№ 2538
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114881 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „АКСА Застраховане“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД за сумата от 13 509,23 лева, остатък
от платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от дата на предявяване на исковата молба- 14.03.2024г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 1249,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
17.03.2023г. до 13.03.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022г. около 13:35 ч. в гр. София, бул. „Д.Ц.“,
след кръговото кръстовище с бул. „П.Я.“, е настъпило ПТП по вина на И. Й. Д., водач на л.а.
„Мерцедес“, модел „Е270CDI“, с рег. № СВ****НС, който движейки се по бул. „Д.Ц.“, с
посока на движение от бул. „М.Е.“ към ул. „Ф.Ж.К.“, излизайки от кръговото кръстовище с
бул. „П.Я.“ не съобразил пътните условия, загубил контрол над управляваното МПС,
навлязъл в съседната дясна лента и не пропуснал движещия се правомерно л.а. „Мерцедес“.
Вследствие на ПТП се твърди, че били причинени щети по л.а. „Мерцедес“, модел
„Е2004Matic“, с немски рег. № BUR-Q10, собственост на К.К., който автомобил по време на
ПТП се сочи, че бил управляван от Л.М.Х.. Излага, че за настъпилото ПТП бил съставен
протокол за ПТП № 1829820/27.05.2022г. от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“. Твърди, че
л.а. „Мерцедес“, модел „Е2004Matic“, с немски рег. № BUR-Q10, бил застрахован при него
по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Било предявено искане за изплащане на
обезщетение, както и била образувана преписка по щета № 952249002225. Твърди, че
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 7 531,55 евро. Твърди, че на
09.03.2023г. предявил искане за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение
пред ответника, но последният заплатил на 25.07.2022г. сумата от 624,39 евро, с левова
1
равностойност 1 221,20 лева. Претендира остатъка от 13 509,23 лева, както и обезщетение за
забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че гражданската отговорност на И. Й. Д., водач на л.а. „Мерцедес“, модел
„Е270CDI“, с рег. № СВ****НС, е застрахована при него. Не оспорва също и че ищецът е
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, както и че извънсъдебно е заплатил на
ищеца сумата от 1221,20 лева. Оспорва претенцията по размер. Аргументира, че ищецът е
приел извънсъдебното плащане без възражения, вкл. и такива касаещи размера. Оспорва
уврежданията по заден ляв калник, задна лява алуминиева джанта, предна лява врата и задна
лява врата на л.а. „Мерцедес“, модел „Е2004Matic“, с немски рег. № BUR-Q10, да са в
размер, водещ до смяната на детайлите. Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице, а също така изпадането на ответника в забава и размера на мораторната
лихва.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на регресната претенция, както и възраженията, наведени с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и причинителя на вредата; че ответникът е платил на 25.07.2022г. на ищеца сумата от
1221,20 лева. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите
по делото писмени доказателства.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на процесното
ПТП, вината за настъпване на събитието, както и размера на вредите. По тези въпроси съдът
намира следното.
2
Механизмът на настъпване на ПТП се установява от приетия протокол за ПТП №
1829820 от 27.05.2022г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР след посещение на
местопроизшествието, който се подкрепя изцяло от събраната преписка по изготвянето му и
от експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза. От същите се
установява, че на 27.05.2022г. около 13,35ч. в гр. София лек автомобил „Мерцедес Е 270
ЦДИ“ с рег. № СВ****НС, се движи по бул. „Д.Ц.“ с посока на движение от бул. „Е.Х.Г“ към
ул. „Ф.Ж.К.“ и при излизане от кръговото кръстовище с бул. „Пейо К. Яворов“, водачът
частично навлиза в дясната лента за движение и реализира ПТП с движещия се от дясната
му страна лек автомобил „Мерцедес Е 200 4матик“ с рег. № BUR-Q10. Отбелязаните в
протокола увреждания по л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № СВ****НС са преден десен
калник, предна броня, предна дясна врата, предна дясна джанта и гума. Отбелязаните в
протокола увреждания по л.а. „Мерцедес Е 200 4матик“ с рег. № BUR-Q10 са предна лява
врата, задна лява врата, преден ляв калник, задна броня и др.
От показанията на св. И. Д. /водач на л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № СВ****НС/
се установява, че си спомня за ПТП през 2022г. в гр. София. Случило се на кръговото
кръстовище на телевизионната кула по посока от бул. „Д.Ц.“ към бул. „Г.М.Димитров“, като
при излизане от кръговото кръстовище свидетелят се движел в лява лента, а до него се
движел червен л.а. „Мерцедес“ в дясна лента. Свидетелят сочи, че вече бил на половината до
него и го изпреварвал, а другият участник навлязъл в неговата лента за движение и го
закачил. Щетите по автомобила на свидетеля били предна дясна врата към преден десен
калник и джанта. По другия автомобил щетите били предна лява врата, задна лява врата и
заден панел. Водачите викнали органи на реда, които пристигнали на място и впоследствие
казали, че свидетелят бил виновен/ Произшествието се случило през лятото по обяд в
слънчево време. Свидетелят управлявал л.а. „Мерцедес Е-класа“.
Свидетелските показания се потвърждават почти изцяло от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства с изключение на частта, в която св. Д. сочи, че
другият автомобил навлязъл в неговата пътна лента и го закачил. В тази част показанията му
се опровергават по категоричен начин от съдържанието на протокола за ПТП и изложената в
него схема на местопроизшествието, от които е видно, че произшествието е настъпило в
дясната пътна лента /където се е намирал автомобилът с немска регистрация/, а не в лявата,
където се е намирал управляваният от свидетеля Д. автомобил. Освен, че изготвеният след
посещение на местопроизшествието протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ, той е и подписан от свидетеля Д. като участник № 1 и това
обстоятелство не се оспорва, нито се опровергава от доказателствата по делото.
Настъпването на произшествието в дясната пътна лента категорично изключва
възможността движещото се в нея МПС да е навлязло в лентата за движение, в която се е
намирал свидетелят, и това да е станало причина за ПТП. Този извод се подкрепя и от
приетото по делото експертно заключение по САТЕ, от което се установява, че вредите по
процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с описания в протокола механизъм, а
също така и косвено от приетото влязло в сила наказателно постановление от 13.06.2022г., с
3
което на св. Д. е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП чрез навлизане в съседна
пътна лента, без да пропусне движещото се по нея МПС.
Предвид гореизложеното, от доказателствената съвкупност по делото се установява,
че причина за произшествието е поведението на св. И. Д. – водач на застрахованото при
ответника МПС „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № СВ****НС, който е навлязъл частично в
съседната му дясна пътна лента, без да пропусне движещото се по нея „Мерцедес Е 200
4матик“ с рег. № BUR-Q10 и с това е нарушил нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
На следващо място от приетото и неоспорено заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че всички вреди върху лек автомобил
„Мерцедес Е 200 4матик“ с рег. № BUR-Q10, посочени в описа на застрахователя, са в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Възражението на ответника,
че вредите не били в размер, водещ до смяна на детайлите, е неоснователно. Вещото лице
изрично е уточнило в отговора на третата задача, че от техническа гледна точка всички
детайли за подмяна и ремонтни операции е било необходимо да бъдат извършени за
възстановяване на уврежданията по процесния автомобил, а същевременно ответникът,
релевирал възражението, не е ангажирал други доказателства и доказателствени средства, от
които да се установява, че подмяната им не е била необходима и е било възможно вредите да
бъдат отстранени чрез ремонт на частите. Ето защо съдът приема, че всички отразени от
ищцовото дружество дейности са били изцяло необходими за отстраняване на последиците
от произшествието върху увредения автомобил.
Относно размера на обезщетението, съдът намира следното. Размерът на
задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" към встъпилия в
правата на застрахования водач по застраховка "Каско" застраховател е в рамките на
вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - до размера на
платеното от последния обезщетение и разноските, направени за неговото определяне. Така
ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване на
щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца по предявения иск по чл. 411 от КЗ.
Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на
претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал.
2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по
пазарната цена, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №
24/2006 г. на КФН, като действителната стойност на тези вреди следва да се докаже от
4
ищеца.
С оглед принципа за пълно обезщетяване на вредите, установен в горепосочените
разпоредби на КЗ, когато в резултат на настъпило в България ПТП са нанесени вреди на
чуждестранно МПС, чийто собственик живее или има обичайно местопребиваване в
чужбина, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по средни пазарни
цени, приложими в държавата, в която се възстановяват щетите, а именно – в държавата, в
която е обичайното местопребиваване на собственика. В този смисъл е и разрешението,
дадено с Решение № 57 от 7.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, І т. о. В настоящия
случай по делото се установява по безспорен начин, че увреденото МПС е регистрирано във
Федерална Република **********собственост е на лице – гражданин Федерална Република
Германия с местопребиваване в същата държава и по време на произшествието също е било
управлявано от гражданин на Федерална Република **********като същевременно не се
твърди и не се установява вредите да са отстранени на територията на Република България
/напротив, огледът и оценката са извършени в гр. Падерборн, Германия/. При това
положение обезщетението следва да бъде определено съобразно цените във Федерална
Република Германия.
От експертното заключение по САТЕ се установява, че стойността необходима за
отстраняване на вредите определена по средни пазарни цени в Германия към датата на ПТП
/27.05.2022г./ е 9147,71 евро /с левова равностойност от 17 891,37 лева/. При определяне на
размера вещото лице е взело предвид обстоятелството, че към датата на произшествието
увреденият автомобил е бил на 2 години, 5 месеца и 28 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация. От обезщетението в размер на 9147,71 евро следва да бъдат
приспаднати описаните в исковата молба суми за такси и самоучастие според
застрахователния договор в общ размер на 1346,05 евро, поради което дължимият в полза на
застрахованото лице остатък е в размер на 7801,66 евро. От представеното потвърждение на
транзакция от 15.11.2022г. се установява, че ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в по-малък размер от дължимия, а именно 7531,55 евро,
поради което регресната му претенция се явява доказана по основание и размер. По делото е
безспорно и от представеното платежно нареждане от 25.07.2022г. се установява, че
ответното дружество е платило на ищеца извънсъдебно сумата от 624,39 евро, поради което
на ищеца се дължи неплатеният остатък от 6907,16 евро /с левова равностойност от
13 509,23 лева/.
Ето защо предявеният иск за застрахователно обезщетение е основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2014г. на
ОСГТК на ВКС, сумата следва да бъде присъдена в евро, а именно 6907,16 евро /с левова
равностойност от 13 509,23 лева/.
На следващо място от представената регресна покана за сумата от 7531,55 евро и от
неоспорената електронна кореспонденция между кореспондента на ищцовото дружество за
уреждане на щети в България и ответника се установява по категоричен начин, че поканата е
връчена на ответното дружество на 09.03.2023г. На 16.03.2023г. ответникът е отговорил на
5
поканата като е заявил, че при него вече е образувана преписка по щетата, по която е платил
сумата от 624,39 евро, поради което счита случая за затворен и отказва да заплати по-голяма
сума. С оглед на това към 17.03.2023г. /началната дата на претенцията за мораторна лихва/
ответникът е бил в забава за плащане на разликата и дължи мораторна лихва върху нея.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор определи,
че върху главницата от 6907,16 евро /с левова равностойност от 13 509,23 лева/ за периода от
17.03.2023г. до 13.03.2024г. се дължи законна лихва в размер на 1737.92 лева. Тази сума
надхвърля претеднираната от ищеца лихва в размер на 1249,98 лева, поради което този иск
също се явява доказан по основание и размер. Възражението на ответника, че не дължал
законна лихва, защото ищецът не бил заявил, че не е съгласен с плащането на сумата от
624,39 евро по регресната претенция, е неоснователно. Видно от регресната покана,
дължимата сума е предявена в пълен размер и претенцията за разликата не е била
удовлетворена от ответника. При това положение за ищеца не съществува задължение да
изпраща нови регресни покани.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 590,37 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 250 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лева. платено
изцяло в брой. Възражението на прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, като с оглед материалния интерес по делото, двете проведени открити съдебни
заседания и средното /обичайно/ ниво на фактическа и правна сложност на делото,
възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 1729 лева. Разходите за
преводачески услуги не следва да бъдат присъждани, тъй като нормата на чл. 185 ГПК не
предвижда задължение преводите да бъдат извършени от заклет преводач. Общият размер на
разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца, е 2569,37 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр,
София, бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на „АКСА Застраховане“ АД, вписано под номер
HRB ***** в Търговския регистър към съда в Кьолн, със седалище и адрес на управление:
Федерална Република **********51067, гр. Кьолн, ул. „К.А.“ № 10-20, на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата от 6907,16 евро /с левова равностойност от 13 509,23 лева/, представляваща
невъзстановена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вредите, нанесени върху МПС „Мерцедес Е 200 4матик“ с рег. №
BUR-Q10, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2022г. в гр. София, на бул. „Д.Ц.“ по вина
на водача на МПС „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № СВ****НС, чиято отговорност е
застрахована при ответника – щета № 952249002225, ведно със законната лихва считано от
14.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
6
от 1249,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2023г. до 13.03.2024г.;
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2569,37 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7