.д. № 12024/2019г. на Районен съд –В., бракът му с ответницата бил
прекратен, като родителските права по отношение на детето Живко са предоставени за
упражняване на него, а ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от
150лева месечно. Твърди, че с израстването на детето се увеличават разходите нужни за
издръжката му. Посочва, че майката живее в собствено жилище, работи по трудово
договор, но не осигурява финансова помощ, а детето рядко ходило при нея. Искането е за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с
който искът се признава до размера от 165лева, а над тази сума се оспорва, като
неоснователен. Оспорва твърдението, че детето не ходи при нея и не получава финансова
помощ. Твърди, че към настоящия момент с него се осъществява ежедневен контакт, като
подсигурява неговите нужди и потребности. Твърди се, че от постановяване на решението, с
което е присъдена издръжка до настоящия момент липсва изменение на обстоятелствата.
Твърди се, че получава мин. РЗ за страната. Моли за отхвърляне на исковата претенция над
сумата от 165лева.
На 24.11.2021г. страните чрез процесуалните си представители изложиха устно пред
1
съда постигнато между тях споразумение, с което са уредили доброволно въпроса относно
изменение размера на месечната издръжка, която ответницата е осъдена да заплаща в полза
на детето Живко - предмет на настоящия спор.
Правят уточнение, че разноските по делото следва да останат за страните, така както
са направени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В рамките на настоящото производство и независимо от обстоятелството, че страните
декларират разрешаване помежду си на въпроса относно издръжката дължима от майката в
полза на собственото й дете, съдът извършва преценка дали са налице предпоставките за
утвърждаване на това споразумение, като се ръководи единствено и само от интересите на
детето, съответно защитени ли са те в максимална степен с постигнатото между родителите
споразумение.
Не е спорно между страните, че с решение по гр.д. № 12024/2019г. на Районен съд –
В., майката е осъдена да заплаща в полза на детето Живко месечна издръжка в размер на
150лева.
Сочената промяна в обстоятелствата, при които е присъдена издръжка в полза на
детето, настъпили след постановяване на решението е действително налице, доколкото
същата се явява под минималния размер, предвиден в Закона.
Предвид изложеното, съдът прави преценка, че споразумението за увеличаване на
издръжката дължима от бащата, не противоречи на закона и морала и защитава по надлежен
начин интересите на детето при съблюдаване на заложените в ППВС №1/74г. критерии.
Същото следва да бъде утвърдено, по арг. от указанията, дадени със соченото
Постановление и нормата на чл.330, ал.3 ГПК - с решение.
Предвид утвърждаване на споразумението относно издръжката на детето, на осн.
чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК, родителят, който дължи заплащането
дължи държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на сумата от
144лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между К. К. К., ЕГН **********, в качеството му на
баща и законен представител на детето Ж. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „П. Х.”
*** и М. Ц. Г.-К.а ЕГН ********** с адрес с. З., ул.“Е.“ №17, споразумение по чл.150 СК,
по силата на което:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 3730/ 20.08.2019. по гр.д. №
12024/2019г. на Районен съд – В. издръжка, дължима от М. Ц. Г.-К.а ЕГН ********** в
полза на детето Ж. К. К. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К. К.
К., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 150лева на 200лева месечно, считано от
подаване на исковата молба - 22.07.2021г., с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. Ц. Г.-К.а ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
2
съдебната власт по сметка на Районен съд- В., държавна такса в размер на 144лева, на
основание чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3