№ 8748
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110103727 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца З. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата 5050 лв. главница по договор за банков кредит от
12.05.2011, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2011 г. до изплащане на
вземането; 406,67 лв. договорна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г.;
36,70 лв. наказателна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г. и 414,67 лв.
разноски по делото, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.03.2012 г. по
ч.гр.д. № 3953/2012 г. по описа на СРС, 47 с-в, за събирането на които е образувано
изп. д. № 20127880400332 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788.
Ищецът З. И. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 13.03.2012 г. по ч.гр.д.№
3953/2012 г. по описа на СРС, 47 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
“Юробанк и Еф Джи България“ АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително
дело № 20127880400332 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788, като
вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е
конституиран като взискател по делото въз основа на молба от 07.08.2017 г. Поддържа
се, че изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 04.04.2012 г.
за събиране на следните суми: 5050 лв. главница по договор за банков кредит от
12.05.2011, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2011 г. до изплащане на
вземането; 406,67 лв. договорна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г.;
36,70 лв. наказателна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г. и 414,67 лв.
разноски по делото. Поддържа, че търсените от ответното дружество вземания са
погасени по давност, тъй като след последното извършено изпълнително действие на
дата 09.10.2018 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски
банки, до 09.10.2020 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност, поради което към този момент изпълнителното дело
1
било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на
17.12.2023 г. вземанията са погасени поради изтичане на общата 5 –годишна давност.
Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който оспорва исковете при възражения за неговата
недопустимост, тъй като изпълнителното производство било прекратено по право и
доколкото ищецът не е страна по процесуално правоотношение, то същият не е
легитимиран да води иск по чл. 439 ГПК. По основателността на иска излага
съображения, че предмет на иска не е съществуването на самото вземане, а
съществуването правото на принудително изпълнение. Моли искът да бъде отхвърлен
и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 13.03.2012 г. по
гр.д. № 3953/2012 г. по описа на СРС, 47 с-в, ищцата З. И. М. е осъдена да заплати на
трето неучастващо в делото лице - „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумите: 5050
лв. главница по договор за банков кредит от 12.05.2011, ведно със законната лихва за
периода от 26.01.2011 г. до изплащане на вземането; 406,67 лв. договорна лихва за
периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г.; 36,70 лв. наказателна лихва за периода от
12.06.2011 г. до 19.01.2012 г. и 414,67 лв. разноски по делото.
Видно от приложената покана за доброволно изпълнение въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело 20127880400332
по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788 на КЧСИ, с взискател – ответникът,
който с Договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор е придобил вземанията
срещу ищеца.
Горното се установява и от приложената по делото молба от ответника от дата
07.08.2017 г. по изпълнителното дело, с която моли да бъде конституиран като
взискател въз основа на договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ АД.
Ищцата е направила съдебно признание, че по изпълнителното дело са
предприети действия по принудително изпълнение на дата 09.10.2018 г. чрез запор на
банкови сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Съдът намира за неоснователни и
доводите на ответника за недопустимост на предявения иск поради прекратяване на
изпълнителното дело ex lege. В този смисъл съдът намира, че с прекратяването на
изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, т.
8 ГПК, който факт дори не е доказан в настоящото производство (не са събрани
доказателства за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание), не
отпада правният интерес на ищеца от воденото на иск по чл. 439 ГПК, доколкото с
прекратяването на изпълнителното дело на соченото основание не отпада
възможността кредиторът, който е носител на изпълнително основание да образува
ново изпълнително дело. Ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е
2
погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, като
основание за прекратяване на изпълнителното дело, не изключва принудителното
изпълнение, защото кредиторът може по всяко време да образува ново изпълнително
дело. В този смисъл целта на настоящия иск е да се отрече занапред възможността
кредиторът да насочи принудително изпълнение за погасено по давност вземане и по
този начин интересите на ищеца – длъжник да бъдат охранени в най-пълна степен. В
този смисъл са Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I то,
решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ІV г.о., Решение № 60282/19.01.2020 г. по гр.д.№
903/2021 г. на ВКС, III го.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, ищецът е направил съдебно признание, че последното
изпълнително действие, което е предприето в рамките на изпълнителното дело е на
дата 09.10.2018 г., като същият не твърди преди тази дата да не са извършвани
действия по принудително изпълнение от образуване на изпълнителното дело през
2012 г., респективно, че давността е започнала да тече в по-ранен момент.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
3
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. В конкретният случай ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи факти, водещи до прекъсване на давността, не е представил доказателства за
предприети изпълнителни действия след 09.10.2018 г., за което съдът изрично с
доклада по делото му е указал, че не сочи доказателства, поради което може да се
обоснове извод, че петгодишната давност за вземането е изтекла на 19.12.2023 г., в
който период са включени и 70 дни, през които давността е била спряна по силата на
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното вземането
на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност, поради
което искът се явява основателен.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждането им съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а
именно 236,62 лв. платена държавна такса и 620 лв. платено адвокатско
възнаграждение за представителство в производство. Ответникът е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът му е изцяло съобразен с
фактическа и правна сложност на делото и защитавания материален интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца З. И. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата 5050 лв. главница по договор за банков кредит от
12.05.2011, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2011 г. до изплащане на
вземането; 406,67 лв. договорна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г.;
36,70 лв. наказателна лихва за периода от 12.06.2011 г. до 19.01.2012 г. и 414,67 лв.
разноски по делото, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.03.2012 г. по
ч.гр.д. № 3953/2012 г. по описа на СРС, 47 с-в, за събирането на които е образувано
изп. д. № 20127880400332 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower ДА
ЗАПЛАТИ на З. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 856,62 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5