ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 645
гр. Габрово, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по подадена жалба от заявителя "Юробанк България" АД,
гр. София, срещу Разпореждане №1309/02.11.2021г. по ч.гр.д.№1277/2021г.
на РС- Севлиево, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК срещу длъжника К. И. Х. от с. Душево, Общ.
Севлиево, за заплащане на сумата 81,50 лева - такси за периода 13.09.2020г.-
20.10.2021г. и 72 лева - разходи за връчване на уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, както и в частта, в която разноските са
редуцирани съобразно уважената и отхвърлената част от заявлението.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че неправилно е
отхвърлено заявлението досежно посочените суми, тъй като таксите били
индивидуално уговорени, съобразно договора за потребителски кредит,
Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на ФЛ и
Тарифата на банката, а разходите по уведомяване на предсрочната
изискуемост се дължали на осн. чл. 78 ЗЗД. В частната жалба, за разлика от
заявлението /в което общо се претендира заплащане на "такси 81,50 лева"/, се
сочи, че тези такси са: "такса действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие" и "такса за обслужване на разплащателна сметка
1
разкрита по потребителски кредит"- по 3,50 лева месечно.
Претендирано е разпореждането на първата инстанция да се отмени в
обжалваната част и да се присъдят посочените суми.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Правилно РС- Севлиево е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен при договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия, служебно да извърши проверка
дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
С оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими разпоредбите
на Закона за потребителският кредит и Закона за защита на потребителите. От
договора за кредит не може да се изведе задължението за заплащане на
претендираните такси и разходи за уведомяване, поради което същите не
могат да се считат за индивидуално уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 2 от
ЗЗН не е индивидуално уговорена клауза, която е била изготвена
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й, особено в случаите на договор при общи условия.
Дори в частната жалба изрично е посочено, че таксите се основават на Общи
условия и Тарифи на банката, като видно от същите те са във връзка с
администрирането и управлението на кредита.
Посочената "такса за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие" е във връзка с управлението на кредита, в
противоречие на забраната по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Месечната "такса за
обслужване на разплащателна сметка разкрита по потребителски кредит",
както е посочено в чл. 2 ал.1 самият договор за потребителски кредит, е във
връзка с друг договор сключен между страните- договор за разкриване на
разплащателна сметка, а не въз основа на договора за кредит по който се
претендира издаване на заповед по чл. 417 ГПК.
Клаузата, на която се основава процесното вземане за 72 лева, също не
изпълнява условието за индивидуално уговорена клауза- не е достатъчно
2
ясна, изготвена е предварително и не са налице доказателства, че
потребителят е могъл да изрази съдържание по нейното съдържание. Липсва
ясно посочване какъв е размера на разходите "за уведомяване", как са
формирани, като и липсва задължение такива разходи да са действително
направени, за да бъдат претендирани от длъжника. Последното поставя
потребителя в неравноправно положение, поради това, че дължи безусловно
на кредитора сума, която е определена едностранно и без ясни критерии.
Дължимостта на тази такса е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. По своето естество това са разходи във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, и не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
услуги. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за
кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса
противоречи на забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК.
На основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената
частна жалба е неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1309/02.11.2021г. по ч.гр.д.
№1277/2021г. на РС- Севлиево в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3