РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1908
гр. Пловдив, 06 ноември 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 786 по
описа за 2023 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е
по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
2. Образувано е по жалба, предявена от И.К.Д., ЕГН **********,***,
подадена чрез адвокат З.В., против мълчалив отказ на органа по приходите при Сектор „Местни
данъци и такси“ при Община Стамболийски по заявление вх. № 2289062 от
21.06.2022 г., мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“
при община Стамболийски.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска отмяна на мълчаливото потвърждаване
и на мълчаливия отказ на орган по приходите. Претендират се сторените в
производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
3. Ответникът по жалбата – Ръководител на звено за местни приходи в Община
Стамболийски – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Стамболийски,
редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок, срещу годен за обжалване административен
акт и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ. Допълнителни аргументи във връзка с допустимостта на
жалбата са изложени и в т. 8 от настоящото решение.
ІІІ. За
фактите и за правото:
5. Начало на административното
производство е сложено с подаването на Заявление вх. № 3536/21.06.2022 г. по
описа на Община Стамболийски от жалбоподателя Д. (с вх. № 2289062/21.06.2022 г.
по деловодната система на Община Стамболийски), адресирано до Началника на
Сектор „МДТ“ при Община Стамболийски, с което се иска „...да бъдат отписани по давност също и задълженията за местен данък
... за 2015 г. – 2016 г., които не са включени в изпратения ни от Вас протокол
с изх. № 1017/04.04.2022 г.“ (л. 8 от адм. дело № 2182/2022 г. по описа на
ПАС), както и произнасяне „...по искането ... да бъдат отписани
задълженията ... за такси за битови отпадъци за периода 2017 г. – 2021 г. ...за
тази част, която общината е начислила за сметоизвозване от дома на доверителя
ми, каквото не е имало. Какъв точно е размерът на отчисленията от начисляваните
такси за смет, предназначени за поддържане само на местната в населеното място
инфраструктура ние не знаем, но той следва да е известен на Общината и затова
молим за отчисляването на остатъка от таксите за битов отпадък, след
приспадането му“
(л. 21).
6. По делото няма данни административният
орган да се е произнесъл по така депозираното пред него искане.
7. Последвало е депозирането на жалба с
вх. № 4103/18.07.2022 г. по описа на Община Стамболийски от И.Д., адресирана до
Административен съд – Пловдив, с която оспорва Мълчалив отказ на Началника на
Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Стамболийски по входирано заявление №
2289062/21.06.2022 г. за отписване на задължения за местни данъци и такси (л. 19), по повод на която жалба е образувано
адм. дело № 2182/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVI състав (приложено по настоящото дело), приключило с влязло в сила
Определение № 59/10.01.2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.,
изпратена е същата на Ръководителя на звеното за местни приходи при Дирекция
„Местни данъци и такси“ на Община Стамболийски по компетентност и е прекратено
производството по делото.
За
да стори това, съдът е приел, че в случая не е изчерпан задължителният ред за
административно обжалване. С писмо изх. № 27.02.2023 г. по описа на съда
заверен препис от влязлото в сила определение е изпратен на Ръководителя на
звеното за местни приходи при Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община
Стамболийски за сведение и изпълнение, но от върнатата обратна разписка не може
да бъде установено по безспорен начин нито лицето, на което е връчено
съобщението, нито датата, на която това е сторено. С оглед на това с писмо изх.
№ 942/10.03.2023 г. по описа на съда повторно е изпратен заверен препис от
влязлото в сила определение, като видно от приложената обратна разписка, същото
е било надлежно връчено на 14.03.2023 г. (л. 92 от адм. дело № 2182/2022 г. на ПАС).
8. Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.
Съобразно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Казано по
друг начин, при обжалването на акт, респ. мълчалив отказ по ЗМДТ, се прилагат
правилата на ДОПК, като при обжалването по административен ред, функциите на
териториален директор се осъществяват от ръководителя на звеното Местни данъци
и такси. Той е компетентният орган да се произнесе при обжалване по
административен ред, с мотивирано решение в 60 - дневен срок от сезирането му,
съгласно чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 144 ДОПК.
Съгласно
чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155 от ДОПК, се смята за потвърждаване на акта.
Срокът
за обжалване в случаите на мълчаливо потвърден отказ, в т.ч. и мълчалив такъв е
30 – дневен, съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК.
От
събраните по делото доказателства, както вече се посочи и по-горе, се
установява, че заверен препис от влязлото в сила съдебно определение е изпратен
на ответника с писмо с обратна разписка, видно от която е налице редовно
връчване на 14.03.2023 г., поради което и следва да се приеме, че на тази дата
ответникът е бил редовно сезиран с жалбата против мълчалив отказ.
От
така посочената нормативна рамка се налага извод, че срокът за произнасяне на
административния орган изтича на 13.05.2023 г., който обаче е неработен ден,
поради което следва да се приеме, че срокът за произнасяне на по-горестоящия
административен орган е изтекъл на 15.05.2023 г., съответно на тази дата е
налице и формирано мълчаливо потвърждаване, доколкото липсват данни
Ръководителят на звено за местни приходи в Община Стамболийски - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стамболийски да се е произнесъл по жалбата на Д. против Мълчалив отказ
на Началника на Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Стамболийски по
входирано заявление № 2289062/21.06.2022 г. за отписване на задължения за
местни данъци и такси.
От
тази дата е започнал да тече и срокът за обжалване по съдебен ред, който изтича
на 14.06.2023 г. Жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство обаче е депозирана на 22.03.2023 г., т.е. преждевременно, но
доколкото в хода на съдебното производството визирания в чл. чл. 155, ал. 1 ДОПК е изтекъл и
горестоящият в йерархията административен орган не се е произнесъл, то към
настоящия момент е формирано мълчаливо потвърждаване на мълчалив отказ на органа по
приходите при Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Стамболийски по
заявление вх. № 2289062 от 21.06.2022 г. Следователно, Съдът е сезиран с допустима
жалба.
9. В изпълнение на задълженията си по чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК за служебна проверка на обстоятелствата,
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира,
че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен.
10. Както вече се посочи и по-горе, административното производство е
започнало по подадено от жалбоподателя заявление за отписване на задължения за местни данъци и такси,
както следва: за ДНИ за периода 2015 – 2016 г., като погасени по давност, както
и за ТБО за периода 2017 – 2021 г. за компонента сметосъбиране и сметоизвозване
като недължими такива.
За разрешаването на конкретния
административноправен спор е необходимо да се посочи следното:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
Съответно съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК, задълженото
лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер. И най-сетне, съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, размерът на
задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице, като по негово искане органът
по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се
издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица
и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено и не е извършена ревизия. А съгласно чл. 107, ал. 4
от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват, когато
са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон, а така също и
служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.
За извършването на преценка обаче дали конкретните
задължения за МДТ са дължими и/или недължими, съответно погасени по давност, е
необходимо преди това същите да бъдат установени по съответния ред – по основание
и по размер.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства не може да бъде установено по безспорен начин нито какъв е размерът
на задълженията за МДТ на жалбоподателя, нито каква част от тях са били
погасени по някой от способите по чл. 168 от ДОПК, а още по-малко какъв е
размерът на дължимите такива към датата на депозираното заявление, а именно
21.06.2022 г. Това от своя страна препятства извършването на проверка, както за
тяхната дължимост/недължимост, така и за погасяването им по давност.
В случаи от категорията на процесния, когато се
оспорва дължимостта (и/или размера) на задължения за МДТ и при изричната
разпоредба на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за формата и съдържанието на
административния акт, съдът намира, че е налице императивна законова
разпоредба, която изисква и задължава органите по приходите да се произнесат с
изричен акт по предявено искане на задълженото лице. Като не е сторил това,
административният орган е формирал мълчалив отказ при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона, при
наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
11. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
незаконосъобразност на оспорения мълчаливо потвърден мълчалив отказ, поради
което същият ще следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва
да бъде изпратено като преписка на органа по приходите при Сектор „Местни
данъци и такси“ при Община Стамболийски за произнасяне по заявление вх. №
2289062 от 21.06.2022 г., подадено от И.К.Д. с изричен акт, в който след
изясняване на относимите факти и обстоятелства, задълженията за МДТ да бъдат установени
по съответния ред по основание и размер за всяка една от процесните години,
като се обсъдят и всички, наведени от задълженото лице възражения – за
недължимост на задълженията за ТБО за периода 2017 – 2021 г., досежно
компонента сметосъбиране и сметоизвозване и за погасяване по давност на
задълженията за ДНИ за периода 2015 – 2016 г. Това налага извод за
основателност на жалбата.
IV. За разноските:
12. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 510 лв. - заплатената държавна такса в размер на 10
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така
мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив
отказ на органа по приходите при Сектор „Местни данъци и такси“ при Община
Стамболийски по заявление вх. № 2289062 от 21.06.2022 г., мълчаливо потвърден
от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Стамболийски.
ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите при Сектор „Местни
данъци и такси“ при Община Стамболийски за изрично произнасяне по заявление вх.
№ 2289062 от 21.06.2022 г. на И.К.Д., ЕГН **********,***, при съблюдаване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на
настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне, считано от влизане
в сила на настоящото определение.
ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на И.К.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 510 лв., представляваща извършени разноски по производството
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/