О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1086 19.03.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На деветнадесети март година 2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 714 по описа за 2020г.,
съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по въззивна жалба от С.Н.А., гражданин на Руска Федерация, родена
на ***г., Булстат №*********, с адрес в
РБългария: гр.Несебър, м.“Акротирия“, к-с Рич 1, бл.2, ет.0, ап.4, заявена
чрез пълномощника адв.Р.Т. от БАК против Решение № 240/23.12.2019г. по гр.д. № 720/2019г.
на РС-Несебър.
С обжалваното решение е
отхвърлена исковата претенция по чл.40 ЗУЕС от С.Н.А. в качеството й на етажен собственик на Самостоятелен обект в сграда (СОС) с
идентификатор №51500.510.122.2.4 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио
№4, с адрес на имотите: гр.Несебър, м.“Акротирия“, Рич-1, против Етажната собственост на комплекс „РИЧ-1“ в
сграда с идентификатор №51500.510.122.2 по КККР гр.Несебър, с адрес:
гр.Несебър, м.“Акротирия“, к-с „РИЧ 1“, бл.2,представлявана от Сергей
Алексеевич Микрюков,гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в
гр.Джамбул/Казахстан, Председател на Управителния съвет на ЕС за отмяна на всички решения, взети от Общото
събрание на процесната ЕС, проведено на 13.06.2019г. като незаконосъобразни.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло уважен.
По-конкретно се навежда, че решенията на ОС на ЕС са постановени в противоречие
с разпоредбите на ЗУЕС, се поддържа становището в исковата молба, че
въззивницата – ищца поддържа изразеното съмнение за наличието на кворум и
мнозинство на взетите решения на оспореното общо събрание. Излага мотиви, че
посоченият кворум от 81,647% не е доказан и реален. Допълва че конкретно
посочени по идентификатори в обстоятелствената част на въззивната жалба 9
самостоятелни обекта са вписани по 2 пъти с един и същ размер ид.части, един
СОС е вписан три пъти с един и същ размер ид.ч., а друг е вписан четири пъи с
различни ид.ч., като срещу всяко вписване на посочените събостоятелни обекти са
посочени имената на различни лица, поради което за въззивницата е невъзможно да
разбере дали тези имоти са съсобствени между няколко съсобственици или е
извършено вписване на различни членове на едно и също домакинство. Твърди се,
че в книгта на ЕС не са вписани ид.части на всеки собственик в СОС. Намира за
неправилно вписването на разпределение на дяловото участие на всеки собственик
в припадащите се на този обект ид.ч. от общите части на сградата съобразно
дяловото му участие в съсобствеността, като счита, че това е въпрос на вътрешни
отношения между съсобствениците, като твърди, че всички се педставляват от един
от съсобствениците или от общ представител по пълномощие от всички, който
изразява волята на мнозинството съсобственици по силата на чл.32, ал.1 ЗС.
Твърди, че в конкретния случай всеки съсобственик на СОС №№ 5,6,11,12,14,17,22,23,24,25,27,28 и 29
е упълномощил с общо пълномощие/без конкретно изразена воля/ друго
лице-пълномощник, а не е налично пълномощие от всички съсобственици на
съответния СОС. Намира пълномощията за ненадлежни, а от там извежда и твърдението,
че е налично и опорочаване на кворума. На следващо место се оспорват изводите в
обжалванто решение, че не е налице законова пречка ОСЕС да вземе речение за
част от приходите, събирани във фонд „Ремонт и обновяване“ да се разходват за
дейност по управление и поддръжка на общите части, тъй като това е въпрос по
целесъобразностт, а не по законосъобразност. В тази връзка се сочи, че с
решението по т.6 ОС на ЕС е одобрило незаконосъобразно бюджета на ЕС в две
части-разходи и приходи, тъй като структурата на разходната част на бюджета не
съответства на критериите по чл.48-51 от ЗУЕС. Извършен е подробен анализ по
пера на приетия бюджет в оспореното решение, като включително се навежда и че
макар да е в правомощието на мнозинството на етажните собственици да налагат
определени решения на малцинството, това не им дава право да ги задължат с
изключително високи неоправдани разходи.
Цитира съдебна практика. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.
Претендира за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата Етажна
собственост на сграда с
идентификатор №51500.510.122.2 по КККР гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър,
м.“Акротирия“, к-с „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Алексеевич Микрюков,
в качеството му на Председател на Управителния съвет на ЕС, чрез упълномощения
процесуален представител адв.Н.Ч. от БАК е подал отговор, с който въззивната жалба се намира
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Навежда, че във въззивната жалба са изложени нови
фактически твърдения, които не кореспондират с изложените в исковата молба и представените
в първоинстанцинонното производство доказателства от ответника с отговора на
исковата молба, поради което и намира същите за преклудирани съобразно разпоредбата
на чл.266, ал.1 ГПК. Така се сочи, че в исковата молба въззивницата-ищца е
поставила под съмнение кворума само и единствено поради непредставянето на
пълномощните към протокола от оспореното ОС, но не и относно размера на
представляваните от присъстващите на ОС лица ид.ч., което е сторено за първи
път с въззивната жалба. Преставените с отговора на исковата молба пълномощни от
ОС са неоспорени от ищцата и приети като доказателства по делото, като е
доказно наличието на кворум на оспореното ОСЕС. Сочи се като невярно
твърдението в жалбата, че по делото липсват данни за ид.ч., припадащи се на
всички СОС. Напротив твърди се в подкрепа на обратното, че в протокола за
регистрация за общото събрание са посочени идентификатор на всеки СОС, на
присъстващите лица, № на съответния апартамент, ид.ч. в проценти, име на
собственик и подпис на присъстващото лице, като в протокола за регистрация
ид.ч. са закръглени до втория знак след десетичната запетая с оглед избягване
на изчислителни грешки, докато в нот.акт за собственост включително и на ищцата
ид.ч. са отразени в проценти до третия знак след десетичната запетая, като
разликата при общия сбор е 0,02% и поради своята малозначителност не би могла
да се отрази съществено на кворума, както и на мнозинството при вземане на
решнията, което в конкретния случай е много над 67%. В самия протокол от ОС
всички щи присъствасобственици на СОС са посочени с ид.ч. както е отразено в
нотариалните им актове, а именно до третия десетичен знак след запетаята,
поради което и математически е виден действителния кворум от 81,647% на
оспореното ОС. Позовава се на настъпила
преклузия за извършване на подобни твърдения на осн.чл.266, ал.1 ГПК. По
отношение твърдението на въззивника, за неяснота в протокола от ОС дали е
извършено вписване на различни собственици на един и същ СОС, тъй като са
вписани едни и същи СОС по няколко пъти с различни имена и проценти ид.части,
въззиваемия посочва, че тези възражения в жалбата касаят съдържанието на
протокола. Позовава се на чл.16, ал.9 ЗУЕС, като твърди, че преклузивният срок
за възражение по съдържанието на протокола е изтекъл и последният се е
стабилизирал. В допълнение посочва че е спазена разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗУЕС, изискваща в ОС гласът на собствениците да съответства на притежаваните от
тях ид.части от общите части на сградата. Независимо от гореизложното
въззиваемата страна се позовава на забраната на чл.266, ал.1 от ГПК въвеждаща
забрана за посочване на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не
ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
Предявеният иск пред
районния съд е с правно основание чл.40 ЗУЕС.
Водим от изложеното и на
основание чл. 267 ГПК, БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивна жалба от С.Н.А., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., Булстат №*********, с адрес в РБългария:
гр.Несебър, м.“Акротирия“, к-с Рич 1, бл.2, ет.0, ап.4, заявена чрез
пълномощника адв.Р.Т. от БАК против Решение № 240/23.12.2019г. по гр.д. № 720/2019г.
на РС-Несебър, съобразно настоящото определение.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: