НОХД № 1956/2009г.
МОТИВИ
:
Обвинението е против подсъдимия К.К.И. *** за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.195 ал.1 т.3 от НК във
връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 25.06.2009
г., в с. А.К., обл. П ., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита
на имот- срязал телена оградна мрежа, е отнел чужди движими вещи – 22 /двадесет
и два/ бр. решетки, тип „холандски”, всички на обща стойност 902 /деветстотин и
два/ лв., от владението на С.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Подсъдимият
К.К.И. не се признава за виновен по предявеното му обвинение като в обясненията
си отрича да е извършил престъпление, като твърди, че вещите предмет на
деянието са били отвън пред разграден двор и за това ги е взел .
Прокурора пледира за осъдителна присъда и
налагане на справедливо наказание на подсъдимия .
Защитата пледира за оправдаване на
подсъдимия с приложение на чл.9 ал.2 от НК .
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалия св.С.Г.В. против подс.К.К.И. за сумата 328 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието и е
конституиран пострадалия С.Г.В. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
На 25.06.2009 г. подс. К.И. *** изкарал
коня си на паша. Подс.И. вързал животното близо до дома си и тръгнал да се
прибира. В двора на една от съседните къщи – тази на св.С.В. ***, подс.И.
забелязал наредени метални решетки за свинарник – тип „холандски”. Подс.И.
знаел, че в къщата не живеят хора и решил по-късно да вземе решетките и да ги
продаде, за да спечели пари, тъй като наскоро бил съкратен от работа. Около
12.00 часа, подс.И. отново отишъл до
къщата на св.В.. Огледал се, и като видял, че наоколо няма хора, откачил
мрежата на оградата и влязъл в двора на къщата. Подс.И. изнесъл отвътре
всичките 22 бр. решетки и ги оставил отвън до оградата, в тревата. След това се
прибрал вкъщи. На 26.06.2009 г. Подс.И. натоварил 8 бр. от решетките в каруцата
си и ги откарал в пункта за изкупуване на желязо в с. Главиница, където ги
предал на св.Г.Г. за сумата от 30.00 лв. На св.Г., подс.И. обяснил, че
решетките не са крадени, а са негови собствени. На 29.06.2009 г. подс.И. предал
в пункта, на св.Г. и останалите 14 бр. решетки, за което получил сумата от
60.00 лв. Осем от решетките били изпратени за претопяване. Когато превозвал
решетките с каруцата подс.И. бил забелязан от св.Г.В., който видял решетките в
каруцата и веднага отишъл заедно със сина си св.С.В. до двора, където са били
решетките и двамата установили, че същите липсват . След което св.С.В. веднага
отишъл до пункта за изкупуване на желязо в с.Главиница и там установил, че
подс.И. е продал решетките на св.Г.Г.. Св.В. сигнализирал полицията за
извършената кражба, при което подс.И. бил разпитан от св.Г.Т. ***, пред когото
подсъдимия признал, че е взел решетките, тъй като е имал нужда от пари и е
съкратен от работа.
С протокол за
доброволно предаване от 01.07.2009 г., св. Г. предал на служител от РУ- МВР –П . – 14 бр. метални решетки, с
обяснението, че същите са му предени от подс. К.И. ***. Вещите са върнати с
разписка от същата дата на св. В..
По делото са
приложени 2 бр. покупно-изплащателни сметки, съответно от 26.06.2009 г. и от
29.06.2009 г., от които е видно, че подс.И. е предал на М. К. ООД- с. Г.,
желязо,общо 378 кг.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза /л.16-18/, от заключението,
на която е видно, че общата стойност на отнетите от подс.И. движими вещи, по
пазарни цени, след като е приспаднато овехтяване, към датата на извършване на
престъплението е 902.00 лева /деветстотин и два/ лв. Експертизата е била
изготвена от експерта К. без да е извършен оглед на място на вещите предмет на
престъплението .
По делото е
прието заключение на допълнителна съдено-оценъчна експертиза, от което се
установява, че експерта е извършил оглед на вещите предмет на престъплението и
че процента на овехтяване на решетките за свинарник тип „холандски”,
експлоатирани за период между осем и десет години е 40 %. Стойността на
движимите вещи 22 бр. решетки за свинарник тип „холандски” е 751, 30 лева, по
пазарни цени, като е приспаднато 40 % овехтяване към датата на извършване на
кражбата . Оценката е извършена след направения оглед на движимите вещи на
31.10.2009г. и е преизчислена тяхната цена, тъй като в първото заключение тя е
изчислена при размери 1 м/0, 50
м., а при извършения оглед и направените измервания се
установи, че тя е 1,2 м/0, 50 м
.
Видно от свидетелството за съдимост
на подс.И. е че същия е осъждан многократно на лишаване от свобода за
престъпление против собствеността . Характеристичните му данни са негативни,
същия е склонен към извършване на криминални прояви и няма добро име в
обществото. Семейното и материалното му положение е тежко . Подс.И. има пет
деца и живее при лоши битови условия .
Тази фактическа обстановка възприе
съдът въз основа на обясненията на подс.И., в частта, в която не отрича, че е
взел вещите предмет на престъплението, показанията на св.С.В., Г.В., Г.Г., Г.Т.,
заключението на допълнителната съдебно-оценъчна експертиза и писмените
доказателства по делото. По делото е безспорно установено, че подс.И. е отнел
вещите предмет на деянието. В тази връзка са събраните по делото доказателства
съдържащи се в показанията на св.Г.В., Стойчо В., Г.Т., който са категорични,
че вещите са били вътре в двора на св.В., а не както твърди подс.И. от вън на
улицата. Подс.И. е съсед на св.В. и много добре е знаел, че решетките са чужди
т.е собственост на св.В.. В случая съдът кредитира заключението на
допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, тъй като същото е компетентно и
безпристрастно изготвено. Експертът е извършил оглед на място на вещите и е
отговорил на поставената задача от съда . Съдът не кредитира заключението на
първоначалната оценъчна експертиза, тъй като при изготвянето на същата
експертът не е извършил оглед на вещите .
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.К.К.И. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.196 ал.1 т.1 от НК
във връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, като на 25.06.2009
г., в с. А.К., обл. П . е отнел чужди движими вещи – 22 /двадесет и два/ бр. решетки,
тип „холандски”, всички на обща стойност 751, 30 от владението на С.Г. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава, включително и квалифицираните и е искал настъпването на
обществено опасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този
извод на съда е поведението на подсъдимият.
Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че подс.И. следва да бъде оправдан като се приложи чл.9 ал.2 от НК,
тъй като с оглед стойността на вещите предмет на делото и данните за личността
и съдимостта на подс.И. настоящия случай не се явява маловажен и не обосновава
липса на обществена опасност на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36
от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата
индивидуализация .
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, което е в раздел І -ви на глава V на НК
"Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия И., която също е висока подсъдимият е осъждан и е с лоши
характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен начин .
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимият обстоятелство съдът съобрази направеното частично самопризнание,
тежкото материално и семейно положение и връщането на част от вещите, а като
отегчаващо негативните характеристични данни .
При тази данни и като намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и определи на подс.К.И. наказание една
година лишаване от свобода .
С оглед данните за личността на
подсъдимия И. и обстоятелството, че е
бил осъждан многократно за кражби съдът прецени, че в случая по отношение на
него е неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Също така съдът счете, че
целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието биха се
постигнали с неговото ефективно изтърпяване .
Съдът съобрази, че в случая е налице
хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗП и на основание този текст от закона определи
на подс.И. "Строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор .
По отношение на обвинението срещу
подс.К.И. за размера на стойността на отнетите вещи от 751, 30 лева до 902 лева
съдът счете, че същото не е доказано по следните съображения : По делото е
установено, че стойността на вещите предмет на делото е 751, 30 лева. Този факт
се установява от заключението на допълнителната съдебно оценъчна експертиза,
при изготвянето на която е бил извършен оглед на място от експерта на вещите
предмет на делото, поради което тази експертиза се явява обективно и правилно
изготвена и се цени от съда при определяне стойността на вещите предмет на
престъплението. Ето защо съдът оправда подс.И. по обвинението за размера на
стойността на вещите от 751, 30 лева до 902 лева на основание чл.304 от НПК .
По отношение на обвинението
срещу подс.К.И. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НПК във връзка с чл.195
ал.1 т.3 от НК съдът счете, че същото не е доказано по несъмнен начин, поради
което оправда подс.И. по това обвинение по следните съображения : По делото е
установено, че при отнемането на вещите подс.И. е откачил мрежата, с която е
бил заграден двора на св.В. и така е проникнал в него. В тази връзка са
обясненията на подс.И., който твърди, че не е срязал мрежата и показанията на
св.Г.В., който в показанията си твърди, че подс.И. е откачил мрежата и е влязъл
в двора . В случая единствено св.С.В. твърди, че мрежата е била срязана от
подс.И., но тези негови твърдения не са потвърдени от други доказателства и
водят до едно предположение, още повече, че подс.И. и св.Г.В. установяват
противното, че мрежата не е била срязана. Така, че в случая не е доказан по
делото квалифициращия признак на чл.196 ал.1 т.2 от НПК във връзка с чл.195
ал.1 т.3 от НК, а именно, че вещите са отнети чрез повреждане на преграда
здраво направена за защита на имот – срязване на телена оградна мрежа . Ето
защо съдът на основание чл.304 от НПК оправда подс.К.И. по това обвинение .
По отношение на предявения
граждански иск от пострадалия св.С.В. против подс.К.И. за сумата 328 лева съдът
счете, че същия е основателен до размера от 273, 20 лева, тъй като стойността
на вещите, който не са били върнати на св.В., а именно 8 бр. решетки съобразно
заключението на допълнителната съдебно-оценъчна експертиза е 273, 20 лв. В
останалата част иска се явява неоснователен. Ето защо съдът осъди подс.К.И. да
заплати на св.С.В. сумата 273, 20 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреви в резултат на деянието и отхвърли иска за размера
от 273, 20 лева до 328 лева като неоснователен .
С оглед уважения срещу него
граждански иск съдът осъди подс.К.И. да заплати в полза на държавата държавна
такса в размер на 12 лева .
Предвид осъдителната присъда в
тежест на подсъдимият И. и на основание чл.189 ал.3 от НПК бяха присъдени
направените по делото разноски от 85 лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :