№ 172
гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500185 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 52 от 20.03.2025, постановено по гр.д. № 755 по описа за 2024 година
на Окръжен съд – Ловеч, съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Елена, ********** против Окръжен съд Плевен, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от поддържано нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по
гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен.
Съдът е осъдил К. Г. Т. да заплати на Окръжен съд Плевен, с адрес: гр. Плевен,
************ сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т..
Жалбоподателят обосновава доводи, че първоинстанционното решение е
недопустимо, неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на
материалния закон, вкл. поради необсъждане на всички доводи и относими доказателства.
Навежда аргументи в насока, че Прокуратурата на РБ следва да вземе участие в процеса по
ЗОДОВ в конкретния случай като контролираща страна.
Навежда оплаквания, че е извършен непълен, неточен доклад по смисъла на чл. 140
вр. с чл. 146 ГПК. Липсвал списък на правно-релевантните факти.
Отправя искане да бъде обезсилено, отменено и върнато делото на
първоинстанционният съд, за разглеждането му от друг състав, и при наличие на
основателно съмнение в неговото безпристрастие съгл. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, респ. се иска
въззивният съд да го отмени като неправилно и уважи изцяло предявената искова
претенция.
1
С жалбата са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛЕВЕН, представляван от ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА- Административен ръководител -
Председател на Окръжен съд – Плевен. Ответникът по жалбата навежда доводи, че същата е
неоснователна, а атакуваното с нея решение е допустимо и правилно. Отправя искане за
оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България.
Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при Апелативна прокуратура -
Велико Търново, в провелото се по делото съдебно заседание заема становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е допуснал и приел като писмено доказателство в производството,
представен от въззивника – отговор на искова молба с Вх. № 1453/04.02.2025 г. по ГД №
1642-2024г. на PC-Ловеч. Същият е преценен като относим при обсъждане на възражението
му за недопустимост на атакувания съдебен акт, обоснована с доводи по прилагането на чл.
22, ал.1, т.6 ГПК и правото на справедлив процес, както и прилагането на чл. 6, чл. 13 от
КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС.
Съдът е оставил е без уважение искането на жалбоподателя К. Т. за извършване
преразпит във въззивното производство на свидетели като неоснователно, доколкото не са
налице предпоставките на разп. на чл. 266, ал.3 ГПК. Искането за преразпит на свидетели не
е направено по начин, че да бъде обсъдено в контекста на относимост към наведените
твърдения за извършени процесуални нарушения от първостепенния съд, а се обосновава с
разп. на чл. 360 НПК. Характерът на въззивната дейност изключва повторение на
действията, дължими от първата инстанция, което обуславя и неоснователност на искането,
доколкото не се касае за доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК.
Апелативен съд – Велико Търново намира въззивната жалба за допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по
чл. 260 и чл. 261 ГПК. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК, настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност и като валиден и допустим съдебен акт, следва да се пристъпи към разглеждане
на жалбата срещу него по същество.
Въззивният съд, в настоящия си състав приема, че не са налице твърдените от
въззивника процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При съобразяване на нормата на чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ
първоинстанционният съд е осигурил участието в производството по спора на прокурор от
състава на съответната на съда по рода си прокуратура – ОП - Ловеч, който действа в
обществен интерес като представител на единната и централизирана Прокуратура.
Последната не е контролираща страна/такава фигура не е предвидена в действащия ГПК/.
ОС – Ловеч не се е произнесъл по непредявен иск - той е разгледал спора, с който е
сезиран, като дадената от него правна квалификация на спорното право е правилна – чл. 2б
ЗОДОВ, с оглед наведените от ищеца твърдения и заявения от него петитум.
Разглеждането на спора от съдия, по отношение на когото е налице основание за
отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК представлява процесуално нарушение, което може да засегне
само правилността на постановения акт, но не се отразява на валидността му и
допустимостта му. Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като
2
инстанция по същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна
преценка на всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и
възраженията на страните.
Константна е практиката на съдилищата в насока, че безпристрастността предполага
липса на предубеждение и пристрастие. За изпълнение на изискването е необходимо да е
налице субективен и обективен критерий. Обективният критерий е обоснован от доверието,
което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото. В този
смисъл съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий
предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на съда "е
действал с лично пристрастие" срещу ищеца /Hauschildt v Denmark 1989/. Приема се да е
налице презумпция за безпристрастност на съда "докато се представи доказателство сочещо
на обратното"/ Kyprianou v. Cyprus 2005 XIII/. Т. е. от фактите по делото следва да се
установи логично и разумно, че е налице пристрастност спрямо конкретно лице.
Постановилият решението съдия от състав на ОС –Ловеч е избран при спазване на
принципа за случайно разпределение на делата, направил е своя преценка за липса на
основания за самоотвод, и съмненията на ищеца, че той вече се е ангажирал със становище
относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален, което подлага на
съмнение неговата безпристрастност, не почива на обективни данни. Този извод не се
разколебава и от събраните от въззивната инстанция писмени доказателства. Съдията-
докладчик е заел становище по същество на спора единствено в крайния си акт.
Обстоятелството - служебно известно и на настоящия въззивен състав, че ищецът е предявил
множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико
Търново, включително и срещу Окръжен съд – Ловеч, не представлява основание по чл. 22,
ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд, доколкото той не разглежда иск, насочен
срещу съда, в който правораздава. Противното би означавало всяка от страните по делата,
чрез предявяване на искови производства срещу компетентните съдилища, да може да
предизвиква отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е.
в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на
процесуални права.
Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на
противната страна, прецени събраните по делото доказателства, провери правилността на
обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 2б, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Ищецът е навел твърдения с исковата си молба, че по повод подадена от него искова
молба, на 18.08.2024 г. е образувано гражданско дело № 4615/2024 г. по описа на РС –
Плевен; че производството по делото е продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС - Плевен и
че при подаване на исковата молба, то не е приключило. С оглед на това се поддържа, че от
ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това
К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в
правосъдието.
Отправя искане за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от К. Г. Т. неимуществени вреди, които са пряка и непросредствена последица
3
от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково
производство, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на РС - Плевен и продължило по гр.д. №
643/2024 г. на ОС - Плевен, ведно със законната лихва за забава на основание, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба Окръжен съд – Плевен изразява становище за
неоснователност на иска. Обосновава, че процесуалните действия по движение на делото са
извършени в кратки срокове. Възразява срещу размера на претенцията за морална обезвреда
като прекомерен. С тези доводи се иска от съда да отхвърли исковете.
Прокуратурата на Република България, представлявана чрез ОП - Ловеч, е оспорила
предявените искове, като неоснователни.
След събиране на относимите доказателства по делото, първоинстанционният съд
постановил своя краен съдебен акт, с който отхвърлил като неоснователен предявеният иск.
Извел като водещи мотиви, че продължителността на разглеждане на делото по чл. 2б
ЗОДОВ, както и изобщо релевантната за настоящия спор негова обща продължителност, не
обосновава забавяне на гражданското производство, което да е в нарушение на разумния
срок за разглеждането по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Установява се следното от събраните доказателства по делото:
Производството по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен е образувано по
искова молба вх. № 22275/13.08.2024 г., подадена от К. Г. Т. против Районен съд Плевен.
С определение от 13.08.2024 г. този съд е прекратил производството по гр.д. №
4615/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен и е изпратил делото по подсъдност на
Окръжен съд - Плевен. С писмо изх. № 9718/26.08.2024 г. на РС - Плевен делото е изпратено
на ОС - Плевен, където е образувано гр.д. № 643/2024 г. по описа на същия съд.
С разпореждане № 667/13.09.2024 г., постановено по гр.д. № 643/2024 г. на ОС -
Плевен, състав на същия съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да
отстрани констатираната нередовност.
На 14.10.2024 г., от ищеца К. Т. е постъпила уточняваща молба.
Съдът е постановил на осн. чл. 131 ГПК разпореждане от 29.11.2024 г.
След постъпване на писмен отговор от ответника, с определение № 86/17.01.2025 г.,
съдът е конституирал Прокуратурата като заинтересована страна и обявил проекта си за
доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания (уважавайки част
от тях) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г., за
което разпоредил призоваване на страните.
От показанията на свидетелите К. З. З. и М. Д. О. се установява, че двамата познават
ищеца като гражданин на гр. Елена (населеното място в което са родени и живеят) и че
същият е искал разпита им като свидетели и по други образувани от него дела. Заявяват, че
не са запознати за какви обстоятелства следва да дадат показания. Свидетелят З. заявява, че
не поддържа от около пет години контакти с ищеца. Свидетелят Орехов заявява, че двамата с
Т. поддържали контакт до 27.09.2024 г. по повод водени от свидетеля дела, по които К. Т. е
бил ангажиран като пълномощник – адвокат и че след загуба на делата и разногласия
относно защитната линия, свидетелят Орехов преустановил комуникацията с ищеца.
При тази фактическа обстановка, Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си
съдебен състав извежда следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС.
В разпоредбата на втората алинея на чл. 2б ЗОДОВ неизчерпателно са изброени
4
критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на
производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно ал.3 на същия текст от ЗОДОВ, предявяването на иск за обезщетение за
вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на
производството.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански
права и задължения“, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен
срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за
обезщетение на базата на деликта.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че докладът е „непълен и неточен“.
Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства на чл.
146, ал. 1 от ГПК, обективиран в Определение № 86/17.01.2025 година по гр. д. № 643/2024
година на Окръжен съд - Плевен.
При иск по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени
вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и
вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът по такъв иск дължи пълно
и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство, като поначало не е необходимо
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт.
Съгласно установената съдебна практика, изводът дали е спазен разумният срок се прави
след като се установи продължителността на релевантния изследван период и след това се
оценява дали този период е разумен. Разумността на срока се преценя с оглед
обстоятелствата по делото. При формиране на изводите си съдът следва да вземе предвид
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните
органи.
С оглед установените по-горе факти, настоящият състав намира, че поведението на
ответника е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред
него е кратък – от 13.08.2024 г./ подаване на исковата молба/ до 17.01.2025 г./определението
по чл. 140 ГПК, разумен и необходим. Не е налице неоправдано забавяне на производството.
Не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок от
страна на Окръжен съд - Плевен, извършваните процесуални действия са своевременни,
като произнасянето е в разумен срок. Както се посочи – не подлежат на обезщетяване
претърпени вреди по този текст от ЗОДОВ на неправилни или недопустими съдебни актове.
При преценката на относимите правно значими факти, не може да се достигне до
извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, и че е
осъществено поведение от съда – ответник в това производство, в резултат на което да е
допуснато забавяне движението на делото, поради което и въззивният съд приема, че не се е
осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на
претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия
състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от
ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда, които и не се
установяват в производството.
По така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
5
До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, последица от което е
потвърждаване на обжалваното решение.
Решението на първоинстанционния съд е обосновано, фактическата обстановка е
възприета правилно, като са обсъдени всички относими към спора събрани доказателства, в
тяхната съвкупност и логическа свързаност, поради което въззивният съд намира това
възражение на жалбоподателя също за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Апелативен съд – Велико
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 20.03.2025, постановено по гр.д. № 755 по описа
за 2024 година на Окръжен съд – Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6