№ 1196
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на В. К. В.., чрез повереника адв.Г. Г., срещу определение от
30.07.2021 г., постановено по НЧД № 8653/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 с-в, с което е
потвърдено Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа
на СРП, водено за престъпление по чл.210, ал.1 т.5 във вр с чл.209, ал.1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяната на атакуваното определение.
Софийски градски съд, като обсъди изложените доводи в жалбата и се запозна с
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това лице
в рамките на предвидения в закона 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7
НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно
определение – законосъобразно и правилно.
Досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по
описа на СРП, е образувано на 15.11.2018 г. и е водено за това, че в периода 2008-2016
година, с цел да бъде набавена имотна облага, било възбудено и поддържано заблуждение у
В.Т. В., с което й била причинена имуществена вреда в големи размери - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.
1
С Постановление на СРП от 22.04.2021 г. наказателното производство по досъдебно
производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.199 НПК. В
постановлението за прекратяване прокурорът изключително подробно е анализирал
събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до верен правен извод, че
разследваното деяние не съставлява престъпление, а се касае за неизпълнение на
облигационни задължения.
Недоволна от прокурорския акт е останала В.В., която, легитимирайки се като лице,
пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвала по реда на чл. 243, ал. 4 НПК
прекратителното постановление пред Софийски районен съд с направила искане за отмяна
на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определение от 30.07.2021 г., постановено по НЧД № 8653/2021 г. по описа на СРС,
НО, 93 с-в, е потвърдено изцяло обжалваното постановление на СРП за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП. До този извод районният съд е стигнал отчитайки,
че фактическите обстоятелства по случая са изяснени в цялост, разследването е проведено с
нужната пълнота и обективност, а постановлението е изготвено при пълнота на
доказателствения материал, като са изчерпани способите за събиране и оценка на
доказателствения материал. В мотивите си първата инстанция е достигнала до идентични с
прокурора фактически и правни изводи, като по същество извършеният в обжалваното
определение анализ на доказателствения материал, макар и по-фрагментиран, съвпада с този
на прокуратурата. Изложени са обосновани съображения за липса на съставомерните
признаци на престъплението по чл. 209 от НК, които са верни и изцяло се споделят от този
състав.
Въззивната инстанция, запознавайки се с материалите по делото, констатира, че
възприетата в прокурорския акт фактическа обстановка, пренесена впоследствие и в
първостепенния съдебен акт, е правилно установена, а именно:
Свидетелите Х.Ч. и К.Д. били съдружници и управители на „С.Е. 2003“ ООД, което се
занимавало със строителство на сгради.
На 19.12.2007 г. между „С.Е. 2003“ ООД и собствениците (сред които били
свидетелите К.Л.-П., З. Е., С.Т., Л.Т., К.Й. и Н.Н.) на терен, находящ се в гр. София, ул.
„******* с площ 1450 кв. м„ (УПИ II-9), бил сключен предварителен договор за учредяване
на правото на строеж срещу обезщетения с жилища, магазини и гаражи (т. 1, л. 26-34). Към
този момент не било възможно да бъде сключен окончателен договор в нотариална форма,
тъй като между собствениците и предходен строител (Р.-И. 94“ ЕООД), на когото били
учредили право на строеж, се водело гражданско дело за разваляне на договора (гр. д. №
36344/2008 г. по описа на CPC, I FO- т. 2, л. 29-32 ). Решението, с което договорът е развален
е влязло в сила на 10.02.2015 г. (т. 2, л. 36). Строителните работи започнали и на през месец
октомври 2008 г. бил достигнат етап „груб строеж“ (т. 2, л. 39 и л. 42-44).
На 10.10.2008г. между „С.Е. 2003“ ООД и пострадалата В.Т. В. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот -апартамент № 1.4 и мазе №
4 в жилищна сграда „Б.С. 8“, която „С.Е. 2003“ ООД щяло да построи (т. 1, л. 35-39) на
горепосочения терен. Предварителните разговори били водени и договора бил сключен от
името на „С.Е. 2003“ ООД от св. М.Д., който бил упълномощен от свидетелите Ч. и Д. да
сключва предварителни договори за продажба на имоти в строените от дружеството сгради.
Покупната цена на недвижимия имот била в размер на 47844 евро, която следвало да бъде
2
платена разсрочено от купувача до 01.04.2015 г. Свидетелката В. започнала изплащането
още преди подписване на договора- на 06.10.2008 г. платила капаро в размер на 2000 лева
(разписка т. 2, л. 112). При подписване на договора последната платила и първоначална
вноска в размер на 26072 лева (т. 2, л. 115). Свидетелката В. започнала да плаща вноските си
като за периода от 07.05.2009 г. до 02.08.2010 г. като внасяла в брой срещу разписка и
превеждала суми по банкови сметки на „С.Е. 2003“ ООД. След това продължила да плаща в
брой на служителите на дружеството срещу издаване на квитанция.
Срива на имотния пазар през 2008-2010 г. влошил финансовото състояние на „С.Е.
2003“ ООД и това забавило строежа. Кредиторите на дружеството започнали да налагат
възбрани на собствените на последното апартаменти в жилищната сграда „Б.С. 8“. Към този
момент (2014 г.) св. В. още не била изплатила покупната цена (а и не е имала такова
задължение съобразно сключения договор), поради което жилището за което била сключила
предварителен договор не й било прехвърлено. По отношение на апартамента, предмет на
нейния предварителен договор, била наложена възбрана.
Тъй като свидетелите Ч. и Д. желаели да довършат сградата и да изпълнят
ангажиментите си както към собствениците на земята, така и към всички клиенти, с които
били сключили предварителни договори и от които вече били получили значителни суми, те
регистрирали ново дружество - „Б.С. 8“ ООД, което да осигури средства, да встъпи в
правоотношенията на мястото на „С.Е. 2003“ ООД и да продължи строежа. Последните се
свързали с пострадалата В. и й предложили да си избере друг апартамент в сградата, на
който да не е наложена възбрана и да не е собственост на задлъжнялото „С.Е. 2003“ ООД.
На 16.07.2014 г. между св. В. и св. К.Д., в качеството му на представител на „С.Е.
2003“ ООД и „Б.С. 8“ ООД, бил сключен Анекс към предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.10.2008 г. (т. 1, л. 45-48) С анекса бил променен и
апартамента, предмет на договора- ап. 1.4 със застроена площ 49,90 кв. м., бил заменен е ап.
1.2 със застроена площ от 68 кв. м„ поради което настъпила и промяна в продажната цена-
от 47844 евро на 49542 евро. С този договор били признати всички направени плащания от
страна на св. В. към „С.Е. 2003“ ООД в размер на 23397,56 евро и било посочено, че
оставало да изплати още 26144,44 евро. Било уговорено, че продавачът по предварителния
договор („С.Е. 2003“ ООД) се замествал от „трето лице-собственик“ („Б.С. 8“ ООД), което се
задължавало да осигури финансирането за строителството на сградата. Свидетелката В.
продължила да плаща вноските по договора като вече ги превеждала по банковата сметка на
„Б.С. 8“ ООД. В периода 2015-2016 г. „Б.С. 8“ ООД продължило строежа и сградата била
завършена на около 80% от степента на завършеност за издаване на разрешение за ползване.
На 20.01.2015 г. между „Б.С. 8“ ООД и собствениците на земята било подписано
Споразумение към предварителния договор за учредяване на правото на строеж срещу
обезщетение с жилища, магазини и гаражи е нотариална заверка на подписите (т. 1, л. 49-
51). В него било предвидено поемане на задължение от страна на собствениците на земята
да изпълнят задължението си по чл. 14 от предварителния договор от 19.12.2007 г., а именно
вместо да прехвърлят на „С.Е. 2003“ ООД подробно изброените апартаменти, мазета,
подземни гаражи и паркоместа, да прехвърлят от свое име и за сметка на „С.Е. 2003“ ООД
собствеността на тези обекти на трети лица, които ще бъдат посочени от последното
дружество. Сред тези обекти бил и ап. 1.2, посочен в сключения със св. В. анекс.
До края на 2017 г. собствениците на земята изпълнявали поетото задължение да
прехвърлят собствеността на апартаментите на клиентите, е които „С.Е. 2003“ ООД или
„Б.С. 8“ ООД имали предварителни договори и които били платили пълната покупна цена
на имотите (напр. на свидетелите П.В. и В.Х.-Б.).
3
Поради липса на достатъчно средства, „Б.С. 8“ ООД забавило темповете на строеж.
Тъй като вече били изминали много години и желаели скорошно довършване на сградата,
собствениците на земята започнали да търсят други варианти, включително да водят
преговори с други инвеститори. В крайна сметка решили да учредят ЖСК, което да довърши
строежа.
След като представителите на „Б.С. 8“ ООД били уведомени за това, те разговаряли
със собствениците на земята, за да може техните клиенти, които все още не са изплатили
напълно апартаментите си, да бъдат включени в кооперацията. Те им представили
(изпратили по имейл) цялата информация за това с кои клиенти са сключени договори, за
кои обекти, каква сума са платили до момента и каква сума им остава да платят.
Свидетелката В. (която била сред тези клиенти) била поканена на общо събрание, на което
присъствали собствениците на земята и други лица, които имали договори със строителя.
Към този момент св. В. и още едно от присъстващите лица били изплатили по-голямата част
от уговорените в договорите им покупни цени, но не целите (поради което нямало и как да
им бъде прехвърлена собствеността на недвижимите имоти).
На 05.12.2017 г. собствениците на земята учредили ЖСК „К.-С.П.“, за да довършат
строежа, но в нея не били включени клиентите на „С.Е. 2003“ ООД или „Б.С. 8“ ООД.
Поради това на 21.03.2018 г. св. Д., в качеството му на представител на „С.Е. 2003“ ООД,
изпратил до собствениците на земята нотариална покана да спазят поетото задължение със
Споразумението от 2015 г. и да прехвърлят на Б.Х. И. собствеността на апартамент № 5.1, за
който имал сключен предварителен договор със „С.Е. 2003“ ООД.
Вместо това, с нотариален акт № 48 от 22.03.2018 г. собствениците на земята
прехвърлили на ЖСК „К.-С.П.“ множество от обектите в сградата (апартаменти, мазета,
гаражи и паркоместа- нотариален акт- т. 2, л. 78-84), вкл. апартамент 1.2, за който имало
сключен предварителен договор с пострадалата В. (и който бил изрично включен в
Споразумението от 20.01. 2015 г.). Въпреки поетото задължение за прехвърляне на имотите
на клиентите на „С.Е. 2003“ ООД, собствениците на земята не го изпълнили, тъй като
разбрали, че последното дружество е обявено в несъстоятелност, а и сградата все още не
била достроена.
След като разбрали за това прехвърляне, св. Ч. и св. Д. подали молба до СЕС, с която
искали назначения на „С.Е. 2003“ ООД синдик (св. Х.Х.) да предяви отменителен иск по чл.
649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, с който прехвърлянето да се обяви за недействително по
отношение на кредиторите на „С.Е. 2003“ ООД. Свидетелят Х. ги уведомил, че това няма
как да стане, тъй като поради неспазване на нотариалната форма за действителност на
учредяване на право на строеж и въпреки сключваните договори и споразумения- нито по
отношение на „С.Е. 2003“ ООД, нито по отношение на „Б.С. 8“ ООД, действително е било
учредено право на строеж, съответно построената сграда е станала собственост на
собствениците на земята.
След справка в Агенция по вписванията, св. В. установила, че гореописаният
апартамент 1.2, който трябвало да придобие вече е собственост на ЖСК „К.-С.П.“ (а не на
„С.Е. 2003“ ООД или „Б.С. 8“ ООД). Освен това от Търговския регистър разбрала, че двете
дружества, с които подписала предварителния договор и анекса имали едни и същи
собственици и управители (свидетелите Х.Ч. и К.Д.), както и, че „С.Е. 2003“ ООД вече било
обявено в несъстоятелност. По-късно и „Б.С. 8“ ООД било обявено в несъстоятелност. Тъй
като смятала, че е била измамена, защото не е знаела, че дружествата, които строяли
сградата, не са нито собственици на земята, нито на апартаментите, за които сключили с нея
предварителен договор и анекс, св. В. подала сигнал до Софийска градска прокуратура, въз
4
основа на който било образувано настоящето наказателно производство.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертизи,
настоящият състав напълно споделя фактическите изводи, изложени в обжалваното
определение, поради което не се налага същите да бъдат преповтаряни или допълвани.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи оценката на доказателствения
материал и наличието на противоречия между писмените доказателства и гласните
доказателствени средства. На първо място, настоящият състав намира, че във фазата на
досъдебното производство са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия за разкриване на обективната истина по делото. Проведени са разпити на всички
свидетели, които могат да допринесат са разкриването на обективната истина по делото,
събрани са възможните писмени доказателства, назначени са и са изготвени относимите към
предмета на доказване по делото експертизи. Поради това следва да се приеме, че са
извършени действията, чрез които делото може да се попълни с релевантни за правилното му
решаване факти и същите са както в достатъчен обем, така и се явяват непротиворечиви, за
да може да бъдат направени съответните правни изводи. Между събраните доказателства не
са налице твърдените в жалбата съществени противоречия, а в контролирания съдебен акт са
изложени подробни съображения кои от тях са кредитирани и кои не, както и причините
съдът да приеме, че разминаванията в показанията на пострадалата се дължат на нейни
субективни убеждения, следствие от липса на познания за правни понятия и конструкции и
непрецизна правна формулировка на изготвените договори и анекси. В останалата част
показанията на разпитаните свидетели изцяло съответстват на приложените писмени
доказателства и заключенията на експертизите, които не само не оборват, но и
потвърждават показанията на свидетелите Ч. и Д., като изграждат ясна представа за
дейността на управляваните от тях дружества, сключените договори, изграждането на
процесната сграда и прехвърлянето на собствеността на самостоятелните обекти в нея на
правоимащите лица.
В случая и според този въззивен състав не са налице доказателства за престъпно
поведение, покриващо признаците на измама по смисъла на НК. Съгласно правната теория и
утвърдената съдебна практика, действително поемането на едно задължение може да
осъществи състава на престъплението по чл. 209 от НК, но само ако това лице още при
поемането на задължението няма намерение да се задължи по него, а то е само средство за
въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той имуществено разпореждане.
В разглежданата хипотеза „С.Е. 2003“ ООД и „Б.С. 8“ ООД действително са се
занимавали със строителна дейност, техните предствляващи са предприели действия,
насочени към получаване на правото на строеж и собствеността върху част от построените
жилищни обекти /чрез сключване на предарителен договор със собствениците на терена/ и
реално е започнало строителството на сградата, което е било реализирано в значителна
степен- 80%. Невъзможността за изпълнение на поетите задължения от „С.Е. 2003“ ООД е
била следствие на обективни обстоятелства – финансови затруднения, а учредяването на
второто дружество и поемането на строителните дейности е било направено, за да може да
се запазят вещните права (правото на строеж), които „С.Е. 2003“ ООД е имало върху имота,
така че да продължи да изгражда жилищната сграда в него. Горното налага единствен извод,
че представляващите двете дружества са имали намерението да изпълнят поетите
задължения. Нещо повече, дори след установяване на невъзможността за изпълнението им,
са предприели действия по новиране на задълженията, довършване на сградата и
гарантиране на прехвърлянето на готовите апартаменти на клиентите на дружествата от
собствениците на земята, което е било сторено по отношение на клиентие, които изплатили
5
пълната покупна цена на имотите до края на 2017 г., а след обявяването на дружествата в
несъстоятелност са направили опит да защитят интересите на кредиторите си.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че свидетелите Ч. и Д. са
се възползвали от незнанието и липсата на опит при сключването на сделки с недвижими
имоти от страна на свидетелката В. и са поддържали у нея заблуждение, че смятат да
изпълнят поетите с предварителния договор задължения. Няма никаква житейска логика,
някой да вложи средства и да започне строителството на сграда, ако целта му е единствено и
само да заблуди някого, че ще строи, без да има такова намерение. Същевременно не сочи на
измамливи намерения обстоятелството, че към момента на сключване на предварителния
договор в полза на дружеството не е имало учредено право на строеж, нито че след
възникване на финансови проблеми за „С.Е. 2003“ ООД и налагане на възбрани върху част
от имотите в сградата, представляващите го са регистрирали ново дружество - „Б.С. 8“ ООД,
което да встъпи в правоотношенията на мястото на „С.Е. 2003“ ООД, тъй като са искали и
са имали намерение да продължат със строителната си дейност и именно и поради това е
прехвърлила и голяма част от дейността и правата.
Следва да бъде отбелязано, че дружеството е разчитало на приходи от сключените
предварителни договори за продажба на обекти, за да финансира дейността си - практика,
която е често срещана в строителния бранш, особено към онзи момент от развитието на
страната. С други думи това е бил често използван метод на финансиране, който не сочи на
измамливи намерения, а единствено на поемане на голям финансови риск, който не винаги
се е оказвал оправдан и много често е водел до загуби, както и до невъзможност на голяма
част от строителите да довършат строежите на сградите, за които са получили от
предварително средства от бъдещите купувачи - т.е. това са т.н. „продажби на зелено“,
криещи риск за купувачите, а и за строителите и продавачите. Разглежданият случай е
именно такъв, като обстоятелството, че въпреки финансовите си затруднения,
представителите на дружествата са се опитвали да изпълнят задълженията си и дори след
като е станало ясно, че няма да може да довършат строежа поради ред причини, преговаряли
са със собствениците на земята да включат в бъдещата ЖСК техните клиенти, които все още
не са изплатили напълно апартаментите си, а след констатираното неизпълнение изпратили
до собствениците на земята нотариална покана да спазят поетото задължение със
Споразумението от 2015 г., като междувременно дружествата били обявени в
несъстоятелност. Фактът, че жалбоподателката В. не е могла впоследствие реално да си
върне парите не се дължи на измамливото поведение на представител на строителното
дружество, а на обективната финансова затрудненост и невъзможност на дружеството да
довърши строежа на сградите, поради липсата на парични средства, както и поради
обстоятелството, че свидетелката В. не е предявила вземанията си в сроковете по чл. 685 и
чл. 688 ТЗ. Поради това правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за
неизпълнение на облигационни задължения по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, като въззивният съд намира за недопустимо да се използва наказателно-
правната репресия като средство за изпълнение на задълженията на субектите в
гражданския оборот.
По отношение на възражението за липса на мотиви относно осъществяването на
състава на престъпление по чл. 252 от НК, настоящият състав намира, че посочения
престъпен състав попада извън обхвата на прекратеното наказателно производство, водено
за престъпление по чл.210, ал.1 т.5 във вр с чл.209, ал.1 НК, поради което за съда не е
възникнало задължение да излага мотиви в тази насока. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че не може съдът да коригира обхвата на обвинението и/или да го разшири, като
проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна дейност, за които
компетентните органи са приели, че няма данни да се образува наказателно производство.
6
Противното би довело до недопустима намеса във функциите на прокурора да повдига и
поддържа обвинението за престъпленията от общ характер. Съдът не разполага с
процесуалното правомощие да дава указания на прокурора относно вида на извършеното
престъпление, нито дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно
осъществен от него престъпен състав.
В заключение, настоящият състав изцяло споделя становището на първоинстанционния
съд за законосъобразност, правилност и обоснованост на проверявания акт на СРП.
Изложената, приета за установена фактическа обстановка обективира единствено
възможния извод, че е налице основанието за прекратяване на наказателното производство,
визирано в чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – „Деянието не съставлява престъпление“.
Следователно, разглежданото определение от 30.07.2021 г., постановено по НЧД №
8653/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 с-в, с което е потвърдено Постановление на СРП за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП, е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 7 НК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.07.2021 г., постановено по НЧД № 8653/2021 г.
по описа на СРС, НО, 93 с-в, с което е потвърдено Постановление на СРП за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.210, ал.1 т.5
във вр с чл.209, ал.1 НК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7