РЕШЕНИЕ
№ 1890
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330111660 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против С. СТ. Г., ЕГН **********, от
*****************************, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и
86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия
на крайни битови потребители на територията на П. По силата на договор при общи
условия между него и ответника, доставил на последния, до жилище в гр.
****************** топлоенергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г. на стойност от
214.72 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Енергията
била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена в пълно съответствие
с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид липсата на плащане, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
частното дело 6460 по опис на ПРС за 2020г, в която - освен главницата – била заповядана
за плащане и лихва за забава в размер на 27.75 лв. за периода от 04.12.2018г. – 08.06.2020г. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
1
вземането. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на
заявителя били дадени указания по чл.422 от ГПК, при което формулираното в исковата
молба искане е, вземането да се установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от
ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Отрича да е собственик на
процесното жилище, респ, потребител на доставяната от ищеца топлоенергия; нямало
реално доставена до обекта топлоенергия, или съставени и доведени до знанието на
ответника фактури за доставките. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията е
доставена до имота на ответника (отдадена от сградната инсталация), и правилно изчислена
като количество при спазването на изискванията на специалната методика към чл. 61 ал. от
Наредба № 16-334.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ
са правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
На л. 80 от делото е представена справка от Агенцията по вписванията , според която
върху собствен на ответника имот – жилище, апартамент с идентификатор 56784.505.34.4.1
по кадастралната карта на П. , находящ се на адрес ******************, е наложена
възбрана в полза на кредитора "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********; макар тази справка да не
съставлява безсъмнено доказателство за принадлежността на правото на собственост, то
записа в нея , че ответника е собственик на процесното жилище , се подкряпя и от
представената кадастрална схема , в която ответника записан отново като един от
съсобствениците на имота. Горното е достатъчно за съда да приеме , че Г. е един от
съсобствениците на имота , и тъй като партидата за имота е разкрита само на нейно име, то
тя е страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след
като имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ).
Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в
пълен размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката.
При положение, че според вещите лица доставеното количество ТЕ е правилно
разпределено, при спазване на методиката - приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № №
16-334 за топлоснабдяването, и съответно- правилно остойностено при редовно водено от
ищеца счетоводство, искът се явява и доказан по размера си. За изчислението на стойността
на отделената от сградната инсталация количество топлинна енергия е без значение дали в
имота има както монтирани отоплителни тела, така и монтиран водомер за топла вода;
стойността на отделената от сградната инсталация енергия се изчислява чрез независими от
2
тези два факта обективни величини. След като вещото по техническата експертиза е на
мнение , че установената нормативно методика за дялово разпределение е спазена, и
данните по техническата експертиза съвпадат с изчисленията на счетоводната експертиза ,
исковете са доказани и по размера си; за отбелязване е, че битова гореща вода или енергия за
отопление от отоплителни тела не е начислявана и не се твърди от ищеца , макар да се
установява от експертизата, че в имота има монтирани отоплителни уреди. Вярно е също
така, че съставените от ищеца документи са частни такива, след като ищцовото дружество е
частноправен субект, но въпреки това съдът ги кредитира , тъй като закрепените в тях
факти се потвърждават от заключенията на вещите лица. Методиката на Наредба № 16-334
за топлоснабдяването отчита не прогнозни , а реално доставени количества топлоенергия , и
не може да бъде установено твърдяното от ответника противоречие чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО . В тази връзка, прие се с решение на Съда от дата 5 декември 2019 година по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, че е допустима национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент , или такава , която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система
за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Що се касае до търсените от ищеца суми като стойност на услугата „дялово
разпределение“ , то следва да се каже , че по силата на чл. 61 от действалата в периода на
доставките Наредба № 16-334 , респ, чл. 61 от отменилата я Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тази услуга е възмездна и се плаща от потребилите
разпределената енергия лица; според чл. 139в от Закона за енергетиката, цената й
стойността на тази услуга се уреждат чрез договор , а според чл. 31. ал. 4 и чл. 32 ал. 2 от
приложимите между страните общи условия , стойността ня дяловото разпределение е
елемент на издадената от топлоснабдителното дружество фактура. Тоест, ищеца е овластен
от закона да получи плащането на тази стойност от абоната , след което на свой ред я
заплаща на лицето, извършило това дялово разпределение, ако то е различно от доставчика
на топлоенергията . Тъй като процесните суми са включени в издадените фактури, съдът не
отрича и правото на ищеца да получи плащането им.
Исковете са основателни.
Разноските се възлагат в тежест на ответника в пълен размер, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
Признава за установено по отношение на С. СТ. Г., ЕГН **********, от ***************
че в отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********,
плащане на следните суми , реално изпълнение на договорно задължение , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело №
6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: 214.72 лева - главница ,
доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната
лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и
27.75 лева – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г.
Осъжда С. СТ. Г., ЕГН **********, *********************, да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 840 лева разноски по делото, включително
заповедното производство под № 6460/2020 год. по описа на РС Пловдив, и хонорар на
особен представител – адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4