О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
.04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 674 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 16706/06.03.2019г. на С.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник ада. П.Г. от САК, срещу
решение № от 18.02.2019г., постановено
по гр.дело № 16668/2018г. на ВРС, VІІ-ми състав, в частите, с които е
осъден да заплаща в полза на Д.С.А., ЕГН ********** с адрес *** издръжка в
размер на 200 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2018г. с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване- приключване
на учебната 2018/2019г., на осн. чл.144 СК, както и
да заплати на Д.С.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1415,36 лева /или 200лева месечно/,
представляваща дължима издръжка за периода 09.02.2018г. до 31.10.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.149 СК.
В жалбата е изразено становище за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. Намира за
недоказани двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.144 СК, а именно – да
притежава доход, който да надвишава дохода за неговата собствена издръжка и да
може да дава издръжка без особени затруднения. Излага, че с отговора на
исковата молба, в условията на евентуалност, е направил признание на иска, че
може да заплаща издръжка в размер от 127,50 лв. за периода от 01.11.2018г. до
30.06.2019г. По аналогични съображения оспорва и иска по чл.149 от СК. Сочи, че
съдът не е извършил правилна преценка на събраните доказателства, както и че
решението му противоречи на съдебната практика. Претендира присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната
забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззиваемата страна отправя искане да се задължи въззивникът да се яви лично в съдебно заседание и да отговори
на конкретно формулирани въпроси, както и да се приеме като писмено
доказателство молба от 26.03.2019г. от въззивника по
водено между страните изпълнително дело. Първото доказателствено
искане се явява несвоевременно направено и преклудирано,
доколкото страната е имала възможност да го поиска събирането му от първоинстанционния съд и липсват твърдения за допуснати процесуални
нарушения от районния съд. Представеното писмено доказателство, макар и да се
явява ново такова по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК, е неотносимо
към предмета на спора. По изложените съображения направените от въззиваемата страна доказателствени
искания следва да бъдат оставени без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 16706/06.03.2019г. на С.К.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник ада. П.Г. от САК, срещу решение № от 18.02.2019г., постановено по гр.дело № 16668/2018г.
на ВРС, VІІ-ми състав, в частите, с които е осъден да заплаща в полза на
Д.С.А., ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба-
01.11.2018г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване- приключване на учебната 2018/2019г., на осн. чл.144 СК, както и да заплати на Д.С.А., ЕГН **********
с адрес *** сумата от общо 1415,36 лева
/или 200лева месечно/, представляваща дължима издръжка за периода
09.02.2018г. до 31.10.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на подаване на исковата молба - 31.08.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, на осн. чл.149 СК.
НАСРОЧВА производството по възз. гр.
дело № 674/2019г. на ВОС за 23.04.2019г.
от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и
час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: